РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Бургас, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниел Н. Марков
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
при участието на секретаря Лена Р. Димитрова
в присъствието на прокурора Бояна Люб. Кузманова
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно наказателно
дело № 20252100600315 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е въззивно и се движи по реда на глава ХХІ от НПК с
оглед разпоредбата на чл. 341 ал.1, вр. чл. 306 ал.1, т.3 от НПК.
Образувано е по въззивен протест на Районна прокуратура – Бургас (РП
– Бургас, БРП) против Определение № 408 от 17.02.2025 г. на Районен съд –
Бургас (РС-Бургас, БРС), постановено по НОХД № 2764/2024 г. по описа на
същият съд.
С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд, на основание чл.
68, ал.1 от НК, е привел в изпълнение общо наказание от две години лишаване
от свобода, наложено на осъдения И. С. Ч., ЕГН **********, по ЧНД №
21/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас (ОС-Бургас, БОС), като е
определил същото да се търпи при първоначален строг режим. Със същото
определение, на основание чл. 59, ал.1 от НК, районният съд е приспаднал от
приведеното в изпълнение наказание времето, през което осъденият е бил
1
задържан по НПК или ЗМВР, а също и времето, през което Ч. е търпял
наказание лишаване от свобода, по която и да е от присъдите, включени в
съвкупността.
Прокуратурата е недоволна от първоинстанционния съдебен акт в частта
му, касаеща определения от районния съд режим за изтърпяване на
приведеното в изпълнение наказание. Според прокурора, разпоредбата на чл.
57, ал.1, т.2, б.“В“ от ЗИНЗС, на която се е позовал първостепенният съд,
предписвала да бъде определен „строг“ режим само за деянието, извършено в
изпитателния срок на условно осъждане, затова, според представителя на
държавното обвинение, посочената разпоредба е неприложима по отношение
привеждането в изпълнение на наказание „лишаване от свобода“, отложено по
реда на чл. 66, ал.1 от НК и в чийто изпитателен срок е било извършено
второто деяние, за което на осъденото лице също е било наложено наказание
„лишаване от свобода“. От въззивния съд се иска да измени протестираното
определение и при условията на чл. 57, ал.1, т.3. от ЗИНЗС да определи общ
режим за изтърпяване на отложеното наказание.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас (БОП, ОП-Бургас) поддържа въззивния протест. Според
него, режимът за изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание
лишаване от свобода действително е бил определен неправилно, тъй като
посочената от районния съд разпоредба не се отнасяла за отложените
наказания по чл. 66, а единствено за наказанията, наложени за престъпления,
извършени в изпитателен срок на предходно осъждане. Моли въззивния съд да
измени посоченото определение, като определи по-лек режим на изтърпяване
на приведеното в изпълнение наказание и същият да бъде „общ“, определен на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
В съдебно заседание пред въззивния съд осъденият се явява лично и
моли за промяна на определения режим. Служебният му защитник изразява
становище за основателност на протеста. Моли въззивния съд да измени
определението на първоинстанционния съд, като промени режима от „строг“
на „общ“ на приведеното в изпълнение отложено наказание лишаване от
свобода за срок от две години.
Бургаският окръжен съд, следа като обсъди изложените от страните
доводи, анализира приложените по делото доказателствени материали и
2
провери обосноваността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт,
направи следните фактически и правни изводи:
Въззивният протест е процесуално допустим, доколкото е подаден в
законоустановения срок от съответната прокуратура и с него се иска
извършване на въззивна проверка на невлязъл в сила първоинстанционен
съдебен акт. Разгледана по същество, протестът се явява основателен.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
Производството по НОХД № 2764/2024 г. на БРС е било образувано по
внесен от РП – Бургас обвинителен акт против подсъдимия И. С. Ч., ЕГН
**********, за извършени 26.08.2023 г. престъпления по чл. 131, ал.1, т.5а, вр.
чл. 130, ал.2 от НК и по чл. 144, ал.3, т.1 и т.3, вр. ал.1 от НК. Съдебното
производство е приключило на 31.10.2024 г. с одобрено от съда споразумение,
по силата на което Ч. е бил признат за виновен в извършването и на двете
престъпления, за които е бил обвинен, като за тях му е било наложено едно
общо наказание от дванадесет месеца лишаване от свобода, за което е бил
определен строг режим за изтърпяване на основание чл. 57, ал.1, т.2, б.В от
ЗИНЗС.
Видно от приложената справка за съдимост, към момента на одобряване
на споразумението по НОХД № 2764/2024 г. на БРС, спрямо И. С. Ч. е имало
постановени и влезли в сила присъди по НОХД № 5599/2021 г. по описа на
РС-Бургас с наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода с
тригодишен изпитателен срок и по НОХД № 1408/2022 г. по описа на
Окръжен съд Бургас с наложено наказание от две години лишаване от свобода
и с изпитателен срок от четири години. С определение по ЧНД № 21/2023 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, влязло в сила на 27.02.2023 г., на Ч. е било
определено едно общо наказание по посочените влезли в сила присъди в
размер на най-тежкото от тях, а именно две години лишаване от свобода с
четиригодишен изпитателен срок.
С нарочно предложение, постъпило с вх. № 46818/07.11.2024 г. в БРС по
тяхно НОХД № 2764/2024 г., Районна прокуратура – Бургас е поискала от
районния съд да приведе изцяло в изпълнение, на основание чл. 68, ал.1 от
НК, общото наказание, наложено на осъдения Ч. с определението на БОС по
ЧНД № 21/2023 г., тъй като престъпленията, предмет на одобреното
споразумение по НОХД № 2764/2024 г. на РС – Бургас, са били извършени от
3
Ч. в изпитателния срок на общото наказание по ЧНД № 21/2023 г. на БОС.
С определение № 519 от 17.02.2025 г. (протестираното определение)
първоинстанционният съд приел за основателно предложението на РП-Бургас
и привел в изпълнение, на основание чл. 68, ал.1 от НК, общото наказание от
две години лишаване от свобода, определено на Ч. по ЧНД № 21/2023 г. на
БОС, като определил същото да се търпи при първоначален строг режим.
Съдът приспаднал от така приведеното общо наказание времето, през което
осъденият е бил задържан по НПК или ЗМВР, както времето, през което
същият е търпял наказание лишаване от свобода, по която и да е от
включените в съвкупността присъди.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Правилно районният съд е преценил, че е налице хипотезата на чл. 68,
ал.1 от НК. Видно от съдържанието на одобреното от съда споразумение по
НОХД № 2764/2024 г. на РС-Бургас, престъпленията, за които Ч. се е признал
за виновен, са извършени от него на 26.08.2023 г. Изпитателният срок,
определен от Окръжен съд – Бургас по негово ЧНД № 21/2024 г. е
четиригодишен и започва да тече от 27.02.2023 г. – датата, на която е влязла в
сила последната постановена присъда, т.е. когато съдът е имал възможност да
групира наказания при условията на чл. 25 от НК, и изтича на 27.02.2027 г.
Ето защо правилно районният съд е приел, че престъпленията, предмет на
наказателното производство по НОХД № 2764/2024 г. на БРС, са извършени в
изпитателния срок на предходно осъждане.
Неправилно районният съд е определил строг режим за изтърпяване на
приведеното в изпълнение наказание. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1,
т.2 от ЗИНЗС строг режим за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“
се определя при наличие на някоя от трите, изрично посочени в закона
хипотези – ако е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок повече от
пет години за извършено умишлено престъпление; за наложено наказание
„лишаване от свобода“ за умишлени престъпления, когато не са изтекли
повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание
лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от
Наказателния кодекс, независимо от реабилитацията; за наказания „лишаване
от свобода“, наложени за умишлени престъпления, които са били извършени в
4
изпитателния срок на условно осъждане, заради което е постановено
отложеното наказание да се изтърпи отделно, но ако сборът от двете
наказания надвишава две години. От данните за съдимостта на осъдения И. Ч.
може да се направи категоричен извод, че по отношение на приведеното в
изпълнение общо наказание изобщо не са приложими първите две хипотези на
чл. 57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС – приведеното наказание е в размер на две години, а
изпълнението на последното ефективно изтърпяно от Ч. наказание „лишаване
от свобода“ е приключило през 2014 г. (по НОХД № 4624/2013 г. на РС-
Бургас).
Не е приложима и третата хипотеза на чл. 57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС.
Действително в конкретния случай общият сбор на отложеното наказание и на
наказанието, наложено за престъплението, извършено в изпитателния срок на
отложеното наказание, превишава две години, но буквалния прочит на
разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.2, б.В от ЗИНЗС сочи, че строг режим следва да
се определя само за наказанията, които са наложени за умишлени
престъпления, извършени в изпитателния срок на предшестващо условно
осъждане. Посочената разпоредба е неприложима за наказанието „лишаване
от свобода“, което е било отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК и в чийто
изпитателен срок именно е било извършено второто деяние, за което на
осъденото лице също е било наложено наказание „лишаване от свобода“. В
същия смисъл е и константната съдебна практика, установена напр. в
посочените от прокуратурата съдебни решения на Върховния касационен съд
(ВКС) – Решение № 391/26.10.2023 г. на ВКС по н.д. № 522/2023 г., Решение
№ 214/05.11.2018 г. на ВКС по н.д. № 912/2018 г, Решение № 108/21.05.2019 г.
на ВКС по н.д. № 381/2019 г. и др. Ето защо налага се изводът, че в конкретния
случай, районният съд неправилно е определил строг режим за изтърпяване на
общото наказание по ЧНД № 21/2024 г. на ОС-Бургас, поради което
обжалваното определение следва да се измени в тази му част, а на осъдения Ч.
да се определи общ режим за изтърпяване на наказанието от две години
лишаване от свобода. В останалата му част, поради липса на основания за
неговата отмяна или изменение, определението следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно. Правилно на основание чл. 25, ал. 2 от НПК,
районният съд е постановил, при изпълнение на отложеното наказание, от
него да се приспадне времето, през което осъденият е търпял наказание
"лишаване от свобода" по включените в съвкупността осъждания, както и на
5
основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НПК – да се приспадне времето, през
което осъденият е бил с мярка за неотклонение "задържане под стража",
"домашен арест" или е бил задържан по ЗМВР и НПК за деянията, предмет на
осъжданията.
Ръководен от горните съображения, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Определение № 408 от 17.02.2025 г. на Районен съд – Бургас,
постановено по НОХД № 2764/2024 г. по описа на същият съд, като:
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 57, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС, осъдения И. С. Ч.,
ЕГН **********, да изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ приведеното в
изпълнение общо наказание от две години „лишаване от свобода“, наложено
му по ЧНД № 21/2024 г. на Окръжен съд – Бургас.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6