РЕШЕНИЕ
№
191
гр. Русе, 13.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в
публично заседание на 30
юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при
секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ
ГЕОРГИЕВ като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА
КАН дело № 118 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1,
изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила
е касационна жалба от Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция (ОД) на МВР
– Русе против Решение № 83 от 30.03.2021 г., постановено по АНД № 246/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено
Наказателно постановление (НП) № 20-1085-000721 от 19.03.2020 г. на Началник на Сектор ПП при ОД на МВР – Русе, с което на Н.А.И. ***
за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени кумулативно административни
наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца. В жалбата се навеждат оплаквания за
неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Иска да се
отмени решението на РС - Русе и вместо него да се постанови друго, с което да
се потвърди издаденото наказателно постановление. Прави се възражение за
прекомерност на разноските, в случай че ответникът представи списък на
разноските или договор за правна защита с по-висок размер от определения
съгласно Наредба № 1/2004 г.
Касационният
ответник, чрез процесуален представител, оспорва основателността на жалбата.
Претендира присъждането на разноски за двете съдебни инстанции.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за основателност на жалбата.
Съдът,
като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка
на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна,
атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството
по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателната
отговорност на Н. И. е била ангажирана за това, че на 19.12.2019 г., около
12:55 часа, в гр. Русе, на бул.„България“ № 9, бензиностанция „Шел“, посока гр.
Бяла, е управлявал л. а. “АУДИ 80“, с рег. № Р 64 16 КК, собственост на Емел
Себайдинова Ибрямова, което ППС е било със служебно прекратена регистрация от
дата 21.10.2019 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като собственикът
на горепосоченото МПС в двумесечен срок от придобиването му не е изпълнил
задължението си да регистрира превозното средство. Прието е, че наказаното лице
е осъществило състава на административно нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1,
във връзка с чл.140, ал. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред.
НП е
издадено при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след като прокурор разгледал
материалите по преписка № 899/2020 г. по описа на РП – Русе, преписка вх. №
1085р – 1392/2019 г. по описа на сектор ПП при ОД на МВР – Русе е отказал да
образува досъдебно наказателно производство и е изпратил преписката по
компетентност на началника на сектор ПП при ОД на МВР – Русе.
Цитираната
преписка е приложена към въззивното дело. В същата се съдържат снети писмени
обяснения от Е. С. И., собственик на процесното МПС, и на наказаното с НП лице -
Н.А.И.. В снетото писмено обяснение по случая Ибрямова заявява, че като
собственик на лекия автомобил не е знаела, че регистрацията му е прекратена,
поради причина, че тя не управлява автомобила. А наказаното лице И. заявява, че
на процесната дата е управлявало автомобила, без да знае, че същият е с
прекратена регистрация, тъй като е само ползвател, а не собственик на
превозното средство.
С обжалваното пред касационната
инстанция решение районният съд е отменил НП по съображения, че не са налице доказателства
за виновно извършено нарушение от страна на наказаното лице. Това определяло
деянието като несъставомерно поради липса на субективна страна. В мотивите на
решението е посочено, че тъй като собственикът на автомобила не е знаел за
прекратената му регистрация, не била уведомила за това обстоятелство и И.,
когато той управлявал процесния автомобил. Предвид това съдът е приел, че по
делото не са събрани доказателства, оборващи твърдението на жалбоподателя, че
на процесната дата не е знаел, че управлява автомобил с прекратена регистрация.
Така постановеното решение е
неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Законът за движението по пътищата изисква по пътищата, отворени за
обществено ползване, да се движат моторни превозни средства и ремаркета, които
са регистрирани (чл. 140, ал. 1), и предвижда наказание за водачите, които
управляват МПС, което не е регистрирано по надлежния ред (чл. 175, ал.3, пр.
1).
Надлежният ред за регистриране на МПС
е редът, предвиден в ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства
(Наредбата).
