РЕШЕНИЕ
№ 261211/07.04.2021 г.
гр. В.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 11603 по
описа на съда за 2020
г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано предявен от Б.В.К., ЕГН **********, с адрес: *** срещу З. „Д.Ж.и З.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „Д.”,
бул. „Г. М. Д.” № * иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 3085,88 лв. (след допуснато изменение в размера на иска по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за щети
изразяващи се в увреждане на задна броня, заден ляв стоп, заден капак багажен,
заден ляв калник, греда (основа) задна броня, маска задна, водач (PVC) конзола
задна броня лява, основа калник заден ляв, стойки задна броня на основа, лайсна
в задна броня лява, лайсна в задна броня средна, спойлер под задна броня на л.а.
„Фолксваген Пасат”, с ДК № **, причинени в резултат на реализирано на 08.07.2020
г., ПТП в гр. В. по вина на водача на по вина на водача на л.а. „Фолксваген
Голф”, с ДК № **, застрахован по договор за гражданска отговорност при
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 18.09.2020 г. до окончателното
ѝ изплащане и сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, чрез
адв. Й.А., че на * г., около 19:30 часа, в гр.В., управлявал собствения
си л.а. „Фолксваген Пасат”, с ДК № **, по бул. „Сливница”
в посока от Дом Младост към изхода на града. Сочи, че преди да завие на дясно на
кръстовището за бл. 147 в ж.к. „Младост”, спрял за да пропусне майка с детска
количка и докато изчаквал преминаването на пешеходката бил ударен от л.а. „Фолксваген Голф”, с ДК № ** управляван от Полина Петрова. Дошлите
на място компетентни органи съставили протокол за ПТП с пострадали лица № 833,
в който като виновен поради неспазване на дистанция бил посочен водача Полина
Петрова, водачът на автомобила „Дачиа Логан“, застрахован при ответника по
„Гражданска отговорност" със срок на действие 27.10.2019 г. – 26.10.2020 г.
Ответникът бил уведомен за
настъпилото застрахователно събитие и след оглед на автомобила изготвил снимков
материал и опис - заключение по щета. В описа били като увредени отразени
следните детайли: задна броня, заден ляв стоп, заден капак багажен, заден ляв
калник, греда /основа/ задна броня, маска задна, водач (PVC) конзола задна
броня лява, основа калник заден ляв, стойки задна броня на основа, лайсна в
задна броня лява, лайсна в задна броня средна, спойлер под задна броня.
Застрахователят изплатил на ищеца сумата от 372,28 лв., която била недостатъчна
за възстановяване на щетите. От направеното проучване установил, че действителната
сума, необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 4353,07 лв., поради което за него е
налице правен интерес от претендиране на неизплатения остатък от 3980,79 лв. по
съдебен ред. Сочи, че увредените детайли били оригинални, поради което следвало
да се подменят с оригинални. Позовава се на специалната подсъдност по чл. 115,
ал.2 от ГПК. Желае изплащане на обезщетението с пощенски запис. По
изложените съображения моли за уважаване
на иска. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор З. „Д.Ж.и З.” АД, чрез
процесуалния му представител – юрк. Д. С., с който искът се оспорва изцяло по
основание и размер. Не оспорва, че е обезпечавал застрахователното покритие по
„Гражданска отгворност“ за л.а. „Фолксваген
Голф”, с ДК № **, както и възникването на застрахователното събитие от 08.07.2020 г. при което застахованото МПС е
увредило л.а.
