Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С., 18.06.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание
на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр.дело №10382/2018год. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за
застраховането.
Ищецът Л.П.Л. излага в исковата
молба, че на 18.03.2018г. около 00,40часа през нощта управлявал служебен
автомобил "КИА" модел "Спид" с рег.№****, собственост на
Дирекция УССД-МВР, гр.С.. Движели се път I-3 и около 200м преди пътен възел Ботевград в неговата лента за
движение навлязъл лек автомобил
"Лексос" ИС 220Д с рег.№ ****, управляван от К.Ц.Д., който е виновен за
настъпване на произшествието, поради навлизане в съседната лента, в резултат от
което се блъска в управлявания от ищеца лек автомобил. В резултат от ПТП ищецът
получил счупване на лявата раменна става, както и счупване на лява ключица,
поради което му е поставена мека имобилизационна превръзка тип
"Осморка". Продължава лечението си, има силни болки в областта на
ключицата и лявата предмишница. Не може да се обслужва сам не само с лява, но и
с дясна ръка, поради силните болки. Все още не се е излекувал.
Към датата на ПТП имало сключен
договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между ответното дружество и
собственика на л.а"Лексос" ИС 220Д с рег.№ ****.
Предвид изложеното са предявени обективно кумулативно съединени искове за постановяване на решение, с което да
бъде осъдено ответното дружество да заплати обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 45 000лева, настъпили вследствие телесните увреждания, причинени от
процесното ПТП, ведно със законната лихва от 18.03.2018г. до окончателното плащане.
Ответникът З."Л.и." АД в писмения си отговор излага съображения
за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на договор за застраховка
"Гражданска отговорност" относно л.а "Лексос" ИС 220Д с
рег. № **** между собственика му и ответното дружество. Излага доводи за
съпричиняване на ПТП от ищеца, който не е изпълнил задължението си да се движи
в крайна дясна лента по посока на
движението си, със съобразена скорост, както и поради непоставен обезопасителен
колан. Възразява за прекомерност на претендираното обезщетение.
В допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника за
съпричиняване, както и възраженията за прекомерност на претендираното
обезщетение.
В допълнителен писмен отговор ответникът поддържа направените възражения.
Третото лице помагач на страната на ответника К.Ц.Д. в писмения си отговор
излага становище за неоснователност на исковете. Поддържа възражението за
съпричиняване, направено от ответника, като твърди че при управление на
автомобила ищецът не е подал сигнал за предприетото завиване и е препречил пътя
на управлявания от него автомобил, в резултат от което ударът е бил неизбежен.
Оспорва констатациите в констативния протокол за това, че към момента на ПТП е
употребил алкохол над допустимите норми.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност". Не
е спорно между страните, че ответното дружество е имало сключен договор за
застраховка Гражданска отговорност със собственика на
л.а. "Лексос" ИС 220Д с рег.№ ****.
Между страните е налице спор относно механизма на ПТП
и причината за настъпването му. В тази връзка са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля Н., който пътувал в автомобила, управляван от ищеца,
при настъпване на ПТП. Същият дава показания, че били на работа по това време
като смесен автопатрул. Колегата му Л. управлявал служебния автомобил по главен
път II-17
в час пик от гр.Враца към гр.С.. Решили в един момент да сменят посоката си на
движение на пътния възел за гр.Ботевград. Слезли от него и се включили в път I-3. Под моста започнали
да правят ляв завой, като се престроили
в свободната лента за движение. Л. започнал да прави маневра и в този
момент свидетелят чул силен гръм. След известно време се събудил като от сън. Бил
дезориентиран, боляла го главата, били в колата с неговия колега. Отнело му време,
за да се ориентира. Л. бил със затворени очи на шофьорското място. Отнело време
на свидетля да го събуди. След което той казал, че много го боли ръката и да
излизат по най-бързия начин. След като излезли от автомобила видели, че са
блъснати, колата им била извън пътното платно. Предната й част откъм лявата
страна, предна лява врата и преден ляв калник били силно деформирани. До тях
имало преобърнат по таван автомобил "Лексос", който ги ударил.
Свързали се веднага с дежурния, който изпратил друг патрул. Преди ПТП се
движели по път, в който имало само една лента за движение и отклонение за
наляво и те били в него. Ударът станал от лявата страна на автомобила.
Маркировката между двете ленти била двойна и непрекъсната. Л. подал сигнал за
завиване наляво, което било разрешено. Не били с поставени обезопасителни колани, но
имали право да пътуват така съгласно инструкция в МВР. Когато започнали маневра
завой наляво не помни дали е видял фарове на други коли.
Изслушана е авто-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице Т., който въз основа на събраните доказателства прави заключение,
че ПТП е настъпило на прав пътен участък
в тъмната част от денонощието, преди настъпването му водачите са
управлявали автомобилите един зад друг
като лек автомобил "Киа" се е движел пред л.а. "Лексос".
Водачът на втория автомобил е имал възможност да вижда движещия се пред него
л.а."КИА" от разстояние по-голямо от 100м. Водачът на лек автомобил "Киа"
е имал възможност да възприеме движещия се зад него автомобил на огледалата за
обратно виждане. На база реализираните
деформации по двата автомобила е определена относителната им скорост, която е
20 км.час за л.а.'Киа" и около 70км.ч за л.а. "Лексос". Според
вещото лице процесното ПТП би могло да се предотврати ако водачът на лек
автомобил "Лексос“ не е предприел
маневра изпреварване на л.а.“Киа“ в момент, в който е извършвал маневра ляв
завой, за да навлезе към изхода от път
17 към път 3. Преди да достигне до мястото на удара лек автомобил "Лексос"
се е движел в зона от платното за движение, която е била оградена с единична
непрекъсната линия, забраняваща движение на автомобили върху нея. Ако водачът на л.а. „Лексос“ се е движел върху
дясната пътна лента, която е предназначена за движение на автомобилите в права посока, когато водачът на л.а. „Киа“
предприема ляв завой, нямаше да има
конфликтна точка между двата автомобила и нямаше да настъпи удар между тях.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като
обективно и обосновано. Въз основа на него, както и на останалите събрани
доказателства, следва да се направи извод, че механизмът на настъпване на ПТП е
както е описан в исковата молба и констативния протокол. От устновения
механизъм следва извод, че произшествието е настъпило по вина на водача на л.а.
„Лексос“, който е предприел маневра изпреварване като преди да достигне до
мястото на удара се е движел в зона от платното за движение, която е била
оградена с единична непрекъсната линия, забраняваща движение на автомобили
върху нея, имал е видимост към лек автомобил “Киа“, който се е движел пред него
и въпреки това не е съобразил своето движение с предприетата от него маневра завой
наляво, поради движение с несъобразена
скорост от 70км.час.
С оглед така установения механизъм на
настъпване на ПТП следва да се направи извод за нарушение на чл. 
42, ал.1, т.1 и т.2 и ал.2 от ЗДвП, който
предвижда, че задължение за водача, който ще предприеме изпреварване, преди да подаде сигнал, да се
убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след
него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал
за изменение на посоката си на движение наляво
и след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път
на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната
лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да
намалява скоростта или да изменя посоката на движение. Водач, който изпреварва,
е длъжен по време на изпреварването да
осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно
превозно средство; когато при изпреварването навлиза в пътна лента,
предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за
превозните средства, движещи се по нея; да се убеди, че като се движи с
безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време.
Нарушен е и чл. 20, ал.2 от ЗДвП
според който водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.
С оглед установените по делото факти следва да се
направи извод, че ответното дружество дължи застрахователно обезщетение на
ищеца като пострадал от ПТП, настъпило по вина на водача на л.а"Лексос"
ИС 220Д с рег.№ ****, по отношение на който е сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност", за настъпилите в резултат от него вреди. Съгласно
чл. 45 вр.
с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
За установяване настъпилите в резултат от ПТП неимуществени
вреди са събрани гласни доказателства и е приета съдебно-медицинска експертиза.
От изслушаната експертиза, изготвена от вещото лице С.,
се установява, че в резултат от процесното ПТП ищецът е получил счупване на
лява ключица, поради което е приложено консервативно лечение, изразяващо се в
поставяне на имобилизация тип осморка на раменния пояс. Прието е , че при
нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, срокът на възстановяване
е около 3 месеца. Вещото лице констатира, че няма данни по делото как е
протекъл възстановителния период. Според
него през периода на лечение
ищецът е търпял болки и страдания за период от около 3 месеца, като първия
месец болките са били с по-голям интензитет.
В открито съдебно заседание вещото лице допълва, че е
извършил преглед на ищеца след представяне на писменото заключение. При
прегледа пострадалият се оплакал от
болки при натоварване и при промяна на времето.
Обективно е установена подутина на мястото на счупване. От документите е
установено счупване на ключицата, но няма данни за счупване на лопатката. Според вещото лице ключицата е счупена на
едно място, на границата с разместване на фрагментите по ширина, което след
проведеното консервативно лечение води до натрупване на повече кост на това
място и се усеща като топка на мястото на счупването. Мястото е зараснало, но
има болезненост, а движението на ръката е възстановено. Възстановителният период
е преминал нормално, малко по-дълго, но без усложнения и пострадалият е
възстановен. Същият съобщава за болки при крайни фази на движение, от което е
направен извод за 100% възстановяване, както и за продължаващо изпитване на болки.
Прието е, че счупването на ключицата отговаря на описания механизъм на
страничен удар, при който коланът няма
ефективно предпазно действие и да е бил с поставен предпазен колан би получил
същото нараняване, тъй като коланът спира движението напред, а не настрани. Пострадалият се е придвижил към лявата врата,
поради което дали е бил с предпазен колан не е от значение за счупването, тъй
като ударът е бил във вратата и рамото на пострадалия. Ако ударът е бил отпред
или на друго място, тогава коланът е щял да го предпази. Съдът кредитира заключението на вещото лице
като обективно, обосновано и неоспорено от страните.
Свидетелката Й.Ц., която живее с ищеца на
семейни начала повече от 4 години, дава показания, че в резултат от ПТП той имал
счупена ключица на две места и пукната лопатка на същата ръка, като не е лежал
в болница, бил поставен на домашно лечение с две лонгети. Не можел да се обслужва сам, свидетелката
му помагала, къпал се след 20 дни , тъй като не можели да свалят поставените
лонгети. Имал силни болки и страдания, бил на обезболяващи, не можел
да ходи до тоалетната. След 2 месеца започнал раздвижване, не можел да си вдига
ръката догоре, достигала до рамото, но после я
раздвижил. Около 6 месеца бил в болничен
отпуск за лечение, не можел да спи, тъй като му съхнела устата и трябвало да
спи на гръб с една навита хавлия, за да може всичко да бъде изпънато. Получил
стрес от катастрофата, страх го било да шофира. Преди
това ходел на работа с кола, но сега го е страх. Все още има оплаквания от болки, особено при
смяна на времето, боли го при дъждовно време.
Раздвижил си ръката, но костите го болят. Съдът кредитира показанията на
свидетелката като ги преценява по реда на чл.172 от ГПК, тъй като се основават
на непосредствените й впечатления за фактите, за които свидетелства и съответстват
на заключението на вещото лице по СМЕ.
В задължителните за съдилищата
указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК
е прието, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди следва да се вземе предвид характера на
увреждането -счупване на лява ключица, във
връзка с което е поставена на ищеца имобилизация тип осморка на раменния пояс,
че в период от два месеца не е можел да се грижи сам за себе си, изпитвал е
болки и дискомфорт, поради невъзможността да
ползва нормално горните си крайници.
Не можел да спи нормално, поради поставената имобилизация. Нуждаел се е от
чужда помощ за извършване на ежедневни дейности. Два месеца след ПТП започнал
раздвижване, което е довело отново до болки и страдания, невъзможност за водене
на нормален начин на живот. В
продължение на 6 месеца бил в болничен,
с което е възпрепятствано водене на
нормален живот. На мястото на счупването
се е образувало нещо като топка поради натрупване на повече кост. Към 04.06.2020г., датата на която са дадени
допълнителни отговори от вещото лице в
открито съдебно заседание, е налице възстановяване движението на ръката, при
което ищецът все още изпитва болки. Според показанията на свидетелката Ц.Л.
получил стрес от катастрофата, поради който се страхува да шофира до работа.
С оглед изложените съображения настоящият съдебен
състав приема, че справедливото обезщетение за установените неимуществени вреди
е в размер на 45 000лева.
Направено
е възражение за съпричиняване с твърдения, че ищецът не е изпълнил задължението си да се движи в крайна
дясна лента по посока на движението си
със съобразена скорост, както и поради непоставен обезопасителен колан, по
което съдът приема следното:
При
преценка основателността на възражението
за съпричиняване следва да се вземе предвид задължителната практика на ВКС –
решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от
12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог
24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., постановени по реда на
чл.290 ГПК, според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД
дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния
съд, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава
на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване
на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства,
че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на
произшествието пострадалият не е извършил нарушение в правилата
за движение по пътищата.
От заключението на вещото лице, в което е установен механизмът на
настъпване на ПТП се установява, че ищецът се е движел в пътната лента, която е предназначена за
излизащите от път 3 в ляво към път 17, тъй като е предприел тази маневра се е
движел в предназначеното за това платно. Поради изложеното твърдението за
извършено от ищеца нарушение се опровергава от събраните по делото
доказателства.
На следващо място от показанията на свидетеля Н. се установява, че при настъпване на ПТП той и
ищецът са били без поставени предпазни колани. Според вещото лице поставянето
на предпазния колан не би предотвратило настъпилите увреждания, с оглед
механизма на ПТП, поради което за преценка основателността на възражението за
съпричиняване не е необходимо да са анализира дали неползването на предпазни
колани от пътуващите в л.а.“Киа“, като служители на МВР, представлява нарушение
на правилата на ЗДвП.
Въз
основа на изложените съображения следва
да се направи извод, че възражението за съпричиняване е неоснователно и не са
налице предпоставки за намаляване на обезщетението за причинените вреди на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради него.
Основателна е претенцията за заплащане на лихва за
забава върху присъденото обезщетение от
датата на увреждането, тъй като представлява обезщетение за непозволено
увреждане и съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава и без
покана. На следващо място съгласно съдебната практика, обективирана в Решение №
153 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6735/2014 г., IV г. о., ГК законната лихва върху
дължимото обезщетение има обезщетителен характер, но тя не
е обезщетение за вредите от деликта, а обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение. Затова законната лихва се присъжда от
момента на деянието. Предвид изложеното следва да бъде осъден ответникът да
плати на ищцата законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на
исковата молба до окончателното плащане.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата направените по делото разноски в размер на 1300,00лева. Направено е искане
за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2
от Закона за адвокатурата за предоставена безплатна правна помощ, което следва
да се уважи и да се присъди възнаграждение
съобразно наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в размер на 1880,00лева , което да се
присъди на адвокат К.И..
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1100,00лева, от
заплащане на която ищеца е освободен.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "З.Л.И."
АД с ЕИК**** да заплати на Л.П.Л. с ЕГН********** на основание чл.432, ал.1 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45 000лева, настъпили
вследствие телесните увреждания, причинени от ПТП от 18.03.2018г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 18.03.2018г. до окончателното й плащане,
както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените разноски в размер на 1300лева.
ОСЪЖДА "З.Л.И."
АД с ЕИК**** на основание чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА да заплати на адв. К. *** адвокатско възнаграждение в размер на 1880,00лева
с ДДС.
ОСЪЖДА "З.Л.И."
АД с ЕИК**** на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса в размер на 1100,00лева.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на К.Ц.Д. като трето лице помагач на страната на
ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ :