№ 359
гр. Шумен, 05.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на пети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Мариана Ив. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500140 по описа за 2022 година
Делото е образувано по частна жалба с вх. № 1077 от 15.02.2022г.
депозирана от адв. М.В. М. от АК – Пловдив, в качеството му на
пълномощник на С. ХЮС. М. с ЕГН ********** от гр. Нови Пазар срещу
определение № 130/07.02.2022г., с което е отхвърлено искането с пр. осн. чл.
248 от ГПК, да бъде изменено решение № 202/22.12.2021г. постановено по гр.
д. № 1263/2021г. по описа на РС – Нови пазар в частта за разноските. В
жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно и се
иска от съда да го отмени. Излага, че претендирания адвокатски хонорар е на
осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА – за оказване на помощ на материално затруднено
лице и в посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва
наличието на някое от посочените основания при сключване на договора за
безплатна правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ
и дали лицето е материално затруднено или не, се извършвала от самия
адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,
оказал безплатна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от
ЗА и това са: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от ЗА и в съответното производство
насрещната страна да е осъдена за разноски т.е. да е постановено позитивно
решение за страната, представлявана от съответния адвокат – чл. 38, ал. 2 от
ЗА във вр. с чл. 78 от ГПК. В настоящия случай тези предпоставки били
налице и при своевременно заявено искане за присъждане на адвокатско
1
възнаграждение, съдът е длъжен да определи адвокатско възнаграждение на
оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по – нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА, като осъди другата страна да
го заплати. При негативно решение за страната, представлявана от съответния
адвокат, адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради
което преценката дали да окаже безплатна правна помощ е само негова, като в
този смисъл е и непротиворечивата практика на ВКС, залегнала в
многобройни съдебни актове. Отделно от това излага, че доверителката му
безспорно е материално затруднено лице, както и съдът е посочил, че същата
има над 15 на брой сключени договори по така наречените “Бързи кредити“
при които общата месечна погасителна вноска е в размер на 2000лева и това
обстоятелство било служебно известно на съда. Същата е разведена, в
последствие бившият и съпруг е починал, поради което грижите по
отглеждането на двете й деца изцяло се поемат от нея. Също така сочи, че по
всички образувани от доверителката му дела, предвид затрудненото й
материално положение, лично е заплатил и следващите се държавни такси,
като следвало да се отчете и факта, че насрещната страна не е ангажира
каквито и да е доказателства в обратната насока, а именно, че доверителката
му не е материално затруднено лице. По отношение на размера на
възнаграждението излага, че същото се определя по правилата на чл. 2, ал. 5
от Наредба № 1/09.07.2004г. във вр. с чл. 7, ал. 2 т. 1 и т. 2 - съобразно вида и
броя на предявените искове. С оглед изложеното моли съда да отмени
обжалваното определение, като вместо него постанови друго, с което да
осъди "Вива Кредит“ ООД, да му заплати адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева, както и разноските за настоящото производство в размер
на 15.00лева – държавна такса.
Ответната страна по жалбата, редовно уведомена е депозирала отговор,
в който моли съдът да я остави без уважение. Счита, че ищецът в
първоинстанционното производство не е представил необходимите
доказателства за това, че е материално затруднено лице, поради което
жалбата следва да бъде отхвърлена. В случай, че съда уважи жалбата и
измени решението в частта за разноските, то моли адвокатското
възнаграждение да бъде определено в размер на 300 лева, а не 600лева, тъй
като исковото производство не било с фактическа и правна сложност и в
случая не се касаело за два отделни иска и не следвало да намери приложение
2
разпоредбата на чл. 2, ал. 5 във вр. чл. 7 от Наредбата.
Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с възраженията
изнесени в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е основателна, поради следните
съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на С. ХЮС. М. с ЕГН ********** от гр. Нови Пазар чрез адв. М.В. М.
от АК – Пловдив срещу "Вива Кредит“ ООД с ЕИК .... със седалище в гр. С.
по два иска с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, първия с цена 1101.90
лева за обявяване нищожност на клауза за заплащане на такса експресно
разглеждане на документи и втория с цена 734.55 лева за обявяване
нищожност на клауза за неустойка в размер на 734.55лева и двете
обективирани в договор за паричен заем Stdndart 30 № 5621359/09.07.2020г.
сключен между ищцата и ответника. С решение № 202 от 22.12.2021г. съдът
е уважил исковете изцяло и е прогласил нищожността на двете клаузи по
договора за кредит, осъдил е на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника да заплати
на ищцата сторените от нея разноски за д.т. в размер на 100.00 лева, но е
отхвърлил искането на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т.1 вр. чл. 2,
ал. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева. За да
отхвърли искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът е
приел, че искането се основава на т. 3 на чл. 38, ал. 1 от ЗА – оказване на
безплатна адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или друг
юрист, а по делото не били представени доказателства в тази насока, поради
което искането било недоказано и неоснователно.
В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, процесуалния представител на ищцата
е депозирал молба, с искане за изменение на решението, в частта му за
разноските, тъй като е видно, че в представеното писмено становище, е
допусната техническа грешка, като вместо основание по чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА, било посочено чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Както в представеният договор за
правна защита и съдействие, така и в списъка с разноски по чл. 80 от ГПК
било видно, че основанието на което е предоставена безплатната правна
3
помощ е по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА – за оказване защита на материално
затруднено лице. Също така е посочил, че ответната страна не е оспорила
претендирания адвокатски хонорар на осн. чл. 38, ал. 1 от ЗА, но дори и да го
е оспорила, именно тя е следвало да докаже липсата на предпоставките за
уважаване на искането по чл. 38, ал. 1 от ЗА. Позовавал се е на редица
определения на ВКС, в които е прието, че не е необходимо съдът да
преценява и страната да доказва, че е налице някое от основанията по т. 1-3
на чл. 38, ал. 1 от ЗА. Касаело се за вътрешни отношения между страните, в
които съдът не може да се намесва, за разлика от хипотезата при
освобождаване от публични държавни вземания по чл. 83 от ГПК.
Достатъчно било по делото да е представен договор за правна защита и
съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва
безплатна правна помощ на някое от основанията на чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от ЗА
и е поискал от съда да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева на осн. чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл. 2, ал. 5 от Наредбата. В
даденият от съда срок, ответника е депозирал молба, в която е поискал съда
да остави искането без уважение, алтернативно, ако съда измени решението в
частта за разноските, да присъди адвокатско възнаграждение в размер само на
300лева.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил
искането за изменение на решението, в частта за разноските, тъй като е приел,
че след като пълномощника на ищцата и е оказал безплатна адвокатска
помощ, той е следвало да докаже основанията за това и конкретно, с оглед
посоченото от него основание, че ищцата е лице в затруднено материално
положение. Посочил, е че искането за заплащане на възнаграждение в
случаите на оказана безплатна адвокатска помощ следва да бъде доказано на
общо основание, съгласно действащите принципи на правото за
законосъобразно упражняване на процесуални права, вкл. и от
пълномощниците на страните, като такива биха били доказателства за
предоставяне на правна помощ по реда на чл. 95 от ГПК вр. чл. 22 или чл. 23,
ал. 3 от ЗПП, доколкото двата вида безплатна адвокатска помощ били
равностойни по предмет и обем. С оглед липсата на каквито и да е
представени доказателства в тази насока, е приел претенцията за
неоснователна и недоказана.
Настоящия въззивен състав не споделя изводите на
4
първоинстанционния съд. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение за оказваната от него безплатна правна помощ и
съдействие в случаите по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗА, когато насрещната
страна е осъдена за разноски, като съдът е този, който в този случай определя
възнаграждението в размер не по - нисък от предвидения в Наредбата по чл.
36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Следователно, за да
възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатна
правна помощ и съдействие, предпоставките са две: 1) да е оказана безплатна
адвокатска помощ на лица, посочени в т. 1 до т. 3 на ал. 1 и 2) в съответното
производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. Посочването
на конкретна хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗА в договора за правна
помощ и съдействие не е предпоставка за уважаване на искането за
присъждане в полза на адвоката на възнаграждение, осъществявано при
условията на безплатно за страната процесуално представителство.
Адвокатското възнаграждение, щом е поискано присъждането му, винаги се
дължи от страната, изгубила спора пред съответната инстанция, стига да е
доказано заплащането му, като разход в случаите на възмездна правна помощ
или да е заявено, че процесуалното представителство се осъществява като
безплатно за страната. Посочването на конкретно основание от изброените в
чл. 38, ал. 1 от ЗА, не е условие нито за валидността на договора за правна
помощ и съдействие, нито е предпоставка за присъждането на
възнаграждението по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Нито адвокатът, оказващ
безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да
доказват наличието на основанието, а именно, че лицето на което се оказва
помощта попада в една от изброените в чл. 38, ал. 1 от ЗА категории лица.
Достатъчно е да се представи договорът за правна помощ, защото писмената
форма е един от способите за доказването му и в него да е отбелязано, че
помощта се оказва безплатно при условията на чл. 38 от ЗА, какъвто е и
настоящият случай, за да може съдът да присъди на адвоката на страната
възнаграждение, когато изгубилата спора пред него насрещна страна е
осъдена за разноски. В чл. 38, ал. 1 от ЗА са предвидени три хипотези, при
които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: 1.
лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица и 3.
роднини, близки или на друг юрист. Доколкото в посочената разпоредба
липсва изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените
5
основания, решението дали да окаже безплатна помощ, е въпрос единствено
на преценката на самия адвокат. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на
ал. 2 на същия член, според която адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би получил възнаграждение във всички
случаи на приключване на делото, а само в благоприятен за неговия клиент
изход на спора. Затова и преценката, дали да окаже безплатната правна
помощ, при съществуващ риск да не получи възнаграждение, следва да е само
негова.
Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗА не може да бъде
обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски.
Договарянето начина на плащане е предмет на вътрешните отношения между
страните по договора - представляван и представител, което обвързва съда и
той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза, още
повече, че в случая не е направено и възражение от насрещната страна по
делото за липса на обстоятелствата по 38, ал. 1 от ЗА. След като ищцата не е
отправила искане до съда за освобождаването й от заплащане на такси и
разноски по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК или предоставяне на правна помощ
по реда на чл. 95 от ГПК, не подлежи на изследване и преценка, имотното й
състояние по повод на уговореното между нея и процесуалния и
представител. В този случай преценката дали ищцата е материално
затруднено или не лице и дали адвоката ще я представлява безплатно е
предоставена изцяло на него. Нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗА не е императивна,
доколкото предвижда възможност, уредена в интерес на адвоката, да поиска
предварителното заплащане за осъществяваното процесуално
представителство, а не в края на производството, както би било при
останалите видове договори за услуга, изработка, поръчка, и това е с цел да
бъде гарантиран срещу недобросъвестни клиенти или да не бъде затруднен
при събирането на вземането си в случай, че изходът на спора не е бил
благоприятен за довереника му. Право на адвоката е да прецени дали да се
възползва от тази възможност или първо да изпълни задължението си по
процесуалното представителство и впоследствие да получи възнаграждение
според резултата от спора, каквато именно е хипотезата на чл. 38 от ЗА.
С оглед изложеното и при наличието на посочените по - горе
предпоставки – осъществено процесуално представителство, изявление за
6
осъществяването му по реда на чл. 38 от ЗА, с представени доказателства и
липса на възражение от насрещната страна, в полза на адвокат М.В. М. от АК
– Пловдив се следват разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по делото, определени по реда на 38, ал. 2 във вр. чл. 36, ал. 2
от ЗА в размер на 600 лева на осн. чл. чл.7, ал.2, т. 1 вр. чл.2, ал.5 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предмет на разглеждане по делото са били обективно кумулативно съединени
искове по чл. 26, ал. 1 от ГПК, за прогласяване на нищожност на две отделни
клаузи по договор за кредит и независимо, че произтичат от едно договорно
правоотношение, същите са дължими на различно основание. Предвид това,
съдът не споделя възражението на ответника, че претенциите касаят защита
на един единствен интерес и възнаграждението следвало да се определи от
аритметичния сбор на всички претенции, тъй като всяко от вземанията
произтича от различно правно основание и неговата ликвидност и
изискуемост се предпоставя от установяването на различни правно
релевантни факти и обстоятелства. В случая е приложима разпоредбата
на чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, според която дължимото възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по гражданско дело се определя
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно
и при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по делото в случая е приложимо
правилото на чл.7, ал.2, т. 1 във вр. чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Ето защо, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което на осъществилия безплатно процесуално
представителство на ищцата С. ХЮС. М. с ЕГН ********** от гр. Нови Пазар
в производството по делото адв. М.В. М. от АК – Пловдив се присъди сумата
в размер на 600 лева.
Жалбоподателят адв. М.В. М. от АК – Пловдив е направил искане за
присъждане на разноски и за настоящото производство в размер на 15.00 лева
- държавна такса, което искане независимо от изхода на спора следва да се
отхвърли. Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК разноски се присъждат с
окончателния акт по делото. От систематическото тълкуване на нормата на
чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78 от ГПК следва, че актът, който приключва
производството е актът, с който искът се уважава или отхвърля, респективно
7
се прекратява производството по иска, доколкото отговорността за разноски
възниква само в тези три случая. Нормите, уреждащи юридическа
отговорност не могат да се прилагат по аналогия или да се тълкуват
разширително, откъдето следва, че актът, с който приключва производството
по чл. 248 от ГПК, какъвто е и процесния, е извън приложното поле на чл. 81
от ГПК и съдът не се произнася отделно по разноските, направени само в това
производство. Производството по чл. 248 от ГПК не е самостоятелно, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски, ако не са били присъдени такива, или за
изменението им – в случай, че размерът им е бил определен неправилно.
Интересът е материален, но не е самостоятелен предмет на защита и не следва
да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в производството
относно разноските.
Водим от горното и на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 130/07.02.2022г., постановено по гр. д. №
1263/2021г. по описа на РС – Нови пазар, като вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, решение № 202/22.12.2021г.
по гр. д. № 20213620101263 на РС – Нови пазар, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД с ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н .... да заплати на адв. М.В. М. от АК – Пловдив, с ЕГН
********** от гр. П... сумата от 600 (шестстотин) лева – представляваща
адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. М.В. М. от АК –
Пловдив, с ЕГН ********** от гр. П... за присъждане на разноски за
настоящото производство в размер на 15.00 лева – държавна такса.
На осн. чл. 274, ал. 4 от ГПК, определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9