Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 13.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Г въззивен състав, в публично съдебно
заседание на тринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
Мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при секретаря Антоанета П., като разгледа
докладваното от мл. съдия Воденичарова в.гр.дело № 11316 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
341710 от 19.02.2018 г.
по
гр.д. № 40517/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 76 състав, поправено
с решение № 432681 от 19.06.2018 г. по същото дело, е признато за установено по
предявени по реда на чл. 422 ГПК искове от „Т.С.“ ЕАД срещу А.И.И., че
ответникът дължи на ищцовото дружество на основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 443, 70 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода м. 04.2014 г. – м. 04.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от 16.03.2017 г. върху сумата от 875, 57 лв. до 16.05.2017 г., а след
тази дата върху сумата от 443, 70 лв. до окончателното изплащане, като
производството е прекратено като недопустимо за разликата до пълния предявен
размер от 533, 55 лв. Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ищеца „Т.с.“ ЕООД. За процесните суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.03.2017 г. по ч.гр.д. № 16048/2017
г. по описа на СРС, 76 състав.
В
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ответника чрез надлежно упълномощен
процесуален представител адв. В., с която решението се обжалва в цялост като
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Изложени са
съображения за нередовно уведомяване на ответника, като се твърди, че въпреки
че той не е бил намерен, не му е назначен особен представител. Поддържа се още,
че първоинстанционният съд е разгледал непредявен иск, тъй като предявената
претенция се основава на неоснователно обогатяване. Направени са и оплаквания
във връзка с непредставяне на изравнителни сметки, протоколи и доказателства за
основанието и размера на претенцията, включително и за липсата на
съдебно-техническа експертиза. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а
предявените искове отхвърлени изцяло.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК ищцовото дружество и третото лице-помагач не са подали отговори
на въззивната жалба.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно. При
осъществената дължима служебна проверка въззивният съд приема, че решението на
СРС е недопустимо, поради следните съображения:
Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който
съдът дължи произнасяне съгласно чл. 2 ГПК, се очертават от ищеца с исковата
молба. Спорното материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира
чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Съгласно чл. 410, ал.
2 ГПК и чл. 411 ГПК, вр. чл. 127, ал. 1 и ал. 3 ГПК заявлението за издаване на
заповед за изпълнение също следва да отговаря на посочените изисквания за
редовност, като заповедният съд е длъжен да следи за редовността на заявлението.
Наведените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения и
формулирания във връзка с тях петитум определят вида и правната квалификация на
предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за да
разреши въведения от ищеца спор.
Предмет на установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
е вземането по смисъла на чл. 410 ГПК, респ. чл. 417 ГПК. Съгласно чл. 415, ал.
1 ГПК в производството по чл. 422 ГПК се установява дължимостта на сумата, за
която е издадена заповедта за изпълнение, основанието, на което е претендирана сумата
със заявлението и на което заповедта за изпълнение е издадена /неизпълнение на
договорно задължение, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване и др./.
В този смисъл следва да има идентитет между страните и предмета на заповедта за
изпълнение и установителния иск /като няма пречка заявителят да предяви по
исков ред вземане, което е в по-малък размер от това, за което е получил
заповед за изпълнение/.
Искът, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, се разглежда по
правилата на общия исков процес, като според задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с т. 11б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, в производството по този иск е допустимо да се приемат за съвместно
разглеждане друг иск на ищеца – чл. 210, ал. 1 ГПК, насрещен иск – чл. 211 ГПК
и инцидентен установителен иск – чл. 212 ГПК, ако са налице условията за
приемането им за съвместно разглеждане с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК. В мотивите
на Тълкувателното решение е посочено, че в производството по иска, предявен по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на
иска по чл. 214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на
друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за
изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго
основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е
издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на
вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен
иск в това производство.
В разглеждания случай от съдържанието на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч.гр.дело №
16048/2017 г. по описа на СРС, ГО, 76 с-в /т.12, абзац І/, както и от исковата
молба, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК са
предявени искове за съществуване на вземанията, за които е била издадена
заповедта за изпълнение по горепосоченото дело (стр. 2, абзац предпоследен,
стр. 3, абзац предпоследен), се установява, че според „Т.С.“ ЕАД ответникът А.И.И.
е ползвал доставена в процесния имот топлинна енергия за стопански нужди през
периода от м.април 2014 г. до м.април 2016 г., като не е заплатил изцяло
нейната стойност и по този начин се е обогатил за сметка на дружеството,
спестявайки си разходи. На ответника била изпратена покана за доброволно
изпълнение, но въпреки това останала неплатена главница в размер на 533, 55 лв.,
поради което той дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от 16.05.2017 г. – датата на частичното плащане, до окончателното
изплащане на главницата. В исковата молба са изложени и твърдения, че ищцовото
дружество е изпратило писмено уведомление до ответника за сключване на договор
за стопански нужди, но той не е предприел никакви действия, въпреки че от
приложената обратна разписка се установявало, че е получил поканата. При тези
твърдения настоящият съдебен състав намира, че предявените искове са с правно
основание в чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Фактическият състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва обедняване на едно
лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и
обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между двата субекта.
Първоинстанционният съд е разгледал искове за реално изпълнение по чл. 150
ЗЕ и за обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
като в мотивите на обжалваното решение изрично е посочено, че страните не
спорят относно наличието на договор помежду им и в разглеждания случай било
изпълнено изискването на закона за извършване на продажба на топлинна енергия
въз основа на писмен договор при общи условия. С оглед на това волята на
районния съд е изрична и ясна и не е налице очевидна фактическа грешка, поради
което следва да се приеме, че е допуснато нарушение на диспозитивното начало. Първоинстанционният
съд се е произнесъл извън надлежно очертания с исковата молба предмет на спора,
който съответства напълно на предмета на заповедта за изпълнение, издадена срещу
ответника по ч.гр.дело № 16048/2017 г. по описа на СРС, 76 с-в, поради което на
основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
обезсилено, а делото – върнато на друг състав на СРС за произнасяне по
действително предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като новото разглеждане би
следвало да започне от стадия на изготвянето на доклад по делото по чл. 146 ГПК.
Доколкото отговорността за разноски се разпределя съобразно изхода на
правния спор по същество, по направените в настоящото въззивно производство
разноски и тези в проведеното първоинстанционно производство следва да се
произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото съобразно изхода
на спора.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящето решение е окончателно.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение
№ 341710 от 19.02.2018 г.
по
гр.д. № 40517/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 76 състав, и решение
№ 432681 от 19.06.2018 г. по същото дело.
ВРЪЩА делото на СРС за ново
разглеждане от друг съдебен състав на действително предявените по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Решението е постановено при участието трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.