№ 171
гр. П., 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и първи октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря С. Кирова
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно
наказателно дело № 20241230200171 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Х.С.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление /населено място/ представлявано от Х.Г.С., действащ чрез
адв.Г. С. от БлАК против Наказателно постановление №9390/15.01.2024 г.,
издадено от В.С.С. – заместник- министър на културата, с което за
административно нарушение на чл.97, ал.1, т.5, пр.2 от ЗАПСП, на основание
чл.98в, ал.1 ЗАПСП, във вр. с чл.97, ал.1, изр. последно от ЗАПСП, му е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
С жалбата се релевират съображения за незаконосъобразност на
процесното наказателно постановление, издадено при съществени нарушения
на материалния закон, като се сочи същото за необосновано и постановено
при нарушение на съдопроизводствените правила. Прави се искане да се
приеме че нарушението е първо по ред, касае се за предоверяване и като
такова да се приложи чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на атакуваното
наказателно постановление (НП). В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е
постъпила писмена защита от упълномощеният от него адв. С., с която
поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
Ответната страна се представлява от процесуален представител -
1
юрисконсулт Т., който оспорва жалбата и твърди законосъобразност на
атакуваното НП. Прави се искане НП да бъде потвърден изцяло. Възразява се
срещу искането за присъждане разноските за адвокатско възнаграждение, до
колкото липсва доказателства за това, а в случай на присъждане на такива, да
бъдат съобразени с обема на правните действия извършени в производството
както и да се вземе предвид фактическата и правна сложност на делото.
Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура-Б. редовно призовани не се представяла и не
изразява становище.
След като разгледа жалбата, изложените от страните доводи и както и от
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Със Заповед № РД 09-985 от 21.09.2021 г. на Министъра на културата,
определя длъжностните лица, а именно: служители в Дирекция "Авторско
право и сродните му права", на които със заповед е възложено да съставят
актове за установяване на административните нарушения по чл.97 от ЗАПСП
и да упражняват правомощия по глава тринадесета
"Административнонаказателни разпоредби", както и че при извършване на
проверки с предмет музикални произведения, записани изпълнения и
звукозаписи, при необходимост да използват за разпознаването им
специализираните музикални приложения Shazam (Шазам), TrackID (Трак Ай
Ди) и/или SoundHound (Саундхаунд) и да извършват съпоставка на
резултатите от разпознаването с платформа за споделяне на музикално и видео
съдържание.
Със Заповед № РД 09-120 от 06.02.2023 г. на Министъра на културата е
възложено на Ч. И. П. - главен инспектор в Дирекция "Авторско право и
сродните му права" да съставя актове за установяване на административни
нарушения по чл.97 от ЗАПСП и да упражнява правомощията по глава
тринадесета от закона "Административнонаказателни разпоредби". С
последваща Заповед № РД 09-489 от 09.06.2023 г. на Министъра на културата
е отменена предходна Заповед №09-120/06.02.2023 година и отново е
възложено на Ч. И. П. - главен инспектор в Дирекция "Авторско право и
сродните му права" да съставя актове за установяване на административни
нарушения по чл.97 от ЗАПСП и да упражнява правомощията по глава
тринадесета от закона "Административнонаказателни разпоредби".
Със Заповед № РД 09-1484/15.12.2023 година на Министъра на културата
е възложено на заместник-министъра на културата В.С. да издава наказателни
постановления за административните нарушения по чл.97 от ЗАПСП,
резолюции за прекратяване, предупреждение по чл.28 от ЗАНН, да сключва
споразумения за приключване на адм. производства за нарушение по чл.97 от
ЗАПСП, да издава заповеди за налагане на принудителни административни
мерки по чл.96е от ЗАПСП, както и да подписва изходящата кореспонденция и
други актове на министерството във връзка с това.
2
На 27.04.2023 г. главен инспектор Ч. И. П. и Д. Р. Г. и двамата служители
в Министерство на културата, Дирекция „Авторско право и сродни права"
извършили проверка в кафе сладкарница „М.“, находящо се в /населено
място/, стопанисвано от „Х.С.“ ЕООД, ЕИК *** за спазване разпоредбите на
Закона за авторските права и сродните му права /ЗАПСП/.
Проверката била извършена в присъствието на А.Б.З. – служител на РУ-
П. при ОДМВР – Б., изпратен за съдействие. На част от проверката присъствал
и Я. Я. Я.- сервитьор в заведението.
Данните на стопанисващия търговския обект проверяващите установили
посредством представения им касов бон от 27.04.2023 г. с час 11:54 и 11:51
(л.52 от делото) и удостоверение за категоризация на обекта удостоверение за
категоризация № 08386/16.03.2021 г., издадено от Община П. (неприсъстващо
в административната преписка, но за същото в хода на съдебното
производство е представена разпечатка от публичния регистър за
категоризацията на „кафе-сладкарница“ на посочения адрес), от което било
установено, че кафе- сладкарница „М.“ се стопанисва от „Х.С.“ ЕООД, ЕИК
***, представлявано от Х.Г.С., разполага със 150 места, категория 1 звезди,
работното време на обекта от 08,00 часа до 24,00 часа.
Проверяващите установили, че заведението е отворено за посетители и се
озвучава от колони, разположени върху бара на заведението с усилвател, с
включен към компютър – интернет радио „Ванила“.Установили, че на
компютъра бил отворен бразуер с интернет радио, от където звучала музиката
на следните изпълнители и заглавия на звукозаписи: "River- The Meltdown" в
изпълнение на „The Meltdown (SIMON BURKE) и „Quero ver Voce Dancar-
Dedy Dread& The Rebel " в изпълнение на Dedi Dread, The Rebel. Свидетелят
П. извършил разпознаването на музикалните произведения, чрез използване
на служебно мобилно устройство със сериен № ***, с инсталирани програми
с акаунт, на който било инсталирано специализирано приложение за
разпознаване на звукозаписи, съгласно Заповед РД-09-985/21.09.2021г. на
Министъра на културата.
До приключване на проверката не са представени договори, въз основа на
които дружеството да е придобило права за използване на гореописаните
музикални произведения.
За констатираното проверяващите съставили на място Констативен
протокол №9390/27.04.2023 год., в който било дадено предписание на
3
представляващия дружеството, стопанисващо обекта на проверката да
представи чрез лицензиран пощенски оператор, куриер в деловодството на
Министерството на културата или на посочен ел. адрес на заверени от
представляващия копия на договори за отстъпени авторски права, валидни
към датата на проверката, договори за отстъпени сродни права, валидни към
датата на проверката, и документи за платени вноски по договорите към
датата на проверката. Препис от констативния протокол е връчен на
присъствалата на проверката и служител в заведението „М.“.
Във връзка с проверката от Министерството на културата, с писмо изх. №
04-02-116/25.05.2023 г. било отправено писмено запитване до Дружеството за
колективно управление в частна полза права на продуцентите на звукозаписи
и музикални видеозаписи „ПРОФОН“, рег. под № 26-00-0550/27.10.2011 г. в
регистъра по чл. 94г. от ЗАПСП /предишен чл. 40г. от ЗАПСП/ ДВ, бр. 14 от
20.02.2015 г./, воден в Министерство на културата, относно информация кои са
правоносителите по отношение на записите описаните по горе, управлява ли
„ПРОФОН“ техните права за използването чрез публичното изпълнение чрез
запис, има ли договор с лицето, стопанисващо обекта на проверката.
От получения отговор вх. № 04-02-116/08.06.2023 г. на дружество
„ПРОФОН“ на основание база данни на „ПРОФОН“, която е съставена и
впоследствие регулярно допълвана от членовете на дружеството / артист-
изпълнители и продуценти/ с представлявения от тях репертоар, че по
отношение първото чуто музикално произведение "River- The Meltdown" в
графа носител на продуценски права се сочи: не е член на ПРОФОН. По
отношение второто музикално произведение Quero ver Voce Dancar" – с
изпълнител Dedy Dread, The Rebe се сочи, че не е част от каталога на Профон,
като в графа носител на продуценски права се сочи: не е член на ПРОФОН
/л.35 от делото/.
Във връзка с проверката от Министерството на културата с писмо изх. №
04-02-116/04.05.2023 г., е постъпил и отговор с вх. № 04-02-116/18.05.2023 г.,
на сдружение „Музикаутор“ на основание международните бази данни (CIS-
NET), в които са посочени имената на авторите и на кое чуждестранно
дружество са членове, в който се установило, че кафе сладкарница „М.“, което
се намира в /населено място/ представлявано от фирма „Х.С.“ ЕООД- има
действащ договор с „МУЗИКАУТОР“, скл. на 30.01.2022 г.-/л.45, т.21 от
4
делото/. В същата точка изрично се сочи че относно произведението "River-
The Meltdown"-няма информация в базата данни, която използва
„МУЗИКАУТОР“, а относно произведение Quero ver Voce Dancar" – с
изпълнител Dedy Dread, The Rebe се сочи, че композитор и автор е TARONI
ТOMMASO е член на неизвестно дружество.
На посочената в констативния протокол дата представител на търговското
дружество не се е явил, не са представени договори, въз основа на които да са
придобити правата за използване чрез публично изпълнение чрез запис на
произведенията в обекта на проверката, който стопанисва. Протокола е връчен
на свидетелката Я. Я., която е подписала същия.
С писмо с изх.№ 04-02-116/03.07.2023 г. е изпратена писмена покана до
управителя на „Х.С.“ ЕООД, в която се посочва, че на 19.07.2023 г. между
14,00 часа и 16,00 часа следва да се яви в Министерство на културата за
съставяне на АУАН. В поканата изрично е посочено, че при неявяване актът
ще бъде съставен в негово отсъствие. Поканата е изпратена с обратна
разписка и получена на 06.07.2023 г., срещу подпис от лице, без посочена
връзка със законния представител на дружеството. На посочената дата в
Министерство на културата не се явил представител на „Х.С.“ ЕООД и бил
съставен АУАН с №9390/2023г. от 19.07.2023 г. при условията на чл.40, ал.2
ЗАНН. Актът бил съставен от свид. актосъставител Ч. И. П. в присъствието на
свидетелките Д. Р. Г. – свидетел на проверката и на съставяне на акта и С. Б. Ц.
– свидетел при съставяне на акта.
Съставеният АУАН и писмо, с изх.№04-02-116/03.07.2023 год. за
предявяване и връчване на акта са изпратени по пощата с обратна разписка на
адреса на дружеството. Видно от приложеното към преписката известие за
доставяне, същите не са получени, като писмото било върнато на 14.08.2023 г.
(л. 27 от делото).
На 23.08.2023 год. на таблото за обявления и на интернет страницата на
Министерството на културата било поставено съобщение за съставянето на
АУАН, на основание чл.98б, ал.7 ЗАПСП. В посоченият в съобщението 14 -
дневен срок в Министерство на културата законният представител на
юридическото лице или упълномощено от него лице не се явил за предявяване
и подписване на акта, поради което е прието, че същият е връчен на 07.09.2023
год. (л.25 от делото) на основание чл.98б,, ал.7 от ЗАПСП.
5
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното
Наказателно постановление №9390/15.01.2024 г., издадено от В.С. – заместник
- министър на културата, с което за нарушение на чл.97, ал.1, т.5, пр.2 от
ЗАПСП на основание чл.98в, ал.1 ЗАПСП във вр. с чл.97, ал.1, изр. последно
ЗАПСП, чл.53 и чл.83, ал.1 от ЗАНН на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева, затова че на 27.04.2023 година в стопанисван
от „Х.С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление /населено
място/, представлявано от Х.Г.С. търговски обект – кафе - сладкарница „М.“,
находяща се в /населено място/, е използвало чрез публично изпълнение на
запис записаното произведението „River- The Meltdown (SIMON BURKE)”
представлявано от сдружение „Профон“ по силата на билателарен договор
PPL, без необходимото по закон съгласие на носителите на изпълнителски
права, или представляващата ги организация за колективно управление на
изпълнителски права „Профон“, предвидено в чл. 76, ал.1, т.2, пр.1, във вр. с
чл.72, т.1 от ЗАПСП, като по този начин е осъществило състава на
административно нарушение по чл.97, ал.1, т.5, предл. 2 от ЗАПСП. Така
издаденото НП било изпратено за връчване по пощата с обратна разписка на
адреса на дружеството (л.20 от делото), а видно от отбелязването в нея на
22.01.2024 год. пратката е получена от служител на дружеството.
Съдът възприема тази фактическа обстановка въз основа на приобщените
писмени доказателства по делото: материалите от административно
наказателната преписка - АУАН, констативен протокол, писма справки,
заповеди, пълномощни и др., както и от събраните гласни доказателства
показанията на разпитаните свидетели – Ч. И. П., Д. Р. Г. и С. Б. Ц., които
съдът кредитира като обективни и безпристрастни, кореспондиращи с
останалите доказателства по делото. Като свидетел е разпитана свидетелката,
която е била в заведението по време на проверката и съставянето на акта - Я.
Я.. Последната излага обстоятелствата, относно извършването на проверката,
които са непротиворечиви с тези на другите свидетели по делото, както и с
приетите писмените доказателства, поради което съдът също ги кредитира
изцяло.
По делото се представени и следните документи, а именно: фактура №
**********/15.06.2023 г. и Фактура № **********/15.06.2023 г., Лиценз за
музикални права издаден на 15.06.2023 г. от „МУЗИКАУТОР“, с име на обект
Кафе “М.“, със срок до 31.12.2023 г., Договор сключен между
„МУЗИКАУТОР“ СНЦ от една страна и „Х.С.“ ЕООД от друга страна, както и
Анекс към него за разрешаване използването на музикални и свързани с тях
литературни произведения при публично изпълнение с годишно
възнаграждение за 2023 г., в размер на 451.20 лв., без ДДС.
6
Съдът кредитира с доверие цялата събрана по делото доказателствена
съвкупност, не намира противоречие в същата и намира, че същата е относима
и допустима и разкрива обективната истина, търсена по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на
законоустановения срок за обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу
подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради
което същата е допустима.
Административно-наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан, нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна поради следните
съображения:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 5 пр. 2 ЗАПСП,
съгласно която се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от две
хиляди до двадесет хиляди лева, ако не подлежи на по-тежко наказание всеки,
който в нарушение на разпоредбите на този закон използва чрез публично
изпълнение на запис произведения, записани изпълнения, звукозаписи,
записи на филми или други аудио-визуални произведения,
радиопрограми или телевизионни програми.
В разпоредбите на ЗАПСП няма изрично определение относно това какво
се има предвид под "запис", но доколкото в случая се касае за музикални
произведения то следва да се вземе предвид посоченото в § 2. т.7 и т.8 от
Допълнителните разпоредби на закона. Съгласно т.7 "звукозаписването" е
фиксирането върху траен материален носител на поредица от звуци по начин,
позволяващ тяхното възприемане, възпроизвеждане, излъчване по безжичен
7
път или предаване чрез кабел или друго техническо средство. Съгласно т.8.
"звукозаписът" представлява резултатът от звукозаписването.
За да е налице публично изпълнение на запис произведения по смисъла
на цитирана норма е достатъчно записът да е възпроизведен по такъв начин,
че обективно да е било възможно същият да стане достояние на неопределен
кръг от лица и тези лица реално да са го възприели.
Установената по делото фактическа обстановка, при която интернет
радио е предавано чрез компютър с усилвател, към който били свързани
тонколони в проверения търговски обект в работно време, като клиентите на
кафе - сладкарница „М.“ гр. П. са могли да възприемат и реално са слушали
звучащите от радиото музикални произведения, покрива критериите, за да се
приеме, че е налице публично изпълнение.
В процесния случай, обаче контролните органи неправилно са определили
кой е обектът на защита по смисъла на ЗАПСП, който се твърди да е засегнат
от жалбоподателя.
Конкретният запис на изпълнение на музикалното произведение „River-
The Meltdown“, което както в АУАН така и в НП се твърди че се използва от
жалбоподателя за публично изпълнение на запис без необходимото съгласие
на носителят на изпълнителски права или на представляваща ги организация
за колективно управление, би било надлежен обект на засягане от
жалбоподателя, ако бе установено, че това произведение е било
възпроизведено на самостоятелна от жалбоподателя от касета, диск, хард диск
или от друг източник. В този случай това музикално произведение
представлява самостоятелен обект на авторски и сродни права, спрямо който
се прилага предвидената по закон защита.
В разглеждания казус обаче безспорно е установено, че горепосоченото
музикално произведение е било възпроизведено като част от радиопрограма,
излъчвана от радио, което контролните органи са идентифицирали като радио
„Ванила“. Сама по себе си радиопрограмата представлява съвкупност от
други самостоятелни обекти на ЗАПСП и съгласно чл. 97, ал. 1, т. 5 също е
самостоятелен обект на защита от ЗАПСП, поради което дори принципно да
се приеме, че е извършено нарушение, същото би имало съвсем различен
обект /радиопрограма/, включена в отделна хипотеза на приложената норма.
Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗАПСП права, сродни на авторското, имат
8
радио и телевизионните организации върху своите програми, а организацията,
която е осъществила първоначалното излъчване или предаване на собствена
програма, има изключително право, предвидено в чл.91, ал.1 ЗАПСП да
разрешава срещу заплащане публичното изпълнение на програмата, в
предвидените от закона случаи.
С оглед горецитираните разпоредби следва да се приеме, че спрямо
жалбоподателя, който възпроизвежда чрез колони с усилвател, включен към
компютър с отворен браузер на интернет радио, излъчените като част от
радиопрограмата звукозаписи губят своята самостоятелност. Обектът на
закрила, който ползва жалбоподателят е самата радиопрограма и по
отношение на нея следва да се преценява дали са спазени разпоредбите на
ЗАПСП. В този смисъл легитимиран да носи отговорност за нарушаване
сродните права на продуцента на звукозаписа ще е собственикът на радиото, а
не лицето, което публично разпространява програмата на радиото.
Посоченото се явява основание за отмяна на процесното НП (в този смисъл
Решение № 2397/27.11.2019 г., постановено по к. а. н. дело № 2205/2019 г. на
АдмС П., Решение №1385/23.11.2022 на АдмС - Б. по к.а.н.д. №1736/2022
год.).
Отделно от това, не е установено в случая "Х.С." ЕООД да е разполагал
със собствен запис на музикалното произведение, като изрично в съдебно
заседание свид. П. заяви, че музиката е звучала от колони свързани към
усилвател, от компютър от интернет на радио „Ванила“. Освен това, той също
споделя, че през време на проверката от съответното приложение на
мобилното устройство, доста пъти, в рамките на възпроизвеждането се
повтаря реклама радио „Ванила“. Касае се за препредаване на звукозапис чрез
радиопрограма, на радио „Ванила“, което не изпълва хипотезата на чл. 97, т. 5,
предл. 2 от ЗАПСП. "Х.С. " ЕООД пък от своя страна, за разлика от оператора
на програмата, няма отношение към формирането на радиопрограмата, в
частност кое произведение и кога да бъде излъчено.
Това по същество изключва и възможността търговецът, стопанисващ
обекта, да е в състояние въобще да организира публично изпълнение на едно
или друго музикално произведение чрез радиопредаване. Същевременно след
като търговецът не е разполагал и със запис на самото музикално
произведение, чрез който да го използва за публично изпълнение, означава, че
деянието се явява несъставомерно (Решение № 1459 от 30.10.2020 г. по КНАД
№ 1978/2020 г., Решение № 1385 от 23.11.2022 г. по КНАД № 1736/2022 г. на
Административен съд – Б.).
Използването както и разпространяването на самото записано изпълнение
се прави от съответното радио и това разпространение е по отношение на
9
неограничен кръг лица – всеки, който желае и може да слуша въпросната
радиопрограма. В случая заведението и неговите клиенти са крайни
потребители на това, което излъчва радиото, а не разпространители, съответно
търговецът да осъществява публичното изпълнение на музикалното
произведение. Формата на "използване" е изпълнението, чието
разпространение е организирано от радиото в случая, а какви са били
отношенията му с носителя на продуцентски права досежно конкретното
музикално произведение, е въпрос, който няма отношение към настоящия
правен спор. По изложените съображения съдът намира, че наказателното
постановление е издадено в нарушение на материалния закон, поради което
като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
И не на последно място, следва да се вземат предвид, и предприети
действия по уреждане предоставянето на ползването на право на публично
изпълнение върху произведения от страна на носителите на сродни права-
чрез сключване на Договор от 14.06.2023 г. /над половин година преди
съставянето на наказателно постановление №9300/15.01.2024 г./ с Дружество
за колективно управление - „МУЗИКАУТОР“, видно от поисканата
информация от страна на АНО дали съществуват сключен Договор, с
процесния търговец, то е отговорило че такъв съществува.
Във връзка с това, при анализа на приложимата нормативна уредба и
доказателствата по делото съдът намира, че липсват доказателства
дружеството-жалбоподател да е осъществило състав на нарушението по чл.97,
ал.1, т.5, предл.2 от ЗАПСП. По делото не се събраха доказателства, относно
твърдяното в АУАН, че констатираното използване чрез публично изпълнение
на запис на произведения е извършено именно с цитираното в АУАН и НП
служебно мобилно устройство със сериен № R58JA6JY54R с инсталирани
съгласно заповед на министъра на културата програми Shazam, Track ID и/или
Sound Hound.
По арг. от чл.303, ал.1 от НПК, приложим на основание чл.84 от ЗАНН, е
недопустимо наказателното постановление да почива на предположения. По
делото не са събрани никакви други доказателства в подкрепа на
констатациите на контролните органи, че на процесното място и в процесното
време дружеството - жалбоподател е използвало въпросното музикално
произведение в изпълнение на The Meltdown. Макар приложенията да са
одобрени за работа с изрична заповед от Министъра на културата, софтуерът
би могъл да послужи като помощно средство или допълнително средство за
разпознаване на музикални звукозаписи, но не и като единствен източник на
доказателства за извършено нарушение. Това е така, тъй като в лицензионните
споразумения и на трите софтуера изрично е записано, че разработчикът му не
гарантира начин точността на разпознаване.
При тези обстоятелства съдът намира, че възникват основателни
10
съмнения относно точността на разпознаване и както и точно използвания
софтуер за конкретното разпознаване. Така извършено разпознаване е в разрез
с цитираната по-горе Заповед № РД 09-985/21.09.2021 г. на Министъра на
културата, в която е предписано длъжностните лица да използват тези
мобилни приложения при необходимост, както и да извършват съпоставка на
резултатите от разпознаването с платформа за споделяне на музикално и видео
съдържание, което не се установи по делото да е извършено от
проверяващите.
По тези съображения, съдът следва да отмени изцяло обжалваното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Като с
оглед изложеното по-горе и установените нередовности, които няма как да
бъдат съниране в съдебното производство съдът не следва да се произнася по
изложеното в жалбата искане касаещ чл.28 от ЗАНН, а именно че се касае за
маловажен случай.
С оглед изхода на делото съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на
жалбоподателя би следвало да се присъдят направените от него разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева (чл. 8, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения), но от представения договор за правна защита и съдействие
от 31.01.2024г. е видно, че договореното възнаграждение от 600 лева с ДДС е
следвало да бъдат преведени по банков път на адвокат Г. С. след издаване на
фактура. От представените доказателства по делото съдът не установи такива,
които да доказват дружеството жалбоподател да е превел на своя защитник -
адвокат Г. С. или на явилия се в последно по делото заседание
преупълномощен от адв.С. адвокат В. каквато и да е била сума. Поради което
съдът следва да остави без уважение искането на жалбоподателя за
присъждане на сторените разноски по настоящото нах дело. С оглед изхода на
спора, на административно наказващия орган не се следват да се уважи
искането за присъждане на разноски за юристконсултско възнаграждение и
същото се явява неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №9390/15.01.2024г., издадено от
В.С. – заместник - министър на културата, с което на „Х.С." ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление /населено място/ представлявано от
Х.Г.С. е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за
нарушение на чл.97, ал.1, т.5, пр.2 от ЗАПСП, като незаконосъобразно.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на
„Х.С." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление /населено
място/, представлявано от Х.Г.С., като недоказано.
11
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на
Министерство на културата, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
12