№ 1
гр. М. Т., 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЧАНКО П. ПЕТКОВ
при участието на секретаря Дора Ж. Папуджикова
като разгледа докладваното от ЧАНКО П. ПЕТКОВ Гражданско дело №
20232140100121 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба
депозирана от „ТРАНС ТРАК 2008” ЕООД, ЕИК: *******, адрес: гр. София,
ул. „Суходолска“ 2, бл. 6, ап. 5, представлявано от А. К. С., чрез адв. К. К. –
САК, сл. адрес: гр. София, бул. „К. М. Л.” № 95, ет. 1, тел.: **** *** ***, e-
mail: *********@*****.***, СРЕЩУ М. К. Д., ЕГН: **********, адрес: обл.
Бургас, гр. М. Т., бул. „И. Б.“ 15, с ЦЕНА НА ИСКА: 9136,28 лева И
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ: чл. 203, ал. 2 от КТ вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 74 от
ЗЗД, с която се иска от съда ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ответника М. К. Д., ЕГН:
**********, да заплати на „ТРАНС ТРАК 2008” ЕООД, ЕИК: *******1,
сумата от 9136,28 лева (девет хиляди сто тридесет и шест лева и двадесет и
осем стотинки), съставляваща главница в размер на 3105 евро или 5961,60
лева, и законна лихва от настъпване на увреждането до подаването на
настоящата ИМ, в размер на 3174,64 лева, както и да бъде осъден ответника
да заплати и законна лихва за забава върху главницата, от датата на завеждане
на настоящата ИМ до окончателното плащане на задължението, както и
направените разноски по делото и адвокатски хонорар.
В съдебно заседание бе направено изменение на иска от процесуалния
представител на ищеца, като същият да се счита за предявен по реда на чл.
211 от КТ.
Ищецът твърди, че на 02.10.2018 г. на ответника М. Д. е била
извършена проверка в Сервон, Френска република (Франция), в качеството
му на водач на тежкотоварен автомобил, с ДКН СВ9105КР, с която са били
констатирани нарушения и са му били наложени глоби, в общ размер на 3105
(три хиляди сто и пет) евро. Същите са били заплатени на 05.10.2018 г. от
1
тогавашния му работодател и собственик на тежкотоварния автомобил -
„ТРАНС ТРАК 2008” ЕООД, видно от приложените документи към
настоящата ИМ, тъй като г-н Д. не е разполагал с такава сума в себе си. С
виновно извършените от ответника нарушения, в качеството му на водач на
тежкотоварен автомобил, с ДКН СВ9105КР, за ищеца - „ТРАНС ТРАК 2008”
ЕООД, са възникнали вреди в размер на 3105 евро, или сумата от 5961,60
лева, съгласно обменния курс на еврото към 05.10.2018 г.
Твърди се, че в случая ответникът съзнателно е допуснал нарушения в
качеството му на водач на тежкотоварен автомобил с ДКН СВ9105КР, с което
е причинил вреди на ищеца в размер на 3105 евро, или сумата от 5961,60
лева.
Със заплащането на посочената сума от страна на ищеца, той пряко е
понесъл тези вреди. Ищецът е имал правен интерес да заплати задължението
на ответника, за да може тежкотоварният автомобил да продължи курса си и
да не възникнат по-големи вреди за ищцовото дружество, свързани с
неизпълнение на поети договори, в случай на невъзможност да продължи
експлоатацията на посочения товарен автомобил, поради установените
нарушения. В тази връзка, съгласно действащото законодателство, към
момента на извършеното плащане, със заплащане на посочената сума,
„ТРАНС ТРАК 2008” ЕООД става и кредитор на М. Д. - чл. 74 от ЗЗД.
До ответника е изпратена Нотариална покана чрез нотариус М. Т., pег.
№ 684 на Нотариалната камара на РБ, с район на действие - PC - Малко
Търново, като същия е поканен да заплати доброволно дължимата от него
сума по удобен за него начин. Същата е връчена по реда на чл. 47 ТПК, тъй
като ответника отказва да осъществи контакт с представители на ищцовото
дружество.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответната страна, в който
отговор се прави възражение за неоснователност на исковата претенция както
по основание, така и по размер. Излагат се твърдения за недопустимост на
иска поради изтичане на общата петгодишна погасителна давност.
Претендират се разноски.
Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че ответникът е работил при ищеца на
длъжност шофьор на товарен автомобил, съгласно трудов договор от
06.02.2017 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
От изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които
произтичат претендираните права /наличие на трудово правоотношение
между него и ответника през сочения период, имуществени вреди, които са
настъпили при действието на този договор при изпълнение на трудовите
2
задължения от работника, умишлено причиняване на вредите/ и
формулирания петитум /претендира се заплащане на обезщетение за
причинени вреди под формата на претърпяна загуба/, дават основание на съда
да приеме, че е сезиран с иск за търсене на пълна имуществена отговорност
от ответника, определена от гражданския закон - чл. 203, ал. 2 от КТ вр. с чл.
45 от ЗЗД. Имуществената отговорност на работника за вредите, които е
причинил на работодателя, е уредена в чл. 203 и следващите от КТ.
Правилото е, че работникът отговаря за вредите, причинени по небрежност
при или по повод изпълнение на работата, в размер на вреда, но не повече oт
уговореното месечно трудово възнаграждение. Пълната имуществена
отговорност се ангажира по изключение в хипотезите на чл. 203, ал. 2 от КТ,
а именно - когато вредата е причинена умишлено, или в резултат от
престъпление, или не е при или по повод изпълнение на трудовите
задължения. Тежестта да установи твърдяната форма на вина - умисъл, е на
ищеца. Формата на вината има значение в гражданското право, когато
определена (по-тежка) гражданска отговорност възниква при наличието на
умисъл, а не просто поради неполагане на дължимата грижа. Нормата на чл.
203, ал. 2 от КТ е специална по отношение на чл. 206 от КТ и е със
санкционен характер, затова не може да се тълкува и прилага разширително.
Ето защо, за да бъде ангажирана пълната имуществена отговорност, трябва да
се установи такова субективно отношение на дееца към деянието и неговите
последици, което покрива хипотезите на умисъла по смисъла, който
наказателното право влага. Това означава, че ответникът трябва да е
осъзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите
последици и е искал или допускал настъпването им.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест,
ищцовото дружество следва да докаже наличието на елементите, включени
във фактическия състав на сочената норма, а именно - наличие на трудово
правоотношение с ответника към момента на причиняване на вредите, деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както че ответникът е причинил умишлено сочените вреди.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото трудов
договор се установява, че към 02.10.2018 г. същите са били в трудово
правоотношение, по силата на което ищцовото дружество възложило, а
ответникът приел изпълнението на трудовите функции за длъжността
„шофьор". Не е спорно и, че на сочената дата ответникът е управлявал
товарният автомобил в изпълнение на трудовите си задължения, както и, че
на 02.10.2018 г. на ответника М. Д. е била извършена проверка в Сервон,
Френска република (Франция), в качеството му на водач на тежкотоварен
автомобил с ДКН СВ9105КР, с която са били констатирани нарушения и са
му били наложени глоби, в общ размер на 3105 (три хиляди сто и пет) евро.
Спора е налице досежно това, причинил ли е умишлено ответника
вредите, като необходими елемент от състава за търсене на пълна
имуществена отговорност по гражданския закон от ответника.
Не са налице предпоставки за ангажиране пълната имуществена
3
отговорност на ответника, доколкото ищцовата страна не е представила
надлежни доказателства последният да е причинил вредите умишлено, в
какъвто смисъл са изложените от нея твърдения. При умишлено причиняване
на вредите следва да се установи, че е налице съзнаване настъпването на
вредата, т. е. действието на ответника следва да е насочено именно към
настъпване на причинените вреди. В случая доказателства за наличие на
умисъл у ответника при причиняването не са налице.
Предвид изложеното съдът счита, че ищецът не доказа по делото, че
претърпените от него вреди са причинени умишлено от ищеца и поради това
не е налице елемент от фактическия състав за ангажиране на пълната
имуществена отговорност на работника, и предявеният иск е неоснователен и
недоказан, и следва да се отхвърли. В тежест на ищеца по делото бе да
докаже всички предпоставки за реализиране на отговорността на ответника по
чл. 203, ал. 2, пр. 1 от КТ, вкл. и че вредите са причинени умишлено, като в
този смисъл е и реш. № 870/24.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 137/2010 г. IV
г.о.
По отношение на позоваването на чл. 74 от ЗЗД /Суброгация/.
Суброгацията е институт на частното право, по конкретно облигационното, и
предполага наличието на облигационна връзка, кредитор и длъжник.
Плащането на чуждо публично задължение /глоба/ към френската държава, не
се регламентира от правни норми на българското гражданско право /чл. 74 от
ЗЗД/, още по-малко гарантира суброгацията на платеца /ищеца/ в правата на
френската държава към задълженото лице. Още повече, че суброгацията
изисква като елемент от фактическия си състав, наличието на правен интерес
от извършване на плащането какъвто в настоящият случай не бе доказан.
Съдът намира, че предявените искове - главния за главницата и
акцесорния за лихвата за забава до завеждане на делото не бяха доказани и по
размер. Съдът намира, че по отношение на акцесорния иск за лихва, една
голяма част е погасена по давност, независимо от ЗМДВИП. Същият не е
определен по размер нито със съдебно-счетоводна експертиза, нито дори с
представен лихвен лист.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцовата
страна следва да бъде осъдена да заплати на ответника претендираните
разноски в настоящото исково производство в размер на 1200 лв.
Мотивиран от горното съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ОТ „ ТРАНС ТРАК 2008” ЕООД, ЕИК:
*******1, адрес: гр. София, ул. „Суходолска“ 2, бл. 6, ап. 5, представлявано
от А. К. С., чрез адв. К. К. – САК, сл. адрес: гр. София, бул. „К. М. Л.” № 95,
ет. 1, тел: **** *** ***, e-mail: *********@*****.***, СРЕЩУ: М. К. Д., ЕГН:
**********, адрес: обл. Бургас, гр. М. Т., бул. И. Б. 15, ИСК с ПРАВНО
4
ОСНОВАНИЕ: чл. 203, ал. 2 от КТ вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 74 от ЗЗД, да
заплати на „ТРАНС ТРАК 2008” ЕООД, ЕИК: *******1, сумата от 9136,28
лева (девет хиляди сто тридесет и шест лева и двадесет и осем стотинки),
съставляваща главница, в размер на 3105 евро или 5961,60 лева, и законна
лихва от настъпване на увреждането до подаването на настоящата ИМ, в
размер на 3174,64 лева, както и да бъде осъден ответника да заплати и
законна лихва за забава върху главницата, от датата на завеждане на
настоящата ИМ до окончателното плащане на задължението като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ТРАНС ТРАК 2008” ЕООД, ЕИК: *******1, адрес: гр.
София, ул. „Суходолска“ 2, бл. 6, ап. 5, представлявано от А. К. С. ЧРЕЗ адв.
К. К. – САК, сл. адрес: гр. София, бул. „К. М. Л.” № 95, ет. 1, тел: **** ***
***, e-mail: *********@*****.***, ДА ЗАПЛАТЯТ на М. К. Д., ЕГН:
**********, адрес: обл. Бургас, гр. М. Т., бул. „И. Б.“ 15, СУМАТА от 1200
лв. /хиляда и двеста/, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Бургаски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Малко Търново: _______________________
5