Р E Ш Е Н И Е
№ 533
гр. Плевен, 17.11.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Плевен, VII-ми състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
ноември две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретаря Бранимира Монова, като
разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЕВ адм. дело № 702 по описа за 2022 год. на
Административен съд – Плевен, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 62, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под
стража (ЗИНЗС).
Производството по делото е образувано по
жалба от л.св. С.Н.К., изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Белене против Заповед № Л-3345/10.08.2022
г. на Главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията",
с която е наредено жалбоподателят да
бъде преместен от Затвора – Белене в Затвора – Ловеч за изтърпяване на
наказанието.
В жалбата л.св. К. твърди, че е с адресна
регистрация в гр. Русе, а не в гр. Ловеч, поради което счита, че не са налице
основания за преместването му в Затвора – Ловеч. Моли за отмяна на заповедта.
Ответникът – Директорът на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –
София, чрез юрисконсулт Първолета П. е депозирал писмен отговор по жалбата, в който се твърди,
че заповедта е издадена в предвидената в закона писмена форма, с посочване на фактическите
и правни основания за това. Сочи се, че не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила. Моли се жалбата да се отхвърли като
неоснователна и недоказана. Претендират се разноски.
В съдебно заседание л. св. С.К. се явява
лично и моли заповедта да бъде отменена.
За ответника по делото в съдебно заседание
се явява юрисконсулт П.П. с надлежно пълномощно. Счита жалбата за
неоснователна. Излага подробни доводи за нейната законосъобразност. Претендира
присъждане на разноски.
Административен
съд – Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Процесната заповед е връчена на 15.08.2022
г. лично на л.св. С.К., а жалбата е подадена на 16.08.2022 г. Т.е.
подадена е в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл. 149,
ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, от активно легитимирана
страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита
срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
От доказателствата по делото, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че л.св. С.Н.К. е
постъпил за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ в затвора Белене на 20.03.2019
г.
Със Заповед № Л-3345/10.08.2022 г. на
Главен директор на ГДИН – София, на основание чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС е
наредено л.св. К. да бъде преведен в Затвора – Ловеч за изтърпяване на
наложеното наказание. Като мотиви за издаване на заповедта административният
орган е посочил постъпило предложение от началника Затвора – Белене за приложение на
чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС и преместване на л.св. К. в друг затвор. Посочено
е, че предложението е изготвено по повод допуснати множество дисциплинарни нарушения
от л. св. К. при престоя му в Затвора – Белене. Посочено е, че К.
многократно е бил мотивиран за включване в учебен процес, с цел придобиване на образователен ценз, но същият не е показал
мотивация и ангажираност за осмисляне на престоя, като същевременно се
наблюдава траен отказ за спазване на установения вътрешен ред. Посочва се още,
че в Затвора – Белене са настанени
лишени от свобода от престъпния контингент на гр. Русе, където е адресно
регистриран и С.К.. Твърди се, че К. е изградил трайни взаимоотношения с тях,
което оказва негативно влияние върху поведението му и значително възпрепятства
извършването на корецкционна дейност. Посочено е още, че преместването на л.св.
К. би допринесло за избягване на
негативното влияние от лишените от свобода, които са част от средата му в
настоящия момент и би спомогнало за по-ефективна корекционна работа с него, предвид големия остатък от наложеното
наказание.
Именно тази заповед е предмет на настоящото
производство.
По делото е приложено и предложението,
по повод на което е издадена заповедта, в което е отразено, че след направен
цялостен анализ на поведението на лишения от свобода С.К. е установено, че
същият е допуснал множество дисциплинарни нарушения от различно естество при
престоя си в затвора – Белене, както следва: Заповед №
Л-31/03.01.2020 г. – за притежание на неразрешена вещ – мобилен телефон, на
основание чл. 301, т. 1 от ЗИНЗС; Заповед № Л-1293/30.04.2020 г. – за притежание на неразрешена вещ МПЗ плеър и СД
карта и зарядно устройство, на основание чл. 101, т. 1 ЗИНЗС; Заповед №
Л-2094/20.07.2020 г. – за упражняване на физически и психически тормоз над
лишен от свобода, на основание чл. 101,
т. 7 от ЗИНЗС; Заповед № Л-3574/27.11.2020 г. – за притежание на
неразрешена вещ МПЗ плеър и СД карта, на
основание чл. 301, т. 4 от ЗИНЗС; Заповед № 3585/27.11.2020 г. – за държане на
неразрешена вещ – мобилен телефон, на основание чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС; Заповед
№ Л-3902/22.12.2020 г. – за държане на неразрешена вещ – мобилен телефон, на
основание чл. 101, т.7 от ЗИНЗС; Заповед № Л-3915/23.12.2020 г. – за държане на
неразрешена вещ - карта памет, на основание чл. 101, т. 5 от ЗИНЗС; Заповед №
Л-439/10.02.2021 г. – отправяне на заплахи към служители на НОС – карта памет,
на основание чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС; Заповед № Л-1228/21.04.2021 г. – за
държане на неразрешена вещ – мобилен телефон, на основание чл. 101, т. 5 от ЗИНЗС; Заповед № Л-3380/26.10.2021 г. – конфликт с друг л.св. прераснал във
физическа саморазправа – мобилен телефон, на основание чл. 101 т. 4 от ЗИНЗС.
Към преписката са
приобщени: Доклад от гл. комисар И.Й. – Главен директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ до Министъра на правосъдието относно: Извършена
проверка за наличие на непозволени вещи и предмети на територията на затвора
гр. Белене; Предложение за превод в друг затвора на лишения от свобода С.Н.К., на
основание чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, изготвено от Началник на затвора град
Белене до Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.
София и текущ доклад за л. св. С.Н.К., изготвен от ИСДВР – В. Р.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При проверка материалната компетентност на
издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена
от компетентен орган с оглед изискванията на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, а именно
Главен директор на ГДИН, в чиито правомощия е да извършва преместване на
лишените от свобода от един затвор в друг.
Заповедта е издадена в предвидената от
закона писмена форма, притежава всички изискуеми реквизити, включително
фактическо и правно основание, като е съобразен и материалният закон.
Съображенията за това са следните:
Упражняването на административното
правомощие за преместване на лишени от свобода от един затвор в друг е
ограничено до визираните в чл. 62, ал. 1, т. 1 - т. 5 от ЗИНЗС хипотези. Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, преместването на
лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на Главния
директор на ГДИН: 1. при включване на обучения, в курсове за придобиване на
специалност, за повишаване на квалификацията или за работа - при изявено
желание от лишения от свобода, 2. при настаняване на лечение в болнично
заведение по лекарско предписание, 3. по молба на близките или на лишения от
свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които
осъденият поддържа контакти, 4. по предложение на началника на затвора при
възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени
от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление,
или при наличие на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с
безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода и 5. при
необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС, в този случай се взема
предвид и желанието на лишения от свобода.
Като основание за издаване на заповедта е
посочена нормата на чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, т.е. касае се за хипотеза,
при която ответният орган следва да бъде надлежно сезиран, като липсва
възможност да инициира подобно производство служебно. В конкретния случай
налице е сезиране на органа с предложение от Началник Затвора град Белене за
преместване с цел да предотвратяване
на конфликти и негативни последствия, с оглед наличието на важни съображения
свързани с осигуряване безопасността и сигурността в затвора гр. Белене.
Безспорно по делото се установява, че
л.св. К. е с отчетен на границата на високия риск
рецидив при периода на престой – 88 т., 87,
т. 79 т. Зони риск: настоящо правонарушение; образование и обучение; трудова
дейност; злоупотреба с алкохол; злоупотреба с наркотици; емоционални проблеми;
умения за мислене. Отчетен е висок риск от сериозни вреди. При това фактическо положение съдът намира,
че в случая са налице важни съображения свързани с ресоализацията, с
безопасността на лицето и сигурността в
затвора Белене. Доказаните обстоятелства, свързани с поведението на л.св. К. в мястото за лишаване от свобода, където
пребивава, представляват наличие на важно съображение за
преместването му в друг затвор. Именно, за да се избегне негативното влияние от
лишените от свобода, които са част от средата на К. в настоящия момент, съдът
намира, че е налице хипотезата на т. 4 от закона. При доказани предпоставки по
чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, нормата на чл. 58 от ЗИНЗС не постановява забрана
да бъде преместен лишеният от свобода в друг затвор, независимо от изискването
да изтърпява наказанието си най-близо до постоянния му адрес.
За
да се предотврати възможността от ескалиране на напрежението, което да прерасне
в опасни ситуации, застрашаващи сигурността в затвора Белене съдът намира, че е налице хипотезата на т. 4
от закона. При доказани предпоставки по чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, нормата
на чл. 58 от ЗИНЗС не постановява забрана да бъде преместен лишеният от свобода
в друг затвор, независимо от изискването да изтърпява наказанието си най-близо
до постоянния му адрес.
Твърденията
на л.св. К., че желае да учи в Затвора –Белене се опровергават от представените
по делото писмени доказателства – текущ доклад от ИСДВР – В. Р., в който е отразено, че К. е включен в учебен процес, но поради
нередовното присъствие в учебните занятия е изключен. Последващо преместване,
при наличие на предвидените в закона предпоставки, е напълно допустимо и
възможно.
Предвид изложеното, съдът намира
оспорената заповед за законосъобразна, поради което жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на делото и направено
искане за разноски следва в полза на ГДИН да бъдат присъдени направените по
делото разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 27ж от Наредбата за заплащане на правната помощ
и чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Воден от горните мотиви и на основание чл.
172, ал. 1 и ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд – Плевен, VII-ми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на л.св. С.Н.К., изтърпяващ наказание лишаване
от свобода в Затвора – Белене против Заповед № Л-3345/10.08.2022 г. на Главен
директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София, с
която е наредено да бъде преместен от Затвора – Белене в Затвора – Ловеч за изтърпяване
на наказанието.
ОСЪЖДА С.Н.К., изтърпяващ наказание в затвора Белене, с ЕГН: **********, да
заплати в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София
направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, съобразно чл. 62, ал. 3 изр. второ от ЗИНЗС.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
СЪДИЯ: