Решение по дело №69/2018 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.27, ал.1 от Закона за управление на средствата от Eвропейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Образувано е по жалба на община Мездра, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Мездра, ул.”Христо Ботев” № 27, представлявана от кмета на общината Генади Събков Събков, против Решение № РД-02-36-174/26.02.2018 год. на заместник министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на Оперативна програма „Регионално развитие“ и Оперативна програма „Региони в растеж“, с което е определена за възстановяване част от финансова корекция в размер на 40 745.53 лева с ДДС, представляваща верифицирана и изплатена безвъзмездна финансова помощ по договор за услуга между бенефициента община Мездра и дружество „Стреза” ЕООД по договор за предоставяне на БФП по Оперативна програма „Регионално развитие” (2014-2020) рег.№ BG16RFOP001-2.001-0180-C01-129-S-3 от 16.05.2017 г.

Твърди се в жалбата, че решението е неправилно, постановено при наличие на противоречие в мотивите, относно потенциалното негативно финансово отражение. Иска се съдът да отмени обжалвания акт, като неправилен и незаконосъобразен.

Претендират се направените съдебно разноски в настоящето производство, като представят списък по чл.80 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответника.

Ответникът Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие“ при МРРБ и заместник министър на регионалното развитие и благоустройство чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставен в сила атакувания административен акт. Претендира разноски и също прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателите.

След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна: на 16.05.2017 г. между Управляващият орган по Оперативна програма „Региони в разтеж” – към Министерство на регионалното развитие и община Мездра, обл. Враца бил сключен административен договор рег.№ BG16RFOP001-2.001 „Енергийна ефективност в периферните райони“, с продължителност на проекта 20 месеца и максимална сума по проекта 958 404.71 лева – безвъзмездна финансова помощ, и сумата от 12 288.00 лева – собствен принос на бенефициента. Приложени са и критериите за оценка на офертите и показателите за оценяване. След провеждане на обществената поръчка е сключен договор № BG16RFOP001-2.001-0180-C01-129-9-3/16.05.2017 г. между община Мездра и „Стреза” ЕООД, на стойност 339 546.10 лева без ДДС.

В УО на ОПРР е постъпил сигнал за нередност № 202, във връзка с изпълнението на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, финансиран от ОПРР, по който Община Мездра е бенефициент. Сигналът със съмнение за нередност се отнася за проект BG16RFOP001-2.001-0180-C01 „Енергийно-спестовни мерки в сгради на образователната инфраструктура в град Мездра“ по договор за предоставяне на БФП, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020. При осъществен предварителен контрол преди верификация във връзка с провеждане на открита процедура по ЗОП с предмет „Избор на изпълнител за пълен инжинеринг на сградите, обект на интервенция във връзка с реализацията на проект „Енергийно-спестовни мерки в сгради на образователната инфраструктура в град Мездра“ по обособена позиция 1 и сключен договор № BG16RFOP001-2.001-0180-C01-129-9-3/16.05.2017 г. между община Мездра и „Стреза” ЕООД, на стойност 339 546.10 лева без ДДС, Управляващия орган е установил следното: възложителят е обединил в една обособена позиция 4 обекта, които представляват строежи от различна категория, съгласно Наредба №1 за номенклатурата на видовете строежи, както и е въведен от възложителя критерий за подбор – представяне от участниците на Сертификат за внедрена система за управление на здравословните и безопасни условия на труд по стандарт BS OHSAS 18001:2007.

УО на ОПРР е провел процедура и е уведомил възложителя с писмо изх.№99-00-6-1549/12.12.2017 год., относно твърденията в сигнала за нередност, стартирането на производство по чл.73 от ЗУСЕСИФ и възможността бенефициента да представи възражение на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ.

В УО на ОПРР е постъпило становище от Община Мездра чрез модул Комуникация на ИСУН 2020 с № BG16RFOP001-2.001-0180-C01-М041/28.12.2017 год., с твърдения за липса на извършени нарушения, респ. нередност.

Във връзка с проверката е изготвена докладна записка изх.№ 99-00-6-1549/1/22.02.2018 г. до ответника, в която се обсъжда постъпилия сигнал, становището на бенефициента и се предлага размер на финансовата корекция по всяко от констатираните две нарушения. Прието е, че вредата за бюджета на ЕС в случая се измерва със стойността на сключения договор, тъй като същите са резултат от незаконосъобразно проведена обществена поръчка, с оглед на чл. 72, ал.1 във вр. с ал.3 и 4 ЗУСЕСИФ органа е определил размера му в рамките, установени от законодателя на основание чл. 72, ал.4 ЗУСЕСИФ, т.е. в т.9 от приложение № 1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата и при спазване на разпоредбата на чл. 72, ал.1 ЗУСЕСИФ. За нарушението на т.9 от приложение № 1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата законодателят е определил 25% финансова корекция с възможност да бъде намалена на 10% или на 5%. Органът е определил процентното съотношение - 10 %, т.е. съразмерно на извършеното нарушение, съобразно и изложените от него мотиви.

Въз основа на изложеното е издадено оспореното в настоящето производство решение, макар и след срока предвиден в чл.73,ал.3 от ЗУСЕСИФ. Поддържаните във възражението доводи са обсъдени от органа в изпълнение на задължението му по  чл. 73, ал. 3 ЗУСЕСИФ и след като ги е приел за неоснователни, органа е издал оспорения акт. При така проведеното производство административнопроизводствените правила са спазени, като обстоятелството, че органа не е уважил възражението не водят до неговата порочност.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена против подлежащ на оспорване административен акт от адресат на акта в законоустановения срок за обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решението е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 69, ал.1 от ЗУСЕСИФ управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Съгласно чл. 73, ал.1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Със заповед № РД-02-36-902/25.08.2017 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство на Деница Николова-заместник министър на регионалното развитие и благоустройство, са възложени правомощия на ръководител на Управляващия орган по Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г. и Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 год.

Оспореният акт е издаден в законоустановената писмена форма, подробно е мотивиран и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на производствените правила и на приложимото материално право

Наложена е от ответника на жалбоподателя финансова корекция във връзка с нередност при изпълнението на задълженията му по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативната програма "Региони в растеж" (2014-2020), финансирана от Европейския съюз (ЕС) чрез Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и от държавния бюджет на Република България.

Според разпоредбата на чл. 2, т.36 от Регламент № 1303/2013 нередност е: "всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляването на неправомерен разход в бюджета на Съюза".

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от лимитативно посочените правни основания. Следователно, българският законодател приема, че всяко от посочените в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ основания води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като води до отчитането на неоправдан разход в общия бюджет.

В тази връзка, в тежест на органа е на първо място да установи наличие на действие или бездействие на субект на правото, действащ в качеството си на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни фондове, което действие/бездействие има или би могло да има за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляването на неправомерен разход в бюджета на Съюза.

В случая органът твърди, че са налице няколко нарушения, засягащи норми от ЗОП. Посочено е като основание за налагане на корекцията -  чл. 70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕСИФ - за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ.

Актът, който определя видовете нередности по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ е Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г., изм., бр. 68 от 22.08.2017 г., в сила от 22.08.2017 г.

Точка 9 на Приложение № 1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата, сочи като причина за нередността-,,Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие". Тя е цитирана от ръководителя на управляващия орган досежно считаното за ограничително изискване на етап подаване на документи, относно наличието на незаконосъобразна методика.

Финансовата корекция се определя като отмяна на всички или част от публичния принос за дадена операция или оперативна програма чл. 143, ал. 2 от Регламент 1303/2013 г. Посочената корекция се налага едва след като е констатирана от управляващия орган нередност, която съгласно нормата на чл. 2(36) от Регламент 1303/2013 г. изисква наличието на три предпоставки, които следва да бъдат осъществени и доказани. Първата е нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, което да произтича от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляването на неправомерен разход. Основанията за налагане на финансова корекция са предвидени в нормата на чл. 70, ал.1 от ЗУСЕСИФ, докато нормата на чл. 70, ал 2 от същия закон съгласно § 8, ал 2 и 3 от с.з. препраща към приложението на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г., изм., бр. 68 от 22.08.2017 г., в сила от 22.08.2017 г.

Целта на налагане на посочените финансови корекции е визирана в чл. 71, ал.1 от ЗУСЕСИФ, а именно да се постигне или възстанови ситуацията при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия да са в съответствие на приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Следва да се посочи, че финансова корекция не е санкция, в този смисъл Регламент (ЕО Евратом )№ 2988/95 чл. 4, решение от 26.05.2016 г. по съединени дела С-260/14 и С-261-14, решение С-158/08 СЕС, С-341/2013, С-599/13 на СЕС, където се обяснява, че задължението за връщането на облага, недължимо получена чрез нередност не представлява санкция, а просто последица от установяване, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичащи от правовата уредба на Съюза не са били спазени, като по този начин получената облага се явява недължима.

