Р
Е Ш Е Н И Е
№......... 04.12.2019 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 13 ноември
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Диана Стоянова
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 3526 по описа за 2019 година.
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл.
422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София твърди в исковата
молба, че на 1.06.2016 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по
силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от
договор за паричен заем № 2342095/6.07.2015 г., било прехвърлено в собственост
на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем
съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* била
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********.
Сочат, че Приложение № 1/01.06.2016 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. било представено само с данните на
длъжника ****, тъй като данните на останалите длъжници били защитени съгласно
Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23,
ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/.
„Изи Асет Мениджмънт" АД упълномощило „Агенция за събиране на
вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в
качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010
г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ****, било изпратено от страна на
„Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/2342095 от 03.06.2016 г. за станалата
продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на постоянния адрес на
длъжника, посочен в договор за паричен заем. Писмото се върнало в цялост, тъй
като получателят не бил намерен на адреса. До ответника било изпратено второ
писмо за станалата продажба на вземания от страна на „Изи Асет Мениджмънт"
АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх. № УПЦ-С-ИАМ/2342095
от 17.06.2019 г., изпратено чрез куриер на постоянния адрес на длъжника,
посочен в договора за паричен заем. Видно от обратна разписка към товарителница
№ 68417739 - писмото отново се върнало в цялост, тъй като получателят не бил
намерен на посочения адрес.
Твърдят, че към настоящата искова молба представят и молят съда да приеме
копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх. №
УПЦ-С-ИАМ/2342095 от 17.06.2019 г., което да връчи на ответника ведно с
исковата молба и приложенията към нея. Позовават се на постановените от ВКС на
основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г.
на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о.,
съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлявало
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и
същото следвало да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното
право.
Сочат, че в случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото
адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК и в
настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника,
произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, молят съда да
приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника
било ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по
реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника с цел да го
предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да
възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на
кого било връчено уведомлението за прехвърленото вземане не бил от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че
претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока
Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.
Твърдят, че на 6.07.2015 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД
/Заемодател/ и Х.А. *** /Заемател/ бил сключен Договор за паричен заем с №
2342095, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на
основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на
Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за
сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на
договора Заемодателят се задължил да предостави на Заемателя парична сума в
размер на 600,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита.
Редът и условията, при които Кредиторът отпуснал кредит на Кредитополучателя,
се уреждали от Договора и Общите условия към него. Съгласно клаузите на
договора, страните постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на
разписка, видно от което заемната сума по договора била предоставена от
Заемодателя на Заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на
заемната сума било на датата на сключване на договора. Така предоставянето в
собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя,
съставлявала изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и
създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски,
указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се
задължавал да изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и бил
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била
договорена в размер на 704,34 лв. Така, договорната лихва по кредита била
уговорена от страните в размер на 104,34 лв. Съгласно разпоредбите на Договора
за паричен заем, Заемателят се задължил да върне кредита в срок до 1.04.2016 г.
на 9 равни месечни погасителни вноски, в размер на 78,26 лева всяка, като
падежът на първата погасителна вноска бил 5.08.2015 г., а падежът на последната
погасителна вноска - 1.04.2016 г.
Сочат, че с подписването на Договора за заем Заемателят удостоверявал, че
Заемодателят го уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласявал
се с тях, и че желаел договорът да бъде сключен.
На основание сключения Договор за паричен заем, в случай че Заемателят
забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължал на Заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени
разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който имало
погасителна вноска, чието плащане било забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не можели да надхвърлят 45,00 лв.
На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса
разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, Заемателят се задължил в 3-дневен срок
от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко
от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна
бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния
му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор;
да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две
години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
- кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите подписвали договор за
поръчителство ИЛИ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която била
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
Заемателя по договора, която да била валидна 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че
Заемателят не представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения,
съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от договора, на същия била
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 606,87 лева, която страните
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на
67,43 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем. Начислената неустойка била с конкретно определен размер в
договора за заем, като не била изчислена в процентно съотношение. Така,
погасителната вноска, която следвало да заплаща Заемателят била в общ размер на
145,69 лева.
На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с
разпоредбите на сключения договор на длъжника била начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода от 4.11.2015 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва била 144,06
лева, която била съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Заявяват, че длъжникът не заплатил изцяло дължимия паричен заем към
Дружеството. Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 455,10
лв., с която са погасени както следва: неустойка за неизпълнение: 202,32лв.,
такса разходи: 18,00лв., договорна лихва: 54,11лв. и главница: 180,67лв.
Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а
именно 1.04.2016 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
Към настоящия момент претендират от длъжника Х.А. ***, като Заемател по
Договор за заем на физическо лице, сключен на 6.07.2015 г. с № 2342095, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД главница 419,33 лв.,
договорна лихва 50,23 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на
входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението, неустойка за неизпълнение 404,55 лв., обезщетение за забава в
размер на 144,06 лв. и такса разходи в размер на 27,00 лв. или обща сума в
размер на 1045.17 лв.
С оглед на изложеното за "Агенция за събиране на вземания" ЕАД
възникнал правният интерес от подаване на заявление за издаване на изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответникът Х.А. ***, за всичко дължими суми по
Договор за паричен заем № 2342095 от 6.07.2015 г. Съдът уважил претенцията им и
по образуваното ч. гр. д. № 1891/2019 г., XV състав, по описа на Районен съд -
Стара Загора, била издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на
установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се явил в съда да
получи книжата по делото, което от своя страна обуславял правния им интерес от
подаването на настоящата искова молба.
Молят съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено
по отношение на ответникът Х.А. ***, ЕГН **********,***, че дължи на „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********* следните суми:
- 419,33 лв. ( четиристотин и деветнадесет лева и 33 стотинки),
представляващи главница по договор за паричен заем;
- 50,23 лв. (петдесет лева и 23 стотинки), представляващи договорна лихва:
от 3.11.2015 г. до 1.04.2016 г. (падеж на последна погасителна вноска);
- 27,00 лв. /двадесет и седем лева/, представляващи такса разходи за
събиране на вземания;
- 404,55 лв. /четиристотин и четири лева и 55 стотинки/, представляващи
неустойка за неизпълнение на договорно задължение: /за периода от 3.11.2015 г.
до 1.04.2016 г. (падеж на последна погасителна вноска);
- 144,06 лв. (сто четиридесет и четири лева и 06 стотинки), представляващи
обезщетение за забава: за периода от 4.11.2015 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 05.07.2019 г,
- както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране
на заявлението – 05.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират направените в заповедното и исково производство разноски.
Правят искания по същество на делото.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника Х.А. ***.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени
доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на основание
чл. 235 от ГПК, приема за установена следната правна и фактическа обстановка:
С молба вх. № 31972 от 11.11.2019 г. ищецът моли съда да постанови
неприсъствено решение в случай, че ответникът не се яви в съдебно заседание, не
упълномощил представител по делото, както и ако не е направил искане делото да
се гледа в негово отсъствие.
Съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 238 ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и
не се явява в първото по делото заседание без да е направил искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие. Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание.
От приложените към делото съобщение и призовка е видно, че на ответника
са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Освен
това, искът се явява вероятно основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства. Претендира се установяване
на дължими суми по сключен Договор за заем на физическо лице, сключен на
6.07.2015 г. с № 2342095, прехвърлен в собственост на
„Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения
и принадлежности, включително и всички лихви, съгласно подписано Приложение 1 от
01.06.2016 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010 г.
Видно от приложеното към настоящото дело, по ч.гр.д. 1891/2019 г. по описа
на РС Стара Загора е налице издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1099
от 04.04.2019 г. за сумата от 419,33 лева за главница, сумата от 50,23 лева
договорна лихва от 03.11.2015г. до 01.04.2016г., сумата от 27 лева такса
разходи, сумата от 404,55 лева неустойка за неизпълнение на договорно
задължение от 03.11.2015г. до 01.04.2016г., със 144,06 лева обезщетение за
забава от 04.11.2015г. до 02.04.2019г. и законна лихва от 02.04.2019 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 25 лева държавна такса и сумата 50
лева юрисконсултско възнаграждение /чл.78, ал.8 от ГПК изм./. В законоустановения едномесечен срок
ищецът е предявил иск за установяване на вземането си.
По делото са представени и приети като писмени доказателства: Договор за
паричен заем № 2342095/6.07.2015 г.; Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и
„Агенция за събиране на вземания” ООД; Потвърждение за сключена цесия на
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Извлечение от Приложение № 1 от 01.06.2016 г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010
г.,сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания”
ООД; Пълномощно от управителя на „Изи Асет Мениджмънт” АД, с което е
упълномощено „Агенция за събиране на вземания” АД да уведомява длъжници от
името на „Изи Асет Мениджмънт” АД; Уведомително писмо от „Изи Асет Мениджмънт”
АД чрез „Агенция за събиране на вземания” АД с Изх. № УПЦ-П-ИАМ/2308651 от
03.06.2016 г. за извършената цесия, ведно с Известие за доставяне и обратна
разписка, удостоверяваща изпращането на уведомително писмо, както и
Уведомително писмо от „Изи Асет
Мениджмънт” АД чрез „Агенция за събиране на вземания” АД с Изх. № УПЦ-С-ИАМ/2342095
от 17.06.2019 г., ведно с обратна разписка към товарителница № 68417739, удостоверяваща изпращането на
уведомително писмо.
По делото е депозирано заключение на съдебно-икономическа експертиза, което
не е оспорено от страните и което съдът възприема като компетентно и
добросъвестно изготвено. Вещото лице сочи, че общият размер на задължението на
ответника е в размер на 1045.17 лв., от които сумата 419.33 лв., представляваща
главница по договор за паричен заем; сума в размер на 50.23 лева, представляваща договорна лихва от
03.11.2015 г. до 01.04.2016г.; сумата 27.00 лева, представляваща такса разходи
за събиране на вземания по чл. 8, ал. 1 от договора; сумата 404.55 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
03.11.2015 г. до 01.04.2016 г., както и сумата 144.06 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 04.11.2015 г. до датата на подаване на
заявлението в съда.
Ето защо, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК за основателен, тъй като е налице
неточно изпълнение по Договор за заем на физическо лице, сключен на 6.07.2015
г. с № 2342095 до размера на: 419,33 лв. ( четиристотин и деветнадесет лева и
33 стотинки), представляващи главница по договор за паричен заем; 50,23 лв.
(петдесет лева и 23 стотинки), представляващи договорна лихва: от 3.11.2015 г.
до 1.04.2016 г. (падеж на последна погасителна вноска); 27,00 лв. /двадесет и
седем лева/, представляващи такса разходи за събиране на вземания; 404,55 лв.
/четиристотин и четири лева и 55 стотинки/, представляващи неустойка за
неизпълнение на договорно задължение: /за периода от 3.11.2015 г. до 1.04.2016
г. (падеж на последна погасителна вноска); 144,06 лв. (сто четиридесет и четири
лева и 06 стотинки), представляващи обезщетение за забава: за периода от
4.11.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2019 г., както
и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението – 02.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата 25 лева държавна такса и сумата 50 лева юрисконсултско възнаграждение
/чл.78, ал.8 от ГПК изм./ разноски по
делото, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1099
от 04.04.2019 г. по ч.гр.д. № 1891/2019
г. по описа на РС Стара Загора.
На осн.чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца
разноски по делото в размер на 625 лв., представляващи
внесена ДТ и юриск. възнаграждение и внесен депозит за вещо лице, както и да
заплати направените по ч.гр.д. № 1891/2019 г. по описа на РС Стара Загора
съдебни и деловодни разноски в размер на 75 лв., съобразно представеният списък
на разноските по чл. 80 от ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.А. ***, ЕГН **********,***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
„Лабиринт, ет. 2, офис 4, суми в размер
на 419,33 лв. (четиристотин и
деветнадесет лева и 33 стотинки), представляващи главница по договор за паричен
заем; 50,23 лв. (петдесет лева и 23
стотинки), представляващи договорна лихва: от 3.11.2015 г. до 1.04.2016 г.
(падеж на последна погасителна вноска); 27,00
лв. /двадесет и седем лева/, представляващи такса разходи за събиране на
вземания; 404,55 лв. /четиристотин и
четири лева и 55 стотинки/, представляващи неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 3.11.2015 г. до 1.04.2016 г. (падеж на
последна погасителна вноска); 144,06 лв.
(сто четиридесет и четири лева и 06 стотинки), представляващи обезщетение за
забава: за периода от 4.11.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда
– 02.04.2019 г., както и законна лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението – 02.04.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
1099 от 04.04.2019 г. по ч.гр.д. № 1891/2019
г. по описа на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА Х.А. ***, ЕГН **********,*** да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт,
ет.2, офис 4, направените по ч.гр.д. № 1891/2019 г. по описа на РС Стара Загора
разноски в размер на 75 лв., както и
направените по настоящото дело разноски в размер на 625 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: