Определение по дело №2360/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1771
Дата: 3 октомври 2019 г. (в сила от 13 февруари 2020 г.)
Съдия: Валентин Тодоров Пушевски
Дело: 20193110202360
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 май 2019 г.

Съдържание на акта

                                                                                                                               

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

…………………/03.10.2019 г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в закрито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ

                                                               

 след като разгледа докладваното от съдията ч.н.д. 2360 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и ал. 5 от НПК.

Образувано е по жалба Р.В.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 9, депозирана чрез нейния процесуален представител адв. Ж.Б.*** срещу Постановление от 12.04.2019 г. на Районна прокуратура – Варна за прекратяване на досъдебно производство № 51 по описа за 2014 г. на ОД на МВР – гр. Варна.

В жалбата се изразява недоволство от постановлението на Районна прокуратура – Варна за прекратяване на цитираното наказателно производство, като се навеждат подробни аргументи в защита на така изразената позиция. Жалбоподателката Р.В.Б. посочва, че на 31.07.2007 г. е сключила с търговското дружество „Одисей 96“ ЕООД предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж, съгласно който дружеството „Одисей 96“ ЕООД поема задължение да изгради и продаде на жалбоподателката самостоятелен обект в сграда, съставляваща офис № 5, находящ се на втори етаж, с обща площ от 75.70 кв.м., състоящ се от входно антре – чакалня, три офис помещения, тоалет и един балкон, при граници: офис 4, вътрешен двор, асансьорна шахта и ул. „Тодор Шишков“, както и 3.3386 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имот, представляващ урегулиран поземлен имот ⅠⅠⅠ – 10, 11, в кв. 388 по плана на 10 – ти подрайон на гр. Варна срещу заплащане на цена от 75 276 евро. Жалбоподателката Б. твърди, че на датата 17.11.2008 г. е предала на собственика на капитала на дружеството „Одисей 96“ ЕООД – св. Д.А.Н.и последната част от цената на обекта, но след това строителния процес в сградата, разположена на ул. „Тодор Шишков“ и пл. „Лаврентий“ е спрял, като в крайна сметка дружеството „Одисей 96“ ЕООД не изпълнило договорното си задължение да изгради договорения обект. Според жалбоподателката Б. и други лица са потърпевиши от измамливите действия на собственика на капитала и управителя на дружеството „Одисей 96“ ЕООД – св. Николов, като според нея лично той е присвоил парична сума в размер на 2 700 000 лева, получена като цена от купувачи на обекти в сградата на ул. „Тодор Шишков“ и пл. „Лаврентий“. Според жалбоподателката Б., св. Н.е поддържал в периода от 2007 г до 2012 г. заблуждение, че управляваното от него търговско дружество има техническите и финансови ресурси, за да извърши строителството на сградата, разположена на ул. „Тодор Шишков“ и пл. „Лаврентий“, поради което и самата тя квалифицира поведението и действията му като престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Поради тази причина намира, че неправилно наблюдаващият прокурор от Районна прокуратура – Варна е прекратил досъдебното производство и моли за отмяна на прекратителното постановление и връщане на делото в Районна прокуратура – Варна.

Същевременно е била депозирана и жалба от И.К.Й., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу същото това постановление от 12.04.2019 г. на Районна прокуратура – Варна за прекратяване на досъдебно производство № 51 по описа за 2014 г. на ОД на МВР – гр. Варна. В жалбата също се изразява недоволство от постановлението на Районна прокуратура – Варна за прекратяване на цитираното наказателно производство, като се навеждат подробни аргументи в защита на така изразеното становище. Жалбоподателят Й. посочва, че на 27.10.2008 г. е сключил с дружеството „Одисейстрой“ ЕООД предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот в строеж, по силата на който дружеството поело задължение да изгради и да му продаде самостоятелен обект в сграда, съставляваща апртамент № 15, находящ се на пети етаж, с обща площ 96.31 кв.м., състоящ се от входно антре – чакалня, баня, антре, кухненски бокс – трапезария, две спални и две тераси в едно с прилежащата към апартамент маза 13, при граници ап. 14, асансьор, стълбище, ул. „Тодор Шишков“, вътрешен двор, както и 3.5953 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имот ⅠⅠⅠ – 10, 11, в кв. 388 по плана на 10 – ти подрайон на гр. Варна срещу заплащане на цена от 69 990 евро. Жалбоподателят Й. посочва, че е платил в цялост цената на обекта, но строителството на сградата е спряло в началото на 2010 г. като в крайна сметка дружеството „Одисейстрой“ ЕООД не изпълнило договорното си задължение да изгради договорения обект, като също както жалбоподателката Б. и жалбоподателят Й. поставя акцент, че св. Д.А.Н.в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на „Одисейстрой“ ЕООД и „Одисей 96“ ЕООД е присвоил парична сума от 2 500 000 лева от лицата, които са закупили обекти в сградата на ул. „Тодор Шишков“ и пл. „Лаврентий“ в гр. Варна, като според него св. Н.е осъществил състава на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и следва да се потърси наказателна отговорност за действията му, поради което и моли за отмяна на прокурорското постановление.

 

Досъдебно производство № 51 по описа за 2014 г. на ОД на МВР – гр. Варна е образувано с постановление от 11.03.2014 г. на Районна прокуратура – Варна срещу ВИНОВНОТО ЛИЦЕ за това, че в периода 2005 г – 2008 г. в гр. Варна, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у множество граждани и с това им причинил имотна вреда – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

В хода на разследването по досъдебното производство не е било привличано конкретно лице в качеството на обвиняем.

С постановление от 12.04.2019 г., постановено по досъдебно производство № 51 по описа за 2014 г. на ОД на МВР – гр. Варна, цитираното наказателно производство е било прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като наблюдаващият прокурор се е мотивирал, че в случая се касае за неизпълнени облигационноправни, договорни задължения, а не за извършена измама по смисъла на чл. 209 и сл. от НК, както и, че е настъпила погасителна давност, изключваща наказателно преследване, съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК.

 

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

На 31.07.2007 г. в гр. Варна между „Одисей 96“ ЕООД и Р.В.Б. бил сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж, съгласно който дружеството „Одисей 96“ ЕООД поело задължение да изгради и продаде на Р.В.Б. самостоятелен обект в сграда, съставляваща офис № 5, находящ се на втори етаж, с обща площ от 75.70 кв.м., състоящ се от входно антре – чакалня, три офис помещения, тоалет и един балкон, при граници: офис 4, вътрешен двор, асансьорна шахта и ул. „Тодор Шишков“, както и 3.3386 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имот, представляващ урегулиран поземлен имот ⅠⅠⅠ – 10, 11, в кв. 388 по плана на 10 – ти подрайон на гр. Варна срещу заплащане на цена от 75 276 евро.

На 17.11.2008 г. Р.В.Б. заплатила в цялост цената по сключения договор от 31.07.2007 г., но и до ден днешен дружеството „Одисей 96“ ЕООД не изпълнило своето задължение по цитирания договор.

Същевременно с Решение № 197 от 09.07.2013 г. постановено по ВТД № 172 по описа за 2013 г. на Варненския апелативен съд, дружеството „Одисей 96“ ЕООД било обявено с несъстоятелност, като за начален момент на неплатежоспособността била обявена датата 31.12.2008 г.

На 27.10.2008 г. в гр. Варна между „Одисейстрой“ ЕООД и св. И.К.Й. бил сключен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот в строеж, по силата на който дружеството поело задължение да изгради и да продаде на св. Й. самостоятелен обект в сграда, съставляваща апртамент № 15, находящ се на пети етаж, с обща площ 96.31 кв.м., състоящ се от входно антре – чакалня, баня, антре, кухненски бокс – трапезария, две спални и две тераси в едно с прилежащата към апартамент маза 13, при граници ап. 14, асансьор, стълбище, ул. „Тодор Шишков“, вътрешен двор, както и 3.5953 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имот  ⅠⅠⅠ – 10, 11, в кв. 388 по плана на 10 – ти подрайон на гр. Варна срещу заплащане на цена от 69 990 евро.

Макар и цялата сума да била заплатена от св. Й. дружеството не изпълнило своето задължение по сключения на 27.10.2008 г. контракт.

Същевременно с Решение № 1163 от 06.07.2012 г., постановено по ТД № 61 по описа за 2012 г. на Варненския окръжен съд, дружеството „Одисейстрой“ ЕООД било обявено в несъстоятелност, като за начална дата на неплатежоспосбността била обявена датата 31.12.2008 г.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбите на Р.В.Б. и И.К.Й. са депозирани в предвидения в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК срок и са срещу акт, който подлежи на обжалване по този ред, поради което съдът ги намира за процесуално допустими.

По същество съдът намира двете жалби за неоснователни поради следните причини:

Съдът се солидаризира напълно с позицията на Варненската районна прокуратура, че в случая се касае за неуредени облигационноправни задължения, като липсват данни за извършено престъпление по чл. 209 и сл. от НК. Мотивите, изложени в обстоятелствената част на прокурорското постановление са изключително подробни и изчерпателни, поради което и съдът не намира необходимост да ги преповтаря.

По – важното в случая и акцент следва да се постави върху обстоятелството, че тези мотиви са изградени върху пълен доказателствен материал, поради което и съдът ги намира за правилни.

Видно от заключението на изготвената в хода на разследването по досъдебното производство съдебно – техническа експертиза от инж. Танислав Онцов общо вложените парични средства от страна на дружеството „Одисейстрой“ ООД в строежа на сградата на пл. „Лаврентий“ и ул. „Тодор Шишков“ са в размер на 455 000 лева, а получените парични средства от продажби на обекти в сградата са в размер на 2 555 000 лева. В жалбите на жалбоподателката Б. и жалбоподателя Й. са наведени идентични твърдения, че разликата във вложените и получени от продажби суми са били присвоени от управителя на „Одисей 96“ ЕООД и „Одисейстрой“ ЕООД – св. Делян Алтимиров Николов, но в крайна сметка следва да се подчертае, че такива доказателства за неправомерно „източване“ на посочените търговски дружества напълно липсват.

Вярно е, че в прокурорското постановление не е коментиран въпроса за съдбата на получените от купувачи на обекти в сградата на пл. „Лаврентий“ и ул. „Тодор Шишков“ парични суми в общ размер на 2 555 000 лева, като видно от заключението на изготвената компкексна съдебна строително – техническа и счетоводна експертиза тази сума е била напълно достатъчна за завършване на сградата и изпълнение на ангажиментите към купувачите на имоти, но дружеството е използвало средствата за завършване на други свои обекти и други дейности.

Без съмнение двете търговски дружества „Одисей 96“ ЕООД и „Одисейстрой“ ЕООД са изпитвали финансови затруднения, логично са били обявени в несъстоятелност, като съдът е определил за начало на тяхната неплатежоспособност датата 31.12.2008 г., т.е. вече след сключване на договорите съответно с жалбоподателката Б. и жалбоподателя Й., но в крайна сметка неизпълнението на техните договорни задължения не води автоматично до осъществяване на състав на престъпление от общ характер (в частност престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК) на техния управител св. Делян Алтимиров Николов.

Разбира се, съдът споделя становището на двамата жалбоподатели, че поведението на св. Д.А.Н.в качеството си на едноличен собственик на капитала и управител на дружествата „Одисей 96“ ЕООД и „Одисейстрой 96“ ЕООД е незаконосъобразно, но в случая са нарушени разпоредби на Закона за задълженията и договорите и следва да се потърси гражданска отговорност от дружествата за неизпълнение на техните договорни задължения.

В случая също така е важно да се подчертае, че съдът не вижда какви допълнителни доказателства биха могли да се съберат, евентуално за да се изясни в по – голяма пълнота обективната истина по случая. В двете жалби е отправено доказателствено искане за приобщаване към досъдебното производство на т.д. № 158 по описа за 2015 г. на Варненския окръжен съд, но следва да се подчертае, че това доказателствено искане е напълно немотивирано, без да се посочат конкретните обстоятелства, които биха се установили чрез уважаването му, като следва да се име предвид, че самото търговско дело не представлява годно доказателствено средство по смисъла на НПК, а в случая липсват конкретни твърдения кой документ или кой точно материал в самото търговско дело е от значение за разкриване на обективна истина по досъдебно производство № 51 по описа за 2014 г. на ОД на МВР – гр. Варна.

За пълнота на мотивите съдът би желал да изложи позицията си по отношение твърденията на св. Й., че е бил заплашван от приближени до св. Н.лица (неговите телоохранители). Съдът по принцип няма основания да се съмнява в достоверността на тези показания, но в случая за това деяние е образувано съвсем друго наказателно производство, именно в което ще се установи дали лицата Деян Нанков Илиев и Ивайло Стоянов Радев са извършили престъпно посегателство със своето поведение.

Отново единствено за пълнота на мотивите, съдът би желал да отбележи, че по принцип не споделя за основателен втория мотив на наблюдаващия прокурор за прекратяване на досъдебното производство, а именно, че наказателното преследване би следвало да се погаси по давност, на основание чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК. Този извод на Варненската районна прокуратура е прибързан, тъй като за да се прецени приложимостта на сроковете в чл. 80, ал. 1 от НК първо следва да има някаква конкретика за точните параметри на престъплението и неговите квалифициращи признаци (респ. повдигнато обвинение) и едва тогава да се прецени коя точка на ал. 1 на чл. 80 от НК би била приложима.

Предвид обаче съвпадението на правните изводи на Варненската районна прокуратура и съда за липса на данни за осъществен състав на престъпление от Раздел ⅠⅤ на Глава Пета от НК, то следва Постановление от 12.04.2019 г. на Районна прокуратура – Варна за прекратяване на досъдебно производство № 51 по описа за 2014 г. на ОД на МВР – гр. Варна, да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание разпоредбите на чл. 243, ал. 5 във вр. ал. 6, т. 1, от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 12.04.2019 г. на Районна прокуратура – Варна за прекратяване на досъдебно производство № 51 по описа за 2014 г. на ОД на МВР – гр. Варна.

Преписи от определението да се изпратят на Районна прокуратура – Варна, на Р.В.Б., чрез нейния процесуален представител адв. Ж.Б.*** и на жалбоподателя И.К.Й..

Определението може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд – Варна в седемдневен срок от получаването на препис, съобразно разпоредбата на чл. 243, ал. 7 от НПК.

        

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: