Решение по дело №1660/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1788
Дата: 27 септември 2019 г. (в сила от 15 октомври 2019 г.)
Съдия: Светлана Бойкова Методиева
Дело: 20197180701660
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

 1788

 

гр. Пловдив, 27.09.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на четвърти септември, през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева

 

при секретаря Стефка Костадинова и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив Славена Костова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1660 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от И. г. А. с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.Ат.Д., против Областна дирекция на МВР - Пловдив. С исковата молба е предявена претенция за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца имуществени вреди, претърпени в резултат на издаден срещу него незаконосъобразен Електронен фиш серия К № 1814260, издадено от ОД на МВР Пловдив, представляващи сторените в хода на съдебното обжалване на наказателното постановление по АНД № 1520/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд, 5 наказателен разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и направените в хода на настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък на разноските – 300 лева адвокатски хонорар и 15 лева държавна такса за образуване на делото.

Ищецът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, като не изпраща и представител. В постъпила от пълномощника му адв.Д. молба по делото се  поддържа исковата претенция и молбата за присъждане на разноски.

 Ответникът по иска ОД на МВР гр. Пловдив е депозирал писмен отговор по исковата молба чрез упълномощената главен юрисконсулт Пенкова с изложено становище относно недопустимост на исковата претенция, както и твърдения за неоснователност и недоказаност на същата. Искът се оспорва по основание и по размер, направено е възражение за наличие на основанията по  чл.5 от ЗОДОВ, твърди се, че направените разноски за адвокат не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ, прави се искане за намаляване на адвокатското възнаграждение под предвидения, или до предвидения в Наредба № 1/2004 г. размер на адвокатските възнаграждения. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и разноски по производството. В съдебно заседание, редовно призована, ОД на МВР - Пловдив не е изпратила представител.

 Задължително участващият по реда на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор изразява становище за основателност и доказаност на исковата претенция, като моли същата да се уважи.

 Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че искът е допустим. С оглед на съдържанието на исковата претенция се касае до иск с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда на обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна дейност. В тази насока следва да се има предвид, че съгласно Тълкувателно постановление №  2/2015 г. от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, но въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. В същото ТП е посочено и че за квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки, че поражда наказателно - правни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Заключено е, че неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно - наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В случая исковата претенция е основана на отмяна на електронен фиш по предвидения за това съдебен ред по ЗАНН, към който препраща чл.189, ал.8 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Предвид това, че електронният фиш е приравнен едновременно на акт за установяване на административно нарушение и на наказателно постановление по отношение на правното му действие /в този см. е ТР №1/14 г. по т.д.1/13 г. на ВАС/, то всичко изложено по-горе относно допустимостта на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за вреди от незаконосъобразно наказателно постановление се отнася в пълна сила и  по отношение на претендирани вреди като резултат от незаконосъобразно издаден електронен фиш.

  На второ място, възражението на ответника за недопустимост на исковата претенция поради съдържанието й, свързано с претендиране на направени разноски в производство пред съд, не са основателни, доколкото, както е посочено и в цитираното вече ТП № 2/15 г., а също и в ТР № 1/2017 г. на ВАС, ОСС І и ІІ колегия, нито ЗАНН, който е приложимият закон в производството по обжалване на наказателните постановления, нито НПК, към който ЗАНН препраща за неуредените случаи, предвиждат специален ред за присъждане на разноски в производството. Същото се отнася и до касационното производство по обжалване решенията на районните съдилища по административно-наказателни дела, при които, съгласно ТР № 2/2009 г. на ВАС, административните съдилища не присъждат разноски.

Искът е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК. Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая, издател на посочения електронен фиш, от чиято незаконосъобразност се твърди да са произтекли вреди за ищеца е именно Областна дирекция на МВР - Пловдив. Последната е юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, поради което и правилно искът е насочен именно срещу нея.

По същество исковата претенция се явява основателна.

От приетите и приложени по делото доказателства се установява от фактическа страна, че срещу ищеца А. е бил издаден Електронен фиш серия К № 1814260 на ОД на МВР Пловдив, с който на същия е било наложено административно наказание глоба от 150 лева на основание ЗДвП. Електронният фиш бил обжалван от ищца по реда на чл.59 от ЗАНН пред Районен съд – Пловдив, където по жалбата било образувано АНД 4480/2018 г. по описа на VІІІ наказателен състав. По него с решение № 2035/29.11.2018 г. електронният фиш бил отменен. Това решение било обжалвано от ОД на МВР Пловдив пред Административен съд Пловдив, където по КАНД № 24/2019 г. с Решение № 492/06.03.2019 г. административният съд отменил решението на районния съд по АНД № 4480/18 г. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд. По този повод било образувано АНД № 1520/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, 5 наказателен състав. По същото ищецът А. бил представляван от упълномощения му адв.Р.И., за когото по делото било представено пълномощно, ведно с договор за правна защита и съдействие от 04.04.2019 г. С Решение  № 835 от 18.05.2018 г., постановено по АНД № 274/2018 г. по описа на ХХІ н.с. на Районния съд, наказателното постановление било отменено като незаконосъобразно. Решението не било обжалвано в предвидения за това срок и след изтичането му влязло в законна сила на 17.05.2019 г.

Съгласно Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ВКС ОСГТК, когато възнаграждението за адвокат е заплатено в брой, то с оглед доказване на плащането, този факт следва да бъде отразен в договор за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото и в този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В случая по настоящото дело е приет като писмено доказателство договор за правна защита и съдействие от 04.04.2019 г. в копие, сключен между ищеца А. и упълномощения от него за представителство пред Районния съд адвокат И., който пък е приложен в оригинал по АНД 1520/2019 г. В договора е изрично отразено, че има за предмет именно оказване на правна защита и съдействие по посоченото дело, което пък е с предмет обжалване на електронния фиш на ОД на МВР Пловдив. В договора изрично е посочено и че е договорено и платено в брой възнаграждение от 300 лева, като е отбелязано и че договорът удостоверява извършеното плащане в брой на сумата. В тази насока и според съда, въпросният договор за правна защита и съдействие е годен да удостовери извършения от страна на ищеца разход за адвокатска защита пред Районния съд по обжалване на електронния фиш, като по приемането на писменото доказателство страните по делото не са се противопоставили, нито са оспорили датата на неговото съставяне. Поради това и направеният разход от 300 лева за възнаграждение на адвокат по делото на Районния съд е доказан.

За да възникне правото на иск за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: да има причинена вреда - имуществена или неимуществена; да съществува незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В конкретния случай, както се посочи, е установена по делото  наличната отмяна на издаден при изпълнение на особена по своя характер административна дейност, каквато е административно-наказателната дейност, акт – електронен фиш, като незаконосъобразен. В развилото се пред Районния съд по АНД 1520/19 г. производство по отмяна на наказателното постановление се установява, както се каза вече  , ищецът да е направил имуществен по своя характер разход, като е заплатил адвокатски хонорар за представителство от адвокат, упълномощен с пълномощно по делото. Така направеният разход, противно на направеното от ответника възражение, се явява имуществена вреда за ищеца, която, освен това, е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт – електронен фиш – и е непосредствена последица от него, доколкото ищецът не би търсил и заплащал адвокатска защита, ако срещу него не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление. В тази насока и възраженията на ответната страна относно това, че защитата в съдебното производство по ЗАНН не е задължителна, поради което и не може да се установи пряка и непосредствена връзка между направения разход, който да се отчете като имуществена щета за ищеца и отмяната на електронния фиш, не могат да се счетат за основателни, като се има предвид и изричното разрешение, дадено в задължителното за съдилищата ТР 1/2017 г. на ВАС, според което адвокатската защита е конституционно гарантирана в КРБ и законово регламентирана в ЗА и в чиито мотиви е отхвърлено като абсурдно с конкретно изложени доводи твърдението, че направеният разход за адвокатски хонорар в посочените производства, не се явява имуществена вреда за ищеца, тъй като е платен само по силата на свободното договаряне между страните. Съгласно последно посоченото ТР 1/2017 г. на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. В тази връзка и съдът е длъжен да се съобрази със задължителното за приложение тълкувателно решение.   

Не е част от фактическия състав на разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ установяване виновно причиняване на щетите за реализиране отговорността на държавата. В тази връзка съдът съобразява и съдържанието на изричната разпоредба на чл.4, пр. посл. от ЗОДОВ.

Не се установява от доказателствата по делото нито една от хипотезите на чл.5 от ЗОДОВ, които са основание за отхвърляне на иска, или намаляване размера на присъденото обезщетение. Доводите, основани на чл.5 от ЗОДОВ, че искът е неоснователен понеже електронният фиш е отменен на процесуално основание, а не поради липса на административно нарушение, не се възприемат от съда като основателни. Следва да се има предвид тук, че е без значение причината, поради която е отменен електронният фиш, защото фактическият състав за възникването правото на обезщетение включва, както се каза вече, незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност, да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата за конкретното лице вреда и той няма отношение към предходно поведение на търсещото обезщетение лице. Затова и дори и да е установено извършване на административно нарушение от негова страна, за което е издаден електронният фиш, това не прави неоснователна претенцията за обезщетяване на вреди при налична отмяна на електронния фиш като незаконосъобразно издаден. Основание за намаляване размера на обезщетението по вина на ищеца във връзка с чл.5 от ЗОДОВ също не е налице в случая и такова би съществувало, например, при установено недобросъвестно процесуално поведение на същия в процедурата по отмяната на незаконосъобразния електронен фиш, което да е довело до извършването на по-големи и/или неоправдани разходи за адвокатско възнаграждение, каквото поведение в случая не се установи да е имал ищецът. В крайна сметка, повод за нуждата от ангажиране на адвокатска защита е незаконосъобразно издаденият електронен фиш, което е пряк резултат от дейността на административния орган, а дали евентуално ищецът е имал предходно виновно поведение, осъществило състав на административно нарушение, е въпрос, който е стоял на обсъждане в административно-наказателното производство и по никакъв начин той не предопределя незаконосъобразно упражнената дейност на административния орган, сиреч липсва причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, която иначе подлежи на изследване при всеки конкретен случай, съгласно ТР № 3 по т.д.№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС.

          От изложеното следва, че искът е доказан по своето правно основание, като поради това и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, произтекли от заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено против ищеца.

За да отговори на възражението на ответника за несъответствие размера на исковата претенция с принципа за определяне на обезщетението по справедливост, както и посоченото в отговора по исковата молба, че следва да се съобразява чл.52 от ЗЗД и искането за намаляване обезщетението, съдът отново се позовава на мотивите на цитираното и по-горе Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ВАС, в което изрично е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, сиреч да е обоснован и справедлив, което означава да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява, или да облагодетелства интересите, на която и да е от страните в производството. В разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗА е предвидено, освен, че размерът на договореното адвокатско възнаграждение следва да е обоснован и справедлив, също и че не може да е по-нисък от предвидения в наредбата на ВСС размер за съответния вид работа. В чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, респ. приложимо и за електронни фишове, каквото е установено в случая да е извършено за ищеца пред РС Пловдив от адвокат, когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административно -наказателен характер, извън случаите по ал.2 възнаграждението е 300 лв. /чл.18, ал.3 от Наредбата/. Предвидените по Наредбата размери са само долна граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият размер се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Това означава, че въпросният минимален размер не е равнозначен на обоснован и справедлив размер по смисъл на чл.36, ал.2 от ЗА, а определянето на размера на възнаграждението като обоснован и справедлив е в зависимост от характеристиките и обема на конкретно оказаната правна помощ и във връзка със спецификите, сложността, продължителността и предмета на конкретното производство. В случая, оказаната правна помощ по делото пред Районния съд се е изразила в процесуално представителство чрез участие в съдебното заседание и излагане на становище по същество. С оглед на посочената действително осъществена правна защита и съдействие, както и характера, сложността и обема на делото, по което е осъществена защитата и което не се отличава съществено от други дела, нито се характеризира с някаква особеност, правна или фактическа сложност, то съдът намира, че съразмерен размер на обезщетението в случая е такъв от именно 300 лева, който се претендира и който съответства и на минимално предвидения такъв в Наредбата. Тоест, така направеният разход от 300 лева от ищеца може да бъде счетен за съответен на фактическата и правна сложност на проведеното пред Районния съд производство и поради това направеното в настоящото производство искането за обявяване прекомерност на направения разход и съответно намаляване на претендираното обезщетение от страна на ответника не следва да се уважава. Поради изложеното и исканото по делото обезщетение за направени разходи за адвокатско възнаграждение следва да се уважи като претенция до пълния претендиран размер от 300 лева. Позоваването в отговора по исковата молба на ТР 1/2018г. на ОСГК на ВКС не е относимо съм случая, доколкото същото касае произнасяне във връзка с различен иск по ЗОДОВ, а именно такъв по чл.2 от ЗОДОВ.

Възражението, свързано с приложението на чл.52 от ЗЗД не следва да се обсъжда, доколкото посочената разпоредба се отнася до обезщетението за неимуществени вреди, а в случая предявеният иск касае имуществени такива. 

 

 

 

                    Настоящият състав намира за основателно и направеното акцесорно искане, което следва съдбата на основното, за присъждане на законна лихва върху обезщетението, което ще се присъди, като с оглед заключението по т.4 на ТР № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, при незаконни актове на администрацията, началният момент на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизането в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните – моментът на издаването им. В случая се претендира законна лихва от по-късен от определения с посоченото ТР момент, а именно завеждането на исковата молба пред настоящия съд, поради което и следва да се уважи така, както е поискано, като от 05.06.2019 г. се присъди законната лихва върху сумата на обезщетението от 300 лева.

На основание специалната разпоредба на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ на ищеца се дължат и следва да бъдат присъдени разноските по производството като конкретно бъде присъден и размерът на внесената държавна такса за образуване на делото, както и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска.

 По възражението на представителя на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено за представителство пред настоящия съд, съгласно договора за правна защита и съдействие, представен по делото, следва да се посочи, че възнаграждението не е прекомерно и не са налице основания за намаляването му по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, приложим съгласно препращането на чл.144 от АПК. Съгласно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението е: при интерес до 1000 лв. – 300 лв. В конкретния случай, уговореното и платено възнаграждение е именно в този размер, като оказаната от адвокат Д. по настоящото дело правна помощ се изразява в изготвяне и депозиране на исковата молба и в депозиране на допълнителна молба пред съда. Тъй като уговореният и видно от договора за правна защита и съдействие, приложен по настоящото дело, заплатен действително от ищеца размер на адвокатското възнаграждение от 300 лева, не надвишава минимално предвидения по Наредбата, с оглед вида и характера на проведеното производство същият не е несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА, поради което следва искането да бъде намален да се остави без уважение. Предвид посоченото и ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените разноски в производството за държавна такса от 10 лева, банкова такса за превод на държавната такса от 5 лева и адвокатско възнаграждение от 300 лева.

 Що се касае до искането на ответника за присъждане юрисконсултско възнаграждение, то същото не може да бъде уважено. Съгласно трайната практика на ВАС, обективирана напр. в Определение № 7827/2017 г. по адм. д. № 5056/2016 г., Определение № 4484/2018 г. по адм. д. № 1848/18 г., Определение № 7677/18 г. по адм. д. 7096/2018 г., Определение № 7827/2017 г. по адм.д. № 5056/2016 г. и др., в производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

 

По така изложените мотиви Съдът

 

РЕШИ:

ОСЪЖДА  Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр.Пловдив, ул.“Княз Богориди“ № 7, да заплати на И.Г.А.  с ЕГН ********** ***, офис 1, сумата в размер на 300,00 лв. /триста лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издаден Електронен фиш серия К № 1814260 на ОД МВР Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.06.2019 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. Пловдив, ул.“Княз Богориди“ № 7 да заплати на И.Г.А.  с ЕГН ********** ***, офис 1, сумата в размер на 315, 00 лв. /триста и петнадесет лева/, представляваща заплатените от ищеца в настоящото производство държавна такса, такса за банков превод и адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: