Р Е Ш
Е Н И Е
№ 172
Гр. Нови пазар,
10.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – Нови пазар, 4 състав, в открито публично съдебно заседание от 11.06.2020 г., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 1447 по описа на съда за 2019 г. при секретаря Галина Александрова, за да се произнесе взе предвид следното:
С исковата молба са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба, подадена от Е.С.Г. с ЕГН ********** *** и Б.С.И. с ЕГН ********** *** и двете със съдебен адрес и пълномощник по делото адв. С.Ч. от *АК, срещу Т.Й.Т. с ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че ищците са подали заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 1116 по описа на НПРС за 2019 г. Вземането на ищците касаело 7562,76 лв., вземане за стопанската 2017 г./2018 г. по договор за аренда на земеделска земя, сключен между ответника и Ц.А.С. (починал) – наследодател на ищците, както и 478,98 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 01.01.2019 г. (датата на падежа) до 16.08.2019 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК), както и лихва за забава за периода от 17.08.2019 г. до окончателното плащане на главницата. Съдът издал заповедта за изпълнение на паричното вземане, но в дадения на длъжника законов срок същият е подал възражение по чл. 414 от ГПК. На основание чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителите едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането му. Ищците изрично сочат, че подават настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения им едномесечен срок. Твърдят, че Ц.А.С. като арендодател и Т.Й.Т. като арендатор сключили договор за аренда на земеделска земя, вписан в СлВп при РС Н.с вх. рег. № *** от ***г. Със смъртта на арендодателя на ***г. ищците като негови законни наследници заместили същия като страна по договора. Твърдят, че арендаторът бил надлежно уведомен за това. Твърдят още, че плащане по договора за стопанската 2017 г./2018 г. не е получавано. Съгласно условията на договора арендаторът дължал по 57 лв. на декар за всичките земеделски земи, описано в договора с обща площ 132,68 дка, т.е. според тях арендната вноска за една стопанска година възлизала на 7562,76 лв. Твърдят, че вземането се дължи най-късно до 31.12. на текущата година. Считат, че поради липса на плащане на посочената арендна вноска за стопанската 2017 г./2018 г. до датата на падежа на 31.12.2018 г., ответникът е в забава, считано от 01.01.2019 г. или към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда той им дължал и лихва за забава в размер на 478,98 лв. Искат от съда да признае за установено спрямо ответника, че им дължи сумите по издадената заповед за изпълнение на парично вземане. Иска се заплащане на разноските и в двете производства.
В съдебно заседание ищеца, чрез своя процесуален представител, поддържа така предявените искове. Счита, че същите са основателни и доказани. Твърди, че не се доказа категорично да е имало плащане за стопанската 2017 г./2018 г. Обръща внимание на съда, че представеното доказателство не представлява първообраз на документ и следователно не може да се цени като годно доказателство и след оспорване на автентичността на документа, СГЕ не може да бъде категорична, че наистина подписът е на наследодателя на ищците с оглед факта, че предмет нса изследване е било химизираното копие.
В предоставения на ответника Т.Й.Т. срок за отговор е постъпи такъв, в който се твърди, че исковете са неоснователни, тъй като арендното плащане за въпросната стопанска 2017 г./2018 г. било платено лично в брой на Ц.А.С. още преди смъртта на наследодателя на ищците, за което получил разписка от него. Твърди още, че е уведомил за това Е. Г. като й изпратил копие от разписката още през м. януари 2019 г. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.
В съдебно заседание ответникът чрез своя процесуален представител поддържа отговора и направеното възражение, че е изпълнил. Твърди, че от представените доказателства с категоричност се установява, че е изпълнил задължението си по договора за аренда за стопанската 2017 г./2018 г. Обръща внимание, че след като ответникът е земеделски производител не е бил длъжен да издава никакъв документ по смисъла на ЗСч, а това, което е представено в съдебно заседание е писмена разписка за получена сума, за което вещото лице е дало заключение, че е автентичен документ, поради което следва да се цени като годно доказателствено средство.
В рамките на производството ищците оспориха автентичността на подписа на наследодателя им и на изписването на двете му имена „Ц.С.“ на разходен касов ордер от 12.11.2018 г. Открито бе производство по чл. 193 от ГПК.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
По делото се установи безспорно, че на ***г. между Ц.А.С. и ответника Т.Й.Т. e сключен договор за аренда на земеделска земя. Същият е вписан в Службата по вписвания при Районен съд Н.на ***г. Съгласно текста на процесния договор Ц.А.С. като арендодател предоставя на Т.Й.Т. като арендатор земеделска земя – 18 бр. ниви в землището на гр. П. с обща площ 134,112 дка за ползване под аренда срещу годишно арендно плащане в размер на сумата в размер на 57 лв. годишно, което се дължи до 31.12. на всяка следваща календарна година. Според т. 4 от раздел IV от договора за аренда, плащането се дължи само за обработваемата земя, според данните на ДФ „Земеделие“.
Видно от приложената справка от ОС „земеделие“, гр. К. от всичките 134,112 дка на имотите по процесния договор за аренда 132,68 дка са обработваема площ.
С допълнителен анекс от 01.11.2017 г., вписан в Службата по вписвания при Районен съд Н.на същата дата, се изменят някои от параметрите на договора, сред които и уговорката за дължимото арендно плащане като е уговорено, че същото се дължи за 1 декар и до 31.12. на всяка текуща година.
Видно то удостоверение за наследници изх. №**от ***г., изд. от Кметство гр. П., Ц.А.С. е починал на ***г. в гр. П. и е оставил за наследници ищци Е.С.Г. и Б.С.И. – деца на починалия преди Ц.А.С. негов брат С.А.С.. В удостоверението за наследници е вписана и съпругата на брат му, но тъй като братът на наследодателя е починал преди него, бракът към датата на смъртта на Ц.А.С. е бил прекратен и тя няма как да наследи братът на починалия си съпруг.
По отношение на тези факти няма спор между страните.
Спорът касае единствено налице ли е плащане за стопанската 2017 г./2018 г.
Видно от представеното по делото писмено доказателство – индигирано копие на разходен касов ордер – ответникът Т.Й.Т. е платил на Ц.А.С. (наследодателя на ищците) сумата от 7585 лв. на 12.11.2018 г. С оглед оспорването от страна на ищците на автентичността на документа в частта на подписа на Ц.А.С., бе назначена съдебно-почеркова експертиза, според чието категорично заключение, изцяло кредитирано от съда, подписът и двете имена „Ц.С.“ в оспорения документ за изпълнени от Ц.А.С.. От заключението на вещото лице и разпита му в съдебно заседание става ясно, че категорично е заключението относно авторството на подписа и изписаните имена. Няма вероятност да става дума за копие, тъй като се вижда натискът и той съвпада с натискът на други документи изследвани, за които няма спор, че са съставени от Ц.А.С.. На теория, според вещото лице е възможна версията за кражба на подпис, ако върху това индигирано копие е имало друга бланка, която лицето е подписало и е положило имената си, но заявява, че в случая няма данни за подобно нещо. Съдът също счита тази теория за невъзможна, тъй като изследваният документ е с малък размер, а с още по-малък размер са кутийките, в които е следвало да се положи подписът и да се попълнят имената на автора. Скриването му под друга бланка би направило почти невъзможно съвпадането на положения подпис и имената с полетата отдолу. Изследваният подпис и имената са положени точно на мястото, където бланката на разходния касов ордер предполага. Трябва да се има предвид и че не в този смисъл бе направеното оспорване от страна на ищците, а само в насока, че подписът и имената не са на техния наследодател, а според заключението на експертизата те са положени от него. Трябва да се има предвид и факта, че (както потвърди и вещото лице) подписът и текста в индигираното копие са първично положени, а не копия. С оглед на всичко това съдът намира, че оспорването на разходния касов ордер не е доказано и същият следва да бъде ценен като доказателство по делото и като такъв безспорно доказва извършено плащане на сумата от 7585 лв. от Т.Й.Т. на Ц.А.С. на 12.11.2018 г.
От приложеното ч.гр.д. № ***г. на НПРС се установява, че на ***г. ищците Е.С.Г. и Б.С.И. са депозирали в РС – Н.заявление по чл. 410 от ГПК за вземанията към ответника, които се претендират и с настоящата искова молба. Въз основа на заявлението е било образувано цитираното ч.гр.д. № ***г на НПРС. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № ***г., с която е разпоредил ответникът да заплати на Е.С.Г. и Б.С.И. претендираните вземания на основание Договор за аренда от ***г., сключен между длъжника Т.Й.Т. в качество на арендатор и Ц.А.С. в качество на арендодател и допълнително споразумение към него. Ответникът е подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК и на основание чл. 415 от ГПК съдът е указал на ищците, че следва да заведат установителен иск за вземането си. Настоящият иск е заведен именно в резултат на указанията на съда.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
С исковата молба са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Правния интерес от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е разпоредбата на чл. 422 от ГПК се обосновава от наличието на развило се заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № ***г. на НПРС. С оглед подаденото възражение се налага провеждането на установително производство, което да установи дали вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение № ***г. се дължи от ответника.
От доказателствата по делото се установи, че ответникът и наследодателят на ищците са сключили посочения по-горе договор за аренда и анекс за неговото изменение, с който ответникът се е задължил в срок до 31.12. на всяка година да заплаща арендно плащане в размер на 57 лв. за 1 дка обработваема площ за земеделска земя с обща обработваема площ 132,68 дка, т.е. сумата в размер на 7562,76 лв.
Съгласно текста на договора и според изменението с анекса от 01.11.2017 г. тази сума се дължи до 31.12. на текущата година. Което означава, че арендното плащане за стопанската 2017 г./2018 г. се дължи до 31.12.201 г.
От установената фактическа обстановка безспорно се установява, че сумата е платена (дори в по-голям размер) на 12.11.2018 г. – преди датата на падежа.
Предвид това съдът намира, че така предявеният установителен иск е неоснователен и вземането по заповед за изпълнение на парично задължение № ***г., издадена по ч.гр.д. № ***г. на НПРС не се дължи от ответника на ищците, тъй като е било платено на техния наследодател преди смъртта му.
За разноските:
С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС съдът по делата с правно основание чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и по дължимостта на разноските и по заповедното. Нещо повече, видно от мотивите на съдиите от ГК и ТК на ВКС съдът се произнася с осъдителен диспозитив, както относно разноските в исковото, така и по отношение на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение (виж петия абзац от мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изводите за неоснователност на претенцията на ищците и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира, че ищците дължат на ответника разноските, които той е сторил в двете производства (исковото и заповедното), възлизащи в общ размер на 1090 лв. (имайки предвид, че в заповедното производство няма данни за сторени от ответника разноски).
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.С.Г. с ЕГН ********** *** и Б.С.И. с ЕГН ********** ***, срещу Т.Й.Т. с ЕГН ********** ***, искове за заплащането на сумата в размер на 7562,76 лв., представляващи арендно плащане за стопанската 2017 г./2018 г. по Договор за аренда от ***г., сключен между длъжника Т.Й.Т. в качество на арендатор и Ц.А.С. – наследодател на ищците, в качество на арендодател и допълнително споразумение към него от 01.11.2017 г., както и 478,98 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 01.01.2019 г. до 16.08.2019 г., както и лихва за забава за периода от 17.08.2019 г. до окончателното плащане на главницата, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ***г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на НПРС.
ОСЪЖДА Е.С.Г. с ЕГН ********** *** и Б.С.И. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ Т.Й.Т. с ЕГН ********** ***, СУМАТА от 1090 лв. (хиляда и деветдесет лева), представляващи направените от ответника разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина Николова