№ 1605
гр. София, 28.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Ася Събева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20221000500959 по описа за 2022 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по гр.д. 7392/19 г. по описа на СГС –
Столична община.
С решение № 266 777/30.11.21 г. съдът е уважил искове с правно основание чл.
49 ЗЗД и 86 ЗЗД, предявени от П. С. Т. срещу Столична община, чиито длъжностни
лица са проявили бездействие при изпълнение на задължението на Общината да
поддържа тротоарите като част от общинската пътна мрежа в добро състояние, и
поради падане след спъване в неравност на тротоар на бул. „З. Стоянов“ (ж.к. Люлин)
ищцата е контузила лявата си раменна става и е счупила десния крак в областта на
шийката на тазобедрената става. За възмездяване на неимуществените вреди на ищцата
съдът е присъдил обезщетение в размер на 30 000 лв., а за разликата до заявените
45 000 лв. искът е отхвърлен. За имуществени вреди – разходи, обезпечаващи
лечението, съдът е присъдил обезщетение в размер 128.45 лв., а за разликата до
претендираните 188.45 лв. искът е отхвърлен. Присъдени са за възмездяване на вредите
от забавеното плащане обезщетения, съответстващи на двете главници и равняващи се
на законните лихви от 07.09.18 г. до изпълнение на задълженията.
С въззивната жалба се утвърждава, че решението е неправилно, тъй като ищцата
не е провела пълно и главно доказване на деликта, осъществен от лице, на което
ответникът е работодател. На анализ са подложени показанията на свидетеля на
ищцата П. П. (неин син), заявил, че не познава кв. Люлин и затова не може да назове
името на улицата, на която майка му е претърпяла инцидент. Същият описва спирка на
градския транспорт, от която ищцата е следвало да пътува с рейс № 111 до кв.
Младост, в близост с която имало павилион за цигари и алкохол, мебелен магазин, а от
другата страна имало градинка и аптека. Според пълномощника на ответника няма
спирка на градския транспорт в близост едновременно до аптека и мебелен магазин.
Затова счита, че свидетелят е дал показания по преразказ, което ги прави
1
недостоверни. Моли да се отмени решението на СГС и исковете да се отхвърлят,
евентуално да се редуцира обезщетението за неимуществени вреди до сумата от 20 000
лв. и съответни на такава главница лихви.
В производството пред въззивния състав не са събирани нови доказателства.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба,
атакуваща валидно и допустимо съдебно решение.
Дължи се произнасяне с оглед доводите за неправилност на решението.
Въз основа твърденията на страните и в рамките на очертания предмет на
проверка, според доказателствата, приобщени към първоинстанционното дело,
САС приема следното:
Още с отговора на исковата молба ответникът заявява, че не възразява срещу
доказателствените искания на ищцата, но счита над сумата от 5 000 лв. претенцията за
неимуществени вреди за завишена.
От това изявление може да се направи извод, че е налице признание на исковете
по основание с оспорване по размер.
Относно показанията на св. П. П., разпитан в о.с.з. на 19.05.21 г., настоящият
състав приема, че невъзможността на свидетеля да назове улицата на инцидента,
молбата му към съда да му даде възможност да направи справка в Гугъл мапс, за да
удовлетвори настойчивото питане на ответника за конкретното място на което майка
му (ищца в процеса) е паднала, е индиция за липса на предварителна подготовка за
заседанието и свидетелство за възпроизвеждане на случая на база наличните познания
и спомените за случилото се. Несъмнено е, че улицата се е намирала в ж.к. Люлин
(Трета част според свидетеля), че двамата (с ищцата) са се движели в светлата част на
денонощието по тротоар, покрит с асфалтова настилка, с изрязано покритие и ниво под
общата равнина, в което кракът на ищцата попаднал, тя загубила равновесие и паднала.
Според чл. 11 от ЗОС Общината е задължена да управлява имотите общинска
собственост и да предприема мерки за осигуряване безопасността им.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищцата, необезпечила сигурността си при движение пеша по столичен
тротоар. Състоянието на тротоарните настилки следва да е такова, че по тях да може да
се движат безопасно и лица с намалено зрение, и непълновръстни лица, неможещи да
преценяват и да се предпазват ефективно от опасности.
Наличието на неравност, довела до загуба на равновесие, падане и травмиране, е
доказателство за несвършена работа от лица, в чиито длъжностни задължения попада
поддръжката на тротоарните площи и обосновава приложимостта на отговорността,
регламентирана от чл. 49 ЗЗД.
При преценка размера на обезщетението настоящият състав зачита
възпроизведеното от вещото лице д-р Т. Д., утвърдило наличие на причинна връзка
между описания в исковата молба механизъм на падане и вредите на ищцата. СГС е
съобразил продължителността на обездвижването на ищцата, наличието на остатъчни
последици (скъсен крайник, който предстои да наруши и статиката на гръбначния
стълб), намален обем на движенията. САС съобразява и относително ниската възраст
на ищцата спрямо „живота“ на изкуствената става, подлежаща на подмяна поради
амортизация. С оглед на това и съобразно момента на увреждането (2018 г.) САС
приема, че първоинстанционният съд е определил обезщетение, съответстващо на
доказаните от ищцата неимуществени вреди и съразмерен с присъжданите
обезщетения за вреди с подобна интензивност и продължителност.
Поради извод за правилност на първоинстанционното решение и на основание
чл. 272 ГПК САС се ползва от мотивите на първостепенния съд.
2
На основание чл. 38 ЗА в полза на повереника на ищцата – адв. М. Д.,
въззивникът следва да заплати адвокатски хонорар в размер на 1 257.21 лв.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в осъдителната му част решение № 266 777/30.11.21 г., постановено
по гр.д. 7392/19 г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА Столична община да заплати на адвокат М. Д.
Д. адвокатски хонорар за участие във въззивното производство в размер на 1 257.21
(хиляда двеста петдесет и седем, 0.21) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3