Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр.
Пловдив, 06.01.2012 година
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти Граждански
състав, в
публично заседание на шести декември през две хиляди и единадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Ирина Тодорова
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11622 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правна квалификация
чл.128 КТ и 224, ал.1 КТ и акцесорни по чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на Д.З. Д. , ЕГН *****, от гр.П., ул.“.Р. П.” №
*****, чрез пълномощника си адв. А.К., срещу “Крепежни
изделия 2009” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Кукленско шосе” № 15.
Ищецът твърди, че между него и
“Крепежни изделия 2009” ЕООД е сключен трудов договор на 29.06.2009г. за
длъжността “р.н. к. и ОПТ” за неопределено време с ОТВ от 250лв., а по силата
на ДС от 12.02.2010г. е уговорено и ДТВ за продължителна работа от 17,40% върху
основното. Трудовия договор бил прекратен на осн. чл.325, т.1 КТ, за което
работодателя издал и негова Заповед №15/02.02.2011г., считано от същата дата,
според която дължи и обезщетение по чл.224 КТ за 2 дни отпуск.. Настоява се на
това, че работодателят му начислили но не му е заплатил трудово възнаграждение
за 18 отработени дни през м.12.2010г. в размер на 558,63лв. и ТВ за м.01.2011г.
за 20 отработени дни в размер на 582,10 лв., както и 77,69 лв. обезщетение по
чл.224 КТ. Не му били изплатени тези суми при прекратяването на ТД и до
момента. Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника
да заплати сумата от общо 1218,42лв., от която: 558,63 лв.-неизплатено ТВ за
м.12.2010г.; 582,10лв. - неизплатено ТВ за м.01.2011г. и 77,69 лв. -
обезщетение по чл.224 КТ, ведно със законната
лихва върху тази суми от предявяване на искова молба до окончателното
плащане и присъждане на разноски
В срока по чл.131 КПК не е постъпил писмен отговор
от ответникът “Крепежни изделия 2009” ЕООД.
В о.с.з. на 09.03.2011г. ищецът,
чрез пълномощника си адв.К., подържа исковете, като иска уважаване на същите до
размерите установени в ССЕ.
В о.с.з. ответникът, не изпраща представител, не
взема отношение.
От представения Трудов
договор №....../29.06.2009г.
(л.4),
сключен на осн. чл.67, ал.1,т.1 КТ, се установява между страните да е
възникнало трудово правоотношение за неопределено време, като Д.З. Д. е заел длъжността “ръководител направление качество и ОПТ” на 01.07.2009г. на пълен работен ден от 8 часа, с
ОТВ от 240,0лв. при повременна система на заплащане и право на платен годишен
отпуск от 20 раб. дни, както и срок на предизвестие еднакъв за двете страни –
един месец. А по силата на ДС от
12.02.2010г. (л.5) е уговорено и считано от 01.02.2010г. ДТВ за продължителна
работа от 17,40% върху основното възнаграждение.
Трудовия договор и ДС към него са
подписани от двете страни, с което са изразили и воля за сключването им,
включително за всички клаузи от него.
Със Заповед №..../02.02.2011г. на осн. чл.325, т.1 КТ – по взаимно съгласие, трудовия договор на ищеца е прекратен считано от
о3.02.2011г. В самата Заповед № ..... е направено записване на Д. да се изплати обезщетение на осн.чл.224, ал.1 КТ – за останали 2 дни неизползван платен годишен отпуск.
По делото е изслушана и приета ССЕ
изготвена от в.л.С.К., която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна
и основана на проверени ведомости за заплати в ответното дружество, копия от
които са представени и от ищеца (л.8-11). Видно от констативно -съобразителна част на същата на ищеца е начислено брутно
трудово възнаграждение по ведомост за заплати за месеците декември
2010г.-707,88лв. и за януари 2011г.-739,38лв., както и по ведомост за заплати
за м.февруари на Д. е начислено и обезщетение по чл.224 КТ за 2 дни останал
неизползван отпуск в размер на бруто 75,01лв.
А след приспадане на удръжки са
останали за получаване следните суми: за ТВ за м.12.2010г. – 558,63лв.; за ТВ
за м.01.2011г. – 582,10лв. и 60,89лв. - обезщетение по чл.224 КТ. Така
начислените трудови възнаграждения за м.12.2010г. и за м.януари 2011г. в сума
за получаване от общо 1140,73лв., както и сумата от 60,89лв. - обезщетение по
чл.224 КТ не са изплатени на Д.Д. , като
няма положен подпис във ведомост за заплати за тези месеци. В заключението е
посочено, че общия размер на неизплатена сума на ищеца за ТВ и обезщетения ,
както и за начисленото за 2 дни болнични обезщетение от 16,80лв. е в размер на
1218,42лв.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът формира и правните си
изводи. Работодателят е изпълнил задължението си по чл.128, т.1 КТ, като е
начислил във ведомост за заплати трудовото възнаграждения на ищеца за месеците
декември 2010г. и януари 2011г. както
и обезщетение по чл.224 КТ за останал неизползван отпуск от 2 дни при
прекратяване на ТД, но е изпълнил задължението си за заплащане на така
начисленото ТВ и обезщетение- преди завеждане на искова молба, а и до момента
не се установява това да е направено.
Всъщност не е спорно обстоятелствата относно това дали за процесните
месеци е начислено на ищеца трудово възнаграждение, а само дали е изплатено
такова и в какъв размер се дължи. Начисляването по ведомост за заплати на
трудово възнаграждение, а в случая и на обезщетение по чл.224 КТ само по себе
си представлява признание на ответника-работодател за наличие на него
задължение за изплащане на начислените суми на работника. В тази връзка съдът
намира, че размера на дължимите от работодателя трудови възнаграждения следва
да се съобрази с това, което дължи като сума за изплащане, а не в размер на
уговореното с трудовия договор ОТВ, тъй като удръжките които работодателят
следва да направи за ДОД и ДОО и други предвидени в КСО не са дължими като трудово
възнаграждение по смисъла на чл. 128 КТ на работника. Те са публично правно
задължение към държавата и следователно размерът им се приспада от общо
начисленото на работника брутно трудово възнаграждение. До колкото се установи
работникът да не е получил начислените му ТВ за периода м.12.2010г.-м.01.2011г.
и до момента, то искът по чл.128 КТ и
акцесорния по чл.86 ЗЗД са доказани по основание. По тези съображения съдът
намира исковете за неизплатени трудови възнаграждения за м.12.2010г.
– 558,63лв. и за м.01.2011г. – 582,10лв. за доказани и по размер, в сума за получаване, съобразно ССЕ, и като такива ще се уважат
изцяло. Горните суми за трудови
възнаграждения за периода м.12.2010г.-м.01.2011г.в общ размер от 1140,73лв., ще се присъди ведно със законната лихва от
предявяване на искова молба- 23.06.2011г. до окончателното плащане.
По иска по чл.224, ал.1 КТ за
заплащане на сумата от 77,69лв., съдът намира следното: Безспорно е установено по делото, че ищецът е
работил в ответното дружество в периода 01.07.09г.-02.02.11г., както и да е
уговорено право на работника да ползва платен годишен отпуск от 20 дни за
година. По делото няма данни ищецът да е ползвал отпуск по време на действие на
ТД. Задължение за заплащане на обезщетение за 2 дни останал неизползван отпуск
е записал ответникът в издадената от него Заповед за прекратяване на ТД на
ищеца, колкото и дни ищецът твърди да е останал неизползван от него
отпуск. Нещо повече на ищеца по ведомост
за заплати за м.февруари 2011г. е начислено на ищеца заедно с обезщетение за 2
дни болнични и обезщетение именно на основание чл.224, ал.1 КТ в брутен размер
на 75,01лв., а след приспадане на ДОО от 10% е останала за получаване сумата от
60,89лв. – видно от неоспореното заключение по ССЕ. Ответникът дължи на ищеца сума
за обезщетение по чл.224 КТ в размера на 60,89лв., която и ще се осъди да му заплати, ведно със законната лихва от
предявяване на искова молба- 23.06.2011г. до окончателното плащане, а над този
размер и до пълния претендиран такъв от 77,69лв. и за законната лихва исковете
по чл.224 КТ и чл.86 ЗЗД са неоснователни и като такива ще се отхвърлят.
За пълнота на изложението следва
да се отбележи, че независимо по ведомост за заплати на ищеца да е начислена и
сума за заплащане, като обезщетение за ползвани от него 2 дни болнични през
м.февруари, то от една страна иск за възнаграждения за м.02.2011г. не е
предявяван, а по чл.224 КТ за останал неизползван отпуск е различно от
обезщетението за болнични и за заплащане
на токова настоящото производство обективно не е насочено.
При този изход на делото и на осн.
чл.78, ал.1 ГПК ищеца има право на разноски, ще се осъди ответникът
да му заплати направените по делото разноски в размер на 591,73лв.по
съразмерност с уважената част от исковете,
за адвокатско възнаграждение, при представени доказателства за направени
такива от 600лв.. Ответникът не е претендирал разноски, и такива не
следва да му се присъждат, тъй като съдът не дължи произнасяне по незаявени
претенции, в това число и за разноски.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК, дължимите държавни такси за производството следва да
се възложат на ответника, като се осъди същия да заплати на ПРС в полза на Държавата по сметка на
съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет -държавна такса в размер на 100лв. от по 50лв.
минималната по наредбата за всеки от уважените обективно съединените общо 2
иска, както и 39,45 лв. разноски за ССЕ по съразмерност при изплатени такива от
40лв. от БС.
По изложените съображения ПРС, ХVгр.
с.,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Крепежни изделия 2009”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Кукленско шосе” № 15, да заплати
на Д.З. Д. , ЕГН ***** от гр.П., ул.“Р. П.” № ........, Сумата от общо 1140,73лв. (хиляда сто и четиридесет лева и 73ст.), представляваща
незаплатено трудово възнаграждения м.12.2010г. и м.01.2011г., в сума за
получаване, от която: ТВ за м.12.2010г. – 558,63лв. и ТВ за м.01.2011г. –
582,10лв., ведно със законната лихва от
23.06.2011г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА “Крепежни изделия 2009”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Кукленско шосе” № 15, да заплати
на Д.З. Д. , ЕГН ***** от гр.П., ул.“Р. П.” № ......., Сумата
от 60,89лв. (шестдесет лева и 89ст.),
представляваща неизплатено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за останала
неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовия договор, ведно
със законната лихва от 23.06.2011г. до окончателното плащане, като отхвърля
иска по чл.224, ал.1 КТ над този размер и до пълния претендиран такъв от 77,69
лв. и за законната лихва от 23.06.2011г., като неоснователни.
ОСЪЖДА “Крепежни изделия 2009” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, ул.”Кукленско шосе” № 15, да
заплати на Д.З. Д. , ЕГН ***** от гр.П., ул.“Р. П.” № ........., Сумата от 591,73лева
(петстотин деветдесет и един лева и 73ст.) разноски за производството за
адвокатско възнаграждение, А на ПРС сумата от 100 лева (сто лева) - държавна
такса, както и Сумата от 39,45лв.
(тридесет и девет лева и 45ст.)
разноски за ССЕ по съразмерност, в полза на Държавата по сметка на
съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок
от получаване на съобщението, а копие от същото да им се
изпрати.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
( Валентина Иванова)
Вярно с оригинала!
ИТ