Р Е Ш Е Н И Е
133 15.08.2019г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Десети юли 2019
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА ПАЛАШЕВА
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия СТАТЕЛОВА 522 2018
гр.д.№ по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по смисъла на чл.422 от ГПК, във вр. с чл.240, ал. 1, чл.
86 и чл. 92 от ЗЗД.
Предявена е искова молба от „А.з.к.н.п.з.“ ООД, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Р. Г. А. и Т.Я.К., чрез процесуалния им
представител юрисконсулт Н.А.С., срещу Т.К.Л.,***,
в която се сочи, че на **.03.20** г. между „Ф.Б.“ ЕООД, като кредитор и
ответницата Л., като кредитополучател е подписан Договор за кредит № ******/**.03.20**г.
Сочи се, че договорът е сключен чрез средствата за комуникация от разстояние
под формата на електронен документ и правоотношението е реализирано при
спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Закона за платежните услуги
и платежните системи, ЗЗД и Закона за електронния документ и електронния
подпис, както и Закона за електронната търговия. Сочи се, че Л. е приела всички
условия от преддоговорната информация, за предоставяне на финансова услуга от
разстояние и е удостоверила, че е получила, запозната е и се е съгласила
предварително с всички условия на индивидуалния договор и тарифата на „Ф.Б.“
ЕООД, в случаите, когато същата е приложима, както и с Общите условия, които
представляват неразделна част от договора за кредит. Ищците сочат, че по силата
на сключения договор за кредит на Л. е отпуснат кредит в размер на 1000,00 лв.,
който е следвало да бъде върнат, ведно с лихва, представляваща печалба на
дружеството- ищец в размер на 119,90 лв., като срокът за погасяване на кредита
е 180 дни от датата на сключването му.
Ищците твърдят, че на **.03.20**г. между ответницата Т.Л., в качеството й
на кредитополучател и „Ф.Б.“ ЕООД е сключен Договор за гаранция № ****** от
същата дата, по силата на който „Ф.Б.“ ЕООД са се задължили в полза на „Ф.Б.“
ЕООД изпълнението на задълженията на Л., солидарно с ответницата. В исковата
молба се сочи, че съгласно чл. 5.8 от Общите условия при неизпълнение на
задълженията на кредитополучателя дружеството- кредитор „Ф.Б.“ ЕООД има право
да предяви претенциите си директно към „Ф.Б.“ ЕООД. Сочат, че за това действие
не е необходимо да има предварително искане за удовлетворяване на вземането си
спрямо ответницата Л.. В исковата молба се твърди, че съгласно договора за
гаранция ответницата се е задължила да плати на „Ф.Б.“ ЕООД такса за
предоставяне на гаранцията в размер на 560,10 лв. Ищците сочат, че Л. не е
изпълнила договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения
срок, поради което кредиторът „Ф.Б.“ ЕООД са поискали от „Ф.Б.“ ЕООД изпълнение
на задължението, поради което „Ф.Б.“ ЕООД са погасили дължимата сума в пълен
размер и са встъпили в правата на кредитора спрямо задължението на Л.. Ищците
твърдят, че съгласно Общите условия, в случай, че кредитополучателят изпадне в
забава и не заплати която и да е от дължимите вноски по кредита, до 20 дни след
съответната падежна дата, на същия се начислява такса, в зависимост от
просрочието, което вземане представлява административна такса за събиране на
вземането и възлиза на сумата от 340,00 лв. Задължението на Т.Л. към „Ф.Б.“
ЕООД произтичащо от изискуемото задължение по Договор за кредит № ******, формирано
от усвоената, но непогасена част от кредита, възлиза на общ размер от 1459,90
лв.
В исковата молба се сочи, че на 01.12.2017г. е сключен Договор за покупко
-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и
Приложение Г от 01.12.2017г. между дружеството- ищец и „Ф.Б.“ ЕООД, в
качеството на цедент, с регистрационен № С 56251, по силата на който вземането
срещу Л. е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД изцяло, с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, за което Л. е уведомена по смисъла на
чл.99 от ЗЗД на 14.12.2017 г. от „Ф.Б.“ ЕООД посредством писмо с обратна
разписка. Ищците сочат, че по договора за кредит ответницата не е извършвала
плащания, поради което към настоящия момент задължението възлиза на 2047,61
лв., която сума представлява главница в размер на 1000,00 лв., договорна лихва
в размер на 119,90 лв., за периода от датата на първата вноска – 14.04.20**г.
до 11.09.20**г. – датата на последната вноска; административна такса за
събиране на вземането в размер на 340,00 лв.; такса за гаранции в размер на
560,10 лв.; мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 27,61 лв.
за периода от 12.09.20**г. до 22.03.2018г. – датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в едно със законната лихва върху главницата,
от датата на предявяване на заявлението до окончателно изплащане на дължимите
суми.
„А.з.к.н.п.з.“ ООД молят съда да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо Т.К.Л., че същата дължи главница в размер на 1000,00 лв.,
договорна лихва в размер на 119,90 лв., за периода от датата на първата вноска
– 14.04.20**г. до 11.09.20**г. – датата на последната вноска; административна
такса за събиране на вземането в размер на 340,00 лв.; такса за гаранции в
размер на 560,10 лв.; мораторна лихва върху непогасената главница в размер на
27,61 лв. за периода от 12.09.20**г. до 22.03.2018г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва
върху главницата, от датата на предявяване на заявлението до окончателно
изплащане на дължимите суми.
Представят следните писмени доказателства в копие: Уведомление по смисъла
на чл. 99 от ЗЗД; Информация за заявка по кредит; Общи условия, уреждащи
отношенията между „Ф.Б.“ ЕООД и неговите клиенти по повод предоставяне от
дружеството на потребителски кредит; Договор за придобиване – покупко-продажба
на отписвания на необслужвани потребителски кредити от 01.12.2017г.; Общи
условия към договор за гаранция (поръчителство) от 01.06.20**г.; Извлечение за
№ 784 от неизвестен списък.
В законоустановения срок ответницата Т.К.Л., със съдебен адрес:***, оф.**,
чрез адвокат И.Г.Б. от ПзАК, представя писмен отговор на исковата молба в който
сочи, че обстоятелството, въз основа на което е била издадена заповед за
изпълнение, е Договор за кредит № ******/**.03.20**г., между „Ф.Б.“ ЕООД като
кредитор и Т.К.Л., като кредитополучател. Според писмения отговор, ответницата
счита предявения иск за неоснователен и за недоказан, тъй като за да се уважи
предявения иск, дружеството- ищец следва да установи вземането си на
претендираното договорно основание (договор за цесия) и в претендирания размер,
както и и изправността на цедента. Т.Л. прави възражение за липса на надлежно
уведомяване за прехвърляне на вземането от кредитора по сключения договор за
паричен заем на дружеството- ищец. Цитира практика, съгласно която,
уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера, следва да е
достигнало до длъжника, съгласно чл. 99, ал.3, предложение 1 от ЗЗД, като факт
от значение за спорното право, след предявяване на иска. Твърди, че е на лице
надлежно съобщаване на цесията по отношение на ответницата, но едва към датата
на връчване на препис от исковата молба, а именно- 03.09.2018г., поради което
следва да се приеме, че договорът за цесия не е породил правни последици преди
тази дата. Според ответницата, договорната лихва, за периода от 14.04.20** до
11.09.20**г., в размер на 119,90 лв., както и административна такса за събиране
на вземането в размер на 340,00лв., са погасени по давност на основание чл. 111
от ЗЗД, тоест вземането е недължимо. В писмения отговор се сочи, че според
ответницата са недействителни клаузите, касаещи административните такси за
събиране на вземането и такса гаранция. Критериите за това, дали е на лице
нищожност, поради противоречие с добрите нрави на една неустойка, са посочени в
ТР № 1/**.06.2010 г. постановено по ТД №1/2009 г. на ОСТК на ВКС, като е
посочено, че такава е неустойката, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Ответницата счита, че няма
валидно възникнало задължение за заплащане на вземанията за учредено
поръчителство/гаранция съгласно чл. 5 от Общите условия и Такси за
неизпълнение, съгласно чл. 10 от Общите условия на Договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние. Счита, че клаузите, които ги уреждат, са
нищожни и въпреки, че съдът следи служебно за нищожност, когато е нарушена
норма, предвидена в противоречие с добрите нрави, прави възражение за особена
хипотеза, поради изключителна значимост на тази клауза. Според Л., въведената в
Договора за кредит отговорност за разноски с клаузите на чл. 10 от Общите
условия и Такса за обезпечение с поръчителство/Гаранция, предоставена от „Ф.Б.“
ЕООД представляват по съществото си неустойка, дължима при забава в
изпълнението за изплащане на текущите задължения по кредита и не са плащане за
покриване на разходи по събиране на вземането, респективно неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечението. Непредставянето на обезпечение,
съгласно писмения отговор на исковата молба, не води до претърпяване на вреди
от страна на кредитора, а начина, по който е уговорена клаузата за предоставяне
на обезпечение създава единствено предпоставки за начисляването на тази сума, а
подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че таксата
за предоставяне на поръчителство излиза извън присъщите й по закон функции,
понеже създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя.
Ответницата твърди, че съгласно чл.23 от ЗПК, когато Договор за потребителски
кредит е недействителен, ответникът дължи само чистата стойност на кредита, без
лихва или други разходи по този кредит. Следователно Л. не дължи начислените от
кредитора суми за такса за неизпълнение по чл. 10 от Общите условия, както и
обезпечение на заема с поръчителство / гаранция, предоставено от и в полза на
дружеството- заемодател. Твърди се, че неустойката е предназначена да
санкционира заемателя Л., за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Според писмения отговор, задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му
не рефлектира върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен
заем, а чрез предвиждането на такава разпоредба се цели да се обремени
неоснователно заемополучателя с допълнителни парични задължения, без да бъде
ясно отразено в общия размер на подлежащата на връщане сума, а е представено
като санкция за неизпълнение на задължение на заемополучателя за предоставяне
на обезпечение.
Т.К.Л. моли съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлен предявения
от „А.з.к.н.п.з.“ ООД иск като неоснователен и недоказан, както по основание,
така и по размер и да бъдат обявени за нищожни на основание чл. 26, ал.1, т.1
от ЗЗД, във връзка с чл. 146, ал.1 от Закона за защита на потребителите и чл.
21, ал.1 във връзка с чл. 22 от Закона
за потребителския кредит, чл. 10 от Общите условия и чл. 5 от Общите условия за
предоставяне на финансови услуги (заем) от разстояние, със страни „Ф.Б.“ ЕООД и
Т.К.Л..
Претендира сторените съдебно -деловодни разноски.
Моли, да бъде задължено на основание чл. 190 от ГПК, дружеството- ищец да
представят Договор за кредит № ******/**.03.20**г. и Договор за гаранция № ******/**.03.20**г.,
на които се основава вземането, ведно с погасителните планове към всеки един от
тях.
В открито съдебно заседание – редовно призовани, дружеството-ищец не
изпращат представител. Изпращат писмено становище.
Третото лице- помагач на страната на ищеца- „А.з.с.н.в. ЕАД, редовно
призовани, не изпращат представител. Изпращат писмено становище.
Ответницата Т.К.Л., редовно призована, не се явява. Вместо нея се явява
процесуалният й представител адвокат И.Б. от Пазарджишка АК.
С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на
23.05.2019г., като трето лице- помагач на страната на ищеца, са конституирани „А.з.с.н.в.“ЕАД,
със седалище и адрес на управление:***, офис –сграда Л., ет.2, офис 4,
представлявано от изпълнителните директори Н.Т.С. М.Д.Д..
Съгласно приложеното по делото Уведомление до ответницата Т.К.Л., на
основание чл. 99 от ЗЗД, същата е уведомена за сключен Договор за покупко-
продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и
приложение Г от 01.12.2017 г., сключен между „АКПЗ“ ООД и „Ф.Б.“ ЕООД, в
качеството им на цедент, като задължението на Т.К.Л., произтичащо от Договор за
кредит № ***г. е изкупен от дружеството -ищец, което е и новият кредитор на
ответницата. Във връзка с прехвърляне на вземането, се сочи в уведомлението,
именно дружеството- ищец ще съхраняват личните данни на ответницата Т.К.Л..
По делото е приложена Информация за заявка за кредит, направена на 14.03.20**
г., от която се вижда, че същият е получен на **.03.20** г., като
потвърждението за получаване на заема е с № ********* и е получено от Т.К.Л.,
като е описан номерът на мобилния й телефон, постоянния и настоящ адрес на
ответницата, както и електронния й адрес.
Съгласно приложените по делото Общи условия, уреждащи взаимоотношенията
между „Ф.Б.“ ЕООД и неговите клиенти в случай на забава, кредитополучателят
дължи обезщетение за забава на кредитодателя в размер на законната лихва за
периода на забавата върху неиздължената в срок сума по кредита, ведно с
направените за събирането разноски, включващи телекомуникационни услуги,
напомнителни писма или други действия, извършени по преценка на дружеството-
заемодател, до окончателно изплащане на задължението. В чл. 10, т.5 страните са
уговорили, че в случай на изпадане в забава от страна на кредитополучателя,
който не върне всяка от дължимите вноски по кредита до 20 дни след падежната
дата, посочена в погасителния план, дружеството- кредитодател започва
процедуара за събиране на вземането по съдебен ред. Уговорено е, че за отлагане
започването на съдебната процедура за събиране на вземането с 10 дни,
кредитополучателя дължи на дружеството- заемодател такса в размер на 40,00
лв. В чл. 13, т.1 от същия договор е
уговорено, че при непогасяване изцяло или отчасти на главница, лихва, разноски,
разходи или такси по потребителския кредит, както и при неизпълнение на което и
да е друго задължение, Т.К.Л. дължи възстановяването на целия кредит, който
става изцяло предсрочно изискуем, без да се прекратява действието на договора.
По делото е приложен Договор за придобиване (покупко- продажба) на
отписвания на необслужвани потребителски кредити, сключен на 01.12.2017 г.,
между „Ф.Б.“ ЕООД и „АКПЗ“ ООД, като от приложението на същия договор е видно,
че потребителският кредит на Т.К.Л. се води необслужван и същият е вписан в Приложение
1 на договора за покупко- продажба на необслужвани потребителски креди под №
784.
Съгласно приложения по делото Договор № ***г., сключен между „Ф.Б.“ ЕООД и Т.К.Л.
се установява, че отпуснатият кредит е в размер на 1000,00 лв., като същият е
следвало да бъде погасен на 6 равни по размер месечни вноски от 186,65 лв.
всяка. Общата сума, която е следвало да бъде върната от Т.К.Л. възлиза на
1119,90 лв., която представлява главница, в размер на 1000,00 лв., на колкото
възлиза сумата на отпуснатия кредит, лихва в размер на 119,90 лв., при лихвен
процент в размер на 49,05%. Посочено е, че годишният процент на разходите по
кредита възлиза на 40,57%. Страните са се съгласили, че кредитът се обезпечава
с поръчителство, предоставено от „Ф.Б.“ АД, в полза на дружеството, като
одобряване на предоставеното обезпечение, уговорката свързана с него не може да
се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило
обезпечението. Страните са се съгласили, че за уреждане на взаимоотношенията по
между им, възникнали по повод предоставените потребителски кредити се прилагат
Общите условия за предоставяне на потребителски кредити от разстояние от „Ф.Б.“
ЕООД, от 01.11.2014 г.
По делото е приет договор за гаранция (поръчителство), от който се констатира, че гарантът е „Ф.Б.“,
със седалище в Малта, а кредиторът е „Ф.Б.“ ЕООД. С оглед сключения договор за
гаранция, размерът на месечната вноска нараства на сумата от 280,00 лв., като е
уговорен краен срок за издължаване на таксата -11.09.20** г., фиксиран е размерът
й от 560,10 лв., която сума следва да се заплаща на равни месечни вноски,
посочени в договора. Гарантът се е задължил солидарно с клиента да отговоря
спрямо кредитора за изпълнение на всички задължения, произтичащи от договор за
потребителски кредит и съгласно ЗЗД. Уговорено е, че за всяко парично
задължение на Т.К.Л. спрямо гаранта и непогасено изцяло на падежа, се дължи
лихва за забава, в размер на законната лихва, считано от падежа на паричното
задължение до окончателното издължаване на вземането.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че на **.03.20**
г. ответницата Т.К.Л. е сключила Договор за предоставяне на потребителски
кредит от разстояние № ****** от същата дата с „Ф.Б.“ ЕООД, като размерът на
отпуснатия кредит възлиза на сумата от 1000,00 лв. Страните са се споразумели
кредитът да бъде погасен на 6 равни погасителни вноски, всяка в размер на
186,65 лв., като първата падежна дата е на 14.04.20** г.
За обезпечение на този кредит Т.К.Л. е сключила с „Ф.Б.“ АД, в качеството
им на гарант, договор за гаранция (поръчителство) от същата дата, съгласно
който таксата за предоставяне на гаранция възлиза на сумата от 560,10 лв. и
същата се заплаща на равни месечни вноски – 6 броя, и води до нарастване на
месечната вноска, дължима от ответницата до сумата от 280,00 лв. месечно.
Уговорен е и краен срок за погасяване – 11.09.20** г.
По делото е приложен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 03.05.2019 г., от който се вижда, че дружеството- ищец „АКПЗ“ ООД са
прехвърлили н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД всички вземания, произходжащи от договори за
заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ, от договори за потребителски кредити, по смисъла
на ЗПК, както и договори за паричен заем, произтичащи от Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, които продавачът – ищец е придобил от банки
и небанкови финансови институции, като вземанията се индивидуализират в отделно
приложение към договора.
На лице е потвърждение за сключена цесия, изх. № Д-19-00110-1/03.05.2019
г., съгласно което дружеството- ищец е потвърдило, че е извършена цесия на
всички в.н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, като вземанията са индивидуализирани в Приложение
№ 1 от същата дата.
Именно договорът за цесия и това потвърждение станаха основата за
конституирането в процеса на третото лице помагач на страната на ищеца.
По делото се установи, че „Ф.Б.“ са сключили договор за покупко- продажба
на отписвания на необслужвани техни потребителски кредити с „АКПЗ“ ООД, сключен
на 01.12.2017 г., като в приложението към този договор, под № 784 е вписан
необслужваният кредит на Т.К.Л., като общо дължимата към датата на продажбата
сума от страна на Т.К.Л. възлиза на 2020,00 лв.
От приложената по делото информация за заявка за кредит е констатирано, че
кредитът е получен на **.03.20** г. от ответницата, в брой.
По делото не се събраха никакви доказателства каква сума от кредита е
погасила в уговорения по договора срок Т.К.Л.. Не се установи, ако е имало
внасяне на суми за погасяването на коя част от задължението са послужили те.
Ответницата не успя да докаже изразената в писмения отговор теза, че надлежно
съобщаване на извършената между „Ф.Б.“ ЕООД и „АКПЗ“ ООД прехвърляне на
вземания е съобщено на ответницата Т.К.Л. едва на 03.09.2018 г., но дори и това
оповестяване да се е осъществило към посочената от нея дата, не се събраха
доказателства, че задължението е било погасявано.
По делото не се събраха доказателства, след уведомяването за извършената
цесия, ответницата Т.К.Л. да е погасявала която и да било част от задължението си
към „Ф.Б.“ ЕООД на третото лице, помагач на страната на ищеца „АСВ“ ЕАД.
Не се установи с договора за поръчителство да е уговорена между страните
неустойка в случай, че кредитът не е своевременно обслужван. Съдът приема
твърдението на ответницата Л., че уговорената такса за обезпечение с
поръчителство (Гаранция), предоставена от „Ф.Б.“ представляват по съществото си
неустойка, дължима при забава в изпълнението за изплащане на текущите
задължения по кредита и не са плащане за покриване на разходи по събиране на
вземането, респективно неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечението, тъй като се установи, че поръчителят- гарант и кредитодателят не
са едно и също юридическо лице, за да се приеме, че поръчителството цели
товарене на получения от Л. кредит с допълнителни такси и разходи.
Съдът счита, че следва да бъде уважен предявеният от „А.з.к.н.п.з.“ ООД
срещу Т.К.Л. установителен иск, като бъде признато за установено по отношение
на дружеството- ищец „АКПЗ“ ООД и третото лице- помагач на страната на ищеца „А.з.с.н.в.“
ЕАД, че между дружеството- ищец и ответницата, съществува вземане по Договор за
предоставяне на потребителски кредит № ****** от **.03.20** г., съгласно който Т.К.Л.
е получила кредит в размер на 1000,00 лв. и дължи на дружеството- ищец заплащането
на сумата от 2047,61 лв., която сума представлява сбор от главница в размер на 1000,00
лв., договорна лихва за периода от 14.04.20** г. до 11.09.20** г., в размер на 119,90
лв., административна такса за събиране на вземането, в размер на 340,40 лв.,
такса за гаранция, в размер на 560,10 лв. и мораторната лихва, върху
непогасената главница, за периода от 12.09.20** г. – датата на настъпване на
забавата, до 22.03.2018 г. – датата на предявяване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
28.03.2018 г., до окончателно изплащане на дължимите суми.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъдена ответницата Т.К.Л. да
заплати на дружеството- ищец сторените по делото съдебно- деловодни разноски в общ
размер на 231,91 лв., която сума представлява сбор държавна такса в размер на 81,91
лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв., както и сторените по
ч.гр.дело № 294/2018 г. по описа на Панагюрския районен съд разноски, които
възлизат на сума в общ размер на 90,95 лв., която сума представлява сбор от
държавна такса в размер на 40,95 лв. и 50,00лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран и на
основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД, Панагюрският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Р. Г. А. и Т.Я.К., чрез процесуалния им представител
юрисконсулт Н.А.С., „А.з.с.н.в.“, с ЕИК -*********, със седалище и адрес на
управление ***, офис-сграда „Л.“, ет.*, оф.*, представлявано от изпълнителните
директори Н.Т.С. М.Д.Д., както и Т.К.Л.,
с ЕГН- **********,***, че между „А.з.к.н.п.з.“ ООД, с ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р. Г. А. и
Т.Я.К., чрез процесуалния им представител юрисконсулт Н.А.С., „А.з.с.н.в.“, с
ЕИК -*********, със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда „Л.“, ет.*,
оф.*, представлявано от изпълнителните директори Н.Т.С. М.Д.Д. и Т.К.Л., с ЕГН- **********,***, съществува облигационно правоотношение, съгласно което Т.К.Л., с ЕГН -**********,***, дължи н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, с ЕИК -*********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Р. Г. А. и Т.Я.К., заплащането на сумата от 2047,61 лв. (две хиляди четиридесет и седем лева и шестдесет и една стотинки),
която представлява сбор от главница в размер на 1000,00 лв. (хиляда лева),
договорна лихва за периода от 14.04.20** г. до 11.09.20** г., в размер на
119,90 лв. (сто и деветнадесет лева и деветдесет стотинки), административна
такса за събиране на вземането, в размер на 340,40 лв. (триста и четиридесет
лева и четиридесет стотинки), такса за гаранция, в размер на 560,10 лв.
(петстотин и шестдесет лева и десет стотинки) и мораторната лихва, върху
непогасената главница, за периода от 12.09.20** г. – датата на настъпване на
забавата, до 22.03.2018 г. – датата на предявяване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
28.03.2018 г. до окончателно изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА Т.К.Л., с ЕГН -**********,***, да заплати н. „А.з.к.н.п.з.“
ООД, с ЕИК -*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Р. Г. А. и Т.Я.К., сторените
съдебно- деловодни разноски в общ размер на 231,91 лв. (двеста тридесет и един лева и деветдесет и една стотинки),
която сума представлява сбор от държавна такса в размер на 81,91 лв. (осемдесет
и един лева и деветдесет и една стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150,00лв. (сто и петдесет лева), както и сторените по ч.гр.дело №
294/2018 г. по описа на Панагюрския районен съд разноски, които възлизат на
сума в общ размер на 90,95 лв. (деветдесет лева и деветдесет и пет стотинки),
която сума представлява сбор от държавна такса в размер на 40,95 лв.
(четиридесет лева и деветдесет и пет стотинки) и 50,00лв. (петдесет лева) –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: