№ 8766
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110106166 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на В. С. -
гражданин на В, против Д. Н. П., гражданин на В, с която се иска съдът да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 9000 британски лири, преведени без основание по банковата
сметка на ответника в банка ***, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на
сумата.
Твърди се, че на 15.01.2022г. ищецът наредил по банков път, паричен
превод по банковата сметка на ответника в размер на 9000 британски лири при
условията на изначална липса на основание.
С оглед изложеното моли предявената претенция да бъде уважена в
пълен размер. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск, като
неоснователен и недоказан. Твърди се, че представянето на извлечение от
банковата сметка на ищеца не доказва получаване на сумата, поради което
оспорва сумата да е получена от ответника.
На следващо място сочи, че процесната сума представлявала част от
върната заемна сума от общ размер 30 000 британски лири, която била
предоставена от ответника на сина на ищеца.
С оглед изложеното се моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.
С Определение № 15535/10.04.2024 г., съдът е прекратил
производството по делото, с оглед извършена преценка за неподсъдност на
1
повдигнатия между страните спор. Настоящият съдебен състав е достигнал до
извод, че предвид липсата на обичайно местопребиваване на страните, по
смисъла на правото на ЕС, както и предвид мястото на възникване на
правоотношението – *** В и на осн. чл.28 от КМЧП приел, че предявеният иск
не му е международно подсъден.
С Определение 12941/20.08.2024 г., по в.ч.гр.д. 20241100508883 по
описа за 2024 г. по описа на СГС, съдът отменил прекратителното
Определение № 15535/10.04.2024 г., постановено по настоящото дело, като
указал на първоинстанционния съд да продължи процесуалните действия по
разглеждане на предявения иск.
Настоящият съдебен състав с Определение 13954/25.03.2025 г.,
насрочил делото за разглеждане в о.с.з.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД. Съгласно т. 1 от ППВС 1/1979 г. първият фактически състав на чл. 55, ал.
1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо без основание, т. е.
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага
от имуществото на едно лице в имуществото на друго. В практиката на
върховната съдебна инстанция се застъпва трайното становище, че в случаите
на предявена искова претенция за връщане на сума, платената без основание, е
достатъчно ищецът да докаже плащането на цената, а в тежест на ответника е
установяването на основанието /виж в този смисъл решение № 276/17.01.2020
г. по гр. дело № 4663/2018 г. на ВКС, IV ГО/.
Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има основание
да я задържи, то той дължи нейното връщане, в който смисъл е и практиката
на ВКС / Решение по гр.д.№ 5858/2007 г., Решение по гр.д.№ 335/2008 г.,
Решение № 739 от 15.11.2010 г. по гр.д.№ 316/2010 г., ІV г.о., Решение № 138
от 07.10.2009 г. по т.д. № 375/2009 г. , ІІ т.о. и други/.
Предпоставките за уважаване на такъв иск са кумулативното наличие на
следните елементи: 1. Ищецът да е предал на ответника определена парична
сума или друга вещ; 2. Към момента на предаването да е липсвало правно
основание за това предаване и задържане на престацията. В случай на превод
на сума между банкови сметки, предаването е налице с кредитирането на
сметката на получателя.
При съвкупната преценка на доказателствата, събрани по делото се
установява безспорно, че с банково бордеро от 16.01.2022 г., (л.6) е извършен
изходящ банков превод от сметката на ищеца В. С. към сметка с получател
ДЖ.П. в банка ***, в размер на 9000 GBP (британски лири). Това писмено
доказателство установява по безспорен начин факта на извършване на
паричен превод от ищеца към банковата сметка на ответника на посочената
дата и в претендирания размер.
2
В настоящия случай, от събраните писмени доказателства се установи
по безспорен начин, че ищецът В. С. е наредил и е извършен банков превод в
размер на 9000 британски лири към банковата сметка на ответника Д. Н. П. на
16.01.2022 г. С това се доказа първата предпоставка за уважаване на иска –
предаването на парична сума.
Относно втората предпоставка – липсата на правно основание за
предаването, ответникът релевира възражение, че налице е основание за
получаване и задържане на сумата, тъй като тя представлява частично
погасяване на заем на сина на ищеца към ответника. Твърдението е за
наличие на друг договор – договор за заем, сключен между него и сина на
ищеца, по силата на който ответникът е предоставил на АМШ сума в размер
на 30 000 британски лири, като процесната сума от 9000 британски лири
представлява част от връщането на този заем, но извършено не от заемателя
(сина на ищеца), а директно от ищеца към ответника.
Във връзка с това възражение, съдът, съгласно доклада по чл. 140 ГПК, е
разпределил доказателствената тежест, като е указал на ответника, че следва
да докаже наличието на валидно сключен договор за заем между него и сина
на ищеца на стойност 30 000 британски лири. Също така, съдът е посочил, че
предвид цената на претендирания заем (превишаваща 5000 лева, съгласно чл.
164, ал. 1, т. 3 ГПК), съществуването на такъв договор може да бъде
установено единствено с писмени доказателства.
Съдът счита това възражение за недоказано. Ответникът не представи
никакви писмени доказателства за съществуването на твърдения договор за
заем от 30 000 британски лири между него и сина на ищеца. Съгласно чл. 164,
ал. 1, т. 3 ГПК, свидетелски показания не се допускат за установяване на
договори на стойност над 5000 лева, освен ако не са сключени писмено или са
налице други изключения, които в случая не се твърдят и не са доказани. В
случая, стойността на твърдения заем от 30 000 британски лири значително
надхвърля този праг. Следователно, единственият допустим начин за
доказване на този заем е чрез писмени доказателства, каквито ответникът не
представи.
При липсата на доказателства за съществуването на договор за заем, по
силата на който синът на ищеца да е дължал на ответника сумата от 30 000
британски лири, и съответно процесната сума от 9000 британски лири да
представлява погасяване на такова задължение, твърдението на ответника за
наличие на правно основание за получаване на сумата остава голословно
и недоказано.
От друга страна, ищецът доказа извършването на превода към
ответника. При недоказано насрещно задължение на сина на ищеца към
ответника, за чието погасяване да е предназначен преводът, съдът приема, че
паричната сума от 9000 британски лири е преведена от ищеца към ответника
без правно основание в отношенията между тях. Дори да е имало някакво
отношение между сина на ищеца и ответника, преводът е осъществен
3
директно от ищеца към ответника, а ответникът не доказа наличието на свое
вземане пряко срещу ищеца, което да бъде погасено с този превод.
Следователно, налице са всички предпоставки на чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД за уважаване на предявения иск и за връщане на даденото без
основание.
По отношение на разноските:
Основателността на иска налага уважаване молбата на ищеца за
присъждане на деловодните разноски от общо 824 лева –платена държавна
такса.
По отношение на претендираното от ищеца адв. възнаграждение е
направено възражение за прекомерност от ответника. При направено искане
по чл.78, ал.5 ГПК съдът трябва да вземе предвид всички обстоятелствата, от
значение за преценката за фактическа и правна сложност на делото, като броя
на предявените искове, извършените от страните процесуални действия в хода
на процеса, правната сложност на казуса и доколко по него има установена
задължителна съдебна практика, на колко инстанции е гледано делото и дали
във следващите инстанции са събирани нови доказателства и др.
В настоящия случай е предявен осъдителен иск с правно основание по 55,
ал. 1, пр.1 от ЗЗД, като производството е приключило в едно съдебно
заседание. По делото не са събирани нови доказателства и не са установявани
нови обстоятелства. Материалният интерес по делото възлиза общо на 9000
британски лири или 20 930,78 лева.
Като отчете конкретната фактическа и правна сложност на делото,
настоящият състав намира, че действително заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение от 3770 британски лири или 8767,67 лева е
прекомерно, предвид разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.3 от Наредбата, която
посочва минимален размер от 2283,77 лева. Съдът намира, че
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца, следва да бъде
редуцирано до размера от 2500 лв. или сумата от 1074,97 британски лири.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235 ГПК, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Н. П., ЛНЧ **********, с адрес:
гр. ***********, дължи на В. С., гражданин на В, роден на ********** г., на
осн. чл. 422, ал.1 ГПК вр. с чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, сума в размер на
9000 (девет хиляди) британски лири, представляваща парична сума,
преведена по банкова сметка на ответника без правно основание на 16.01.2022
г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 05.10.2023 г., до
окончателното изплащане на главницата, която сума е предмет на издадена и
оспорена заповед по чл.410 от ГПК от 30.10.2023г. по ч. гр. дело с №
4
55228/2023г.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, Д. Н. П., ЛНЧ **********, да
заплати на В. С., гражданин на В, роден на ********** г., разноски в исковото
производство в размер на 1074,97 британски лири за адв. възнаграждение и
824 лв. заплатена държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
СГС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5