О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр. Перник, 06.07.2020 г.
Окръжен съд
Перник, Гражданска
колегия, в закрито заседание 03.07.2020
г., в състав:
Съдия: Роман
Николов
като разгледа гр.дело
№ 00113 по описа за 2020 г., на осн. чл. 140, ал. 1 и 3 ГПК, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с пр. основание чл. 141
във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 149 и чл. 151 от
Закона противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ) от
Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото
имущество (КПКОНПИ) срещу И.В.П. за отнемане от ответника на имущество на обща
стойност 171264,67 лв.,
поради наличие на значително несъответствие в имуществото на ответниците по смисъла
на чл. 107, ал.
2 от ЗПКОНПИ във вр. с § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ.
Изложените в исковата молба обстоятелства са, че с Решение № 2642/06.11.2019 г. на КПКОНПИ е образувано производството за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на уведомление от Специализираната
прокуратура с вх. № ***, с приложен обвинител акт, от който се установява, че на 16.04.2018 г. по пр. пр. № 315/2014 г. е внесен
обвинителен акт срещу 12 лица: В. В.П., И.В.П., ЕГН **********, Ю. В. С., М. С. М., А. Д. А., А. С. С., Н. П. Б., П. Д. К.,
В. К. Н., Е. Г. И., В. В. Ч. и П.А. А.
Обвинението на И.В.П. е за извършване на престъпления от
общ характер както следва: по чл. 321, ал. 3, пр. 2,
и пр. 6, т. 2, вр. с ал. 2 от НК, като престъплението попада в обхвата
на чл. 108, ал. 1, т. 23 от ЗПКОНПИ, престъпление по
чл. 246, ал. 3, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК,
като престъплението попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 17 от ЗПКОНПИ
и престъпление по чл. 249, ал. 3, пр. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 от НК, като престъплението попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т.
17 от ЗПКОНПИ.
С исковата молба
са представени документи с искане за приемане като доказателства по делото; за
допускане на техническа, автотехническа и икономическа експертизи без поставени
задачи.
Ответникът И.В.П. в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който по подробно изложени съображения изразява
становище за недопустимост на исковете, които като цяло се свеждат до това, че поради
наличието на множество съществени пороци в административното производство,
развило се пред КПКОНПИ и е недопустимо КПКОНПИ да извършва два пъти
проверка спрямо едно и също лице, по едно и също наказателно производство и за
едни и същи по вид престъпления, сезирано с уведомление по надлежния ред, а
допълнително изпратени материали от сезиращия орган, какъвто в случая се явява
обвинителния акт да се входира като ново постъпило уведомление. Твърди,
че решение № 2642 от 06.11.2019 г. и Решение № 307 от 12.02.2020
г., на
Комисията са нищожни адм. актове. Иска се по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК да се
обявят за нищожни, алтернативно за незаконосъобразни. Счита,
исковата претенция спрямо ответника за недопустима и поради липса на една от
изискуемите предпоставки, а именно „значително несъответствие“ по смисъла на
параграф 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ.
По същество
оспорва изцяло исковете като неоснователни. Оспорва твърденията, че придобитото от И.П. имущество – имоти, МПС и дялове от търговско
дружество, е с недоказан произход, като твърди, че е придобито със средства от
законен източник.
Счита, че при правилен икономически анализ
и съобразяване със задължителната съдебна практика на ВКС, несъответствието в
имуществото на проверяваното лице ще бъде под определеното в § 1, т. 3 от ДР на
ЗПКОНПИ в размер на 150000 лв.
Моли да бъдат
отхвърлени предявените искове и да й бъдат присъдени разноски по делото. С отговора са
представени документи с искане за приемане като доказателства по делото; док.
искане по чл. 190; за разпит на трима свидетели – при довеждане, за установяване
на обстоятелства относно придобитото от ответника имущество. В зависимост от
поставените задачи към поисканите от Ищеца експертизи, моли да бъде
предоставена възможност също да постави задачи.
По допустимостта:
С отговора на
исковата молба ответникът е направил искане делото да бъде прекратено поради
наличието на множество съществени пороци в административното производство,
развило се пред КПКОНПИ и е недопустимо КПКОНПИ да извършва два пъти
проверка спрямо едно и също лице, по едно и също наказателно производство и за
едни и същи по вид престъпления, което също е допустимо и следва
да бъде прието за разглеждане. Настоящият състав на съда счита, че към момента
искането за прекратяване на производството на това основание е неоснователно,
тъй като от приложените документи, както и с оглед предявените искове не може
да се направи категоричен и еднозначен извод за липса на правен интерес. Ако
съдът прекрати производството по делото ще лиши ищеца от правосъдие.
Правната
квалификация на иска е по чл.153, ал.1 от Закона за противодействие на
корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество.
Не са налице
факти и обстоятелства които да се признават.
Доказателствена тежест:
Предмет на
доказване от ищеца е да установи кумулативното наличие на следните предпоставки:
1. Проверяваното лице И.В.П. да е привлечено като обвиняем за
престъпление, включено в обхвата на чл. 108, ал. 1 от ЗПКОНПИ; 2. Обстоятелствата
по чл. 108,
109
и 111
от ЗПКОНПИ; 3. Фактът на придобиване на имуществото в рамките на проверявания
период; 4. Значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ
между имуществото на проверяваното лице и законните му доходи за процесния
период. 5. Размерът на несъответствието между имуществото и нетния доход следва
да надвишава 150000 лв. за целия проверяван период.
Ответникът носи
доказателствената тежест да установи законния източник на доход за всяко
отделно имущество, претендирано от държавата за отнемане, както и другите
направени в срока по чл. 131 ГПК правоизключващи или правопогасяващи възражения.
По доказателствените искания:
Съдът
намира, че следва да приеме представените от страните документи като
доказателства по делото, както и да уважи исканията на ответника И.П. по чл. 190 ГПК и за
допускане на гласни доказателства, тъй като касаят факти от предмета на
доказване в производството.
Доказателственото
искане на ищеца за допускане на експертизи не съдържа конкретизация на предмета
и задачите на исканите експертизи, поради което в приложение на чл. 140, ал. 2 ГПК произнасянето по това док. искане на страните следва да бъде отложено за
насроченото открито съдебно заседание по делото.
Съгласно
чл. 155, ал. 1 ЗПКОНПИ първото заседание се насрочва не по-рано от три месеца
от публикуването на обявлението в „Държавен вестник“.
Предвид
гореизложеното и на осн. чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като
доказателства по делото документите представени с исковата молба и с писмения отговор
на И.В.П..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника И.В.П. за
недопустимост на искове в изложения от него смисъл.
ДОПУСКА разпит на поисканите от ответника
И.В.П. трима свидетели – при
довеждане в първото съдебно заседание.
ЗАДЪЛЖАВА, на осн. чл. 190 ГПК, ищеца да
представи най-късно в първото съдебно заседание, намиращи се у него документи,
посочени в отговора на исковата молба, раздел Доказателствени искания.
ДА СЕ ПУБЛИКУВА в „Държавен вестник“ обявление,
съдържащо номера на делото, данни за постъпилото искане, опис на имуществото,
указания до заинтересованите лица, че могат да предявят своите претенции върху
имуществото, предмет на отнемане, в едномесечен срок от публикуване на
обявлението, както и датата, за която се насрочва първото заседание.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на
настоящото определение има характер на проект за доклад по делото по смисъла на
чл. 140, ал. 3, изр. 2 от ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и
обстоятелства в насроченото открито съдебно заседание може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по реда на чл. 146, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
заседание на 11.11.2020 г. от 13.30 часа, за когато да се призоват страните,
като им се връчи копие от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговор на ответника И.В.П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия:_______________