№ 6341
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110162454 по описа за 2023 година
Д. Н. П., с ЕГН ********* и И. В. П., с ЕГН ********** (конституирани като ищци на
мястото на първоначалния ищец М. И. П., с ЕГН *********, починала на 03.02.2024 г.), чрез
адв. Г. Г. от САК, със съдебен адрес: гр. С..., поддържат иска срещу И. П. И., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С...., с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, за
осъждане на ответника да опразни и предаде на ищците държането върху нает недвижим
имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. С.....
Ответникът И. П. И., чрез особения представител адв. Г., е оспорил иска като
неоснователен.
Д. Н. П. и И. В. П. твърдят, че на 11.07.2021 г. между М. И. П., в качеството й на
наемодател и ответника И. П. И., в качеството му на наемател, е сключен договор за наем,
по силата на който М. П. е предоставила на И. И. за временно и възмездно ползване
недвижим имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. С..... Ответникът не
изпълнил задълженията си съгласно чл. 12 от договора да заплаща в срок всички
консумативни разходи за имота, в т.ч. ел. енергия, студена вода, парно отопление и др., в
резултат на което е допуснал задължения към „Софийска вода“ АД в размер на 1949,77 лв. и
към „Топлофикация София“ ЕАД в размер на 1938,74 лв. Поради това, на основание чл. 21,
б. „б“ от договора за наем, наемодателката М. П. отправила към ответника едномесечно
предизвестие за прекратяване на договора за наем, съдържащо в себе си както покана за
освобождаване на имота, така и покана за заплащане на дължимите суми, което било
връчено на ответника чрез ЧСИ С Х - рег. № ... в КЧСИ, на 15.09.2023 г., в условията на
отказ, тъй като ответникът се запознал лично със съдържанието на документа, но отказал да
го получи. Поддържа се, че след изтичане на едномесечния срок на предизвестието,
договорът за наем бил прекратен на 15.10.2023 г. След прекратяване на договора, ответникът
1
продължил да ползва имота. Въпреки многократните опити на наемодателя, имотът не бил
освободен от ответника. Ищците искат от съда, в случай, че приеме, че договорът за наем не
е прекратен с посоченото предизвестие, да приеме исковата молба за ново предизвестие за
прекратяване на договора, считано от датата на връчване на препис от нея на ответника.
Молят съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендират разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба чрез особения представител – адв. И. Г., с
който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че
ответникът е ползвал имота на валидно правно основание, а именно договор за наем от
11.07.2021 г., сключен между него и М. И. П., като по делото не е установено по безспорен
начин, че договорът е прекратен и ответникът продължава да използва имота. Оспорва
приложената към исковата молба нотариална покана да е била връчена на ответника.
Твърди, че ответникът е напуснал имота преди месеци. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
При установеното във фактическо отношение, съдът направи следните правни изводи:
На 11.07.2021 година е сключен договор за наем на недвижим имот, по силата на който М.
И. П. е предоставила на И. П. И. за временно и възмездно ползване недвижим имот,
представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. С..... Съгласно чл. 12 от договора,
наемателят е длъжен да заплаща в срок уговорения наем и всички консумативни разходи за
имота - ел. енергия, студена вода, парно отопление и др. По силата на чл. 20 от договора,
същият е сключен за срок от една година. От показанията на разпитаният като свидетел И.
М, който е живеел съвместно с наемодателката се установи, че наемателят е преустановил
плащанията на наема и на консумативните разходи за имота около половин година преди да
изтече срока на договора, който е бил едногодишен, считано от 11.07.2021г. Това е дало
основание на наемодателката да поиска прекратяване на договора за наем на осн. чл. 21, б.
„б“ от същият, т.е. да отправи едномесечно писмено предизвестие до наемателят за
прекратяване на договора за наем. Това е станало чрез връчване, при условията на отказ, на
предизвестие и покана, от ЧСИ С Х, на 15.09.2023г. Едномесечният срок е изтекъл на
15.10.2023г., но видно от събраните по делото гласни доказателства – показанията на
свидетеля М, отдаденият под наем имот е бил освободен от наемателят във времето около
края на 2024 година и началото на 2025 година. Тези показания се подкрепят от
представеният в съдебно заседание на 25.03.2025 година документ за отваряне на процесния
апартамент от 02.03.2025 г., когато е установено, че той е освободен от наемателят.
По силата на чл. 228 от ЗЗД, наемодателят се задължава да предостави на наемателя една
вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. Съгласно чл. 233,
ал.1, изр.1 от ЗЗД, наемателят е длъжен да върне вещта, което е сторено, но след предявяване
на иска срещу него. Затова, макар задължението за освобождаването на имота да не е
изпълнено своевременно, в срок от три дини от прекратяване на договора, съгласно чл. 16 от
същият, а по-късно, предявения иск следва да се отхвърли.
Ищците претендират претендират заплащане на разноските по делото, за което представят
списък по чл. 80 от ГПК – 80 лв. заплатена държавна такса и 1200 лв. с вкл. ДДС
2
възнаграждение на пълномощника им на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА. Особеният
представител на ответника иска разноските да останат в тежест на ищците. В разглежданият
казус съдът взе предвид, че ответникът И. П. И. като не е освободил своевременно имота е
дал повод за завеждане на делото, затова следва да заплати разноските, сторени от ищците за
воденето му, както и възнаграждението за пълномощника им, който е предоставил безплатна
правна помощ, в размер на минимално установеното възнаграждение, съгласно чл. 7, ал.1,
т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
размер на 1000 лв. или 1200 лв. с вкл. ДДС.
Воден от горното и на осн. чл. 233, ал.1, изр. 1 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д. Н. П., с ЕГН ********* и И. В. П., с ЕГН **********
(конституирани като ищци на мястото на първоначалния ищец М. И. П., с ЕГН *********,
починала на 03.02.2024 г.), чрез адв. Г. Г. от САК, със съдебен адрес: гр. С..., срещу И. П. И.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С...., с настоящ адрес: гр. С..., с правно основание
чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да опразни и предаде на ищците
държането върху нает недвижим имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр.
С.....
ОСЪЖДА И. П. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С...., с настоящ адрес: гр.
С..., да заплати на Д. Н. П., с ЕГН ********* и И. В. П., с ЕГН **********, сторените по
делото разноски за държавна такса в размер на 80 лв.
ОСЪЖДА И. П. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С...., с настоящ адрес: гр. С...
да заплати на адв. Г. Г. от САК, със съдебен адрес: гр. С..., като пълномощник на Д. Н. П. и
И. В. П., на които е предоставил безплатна правна помощ, адвокатско възнаграждение в
размер на 1200 лв. с вкл. ДДС.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивни жалби пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3