№ 20541
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20241110108639 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Ищецът “***” ЕООД с ЕИК: ***, излага в исковата молба, че за
извършена и предоставена услуга на ЕТ „***“ с ЕИК: *** по Договор за
сертификация № *** от ***г. за сертификация по ISO ***, ISO ***, ISO *** е
издадена Фактура № ****г. Ответникът получил предоставената му услуга,
но не заплатил дължимата цена по тази сделка, поради което имал вземане
срещу длъжника за сумата от 1290,85 лева.
Ищецът признава, че на 21.09.2023г. е платена сумата от 1290, 85лева, с
което е погасено задължението за главница, поради което производството за
тази сума е прекратено на основание чл.232 от ГПК.
Предвид изложеното е предявен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за
заплащане на мораторна лихва върху сумата от 1290,85лева за периода от
16.10.2022г. до 31.08.2013г. в размер на 130,90лева, както и направените
разноски в исковото и заповедното производство.
Ответникът ЕТ „***“ оспорва претенцията за плащане на лихва, тъй
като е платил 10 дни след образуване на заповедното производство.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
1
становищата на страните, приема за установено от фактическа иправна
страна следното:
Между страните не е спорно и от доказателствата се установява, че
между страните е сключен Договор за сертификация № *** от ***г. за
сертификация по ISO ***, ISO ***, ISO *** и е издадена Фактура № ****г. за
сумата от 1290,85лева.
От съдържанието на фактурата се установява, че е определен срок за
плащане на сумата до 16.10.2022г. Следователно към датата на образуване на
заповедното производство на 11.09.2023г. ответникът е в забава за изпълнение
на задължението си по договора, обективирано в издадената фактура.
Установява се, че сумата по фактурата е платена на 21.09.2023г., поради което
ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за забава на ищеца за периода
от 16.10.2022г. до 31.08.2023г., размерът на която съдът определя по реда на
чл.162 от ГПК на сумата от 130,90лева, въз основа на лихвен калкулатор,
намиращ се в интернет пространството.
Следователно искът е основателен и следва да бъде уважен.
В случая следва да намери приложение чл.78, ал.2 от ГПК при преценка
отговорността за разноски, тъй като ответникът е платил дължимата по
договор главница след образуване на заповедното производство, а именно на
21.09.2023г. След получаване на съобщение за издадената заповед е подал
възражение по чл.414 от ГПК, че не дължи процесните суми. Не е заявил и не
е представил доказателство за извършеното плащане. Поради това съдът е дал
указания по чл.415 , ал.1, т.1 от ГПК за предявяване на иск по чл.422 от ГПК.
Следователно процесуалното поведение на ответника е станало причина
за образуване на исковото производство, тъй като ако беше подал възражение
по чл. 414а от ГПК, с оглед извършеното плащане, ще са налице основания за
обезсилване на заповедта в частта, в която е извършено плащане. При
положение, че е направил общо възражение за недължимост е дал повод за
образуване на исковото производство, а поради забавата в плащането на
задълженията по фактурата е дал повод за образуване на заповедното
производство. Поради това дължи направените по делото разноски в пълен
размер.
Представени са доказателства за направени разноски в размер на
107лева държавна такса и по 400лева възнаграждение за адвокат в исковото и
2
заповедното производство.
Съдът приема за основателно възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в заповедното производство като следва да се
присъдят 100,00лева разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство. При определяне размера на възнаграждението съдът взема
предвид практиката на Съда на ЕС по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16
СЕС, по които е постановено решение от 23.11.2017г., съдържащо произнасяне
по преюдициално запитване, от което следва да се направи извод, че във всеки
конкретен случай съдилищата следва да преценяват приложимостта на
Наредба№1 от 09.07.2012г. при определяне размера на минималното
адвокатско възнаграждение, като вземат предвид извършената дейност,
фактическата и правна сложност на делото, както и да не се допуска
прекомерност на адвокатските възнаграждения, което да доведе до
ограничаване достъпа на гражданите до правосъдие. В случая съдът определя
адвокатското възнаграждение съобразно свършената от процесуалния
представител работа, изразяваща се в попълване на бланка на заявление за
издаване на заповед. При извършване на посочената дейност не се изискват
правни познания и заявителят би могъл и сам да попълни заявлението.
Именно такъв е смисълът на заповедното производство -да предостави
възможност за реализиране правата на страните при безспорни вземания в
производство, което не е свързано със значителни разноски, включително и за
адвокатско възнаграждение. Затова са предвидени бланкови заявления, които
страната може да попълни и сама, а при ползване на правна помощ за
попълване на същото, не е оправдано присъждане на претендираното
възнаграждение.
Следователно ответникът дължи разноски по аргумент за противното от
чл.78, ал.2 от ГПК в размер на 107 лева държавна такса и 500,00 лева
адвокатско възнаграждение в исковото и заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕТ „***“ с ЕИК: *** да заплати на “***” ЕООД с ЕИК: ***, на
основание чл.86 от ЗЗД, сумата от 130,90лева- лихва за забава върху
главницата от 1290,85лева по Фактура № ****г. за периода от 16.10.2022г. до
3
31.08.2013г., както и по аргумент за противното от чл.78, ал.2 от ГПК
направените разноски в исковото и заповедното производство разноски в
размер на 607,00лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4