РЕШЕНИЕ
№1575
Град Пловдив, 21.08.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХXVIII състав,
в публично съдебно заседание на трети юли през две хиляди и двадесетата година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
участието на секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа административно дело № 387/2020година по описа на съда, докладвано
от председателя, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 186 ал. 1 от ЗДДС .
Образувано
е по жалба на „АЛЪДЖЪ 2017“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 97, ет. 2, ап. 3,
представлявано от управителя Й.А., против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК – 541-024739/22.01.2020
година, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ -Пловдив при ЦУ на НАП,
с която е наложена на осн. чл.186 ал.1 т.1 б.а от ЗДДС принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект –
закусвалня „Ларж“, намиращ се в гр. Пловдив, ул. „Недялка
Шилева“ № 33“ и „забрана за достъп до него за срок от 7 дни“. В
жалбата се излагат съображения, че заповедта е незаконосъобразна, като липсват основания за нейното налагане поради това, че дружеството
не е извършило вмененото му административно нарушение. Навеждат се доводи за
маловажност на извършеното нарушение, което от своя страна води до прекомерност
на наложените принудителни административни мерки. Излагат се и съображения за нарушение
на административнопроизводствените правила. Редовно
призован, в съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител адв.Т., който поддържа жалбата и моли да се отмени атакувания административен
акт. Претендира разноски.
Ответната
страна – Началник на Отдел «Оперативни
дейности'' - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, чрез
процесуалния си представител юрк. Филипова в писмено
становище оспорва жалбата като неоснователна и ангажира писмени доказателства.
По същество на спора застъпва становище за законосъобразност на издадения
административен акт и за неоснователност на жалбата, която счита, че следва да
бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
При извършена проверка на 15.01.2020г. на търговски
обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – „закусвалня „Ларж"“,
находящ се на адрес гр. Пловдив, ул. "Недялка Шилева" № 33, стопанисван от жалбоподателят като
наемател, за извършена контролна покупка от органите по приходите на две порции
паниран кашкавал с гарнитура и 2бр. айрян на обща
стойност 10.00 лева, платени в брой от проверяващите преди легитимацията, за
извършената продажба е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация на
работещо в обекта фискално устройство модел Датекс ДП с ИН на ФУ: DT762575 и ИН
ФП №: 02762575, който не съдържа задължителните реквизити по чл.26 ал.1 т.7 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г., касаещи посочване на наименование на
стоката/услугата, количество и стойност по мидове
закупени стоки или услуги. Единствено в него били посочени реквизитите „кухня“
и „безалкохолно“, при установяване на обстоятелството, че ФУ съдържа функцията
за регистриране на продажби по видове и количество стоки. Установените при
проверката обстоятелства са отразени в Протокол за извършена проверка
№0024739/15.01.2020г.. При така установеното е направена преценка от
административният орган, че от страна на жалбоподателят не е спазено изискването
за издаване на съответните документи за продажба и така е осъществен състав на
административно нарушение на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на
МФ, вр. чл.118 ал.4 т.4 ЗДДС. При тези изяснени обстоятелства
административният орган е направил преценка, че следва да бъде издадена и
оспорената в настоящото производство ЗПАМ № ФК-54-0024739 от 22.01.2020 г. за
запечатване на обект и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. Приел е, че дружеството
не е спазило реда за издаване на съответен документ за продажба, като по този
начин се засягат особено значими обществени отношения по спазване на
финансовата дисциплина и заобикаляне на данъчното законодателство. Изложените съображения
са се основавали на осъществено административно нарушение на чл. 26, ал. 1 т.7от
Наредба № Н-18/2006г. във връзка с чл. 118, ал. 4 т.4 от ЗДДС, което е и
основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС за прилагане
на принудителна административна мярка на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. В
заповедта са изложени мотиви относно продължителността на срока, като се сочи, че
така определения размер е съответен на значимостта на охраняваното обществено
отношение и е отчетена тежестта на извършеното нарушение и последиците от
същото, като е прието, че неизпълнението на задължението да се издаде съответен
документ за продажба препятства финансовата дисциплина, възможността за извършването
на данъчната проверка, което води до укриване на приходи и намаляване на
размера на внесените данъци. При определяне на срока са взети предвид
местоположението на търговския обект, както и обстоятелството, че търговския
обект е място със значителен поток от хора, с възможност за реализиране на
високи обороти от продажби с оглед характера на дейността си и постоянното
търсене на предлаганите стоки и услуги. Във връзка с изложеното е прието, че
извършеното в случая деяние показва поведение на лицето, насочено срещу
установената фискална дисциплина и показва организация в търговския обект,
която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Според
административния орган при определянето на срока е съобразен принципа на
съразмерност и срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразни практики в обекта, както и необходимото време за създаване на
нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Изложени са мотиви,
че целта на срока е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния
обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване
отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към
НАП, а индиректният недопускане на вреда за фиска.
При
така установената фактическа обстановка,на база събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие следното от правна страна:
Жалбата
е подадена в срок и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна,
поради следните съображения:
Процесната заповед е издадена от
началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на НАП. Относно
компетентността на органа, издател на акта, е представена заповед № ЗЦУ – ОПР –
16 от 17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП /л.27 по делото/, с която в
т.1 са определени: „Директорите на дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции
на НАП и Началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП“, да издават заповеди за налагане
на принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на обект по чл.186 ЗДДС.
С
разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" вр. с ал. 3 вр. с чл. 118, ал.
1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед,
която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези
предпоставки, съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така:
"Принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30
дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажби,
издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от
тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство/фискален бон/ или чрез издаване на фискална
касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е
уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от
Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен изрично
посочени в закона случаи. Тя се допълва от разпоредбата на чл.26 ал.1 т.7 от
същата наредба, съгласно която норма в редакцията и /ДВ,
бр. 26/2019 г., в сила от 29.03.2019г./ Фискалната
касова бележка от ФУ трябва да бъде
четима, да съответства на образеца
съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити: наименование на стоката/услугата, код на данъчна група,
количество и стойност по видове закупени
стоки или услуги.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителна административния
мярка се забранява и достъпа до обекта. В конкретния случай от събраните по
делото доказателства е установено, че дружеството "Алъджъ
2017" ЕООД е извършило нарушение на реда и начина за отчитане на продажбите
в търговските обекти, като за извършената контролна покупка в размер на 10 лева,
не е издаден фискален бон, който съдържа задължителните реквизити: наименование на стоката/услугата, код на данъчна група,
количество и стойност по видове закупени
стоки или услуги.
От
цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния
ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ
или касова бележка със задължителните за това реквизити, административният
орган, законосъборазно при условията на обвързана
компетентност е наложил на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана
за достъп до него 7 дни". Органът е съобразил продължителността на срока
на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е
при определяне продължителността на срока, органът действа при условията на
оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 ЗДДС, в който смисъл е и постоянната съдебна
практика , изразена в Решение № 15002 от 5.12.2018 г. по адм.
д. № 6370/2018г. на ВАС.
Съгласно чл.
169 АПК в този случай съдът проверява дали административният орган е разполагал
с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния
акт. В настоящия случай нарушение на разпоредбата на чл. 26 ал.1 т.7 от
Наредбата е установено. За констатирането му е съставен Протокол за извършена
проверка. Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по
приходи в кръга на правомощията им, който се ползва с материална
доказателствена сила на осн. чл. 50, ал. 1 от ДОПК за
извършените от органа по приходите действия и за установените по време на
проверката факти и обстоятелства и съставлява годно доказателство за наличие на
обстоятелствата по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Протоколът е
съставен в присъствието на представляващият търговеца и е подписан от лицето
без възражения. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно
условие, органът по приходите да наложи ПАМ.
Възраженията
на жалбоподателя досежно неправилно наложената му ПАМ
и определения в заповедта срок с доводи, че не са налице основанията за определената
продължителност, както и че не е осъществил вмененото му административно
нарушение съобразно изложени мотиви в тази посока от административния орган, са
неоснователни. Предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налага с цел да
бъде предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения от
същия вид. В случая издадената заповед цели именно това, с оглед защитата
интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и коректно
установяване размера на публичните задължения. В конкретния случай, органът по
приходите безспорно разполага с оперативна самостоятелност при определяне
продължителността на наложената принудителна мярка и упражняването й е мотивирано
с целите по чл. 22 ЗАНН. Административният орган е изпълнил задължението и е
изложил съображения за конкретния срок, за който се запечатва обекта и
обстоятелствата, които са го мотивирали да определи този срок. В тази насока е
отбелязано, че е съобразено тежестта на извършеното нарушение и последиците от
него - невъзможност да се установи реалния оборот на дружеството, големината на
търговския обект и местонахождението му, значителния брой посетители, защитата
на обществения интерес за предотвратяване на възможността за извършване на нови
нарушения. Изложени са мотиви, че целта на наложената мярка е да се гарантира
спазването на законовите норми, осигуряване на бюджетни приходи и надлежното и
законово деклариране на реализираните обороти. Констатирано е, че е налице
разминавания в наличността на парични средства и отчетените такива във
фискалното устройство и др., като това обстоятелство не е оспорено от
управителя на дружеството. Надлежно е декларирано, че разминаването се дължи
именно на неиздаване на касови бележки, т.е. не се твърди, че неиздаването на
касов бон в случая е изолиран случай.
Твърденията
на жалбоподателя за настъпване на евентуални вреди от приложената ПАМ са
относими при преценка законосъобразност на допуснато предварително изпълнение в
хипотезата на чл. 166 АПК. Разпоредбата на чл. 186 ЗДДС урежда хипотезите, при
които се налага ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции,
сред които е и неиздаването на съответен документ за продажба по чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" ЗДДС. По принцип принудителната мярка
"запечатване на обект" е с превантивна цел, която в случая е налице,
тъй като към момента на постановяването й дружеството не е било преустановило
дейността си, т.е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение,
свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. Съгласно чл. 187, ал.1 ЗДДС при налагане на ПАМ по чл. 186, ал.1 се забранява и достъпът до обекта или
обектите на лицето, като мярката се прилага за обекта или обектите, където са
установени нарушенията. Забраната за достъпа до обекта се налага кумулативно с
принудителната административна мярка запечатване на обекта, поради което
предпоставките за налагането й са тези за налагането на ПАМ. Предвид наличието
на предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал.1 ЗДДС, то са налице и
тези за налагане на мярката по чл. 187, ал.1 ЗДДС.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че оспореният акт е законосъобразен и правилен, а
жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед
изхода на спора, следва да се вземе отношение по направените от страните разноски. От процесуалния
представител на ответника е направено своевременно искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира, че обжалването
на административен акт от вида на процесния е по реда на АПК, а не по реда на
ДОПК и приложимата правна норма при определяне на разноските е тази на чл. 78,
ал. 8 от ГПК. В тази връзка, жалбоподателят
дължи в полза на ответника възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита в размер на 100лв. (сто лева).
В предвид на
изложеното и на осн. чл.172 ал.2 от АПК Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„АЛЪДЖЪ 2017“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско
шосе“ № 97, ет. 2, ап. 3, представлявано от управителя Й.А.,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК – 541-024739/22.01.2020
година, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ -Пловдив при ЦУ на НАП,
с която е наложена на осн. чл.186 ал.1 т.1 б.а от ЗДДС принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект –
закусвалня „Ларж“, намиращ се в гр. Пловдив, ул. „Недялка
Шилева“ № 33“ и „забрана за достъп до него за срок от 7 дни.
ОСЪЖДА „АЛЪДЖЪ 2017“ ЕООД гр.Пловдив, ЕИК *********, да заплати в полза на ЦУ на
Национална агенция по приходите- София направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00/сто/ лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС
на Р България по реда на АПК.
СЪДИЯ:/п/