В конкретния случай наказаното лице
не спори, че на посочените в НП дата, час и място е управлявало лек автомобил с
прекратена преди това регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, която разпоредба
предвижда служебна дерегистрация на МПС от страна на службите за контрол в
случаите на неизпълнение на задължението на собственика да го регистрира в
законоустановените срокове за това. Дерегистрираното МПС е нерегистрирано по
надлежния ред МПС, с оглед на което са налице всички съставомерни признаци от
обективна страна на констатираното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1, вр. с чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
не изисква конкретна форма на вина, поради което може да бъде извършено както
при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата
на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на вина.
В тази връзка на първо място следва да се има предвид, че собственикът на
автомобила е следвало да бъде наясно, че не е изпълнил законовото си задължение
да регистрира закупения от него автомобил съобразно изискванията на закона и е
бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на предвидените в закона
последици, свързани със служебната дерегистрация на автомобила му. От друга
страна и водачът на автомобила, притежаващ СУМПС, е бил длъжен да знае дали
управляваният от него автомобил е с валидна регистрация или не. Ако водачът на
автомобила не е извършил необходимата и възможна според конкретните
обстоятелства проверка по установяване на този факт, то несъмнено би било
налице виновно поведение от негова страна под формата на непредпазливост.
В случая, без да изясни релевантни за
разкриване на обективната истина по делото факти и обстоятелства, районният съд
е приел, че наказаното лице не е знаело, че управлява МПС с прекратена
регистрация, респ. че липсва субективната страна на деянието и на това
основание е отменил оспореното пред него НП. Съдът не е изяснил по каква
причина автомобилът е бил в държане на наказаното лице – дали И. е управлявал
автомобила инцидентно или дълготрайно същият е бил в негово държане. Не са
изследвани и обстоятелствата дали документите на автомобила са били у него.
Тези факти и обстоятелства са от значение при преценката дали лицето е могло да
формира знание за това, че управлява автомобил с прекратена регистрация или не.
Ако автомобилът е бил в негово държане дълготрайно, той го е управлявал
непрекъснато и е разполагал и с документите му, то несъмнено е могъл и е бил
длъжен да е наясно, че регистрацията на автомобила е прекратена, както и да
предвиди последиците от управлението на МПС с прекратена регистрация.
В случай че се установи, че незнанието на
факта на прекратена регистрация на автомобил у водача се дължи на проявена от
негова страна непредпазливост, под формата на небрежност, то при това
субективно отношение не би била изключена административнонаказателната
отговорност и по аргумент от чл. 7, ал. 2 от ЗАНН деянието му било съставомерно
и наказуемо.
Отменяйки
наказателното постановление, без да е изяснила всички релевантни за спора факти
и обстоятелства, първата съдебна инстанция е допуснала съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, като не е съобразила принципа на обективната
истина, формулиран в чл. 13 от НПК, с който е свързан принципът за оценка на
доказателствените материали по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото (чл. 14 от НПК), приложими съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН. Това налага отмяна на решението на РС - Русе и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на въззивния съд. При новото разглеждане следва да се извърши проверка и
оценка на събраните доказателства, както поотделно, така и в тяхната
съвкупност; да се съберат допълнително и други доказателства за изясняване на субективната
страна на деянието, за което е санкциониран ответника по касация и в тази
връзка да се изясни съставомерно ли е процесното нарушение, след което да се
извърши преценка за законосъобразността на издаденото наказателно
постановление. При
новото разглеждане на делото следва да се извърши и произнасяне по разноските
за водене на делото пред касационната инстанция – чл. 226, ал. 3 от АПК.
Мотивиран
така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222,
ал. 2, т. 1 от АПК, Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 83 от 30.03.2021
г., постановено по АНД № 246/2021 г. по описа на
Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно постановление №
20-1085-000721 от 19.03.2020 г. на Началник на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Русе.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Русе, при съобразяване на
указанията по приложението на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.