„Фолксваген Пасат”, с ДК № ** в задната лява част. Поддържа, че по образуваната
преписка по щета № * е заплатил на ищеца цялото дължимо обезщетение от общо
503,59 лв. Сочи, че поисканият размер на обезщетението не съответства на
средните пазарни цени за отремонтиране, на МПС на възраст от 21 г., както и
амортизацията на автомобила. Излага, че липсват данни ищецът да е отремонтирал
автомобила и да е заплатил претенидраната сума. Сочи, че увреденото МПС може да
се ремонтира по средни пазарни цени и с части втора употреба в сервизи извън
този на официалния представител, а ремонтът не следва да е равностоен на
възстановяването на нов автомобил. В евентуалност твърди, че претендираните
суми не са в причинна връзка с уврежданията. Сочи, че са описани вреди по един
и същ елемент, а подмяната му би отранила всичките. Оспорва увредените части да
са били оригинални, както и искането да бъдат подменени с оригинални, като в
евентуалност твърди, че такива вече не се произвеждат. Възразаява и срещу
искането за присъждане на законна лихва. По изложените съображения моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът поддържа изразената
позиция по спора, чрез процесуалния си представител, а ответникът с писмена
молба докладвана от съда.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 498, ал. 3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск с
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. В случая не е спорно твърдението на ищеца, а и от приложените към
делото претенция за изплащане на обезщетение за щети по МПС (л. 23) и
съставените описи-заключния от 20.07.2020 г., 28.07.2020 г. и 05.08.2020 г. (л.
7-9) на щетите по процесния автомобил, констатирани от служители на ответното
дружество,
се установява, че ищецът е
сезирал дружеството с искане за заплащане на обезщетение, като съдът е обявил
за безспорно между страните обстоятелството, че застрахователят е изплатил на
ищеца обезщетение от общо 503,59 лв. Тези безспорни обстоятелства преценени в
съвкупност с предприетото от ответника с отговора на исковата молба оспорване
основателността на заведения иск ангажират съда да приеме, че специалното
рекламационно производство е отпочнато и до предявяването на иска са изминали
три месеца, в които застрахователят не е платил пълния размер на претендираното
от ищеца обезщетение от общо 4353,07 лв.. Респективно налице са кумулативно
необходимите условия въведени с чл. 380 вр. чл.498, ал.3, предл. първо от КЗ и предявената
по съдебен ред претенция се явява допустима.
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с правно
основание чл.432,
ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, 1) че е собственик на л.а. „Фолксваген Пасат”, с ДК № **, 2) че на
посочената дата 08.07.2020 г. е
настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „Фолксваген Голф”, с ДК № **, в
резултат на което е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер; 3) наличието
на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; 4) че
автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” при ответното дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; 5) че е уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото
застрахователно събитие.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и от представените писмени
доказателства се установява, че ответникът е обезпечавал покритието по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил л.а. „Фолксваген Голф”, с
ДК № **, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие – 08.07.2020
г.; че ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие;
че при ответника е образувана преписка по щета, по която на ищеца към настоящия
момент е изплатено обезщетение от общо 503,59 лв., видно от представените с
отговора на исковата молба платежни нареждания за сумата от 372,28 лв. от дата
04.08.2020 г. и 131,31 лв. от 05.10.2020 г.
По делото не е било спорно също, а и от приетoто като
доказателство свидетелство за регистрация на МПС І част (л. 4), съдът приема за установено,
че ищецът Б.В.К. е собственик на л.а. „Фолксваген Пасат”, с ДК № **.
На практика между страните не е спорно също и възникването на
процесното ПТП от 10.12.2019 г.
На първо място спорен между страните е механизмът на настъпване на ПТП, предвид предприетото от
ответника общо оспорване на всички твърдения изложени от ищеца.
В тази връзка по делото е изслушано заключениета на САТЕ, което съдът
кредитира като пълно, обективно и компетентно и съгласно т.1 от коeто вредите
по процесното МПС-во са настъпили именно по описания от ищеца начин - при управление
на собствения си л.а. „Фолксваген Пасат”, с ДК № ** по бул. „Сливница“ в посока
Дом Младост, на кръстовището на бл. 147 ищецът предприел маневра завой надясно
и спрял за да пропусне преминаващите пешеходци, в който момент е ударен от
движещият се зад него л.а. „Фолксваген Голф”, с ДК № **. Заключението,
включително последният извод на експерта, не е оспорено от ответника, а същото
видно от констативно-съобразителната част е изготвено и при съпоставка на
получените увреждания по двата автомобила, а не само на база съставения от
дошлите на място полицейски служители Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 833 от 08.07.2020 г. (л. 5). На свой ред предственият в препис протокол
притежава всички необходими реквизити предвидени в образец Приложение № 1 към
чл. 3 от Наредба № Iз-41 от 12.02.2009 г. за документите и реда за съставянето
им при пътнотранспортни произшествия, наред с което е съставен от органите на
полицията в кръга на служебните им задължения. Следователно протоколът представлява
официален свидетелстващ документ, издаден от служебно лице в кръга на
удостоверителната му власт (дежурен ПТП при ОД на МВР) и притежава обвързваща
доказателствена сила, до доказване на противното, по отношение на лично
възприетите от съставителя обстоятелства – факта на настъпилото ПТП,
състоянието на пътя, уврежданията по авариралите МПС, местоположението на автомобилите
спрямо пътното платно, както и датата и часа на тези факти. Насрещно доказване
не е проведено от ответника, поради което данните от протокола следва да се
възприемат изцяло.
Че ПТП е настъпило по вина на водача
на л.а. „Фолксваген Голф”, с ДК № ** застрахован при ответника се установява обаче
най-вече от извън процесуалното поведение на самия ответник.
По делото е прието за безспорно,
който е заплатил на ищеца обезщетение от общо 503,59 лв. по щетата, с което
свое действие застрахователят още в хода на рекламационното производство по
чл. 380, ал.1 от КЗ е признал извънсъдебно с конклудентни действия, но по несъмнен начин, всички
материални предпоставки, обуславящи предявяването на спорното материално право, включително заявения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП по вина на застрахования
от ответника автомобил, респективно прекият иск по
чл. 432 от ГПК срещу застрахователя по „ГО“ се явява доказан по
основание.
Следващият спорен по делото въпрос е този за вида на настъпилите увреждания. В тази връзка тъждеството между
твърдените от ищеца щети и действително настъпилите при застрахователното
събитие от 07.08.2020 г. се установява по несъмнен начин и от двустранно-подписаните опис-заключения по щета от дати от 20.07.2020 г., 28.07.2020
г. и 05.08.2020 г. (л. 7-9). Тези описи са съставени от служители на застрахователя и
представляват писмени извънсъдебни признания на търговеца на неизгодния за него факт, че вследствие на ПТП по собственият на ищеца лек автомобил са увредени именно детайлите твърдяни от ищеца: задна броня, заден ляв стоп, заден капак
багажен, заден ляв калник, греда /основа/ задна броня, маска задна, водач (PVC)
конзола задна броня лява, основа калник заден ляв, стойки задна броня на
основа, лайсна в задна броня лява, лайсна в задна броня средна, спойлер под
задна броня.
Спорен по делото се явява
най-вече въпроса за размера на дължимото от застрахователя обезщетение.
Досежно размерът на застрахователното обезщетение дължимо за процесния
автомобил съдът намира, че следва да съобрази заключението на САТЕ сочещо, че с
средната пазарна цена на МПС-во с характеристиките на собственото на ищеца възлиза
на 3600,00 лв. към датата на застрахователното събитие – 10.12.2019 г., както и
че дори най-ниската стойност от четирите варианта дадени от вещото лице за възстановяване
на щетите - 3532,00 лв. надвишава 70 на сто от
действителната му стойност. Респективно налице са предпоставките
на чл. 390, ал.2 от КЗ за определяне на настъпилите вреди по л.а. „Фолксваген Пасат”, с ДК № ** като „тотална
щета“, доколкото по делото е установено, че стойността на разходите за
необходимия ремонт
В този случай размерът на застрахователното обезщетение следва да се
определи като се съобрази наложилото се в съдебната практика разрешение, че в
хипотезите на тотална щета меродавна е действителната стойност на вещта към
момента на застрахователното събитие, но не повече от застрахователна сума, от
която се приспада стойността на запазените части (Решение № 65/09.07.2013 г. по
гр.д. 865/2012 г. на ВКС и Решение № 165/24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на ВКС). Последните са т. нар. “ползи от вредите”, които трябва да се приспаднат от обезщетението, за да
не се допусне неоснователно обогатяване на увредения (чл. 51, ал. 1 от ЗЗД).
По изложените съображения като изходна величина за изчисляване на дължимото
застрахователно обезщетение следва да се използва пазарната оценка на
автомобила от 3600,00 лв., от която да се приспадане стойността на запазените части, който
според неоспореното заключение на САТЕ възлиза на 180,00 лв., както и платеното от
застрахователя обезщетение от общо 503,59 лв., от които 372,28 лв. преди
завеждане на делото и 131,31 лв. платени в хода на производството. Или дължимият остатък от
застрахователното обезщетение, което ответникът следва да заплати на ищеца
възлиза на 2916,41 лв. Тази сума съдът намира,
че следва да се присъди на ищеца за отстраняване на щетите по автомобила
Предвид основателността на
главната претенция, основателна
се явява и претенцията за присъждане на законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.09.2020 г. до окончателното
ѝ изплащане.
Предвид изхода на спора право на разноски имат и двете страни. В настоящото
производство ищеца представя доказателства за сторени разноски за държавна
такса oт 123,44 лв., 150,00 лв. депозит за САТЕ и платено в брой адвокатско
възнаграждение от 535,00 лв. с ДДС. В тази връзка неоснователно се явява релевираното от ответника възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, доколкото уговорения и платен в
брой размер е дори под нормативно
изчисления по реда на чл. 7, ал.2, т.2 вр. § 2а от Наредба №1/.09.07.2004 г. вр. с минимум от
535,21 лв. Наред с това адв. А. е представил удостоверение, че е регистриран по
ДДС, противно на поддържаното от ответника възражение. След направените изчисления съдът
намира, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на страната съобразно
уважената част от иска следва да бъдат присъдени разноски в размер от 764,05 лв., от общо сторените 808,44 лв. Ответникът е доказал разноски от 250,00 лв. за депозит за вещо лице и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (в редакцията ДВ, бр. 8/24.01.2017 г.), вр.
чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, от които съобразно отхвърлената част
от исковете следва да му се присъди сумата от 19,21 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и З.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „Д.”, бул. „Г. М. Д.”
№ 1, ДА ЗАПЛАТИ на Б.В.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 2916,41
лв.,
представляваща неизплатен остатък от застрахователно
обезщетение за щети изразяващи се в увреждане на задна броня, заден ляв стоп,
заден капак багажен, заден ляв калник, греда (основа) задна броня, маска задна,
водач (PVC) конзола задна броня лява, основа калник заден ляв, стойки задна
броня на основа, лайсна в задна броня лява, лайсна в задна броня средна,
спойлер под задна броня на л.а. „Фолксваген Пасат”, с ДК № **, причинени в
резултат на реализирано на 08.07.2020 г., ПТП в гр. В. по вина на водача на по
вина на водача на л.а. „Фолксваген Голф”, с ДК № **, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.09.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане и сторените по делото разноски, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 2916,41 лв. до
пълния претендиран размер от 3085,88 лв., като неоснователен и поради извършено частично плащане от 131,31 лв. в хода на процеса, на
основание чл.235, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и З.” АД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, ж. к. „Д.”, бул. „Г. М. Д.” № *, ДА ЗАПЛАТИ на Б.В.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 764,05 лв., представляваща
сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и З.” АД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, ж. к. „Д.”, бул. „Г. М. Д.” № *, ДА ЗАПЛАТИ на Б.В.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 19,21 лв., представляваща
сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски съобразно отхвърлената поради
неоснователност част от иска, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: