РЕШЕНИЕ
№ 632
гр. Пловдив, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20245300500913 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от И. К. Х. против Решение № 479/31.01.2024г.,
пост. по гр.д.№ 9400/2022, ПРС, в частта, в която е допусната съдебна делба между В.
С. К., П. Г. Д. и И. К. Х.-Н. на следните имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№ ***.12, находящ се в ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед: 04.04.2022 г., с адрес на поземления имот: ***, с площ 206
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застояване (до 10m), стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: ***
– нов, ***- стар, квартал: ***-нов, ***-стар, парцел: ***, ***, при съседи: ***.314,
***.316, ***.317, ***.318, ***.2318, ***.11 и ***.368, ВЕДНО С находящите се в имота
сгради, както следва: СГРАДА с идентификатор № ***.12.1 със застроена площ от 41
кв.м., с предназначение – жилищна сграда еднофамилна, състояща се от приземен етаж
и жилищен етаж, с пристройка към приземния етаж, съставляваща сграда с
идентификатор № ***.12.2, със застроена площ от 11 кв.м., представляваща баня –
тоалетна и второстепенна постройка на допълващо застрояване – външна тоалетна със
застроена площ от 2.85 кв.м., изградена по уличната регулационна граница на имота,
1
ПРИ КВОТИ: - 157/222 ид.ч. за В. С. К.;
- 3/222 ид.ч. за П. Г. Д.;
- 62/222 ид. ч. за И. К. Х.-Н..
Жалбоподателят И. Х. поддържа, че в обжалваната част решението е
неправилно, постановено при неправилно тълкуване на доказателствата по делото.
Посочва, че основният спорен въпрос е каква е действителната воля на завещателката
Й.Й. изразена в саморъчното завещание, находящо се на л. 17 от делото. Развива
доводите си, че завещателката не е имала предвид жилището когато е записвала
понятието „парцел“, в който смисъл са доводите на съда, както и че е правила разлика
между двете понятия. Поддържа и че ако завещателката е имала волята да завещае на
тримата заветника и части от жилището, и части от дворното място, то тя е щяла да го
изпише именно по този начин. Счита изводите и тълкуването на съда за твърде
разширителни спрямо действителната воля, изразена в процесното завещание. Това
неправилно тълкуване е довело до неправилно определяне на правата на страните в
съсобствеността. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да
постанови ново такова, с което делба се допусне само по отношение на ПИ с
идентификатор ***.12 при съответните идеални части, а по отношение на сградите с
идентификатор ***.12.1 и ***.12.2 се признае, че единствено жалбоподателката
притежава собственически права. Претендира разноски.
Въззиваемите страни П. Г. Д. и В. С. К. са подали отговор, в който оспорват
въззивната жалба. Поддържат, че решението е правилно и законосъобразно. Развиват
доводи, че завещанието е ясно и от него се установява категорично волята на
завещателката – да определи идеалните части на тримата заветници от дворното
място. Считат, че едва след като е разпределила частите от дворното място,
завещателката е описала какво представлява то, поради което не може да се тълкува, че
последната от заветниците е получила освен идеални части от дворното място и
изцяло жилищната сграда. Считат изводите и тълкуването на съда за правилни и
обосновани. Молят за потвърждаване на решението. Претендират разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
съделител, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Производството по делото е въззивно – делба І фаза, по допускането.
Обжалваното решение е постановено от местно и родово компетентен орган, в
рамките на сезирането си с исковата молба, като е разрешен повдигнат правен спор за
делба на недвижим имот. Постановеното решение е валидно и допустимо.
2
Правилността на решението се проверява с оглед направените оплаквания във
въззивната жалба.
В първоинстанционното решение съдът е приел, че страните по делото се
легитимират като съсобственици на процесния недвижим имот, като придобивното
основание за жалбоподателката е завещателното разпореждане, извършено от
първоначалния собственик на имота Й.Й. /У./, а за въззиваемите страни, ищци в
производството – разпоредителки сделки, извършени от другите две заветници по
същото завещателно разпореждане. Чрез тълкуване волята на завещателката е приел,
че тя се е разпоредила с имота си, като е определила за всяка от заветниците идеална
част от този имот. Във връзка с направено възражение за погиване на една от сградите
е приета СТЕ, която е установила фактическото положение на сградите в имота, като
въз основа на това доказателство е и отхвърлен иска за делба по отношение на една от
сградите, допълващо застрояване. В тази си част решението е влязло в сила.
Основният спор на въззивното производство е какъв е предмета на
завещателното разпореждане на първоначалната собственица на имота и каква е била
волята й спрямо трите заветници, посочени в завещанието.
От фактическа страна се установява от приложеното копие на НА №***, т.***,
д.***, на нотариус при ПНар.С, че Й. У. закупува жилищна сграда с дворно място от
222,50кв.м., съставляващо парцел ***, имот пл.№***, по скица, а по НА – парцел ***,
кв.***стар, ***нов, ***.
Видно от приложената скица № ***, АГКК, процесният ПИ е с идентификатор
***.12 и е с площ от 206кв.м.
Представено е саморъчно завещание от ***г. на Й.Й. /У. по баща/, обявено и
вписано в СлВп-Пловдив с Акт№***, т.***, д.***. В същото завещателката се е
разпоредила с имуществото си към момента на смъртта си , като текстът е следния : „
….завещавам на :
М.Н. …/описание на лични данни/….. -80/222ид.ч. от парцел 222кв.м.
А.М. …/описание на лични данни/….. -80/222ид.ч. от парцел 222кв.м.
И. Х. …/описание на лични данни/….. -80/222ид.ч. от парцел 222кв.м. собственото
си жилище с дворното място от 222кв.м. площ,намира се на ***, в гр. ***……/ следва
описание на имота/.“
Със саморъчно завещание от ***г., А.М. завещава цялото си движимо и
недвижимо имущество на своята майка В.М., като то е обявено и вписано в СлВп-
Пловдив с акт № ***, т.***, д.***.
С НА , вписан А№***, т.***, д.***на СлВп-Пловдив М.Н. дарява П. Д. с
3/222ид.. от ПИ ***.12 от 206кв.-м., ведно с 3/222ид.ч. от сгради 1, 2 и 3 в имота, както
и дарява В. К. със 77/222ид.ч. от същия имот със сградите.
3
С НА , вп. с А№***, т.***, д.*** на СлВп-Пловдив, В.М. продава на В. К.
80/222ид.ч. от процесния имот със сградите.
По делото е представено и удостоверение за семейно състояние на В. К., от
което се установява, че същият е неженен, поради което възмедно придобитото
имущество се явява негова лична собственост.
При тези доказателства се правят следните правни изводи : Безспорно
процесният недвижим имот е бил собственост на завещателката Й.Й. / по баща У./ на
основание транслативна сделка / НА от ***г./. Тя е завещала имота си на три лица –
М.Н., А.М. и И. Х. със заморъчно завещание от ***г.. Съгласно нормата на чл.13 от ЗН
всяко пълнолетно лице, което е дееспособно може да се разпорежда с имуществото си
за след смъртта си. Когато завещателните разпореждания се отнасят до конкретна вещ,
то е налице частно завещание и то придава качеството на лицата, в чиято полза са тези
разпореждания на заветници /чл.16, ал.2 от ЗН/. Не са въвеждани доводи за
недействителност на саморъчното завещание. Спорът по делото е концентриран около
предмета на завещателните разпореждания или какво точно е завещала на всяко едно
от посочените в завещанието лица. Доколкото начина на изписване на волята на
завещателката поражда спорове относно съдържанието й, то е необходимо да се
изследва самото завещание в неговата смислова свързаност на текста, граматичното и
стиловото му оформление. Завещанието е структурирано по следния начин – посочена
е датата, след това са изписани имената и идентификационна информация за
завещателката, след това е изразена воля : „завещавам на :..“, посочени са лицата, в
чиято полза са разпорежданията и идеалните части, които им се определят : „М. … -
80/222ид.ч.“, „ А. …. – 80/222ид.ч.“, И. …-60/222ид.ч.“, като смисловото продължение:
„собственото си жилище с дворно място от 222кв.м. ….“, следва да се отнесе към
предмета на завещателното разпореждане, т.е. към волята на завещателката да се
разпореди с конкретно имущество. Казано по друг начин графичното и стилово
оформление на завещанието е в следния вид : „ днес … аз …, завещавам на Х - идеална
част , Y – идеална част и Z – идеална част, недвижимия си имот“. Вярно е, че след
описание на идеалните части на последната заветница, не е поставена запетая, нито е
използван израз, от който недмусмислено да се направи извод, че продължаващото
описание на имота се отнася до цялото завещателно разпореждане, но предвид
възрастта на завещателката и липсата на данни на писмената й култура, то тези
пропуски не следва да се абсолютизират. Объркване поражда и факта, че след
изписване на идеалните части, които определя за всяка една от заветниците,
завещателката изписва и израза „от парцел 222кв.м.“. Доколкото липсва
индивидуализация на парцела не може да се направи извод, че волята й е да завещае
конкретни идеални части само от конкретен парцел. Вероятно Й. е изписала този текст
с идеята да уточни как формира знаменателя на идеалните части – площта на парцела,
като числител са частите, които определя за всяка от заветниците.
4
Предвид това тълкуване на процесното завещателно разпореждане, съдът
намира че всеки един от заветниците е получил посочената идеална част от целия
имот, притежаван от завещателката - къща с дворно място и помощни постройки.
Не поражда спор универсалното завещание на А. Н. от ***г., с което тя прави
своята майка В.М. единствен свой наследник. Респективно М. става собственик по
силата на двете завещателни разпореждания на 80/222ид.ч. от процесния имот.
С двата нотариални акта от ***г. ищците се легитимират като собственици на
посочените в тях идеални части от процесния недвижим имот, придобити в резултат на
транслативни сделки.
Така П. Д. се легитимира като собственик на 3/222ид.ч. от процесния имот, В. К.
– на 157/222ид.ч. от процесния имот, а И. Х. – на 62/222из.ч. от процесния имот. При
упражнено от един от съсобствениците потестативно право на делба, то такава следва
да се допусне помежду им при посочените квоти.
До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд,
поради което и постановеното решение като прадвилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателката следва да заплати на двамата
въззиваеми сторените в производството разноски в размер на 1800лв., заплатено
адвокатско възнаграждение или по 900лв. за всеки един от тях. Неоснователно е
възражението за прекомерност, т.к. претендираният и заплатен размер не надвишава
размера по чл.7, ал.4 от Н1/2004МРАВ.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 479/31.01.2024г., пост. по гр.д.№ 9400/2022, ПРС, в
частта, в която е допусната съдебна делба между В. С. К., ЕГН **********, П. Г. Д.,
ЕГН ********** и И. К. Х.-Н., ЕГН **********, на следните имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***.12, находящ се в ***, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: 04.04.2022 г., с
адрес на поземления имот: ***, с площ 206 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застояване (до 10m), стар
идентификатор: няма, с номер по предходен план: *** – нов, ***- стар, квартал: ***-
нов, ***-стар, парцел: **(нов), ***(стар), при съседи: ***.314, ***.316, ***.317,
***.318, ***.2318, ***.11 и ***.368, ВЕДНО С находящите се в имота сгради, както
5
следва: СГРАДА с идентификатор № ***.12.1 със застроена площ от 41 кв.м., с
предназначение – жилищна сграда еднофамилна, състояща се от приземен етаж и
жилищен етаж, с пристройка към приземния етаж, съставляваща сграда с
идентификатор № ***.12.2, със застроена площ от 11 кв.м., представляваща баня –
тоалетна и второстепенна постройка на допълващо застрояване – външна тоалетна със
застроена площ от 2.85 кв.м., изградена по уличната регулационна граница на имота,
ПРИ КВОТИ: - 157/222 ид.ч. за В. С. К.;
- 3/222 ид.ч. за П. Г. Д.;
- 62/222 ид. ч. за И. К. Х.-Н..
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА И. К. Х.-Н., ЕГН **********, да заплати на В. С. К., ЕГН **********
и на П. Г. Д., ЕГН **********, по 900лв., на всеки от тях, разноски за въззивното
производство, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6