Предметния обхват на проверката за нередности е определен в Приложение № 1 към чл. 2, ал.1 от НАРЕДБА за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ПМС № 57/2017/, където е предвидено, че нарушенията следва да са свързани с обявяване, оценяване и изпълнение на обществените поръчки по ЗОП.

В настоящият случай, страните не спорят относно установената с решението фактическа обстановка. Спорът е изцяло по правилното приложение на материалния закон и се свежда до отговор на въпроса дали в конкретния случай са налице всички материалноправни предпоставки за извършване на финансовата корекция. Изцяло в тежест на ответника е да установи наличието на правните основания за постановяването на финансовата мярка по обжалваното решение по силата на чл. 170 от АПК.

Действително решението не е издадено в едномесечния срок от постъпване на възражението № BG16RFOP001-2.001-0180-C01-М041/28.12.2017 год., т.е. до 28.01.2018 год. - регламентиран в чл. 73, ал.3 от ЗУСЕСИФ, но съдът приема, че административният орган не е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила предвид следното: срокът по чл. 73, ал.3 от ЗУСЕСИФ е инструктивен, а не преклузивен, поради което нарушаването му не води до незаконосъобразност на постановения акт, тъй като в това производство административният орган действа служебно, а не въз основа на сезиране от заинтересованото лице. Ето защо, макар в хода на административната процедура по определяне на финансовата корекция органът да е допуснал нарушение на чл. 73, ал.3 ЗУСЕСИФ, това нарушение не е съществено, поради което не се явява и самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.

По отношение на първото нарушение водещо до нередност, при определянето на предмета на поръчката, административния орган е приел, че в поле II.2.4, на обявлението за поръчката е посочено, че предметът на поръчката включва проектиране, строителство и авторски надзор на 5 строителни обекта, които са разделени на две обособени позиции. По отношение на обособена позиция № 1, при определяне предмета на поръчката възложителят е обединил четири обекта - 2 училища и 2 детски градини, които макар и като общ смисъл да са обекти на извършване на идентични дейности - проектиране, строителство и авторски надзор, с оглед спецификата си, предопределят различни изисквания спрямо изпълнението си и изпълнителите. В Техническите паспорти на обектите са посочени различни категории строежи, а именно: ОДЗ 1 и ОДЗ 2 са определени V категория, а ОУ „Св.св. Кирил и Методий“ и СОУ „Иван Вазов“ са III категория съгласно Наредба № 1 на номенклатурата на видовете строежи. Като по този начин са ограничени потенциалните участници, тъй като възложителят е поставил изискване участниците да са регистрирани в Централния професионален регистър на строителите ЦПРС за III категория строежи, а два от обектите могат да бъдат изпълнени от лица, притежаващи удостоверение от ЦПРС за по-ниска категория строежи. Обединяването на четирите обекта в една обособена позиция, предоставящи различни изисквания спрямо тях, като два от обектите могат да се изпълняват от лица, притежаващи удостоверение от ЦПРС за IV и по-ниска категория строежи, е ограничително, без да се осигури спазване на принципите за свободна и лоялна конкуренция и равен достъп на лицата в нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗОП. Съдът напълно споделя мотивите изложени от административния орган. При прочит на Правилника за реда за вписване и водене на Централния професионален регистър на строителя е видно, че в чл.9 от същия са въведени различни критерий на изискванията за вписване на строителите при изпълнението на различните категории обекти. В този смисъл разликата между необходимите изисквания за трета и пета категория се различават и ограничават равния достъп на лицата до участие в обществената поръчка.

По отношение на второто нарушение, то възложителят е поставил следното изискване към участниците: Да представят Сертификат за внедрена система за управление на здравословните и безопасни условия на труд по стандарт BS OHSAS 18001:2007 или еквивалентен с обхват строителство. В чл. 64 от ЗОП са изброени документите, с които се доказват поставените изисквания, като сертификат BS OHSAS 18001:2007 не е включен в изброените, т.е. възложителят няма право да изисква посочения сертификат. Посоченото изискване е в нарушение на чл. 59, ал. 3 от ЗОП, в който се казва, че възложителят няма право да изисква от участниците други документи за доказване на съответствието с поставените критерии за подбор, освен посочените в закона. С поставеното изискване възложителят нарушава разпоредбата на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 3 от ЗОП, и необосновано ограничава потенциални икономически оператори от възможността да оферират по съответната процедура. Това твърдение се подкрепя от факта, че за участие в процедурата е подадена само една оферта. BS OHSAS 18001  е стандарт, който определя изискванията за Система за управление на здравето и безопасността при работа, за да се даде възможност на всяка организация да управлява рисковете за здравето и безопасността при работа и да подобрява постиженията си в тази област. Това безспорно е така, както и възможността всеки възложител да предвиди в рамките на своята оперативна самостоятелност допълнителни изисквания към участниците в процедурата. Не без значение е и възражението на жалбоподателите, че Закона за здравословни и безопасни условия на труд, в параграф 1 от Преходните и заключителните разпоредби въвежда разпоредбите на Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място, но следва да се има предвид, че Директивата е вид нормативен акт, приет от институции на Европейския съюз, който за разлика от регламента, който се прилага изцяло и директно, директивата определя цели, които да се постигнат от страните членки в определен срок. Този срок позволява на националните правителства да адаптират местното законодателство към новата регламентация.Тя задава определен срок от време, в който вътрешното законодателство на държавите членки трябва да се приведе в съответствие с нейните разпоредби. В този смисъл поставянето на по-високи изисквания за спазване на стандарти за здравословни и безопасни условия на труд е важно, но не трябва да е ограничително при поставянето на условията за участие в дадена обществена поръчка. Още повече, че BS OHSAS 18001  е стандарт, който е приложим във всяка организация, но също така е и напълно интегрируем с изискванията на ISO 9001:2008 и ISO 14001:2004, в този смисъл защо точно този и единствено този стандарт е избран не става ясно от мотивите на възложителя.

Конкретното нарушение безспорно има финансово отражение, както правилно е приел и УО. Макар да не е доказана като нанесена конкретна вреда на средства от ЕСИФ, то такава следва да се приеме, че би могла да настъпи в конкретния случай, тъй като допуснатите нарушения в обявената методика, както правилно е забелязал това УО, обективно нарушават принципите на прозрачност и равнопоставеност, от които следва да се води всяка обществена поръчка – чл. 2, ал.1, т.1 и т.4 ЗОП. С тези свои противоправни действия възложителят възпрепятствал неопределен потенциален кръг заинтересовани от изпълнение на поръчката икономически оператори да представят оферти, сериозно е понижил възможността за избор на по-конкурентна оферта, доказателство за което е участието на един единствен кандидат.

Съдът намира за неоснователно възражението на оспорващия и споделя тезата на ответника, че констатираното и прието за установено от УО нарушение има финансово отражение. В тези случаи, при които не може да се определи с точност финансовото измерение на допуснатото нарушение, чл. 72, ал.3 от ЗУСЕСИФ предвижда за определянето на финансовата корекция да се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи, тоест от стойността на засегнатите договори. Същото правило е залегнало и в чл. 5, ал.1 от Наредбата, съгласно който размерът на финансовата корекция се установява по пропорционалния метод, когато поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде реално количествено изражение на финансовите последици. В този случай за определянето на финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи, на който Ръководителя на УО изрично се е позовал в решението. Допуснатото от бенефициента нарушение е на ЗОП, като естеството на нарушението е такова, че е невъзможно да се даде количествено изражение на финансовите последици. Следва да се посочи, че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза, и в частност Регламент № 1303/2013 г., поставят като изискване наличието единствено на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това разбиране на разпоредбата на чл. 2, т.36 Регламент № 1303/2013 г. следва от буквалното езиково тълкуване, което не оставя никакво съмнение за тази възможност - "има или би могло да има". Нарушението на свързаното с правото на Съюза национално право, което обективно е довело до нарушаване на принципите на равнопоставеност и недискриминация винаги създава потенциална възможност за настъпване на вреда в бюджета на Съюза. Ако бенефициентът бе спазил изискването на закона и бе заложил обективни критерии, би могло в процедурата да участват и други кандидати и това да доведе до по-ефикасно разходване на предоставените от Съюза финансови средства. Това дава основание да се приеме, че ако жалбоподателят не бе допуснал установеното нарушение общите разходи по финансиране на дейността биха могли да бъдат по-малки, а следователно и разходите на Съюза биха били по-малки.

С оглед цитираните разпоредби административният орган обосновано е приел, че вредата за бюджета на ЕС в случая се измерва със стойността на сключения договор, тъй като същите са резултат от незаконосъобразно проведена обществена поръчка. Процентното съотношение, с оглед на чл. 72, ал.1 във вр. с ал.3 и 4 ЗУСЕСИФ ще е законосъобразно ако органът е определил размера му в рамките, установени от законодателя на основание чл. 72, ал.4 ЗУСЕСИФ, т.е. в т.9 от приложение № 1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата и при спазване на разпоредбата на чл. 72, ал.1 ЗУСЕСИФ. За нарушението на т.9 от приложение № 1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата законодателят е определил 25% финансова корекция с възможност да бъде намалена на 10% или на 5%. Органът е определил процентното съотношение - 10 %, т.е. напълно съразмерно на извършеното нарушение, съобразно и изложените от него мотиви.

Правилно е определена и основата, върху която следва да се изчислява финансовата корекция. Оспореният индивидуален административен акт е издаден на 10.11.2017 г., т.е. след влизането в сила на изменението на ЗУСЕСИФ обн. в ДВ бр.85 от 24.10.2017 г. Безспорно за да е законосъобразна наложената финансова корекция, трябва правилно да е определена и основата, върху която се налага. Не се спори също така, че проектът не е финансиран 100% от средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове, а има и собствено съфинансиране. ЗУСЕСИФ урежда обществените отношения, свързани с управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, включително и налагането на финансови корекции, като към момента на постановяване на оспорения акт е в сила посоченото изменение на чл. 1, ал.2 от ЗУСЕСИФ, според което за средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране. Чл. 71, ал.1 от ЗУСЕСИФ изрично сочи, че чрез финансовите корекции се отменя предоставената финансова подкрепа от Европейските структурни и инвестиционни фондове или се намалява размера на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Ето защо в основата, върху която е наложена определената в акта финансова корекция по отношение на процесния договор с изпълнител, са включени и средствата от т. нар. национално съфинансиране. Т.е. административният орган се е съобразил с посоченото изменение на закона и в този смисъл правилно е определил и спорната по делото основа за изчисляване. "Национално съфинансиране" е съфинансиране, осигурено чрез трансфер от централния бюджет съгласно чл. 60, т. 2 от Закона за публичните финанси. Чл. 60. Националното съфинансиране по програми и механизми на Европейския съюз и по други международни програми и договори може да се осигури:1. от бюджета на бюджетната организация - бенефициент;2. чрез трансфер от централния бюджет или от друг бюджет.

В обобщение на изложеното, съдът намира, че оспореното решение на ръководи теля на УО на ОПРР 2014-2020, с което е наложена финансова корекция на Община Мездра, не е засегнато от отменителните основания по чл. 146 АПК, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал.3 и ал.4 от АПК жалбоподателят дължи направените от Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. разноски в съдебното производство за адвокатско възнаграждение, доказани в размер на 2 102.83 лева. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Възражението е неоснователно доколкото посочената сума е с начислен ДДС и практически представлява минимален размер на възнаграждението, съобразно разпоредбата на чл. 8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, съдът

 

                                     Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Община Мездра, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Мездра, ул.”Христо Ботев” № 27, представлявана от кмета на общината Генади Събков Събков, против Решение № РД-02-36-174/26.02.2018 год. на заместник министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на Оперативна програма „Регионално развитие“ и Оперативна програма „Региони в растеж“, с което е определена за възстановяване част от финансова корекция в размер на 40 745.53 лева с ДДС, представляваща верифицирана и изплатена безвъзмездна финансова помощ по договор за услуга между бенефициента община Мездра и дружество „Стреза” ЕООД по договор за предоставяне на БФП по Оперативна програма „Регионално развитие” (2014-2020) рег.№ BG16RFOP001-2.001-0180-C01-129-S-3 от 16.05.2017 г.

ОСЪЖДА Община Мездра, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Мездра, ул.”Христо Ботев” № 27, представлявана от кмета на общината Генади Събков Събков да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството сумата от 2 102,83 лева с включен ДДС, разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.138, ал.1 от АПК.

 

 

                                                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: