Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр.Лом, 07.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ломският районен съд, гражданска колегия, ІV граждански състав, в публично
заседание нa 10 май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Боряна Александрова
при участието на секретаря Веселка Младенова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 666 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от С.Н.С., чрез адв. Л.Г., срещу „РУА Спед”
ЕООД, гр.София. Предявени са обективно съединени искове да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца суми за неизплатено трудово възнаграждение и
командировки в чужбина , както
следва:
- сумата от 338 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец
август 2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ
в съда до окончателното й изплащане;
- сумата от 340 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение м.
септември 2016г.
- сумата от 692,32 лв., представляваща неплатени командировъчни, извън
пределите на страната за м.август 2016г.;
- сумата от 961,28 лв., представляваща неплатени командировъчни, извън
пределите на страната за м.септември 2016г.;
- сумата от 25 лева – мораторна лихва върху неплатеното трудово
възнаграждение за м.август в размер на 338 лева ; считано от 01.09.2016г. до
подаване на ИМ в съда-28.03.2017г.
- сумата от 25 лева – мораторна лихва върху неплатеното трудово
възнаграждение за м.септември в размер на 340 лева, считано от 01.10.2016г. до
подаване на ИМ в съда-28.03.2017г. ;
Ищецът твърди да е работил по трудово правоотношение (ТПО) в ответното дружество от 25.05.2016 г. до 21.10.2016
г. на длъжност водач на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона, с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 463 лева и допълнително
възнаграждение за продължителна работа 0,6 % за всяка година трудов стаж,
платимо в последния ден от текущият месец, ако той е неработен-в първият
работен ден след това. Ищецът твърди, че за месеците: август и септември 2016г.
не му било платено трудовото
възнаграждение общо в размер на 678 лева, както и командировъчни пари за същите
два месеца в размер на 1653,60 лв. общо.
Твърди поради забавеното му плащане да се дължи мораторна лихва, която за
двата месеца е в общ размер на 50 лв.,т.е. по 25 лв. за м.август и 25 лв. за
м.септември 2016г.
Моли да бъде осъден ответникът да му заплати горепосочените суми, ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното плащане върху
всяка една от главниците. Претендира присъждане на разноските по делото.
В срок е постъпил молба от ответника. Изложени са съображения, че исковете
са допустими, но по същество неоснователни. Признава се, че ищеца е работил за
ответника като водач на тежкотоварен автомобил 12т. и повече, заявява,че претенцията
е неоснователна изцяло, тъй като всички претендирани суми,подробно описани в ИМ
са били изплатени своевременно. Представя доказателства-заверени копия от
преводни документи. Моли се за отхвърляне на исковете и за присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът, съобразно чл.
235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание -
чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 1 и 2 КТ, чл.215 КТ и чл. 86 ЗЗД.
От правна и фактическа страна, съдът намира следното:
Относно исковете по чл. 128, т. 2 вр. с
чл. 245, ал. 1 и 2 КТ и чл. 86 ЗЗД :
Според чл. 128 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на
работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. При предявен иск по чл. 128 КТ в тежест на работника (служителя) е да
докаже, че претендираното от него неизплатено възнаграждение действително е
било уговорено с работодателя, че то е било част от съдържанието на трудовото
правоотношение и, че е престирал реално уговорената работа, доколкото от тези
положителни факти именно работникът черпи изгодни правни последици, а в тежест
на работодателя е да докаже, че дължимото възнаграждение действително е било
изплатено.
Не се спори между страните, че за периода 25.05.2016 г. до 21.10.2016 г.
същите са били в трудово правоотношение, което е било прекратено на основание
чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. В конкретния случай ответникът не е оспорил, а и с
оглед презумцията уредена в чл. 8, ал. 2 КТ съдът приема, че през процесния
период ищецът е изпълнявал своето основно трудово задължение да престира на
работодателя своята трудова сила. От ССЕ се установи, че за месеците август и
септември на ищеца е начислено и
изплатено трудово възнаграждение за
отработено време Не му е начислено обаче
респ.не му е изплатено дължимото допълнително възнаграждение за продължителна
работа 0,6% съгласно т.2 от трудовият договор/. Според в.л. дължимото
допълнително тр.възнаграждение за м.август 2016г. е 33,82 лв, а за м.септември
2016г. – 31,11 лв. Доколкото ищецът е поискал сумата от 678 лева неплатено
нетно трудово възнаграждение общо за двата месеца и съобразно заключението на вещото лице ,
беше направено искане за изменение на иска в тази му част т.е. да се счита
предявен за сумата от 33,82 лв. неизплатено тр.възнаграждение за м.август
2016г., и 31,11 лв. за м.септември 2016г.
Поради изложеното от претендираната
сума за процесния период в общ размер от 64,93 лв. Като законна последици върху сумата от 64,93
лв., следва да се присъди и законната лихва за забава от дата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Относно обезщетенията за забава върху дължимите трудови възнаграждение, съобразно
заключението на ВЛ е в размер на 15,18 лв.
Иска по чл.215 КТ
Съгласно чл. 215 КТ при командироване работникът или
служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и
пътни, дневни и квартирни пари при условия и размери, определени от Министерски
съвет.
По отношение на обстоятелството дали дължимата сума за
трудово възнаграждение е платена, и в какъв размер са полагащите се на ищеца
командировъчни пари, както и каква част от тях е платена на ищеца, същата,
съдът намира следното: Трудово възнаграждение се изплаща лично срещу подпис във
ведомостта или разписка, разходен касов ордер срещу подпис, или по банков път,
като основание за превода следва да се посочи какво трудово възнаграждение и за
кой месец се плаща. Същото се отнася и за командировъчните пари. В случая, относно
командировъчните пари, не се спори, че такива са се дължали за общо 1263,29 лв.
за двата процесни месеца, което се установява от заключението на в.л. за
движението на товарния автомобил, който е бил управляван от ищеца по време на
командировките му. От общо дължимите суми за командировъчни са изплатени 1256
лв., и остават неизплатени 7,29 лв., както и такси в чужбина за паркинг, пътни
такси и др. общо заплатени 880,68 лв., и реално получени 782,33 лв., а
дължимата сума за тях е 98,35 лв., общо дължима сума за командировка в чужбина
възлиза на сума в размер на 105,64 лв.Спори се досежно приложените заверени
копия от РКО, като за прецизност следва да се отбележи, че от страна на ищеца
не бе поискана процедурата визирана в чл.193 ГПК т.е. да се оспори истинността
на същите.
Искът за заплащане на командировъчни
ще се уважи в размер на 105,64 лева, неплатен остатък от командировъчните за м.
август и м. септември 2016г.,като за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1653,60 лева, искът като неоснователен ще се отхвърли.
Относно разноските по производството:
При този изход на спора разноски се дължат и на двете страни:
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК, в тежест на ответното дружество следва да бъдат
възложени направените от ищеца разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие
договорения адвокатски хонорар е изцяло заплатен в брой и същият възлиза на
сумата от 2400 лв. Ответната страна е направила възражение за прекомерност на
същото на основание и по реда на чл.78 ал.5 от ГПК, което съдът намира за
основателно, по следните съображения : пълномощника на ищеца претендира сумата
от 2400 лева общо, разпределени така:
-
По иска за неизплатено тр.възнаграждение за м.август 2016г.-300 лв.
-
По иска за неизплатено тр.възнаграждение
за м.септември 2016г. – 300 лв.
-
По иска за лихва за неизплатено тр.възнаграждение за м.август 2016г. – 300
лв.
-
По иска за лихва за неизплатено тр.възнаграждение за м.септември – 300 лв.
-
По иска за неизплатени командировки в чужбина за м.август 2016г. – 300 лв.
-
По иска за неизплатени командировки в чужбина за м.септември 2016г. – 300
лв.
-
Допълнително адв.възнаграждение за 6 бр.съдебни заседание – 600 лв.
Според настоящият съдебен състав предявените обективно
съединени искове по КТ са три :
-
За неизплатено тр.възнаграждение за м.август и септември 2016 г.
-
Лихва за забавено плащане на тр.възнаграждение за м.август и септември
2016г.
-
Иска по чл.215 КТ- неизплатени командировки в чужбина.
Тъй като в съдебно заседание пълномощника на ищеца
поиска изменение на размера при условията на чл.214,ал.1 пр.последно на първите
два иска-този по чл.128,ал.1 КТ като вместо първоначалният размер – 678 лв., да
се счита за 64,91 лв. и този чл.86 ЗЗД,
вместо 50 лв., да се счита предявен за
15,18 лв.
Фактическата и правна сложност на делото не
надхвърля обичайната сложност на трудов спор. Предвид приетото дължимите
разноски от ответника за адвокатско възнаграждение, заплатено от ищеца на
представляващия го адвокат, следва да се определят в рамките на минимума за
адвокатските възнаграждения по чл. 7 ал. 1 т.1 от Наредба № 1/2004 г. на
ВАдв.Съвет. Договорът за правна защита и съдействие между ищеца и
представляващия го адвокат е сключен на 20.03.2017г., поради което минималният
размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи от размера на
минималната работна заплата в страната, която към релевантния момент -
сключването на договора за правна защита е 460.00 лв. Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
тълк.д.№ 6 от 2012г. на ОСГТК на ВКС по всички трудови спорове, включително и
за исковете по чл. 344 ал.1 т.3 КТ
във вр. с чл. 225 ал.1 КТ намира
приложение правилото на чл. 7 ал.1 т.1
от Наредба № 1/2004 г. на ВАС. В посочената разпоредба са уредени
адвокатските възнаграждения по трудови дела. Съгласно легалното определение по чл. 357 КТ, това са
спорове между работника или служителя и работодателя относно възникването,
съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения,
както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори, независимо
дали исковете са неоценяеми или с определен материален интерес. Правилото в
чл. 7 ал. 1 т. 1
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е създадено с
оглед характера на съдебния спор, а не според вида на предявения иск (оценяем
или неоценяем). Даденото тълкуване е съответно и на целта на разпоредбата - да
се улесни достъпът на работниците и служителите до съдебна защита по всички
трудови спорове, което е в синхрон и с действащото законодателство, в което
производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите,
предвиден е специален процесуален ред за разглеждането на споровете от съда,
осигуряващ по-голяма бързина и икономичност. Предвид обстоятелството, че към
20.03.2017г. - датата на сключването от ищеца на договора с адвокат за защитата
му пред съда, размерът на минималната работна заплата е 460.00 лева месечно, то
съобразно правилото на чл. 7 ал. 1 т. 1
от Наредба № 1/2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждения за трудовите
спорове по чл. 344, ал.1,
т.1,
т.2. и т.3 КТ, каквито са
разгледаните, не могат да бъдат по-малко от нейния размер, какъвто е процесния
случай – 300 лв. Разпоредбата на чл. 7 ал.1 т.1от Наредба № 1/2004г.
регламентира определяне на едно общо минимално адвокатско възнаграждение в
размер на минималната работна заплата за защита при обективно кумулативно
съединяване на неоценяеми искове по чл. 344, ал.1,
т.1 КТ
за отмяна на незаконното уволнение и възстановяване на заеманата при него
длъжност по чл. 344, ал.1,
т.2 КТ,
а за исковете по чл.128,ал.2 КТ и чл.86 ЗЗД
да се определи отделно също в този размер . Съобразявайки изложеното и
заплатеното от ищеца възнаграждение в размер на 2400.00 лв., съдът намира, че
същото е прекомерно и следва да бъде намалено така- по иска по чл.128,ал.2 КТ –
460 лв., по иска по чл.86 ЗЗД – 460 лв., по иска по чл.215 КТ , съобразно
уважената част от иска т.е. претенцията по този иск е била 1653,60, а иска е
уважен до размера на 105,64. Като размера на адв.възнаграждение следва да е 29
лв .
Ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати на ищецата по съразмерност, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от
искове или сумата в размер на 949.00 лв.
Ответникът претендира сумата от 850 лева за заплатен адвокатски хонорар, доказателства
за заплащането л. 21 от производството. Ищецът ще следва да бъде осъден да
заплати на ответника по съразмерност, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от искове или
сумата в размер на 790.00 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ЛРС на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, сумата от 150.00 лв.
за държавна такса, както и разноски за ССчЕ
в размер на 190.38 лв.
По отношение на направеното искане
в полза на ищеца да бъдат заплатени 600 лв. за отлагане на делото, съдът
намира, че законосъобразното налагане на
санкцията по чл. 92а ГПК е обусловено от недобросъвестно процесуално поведение
на страната в процеса, довело до отлагане на делото. Поначало, прилагането й е
свързано с неявяване в съдебно заседание на страната, поради обективна пречка,
каквато в действителност не е била налице. Прилагането на санкцията по чл. 92а ГПК е несъвместимо при несвоевременно посочване и представяне на доказателства,
доколкото приемането им след установените преклузивни срокове е недопустимо
(чл. 127, ал. 2, чл. 131, ал. 3, чл. 133, чл. 143, ал. 2, чл. 146, ал. 3 и чл.
147 ГПК). В тези случаи съдът е процесуално задължен да следи за допустимостта
и надлежното извършване на процесуалните действия от страните (чл. 7, ал. 1 ГПК). Изпълнявайки това свое задължение, съдът обезпечава процесуалната
дисциплина на страните, чрез отхвърляне на техни доказателствени искания, които
са недопустими, неотносими или несвоевременно заявени. По изключение санкцията
може да се прилага и в процеса на доказване, но само ако недобросъвестното
процесуално поведение на страната, довело до отлагане на делото, е проявено при
събиране на вече допуснати от съда доказателства.
Конкретният случай не попада в последното изключение, поради
което съдът намира, че така направеното искане е неоснователно. Действително
делото е отлагано няколко пъти, по искане на страните – за представяне на
оригинала на РКО, тъй като по делото бяха представени заверени копия, както
вече бе изяснено по обективни причини от страна на ищеца същите не можаха да се
представят.
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „РУА СПЕД” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град София, р-н Триадица, ул.“Богатица“ №
24, да заплати на С.Н.С., ЕГН: **********, следните суми:
- на основание чл. 128, т. 2, вр. с
чл. 245, ал. 1 и 2 КТ, сумата от общо 64.93 лева, представляваща незаплатено нетно трудово възнаграждение
за м.август и м.септември 2016г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 28.03.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 1 и 2 КТ, сумата от общо 15.18 лева, представляваща мораторна
лихва върху неплатеното нетно трудово възнаграждение за периода за м.август и
м.септември 2016г., за периода от падежа на всяко вземане за трудово
възнаграждение до датата на подаване на
исковата молба, а именно за периода от 28.03.2017
г;
- на основание чл.215 КТ сумата
от 105,64 лв., представляваща неплатен остатък от дневни камандировъчни пари за
м.август и м.септември 2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 1653,60лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 949 лв., представляващи
разноски по съразмерност направени по производството;
ОСЪЖДА С.Н.С. ЕГН:**********, да заплати на „РУА СПЕД” ЕООД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 790 лв.,
представляващи разноски по съразмерност направени по производството.
ОСЪЖДА „РУА СПЕД” ЕООД, ЕИК
********* да заплати по сметка за държавни такси на ЛРС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 150.00 лв. – за държавни такси по предявените искове както и сумата
от 190.38 лв. – разноски по за съдебно-счетоводна експертиза .
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред МОС в двуседмичен срок от връчването на страните на препис
от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: