№ 857
гр. Варна, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20233100501120 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 3682/28.11.2022 год., постановено по гр.д. № 5295/2022
год., ВРС – 43-ти състав е признал за установено по реда на чл.422 ГПК, че
Община Варна, Булстат *********, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски
полк” № 43, представлявана от кмета И.П., ДЪЛЖИ на „Дженерали
Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Княз А. Дондуков“ №68, сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1456/08.03.2021 г. по
ч.гр.д. №2905/2021 описа на ВРС, а именно: 1172 лева, представляваща
главница - изплатено по силата на договор за застраховка „Автогрижа“,
полица № 0320209907022822, обезщетение и ликвидационни разходи по
образувана щета № *********, във връзка с настъпило ПТП на 12.05.2021 г.,
в резултат на което са реализирани материални щети на лек автомобил марка
„Волво“, модел „ХЦ 60“ с рег. № ******, причинени след преминаване през
необезопасена, необозначена и несигнализирана неравност на пътното платно
- дупка в гр. Варна, ул. „Прилеп“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.03.2022
1
г. до окончателното изплащане на задължението, както и 43,30 лева,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 29.10.2021 г. до
07.03.2022 г., като е присъдил и разноски съобразно изхода от спора.
Недоволен от горното решение е останал ответника, който обжалва
постановеното решение като неправилно и незаконосъобразно. Конкретните
оплаквания са свързани с недоказаност на всички елементите на фактическия
състав на отговорността, включително настъпването на вредоносното
събитие, неговия механизъм и причинната връзка между произшествието и
вредите. Сочи се и недоказаност на действителните вреди към датата на
настъпване на ПТП. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на
предявения иск, ведно с присъждане на разноски. В евентуалност, се релевира
възражение за прекомерност на претендираното за въззивната инстанция
възнаграждение.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с
който оспорва жалбата. Счита за доказана предявената искова претенция, а
постановеното решение за правилно и законосъобразно като моли за
потвърждаването му и присъждане на разноски.
В с.з. по същество, въззивникът, чрез пълномощника си, моли за отмяна
на съдебното решение и присъждане на разноски.
В с.з. по същество, въззиваемия, не се явява и не се представлява. С
писмена молба поддържа жалбата и моли за уважаването й.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и
отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
2
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Предявеният пред ВРС главен иск черпи правното си основание в
чл.410, ал.1 КЗ. Основателността му е предпоставена от кумулативното
установяване на следните обстоятелства: наличие на имуществено
застраховане; причинено застрахователно събитие от трето лица, което
отговаря по правилата на деликтната или договорна отговорност;
застрахователят да е изплатил дължимото застрахователно обезщетение на
застрахования, и третото по делото лице да не принадлежи към
домакинството на застрахования и да е негов роднина, освен ако е действало
умишлено /арг. от ал. 2 от чл. 213 КЗ/.
Анализът на събраните по делото доказателства обуславят
положителния извод на съда за наличието на имуществено застраховане на
л.а. „Волво" ЦХ 60 с per. № ******, а и това не се спори от страните.
Установява се и че на 12.05.2021 г. л.а. „Волво" ЦХ 60 с per. № ******,
управляван от Т. И. П., се е движил в гр. Варна, ул.Прилеп в посока
с.Каменар и при движение, предно дясно колело на автомобила попада в
нарушение на пътната настилка - дупка на платното за движение, за което е
уведомен застрахователя и след оглед на автомобила от негов представител е
съставен Опис по щета № *********/12.05.2021 г., по която е заплатено
претендираното обезщетение.
Инвокираните във въззивната жалба оплаквания са свързани с
недоказаност на елементите на фактическия състав на чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и
отговорността на ответника, които оплаквания обаче не са във връзка с
предприето пред първоинстанционния съд оспорване. Видно от депозирания
пред ВРС писмен отговор със същия се оспорва причинната връзка между
настъпилото ПТП и сочените увреждания, релевира се възражение за
съпричиняване от страна на водача и се изразява становище за необоснован
висок размер на претендираното обезщетение. Поради горното и доводите
във връзка с фактическия състав на деликтната отговорност следва да се
приемат за преклудирани.
В допълнение, същият се приема за установен и от настоящата
инстанция с оглед събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля
3
Т. П., а причинната връзка между описаните увреждания и станалото ПТП –
от проведената САЕ, заключението по която не е оспорено от страните. А в
същото се сочи, че реалният и възможен механизъм на настъпване на
застрахователното събитие е следния - автомобилът при движение попада с
предно дясно колело в нарушение на пътната настилка, намиращо се на
платното за движение.
Възраженията на ответната страна за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на автомобила, настоящият състав намира за недоказани.
Намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт предполага
доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване / в този смисъл,
Решение № 59/10.06.2011 г., по т. д. № 286/2011 г. на I т. о. , Решение №
98/24.06.2013 г., по т. д. № 596/2012 г., Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС
по т. д. № 44/2012 г., II т. о./. Тук съдът съобразява и че не всяко поведение на
пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо
вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление
се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди /решение №
169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010г./. Съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест обаче, ответникът е този, който
следва да ангажира доказателства за конкретно обоснованото твърдение за
съпричиняване. Това не е сторено в хода на първоинстанционното
производство.
Следващата предпоставка от хипотезата на посочената правна норма е
застрахователното събитие да е причинено от трето лице, което отговаря пред
застрахования въз основа на правилата на деликтната или договорна
отговорност – в конкретния случай вредите да са причинени вследствие на
попадане на дупка на пътното платно. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините. Наред с последното, в чл. 167, ал. 1 от Закона за
движението на лицата, които стопанисват пътя е вменено и задължение за
незабавно сигнализиране за препятствията по пътя и отстраняването им във
възможно най-кратък срок. За изпълнение на горното задължение, съгласно
ал. 3 на цитираната норма, службите за контрол, определени от
4
собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените
места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните
съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка. И при налична дупка
на посочения пътен участък, която е създавала опасност, се обосновава и
извода на съда, че ответникът не е изпълнил вменените му със закона
задължения, респективно следва да бъде ангажирана отговорността му.
Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване
факта на възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, чийто
размер е съответен на претърпените вреди, не е ангажирала доказателства в
този смисъл, поради което и предявената претенция е основателна.
При липса на други подлежащи на разглеждане оплаквания и след като
не се установи и нарушение на императивни материалноправни разпоредби,
за които съгласно ТР № 1 от 09.12.2013 год. по тълк.д. № 1/2013 год. на ВКС,
ОСГТК, въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено
като основание за обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания
съдебен акт.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и в съответствие с направеното искане,
в полза на въззиваемия се дължат деловодни разноски за настоящото
производство, съобразно представените доказателства за реално сторени
такива – заплатено адвокатско възнаграждение. В писмената си молба по хода
на делото, въззивникът е обективирал възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, но с оглед обстоятелството, че действително
заплатеното такова не надвишава значително предвидения минимален размер,
същото не се преценява като прекомерно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3682/28.11.2022 год., постановено по
гр.д. № 5295/2022 год. на ВРС – 43-ти състав.
ОСЪЖДА Община Варна с адрес гр.Варна, бул. „Осми Приморски
полк“ № 43 да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* със
5
седалище гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ № 68 сумата от 500.64 лева,
представляваща съдебно деловодни разноски за настоящата инстанция.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6