Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
21.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 26-ти състав, в публично съдебно
заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 10067 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът С.Д.П. твърди в исковата си
молба, че е кредитор по отношение на ответника Н.В.И.. По силата на договор за
заем от 22.10.2009г. ищецът твърди, че е предоставил на ответника в заем
парична сума в размер на 163 000лв. срещу задължението сумата да бъде
възстановена в срок до 28.03.2010 г. Сумата не била възстановена. Ищецът
установил, че след настъпване на падежа на вземането му, ответникът е извършил
сделка с цел да го увреди. Конкретизира, че на 16.11.2011г. ответникът сключил
със съпругата си, ответницата А.Е.И., брачен договор, по силата на който съсобствено на страните жилище – апартамент№8 на бул.Гоце
Делчев в гр.София, преминало безвъзмездно в изключителна собственост на
ответницата И.. Ищецът сочи, че с тази
сделка ответникът е увредил интересите му, доколкото извършеното дарение е
довело до намаляването на активите му.
Моли съда да обяви за недействителна спрямо него извършената от ответниците разпоредителна сделка по отношение на процесния имот.
Ответниците
оспорват предявения иск. Оспорват качеството на първия ответник на длъжник по
отношение на ищеца. Твърдят, че ответницата И. има изключителен принос в
придобиването на имота, тъй като го е закупила със средства от продажбата на предходен
общ за ответниците имот. Със своята част от
продажната цена ответникът е развивал търговска дейност с „Н.“ ЕООД и няма
принос в покупката на процесния имот. За да признаят
това обстоятелство, ответниците са сключили брачния
договор. Молят да бъде отхвърлен
предявения срещу тях иск като неоснователен.
Съдът, като взе предвид
събраните в производството доказателства и във връзка със становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С договор за паричен
заем от 22.10.2009г. ищецът С.П. е предоставил на ответника Н.В.И. в заем
сумата 163 000лв., а ответникът И. се
е задължил да я върне в срок до 28.03.2010г. Ответникът не е изпълнил
задължението си по договора да върне заетата парична сума.
Ответниците
са съпрузи от 25.07.1987г.
На 16.11.2012г. ответниците са сключили брачен договор, в който са
уговорили, че придобитият в СИО недвижим имот – апартамент №8, на бул.“*****в
гр.София , със застроена площ от 117,76 кв.м. , преминава безвъзмездно в изключителна собственост на съпругата, ответницата
И. . Брачният договор е нотариално заверен на 16.11.2012г. при Нотариус В.и
вписан в Службата по вписванията.
С решение от 4.06.2018г. по гр.д.№ 3717/2016г.
на СГС, ГО, 7 с-в, влязло в сила на 10.09.2019г. по иск по чл.422 от ГПК е
признато за установено, че ответникът Н.И. дължи на ищеца С.П. на основание
чл.240 от ЗЗД сумата 163 000лв. , представляваща непогасена главница по
договор за паричен заем от 22.10.2009г.
, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 27.03.2015г. до окончателното изплащане, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от
15.04.2015г. по ч.гр. д.№ 16826/15г. на СРС, ГО, 82 с-в.
Ответникът И. е бил собственик на ЕТ „Н.-Н.И.“ , който е заличен считано от 1.01.2012г. Ответникът И.
е бил собственик на „Н.“ ЕООД, вписано в регистъра на търговските дружества при
СГС през 1996г. Дружеството е заличено считано от 31.01.2017г. И към настоящия
момент ищецът П. и ответникът И. са съдружници в „Н.-С“
ООД.
Ответниците
са представили доказателства, видно от които през 1998г. ответникът И. чрез „Н.“
ЕООД е наел партерно помещение в сграда на ул.“*****в гр.София, което е
оборудвал в бирария. На 27.02.1998г. ответниците са
продали свой имот - мезонет и гараж в кв.Красно село, Стрелбище в гр.София, на
ул.*****/така справка от АВп на л.40 от делото пред
СРС/. Съобразно представения от ответниците
предварителен договор за продажбата на този имот продажната цена е била
94 500 щ.д. На същата дата, 27.02.1998г. ответницата И.И.
е сключила договор за строителство на процесния
апартамент №8 с площ от 117,76 кв.м. в
гр.София. Уговорената цена по договора е 42 864 600лв., която е договорена
да се заплати на три вноски, първата и най-ранната от които - при нотариалното
прехвърляне на имота.
Предвид така установената фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат
следните правни изводи:
Съгласно чл. 135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е
знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът
е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.
За да бъде уважен искът по чл.135 ал.1 от ЗЗД, следва
да са осъществени кумулативно следните елементи на сложния фактически състав: 1.Ищецът да е кредитор на единия ответник - длъжник;
2.Вземането му да е възникнало преди атакуваната с иска сделка; 3.Да е налице
увреждане на кредитора, с което обективно да се намалява имуществото на
длъжника или да се затруднява удовлетворяването на кредитора; 4.Да е налице знание за увреждането от страна на
длъжника; 5.Ако сделката е възмездна – лицето, с което длъжникът е договарял,
също трябва да е знаело за увреждането. Знанието се предполага до
доказване на противното, ако третото лице е съпруг на длъжника.
В случая безспорно се установява от представеното по делото влязло в сила
съдебно решение по
гр.д.№ 3717/2016г. на СГС, че ищецът е кредитор на ответника
Н.В.И.. Падежът на
задължението, съгласно договора за заем , е 28.03.2010г.
Към момента на сключване на брачния
договор между ответниците , 16.11.2012г., ищецът е имал качеството на кредитор, тъй като
ответникът И. не е изпълнил поетото по процесния
договор за заем задължение. Във връзка с направените от процесуалния представител на ответниците възражения следва
да се отбележи,
че за успешното
провеждане на иска с правно основание
чл.135 от ЗЗД не е необходимо вземането, легитимиращо ищеца като кредитор, да е изискуемо и/или ликвидно, както
и да е установено с влязло в сила решение.
Съдът,
разглеждащ Павловия иск,
не може да
проверява съществува ли вземането, освен
ако вземането не е отречено с влязло в сила решение,
каквото в случая по делото не
е представено.
Увреждането, като елемент от фактическия
състав е обективна предпоставка и е налице винаги, когато длъжникът се лишава
от свое имущество, като при това затруднява удовлетворяването на кредиторите
си. Съгласно установената практика на Върховния
касационен съд, всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява
възможностите за удовлетворение на кредитора. Отменителният
иск по чл. 135 ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или извършва други правни действия, с които се създават трудности
за удовлетворение на кредитора.
Атакува се
брачен договор. Въпреки, че СК не съдържа дефиниция на брачен договор, то
съдебната теория приема, че с брачния договор се уреждат имуществените
отношения между съпрузите за времето , през което те са свързани с брачна
връзка, както и в случай на развод /така Е.М., „Семейно право на Р България“,
2010г., ВСУ „Черноризец Храбър, стр.165/. Брачният договор е двустранен, консенсуален и формален и по отношение на него приложение
намират разпоредбите на ЗЗД, вкл. той може да се атакува с Павлов иск.
Сключеният между ответниците брачен договор е
безвъзмезден, тъй като включва клауза за дарение от ответника И. на ответницата
И. на своя дял от общото съпружеско имущество - придобитото по време на брака
жилище – апартамент №8 на бул.Гоце Делчев № 53-55.
С оглед безвъзмездността
на сделката, увреждане по смисъла на чл.135 от ЗЗД безспорно е налице -
имуществото на длъжника е намаляло предвид липсата на насрещна престация.
Налице е и
последното в случая условие за уважаване на
предявения Павлов иск – знанието за увреждане на ответниците.
Ответника Н.И. е бил лично задължен по договора за заем, задължение което
не е изпълнил към датата на сключване на брачния договор, по силата на който
той е трансформирал своя дял от СИО в изключителна собственост на съпругата си безвъзмездно
– с дарствена цел , поради което съдът приема, че към
момента на сключването на брачния договор - 16.11.2012г. ответниците
са знаели, не само че ищецът е кредитор в резултат от сключен договор за заем,
но и че с действията си ще го увредят.
Предвид
безвъзмездността на сключения брачен договор, извършен с дарствена
цел, както и качеството на съпруга на ответницата И., знание на надарения не се
изисква.
По отношение доводите
на ответниците, че процесният
апартамент №8 е придобит с изключителния принос на ответницата И. – със
средства от продажбата на друго собствено на ответниците
жилище, поради което то не може да служи за удовлетворяване вземането на ищеца
от ответника И., следва да се посочи следното: В производството по чл.135 от ЗЗД съдът не разглежда имуществените отношения между съпрузите. Към момента на
придобиване на процесния апартамент №8 на бул.Гоце
Делчев ответниците са били в режим на съпружеска имуществена
общност, като съвместния им принос в придобиването на имота се предполага до
доказване на противното /чл.19 ал.3 от отм. СК от 1985г. , действал към момента
на придобиване на този имот, и чл.21 ал.3 от действащия СК/. Тази презумпция
може да се обори без ограничения във времето чрез предявяване на иск по чл.21
от отм. СК, от 1985г. и по чл.21 ал.4 от действащия СК. Ответниците
не са установили със съдебно решение, че имотът е лична собственост на
ответницата И.. При това положение по отношение на трети лица действа презумпцията
за съвместен принос.
С оглед изложеното
съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД е
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на спора в тежест на ответниците е заплащането на направените от ищеца разноски
по водене на делото съобразно чл.78 ал.1 от ГПК. Ищецът представя списък с
разноски за 719,30лв. платена държавна такса, 45лв. за скица и съдебно удостоверение
и 2680лв. за адвокатски хонорар. Процесуалният представител на ответниците оспорва претендирания
хонорар като прекомерен по размер. Съдът намира възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар за неоснователно. Съобразно претендирания
интерес, хонорарът е определен дори под минималния размер по чл.7 ал.2 т. 4 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения / при цена на
иска 71 930,20лв. минималния размер на адвокатския хонорар е 2687,91лв./. На
ищеца следва да се присъдят разноските, така както са поискани по списъка - 3444,30лв.
При този изход на спора, на ответниците не се следват разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по
отношение на С.Д.П. с ЕГН **********,*** по предявения иск с правно основание
чл.135 ал.1 от ЗЗД, сключения между Н.В.И., с ЕГН ********** и А.Е.И.,
с ЕГН **********, двамата с адрес: *** брачен договор, сключен на 16.11.2012 г., заверен с вх.рег № 7074/2012 и 7075/2012, том 3, акт 56 от 16.11.2012
г., на Нотариус В.В.– рег. № 268 в НК, вписан в
Службата по вписвания, с вх.рег. №51229 от 16.11.2012г., по
силата на който Н.В.И., трансформира с дарствено
намерение своя дял от съпружеската имуществена общност, чрез прехвърляне на
съпругата му А.Е.И. на следния недвижим имот - АПАРТАМЕНТ № 8 /осем/, находящ
се в град София, Столична община, район Красно село, бул. „Гоце Делчев"
/стар бул. „Е. Марков”/ № 53-55 /петдесет и три - петдесет и пет/, на третия
етаж, със застроена площ от 117.76 кв.м. /сто и седемнадесет цяло и седемдесет
и шест стотни квадратни метра/, състоящ се от дневна, кухня, две спални, баня -
тоалетна, тоалетна, коридори и три балкона, при
съседи: северозапад - двор, югоизток - стълбище и второ ниво на апартамент № 7 /седем/,
югозапад - улица, североизток - двор, заедно с мазе № 14 /четиринадесет/, със
застроена площ от 8.65 кв.м. /осем цяло шестдесет и пет стотни квадратни
метра/, при съседи: северозапад - мазе № 16 /шестнадесет/, югоизток - мазе № 11
/единадесет/, югозапад - терен, североизток - коридор, заедно с 4.126 % /четири
цяло сто двадесет и шест хилядни върху сто/ идеални части от общите части на сградата
и правото на строеж върху мястото, находяшо се в гp.София, бул. „Гоце Делчев” /стар бул.’’Е. Марков”/ №
53-55 /петдесет и три - петдесет и пет/,
съставляващо нов парцел № Х-1051, 1052 /десети за имоти планоснимачни номера хиляда петдесет и едно и хиляда
петдесет и две/, от квартал 13 /тринадесет/ по плана па гр.София. местността
„Красно село - Стрелбище", с площ от 978 кв.м. /деветстотин седемдесет и
осем квадратни метра/, при съседи: бул. „Гоце Делчев”, парцел № XII -1050,
парцел № ІХ-1053, парцел № XIV - 1048, 1047 и 1046, парцел № XVII- 1045 и
парцел № XVIII-1044.
ОСЪЖДА Н.В.И.,
с ЕГН ********** и А.Е.И., с ЕГН **********, двамата с адрес: *** да заплатят на С.Д.П. с ЕГН **********,***, сумата
3444,30 лева, представляваща разноски по
делото .
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: