РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Бургас, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222000500263 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е въззивна жалба от Земеделска кооперация за
производство и услуги „Сарафово“, представлявана от председателя К. С.
срещу решение № 260195/13.05.2022 год. по гр.д.№ 1187/2020 год. по описа
на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от ЗКПУ
„Сарафово“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
кв. „Сарафово“, представлявана от председателя К. С. С., със съдебен адрес:
С., бул. „Г. С. Р.“ **, ет. * срещу Община Бургас, представлявана от кмета
Димитър Николов, с адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 26 иск да се
приеме за установено, че ответникът не е собственик на терен,
представляващ стопански двор на ЗКПУ „Сарафово“, кв. С., с адрес: гр.
Б., кв. „С.“, ул. „Б.“, с площ от 7954 кв.м., при сегашни граници: поземлени
имоти с идентификатори 07079.820.95, 07079.1.933,
07079.820.124,07079.820.143, 07079.820.136, 07079.820.128,
07079.820.121,07079.820.120, който имот е разположен в повече от един
поземлен имот съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Бургас, одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изп.директор на
АГКК и последно изменение със заповед № КД-14-02-1688/23.10.2013г. на
началника на СГКК Бургас, а именно:
1
1.Реална част с площ от 5967 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
07079.820.124 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас,
одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изп.директор на АГКК и
последно изменение със заповед № КД-14-02-1688/23.10.2013 г. на Началника
на СГКК Бургас, при граници на тази част: ПИ 07079.820.95, 07079.1.933,
новопроектирана улица 07079.820.940, с адрес: гр. Б., кв. С., ул. „Б.”, с площ
на целия поземлен имот от 15 867 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до
10 м, с номер по предходен план кв.5, парцел 1, при съседи: 07079.820.95,
07079.1.933, 07079.820.940, за реалната част съгласно геодезическо заснемане
на материализирани имотни граници, а за целия имот съгласно скица №15-
47931-20.01.2020 г.;
2.Поземлен имот с идентификационен номер 07079.820.123 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със
заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на изп.директор на АГКК, с адрес: гр. Б., кв.
С., ул. „Б.“, площ 322 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен за жилищни нужди, с
номер по предходен план кв. 17, парцел 2, при съседи: 07079.820.940,
07079.820.122, 07079.820.120, 007079.820.121;
3.Поземлен имот с идентификационен номер 07079.820.125 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със
заповед № РД-18- 9/30.01.2009г. на изп.директор на АГКК, с адрес: гр. Б., кв.
С., ул. „Б.“, площ 321 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен за жилищни нужди, с
номер по предходен план кв.17, парцел 3, при съседи: 07079.820.940,
07079.820.123, 07079.820.126, 07079.820.121;
4.Поземлен имот с идентификационен номер 07079.820.126 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със
заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на изп.директор на АГКК, с адрес: гр. Б., кв.
С., ул. „Б.“, площ 319 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен за жилищни нужди, с
номер по предходен план кв. 17, парцел 4, при съседи: 07079.820.125,
07079.820.121, 07079.820.128, 07079.820.127, 07079.820.940,
5.Поземлен имот с идентификационен номер 07079.820.127 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със
заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на изп.директор на АГКК, с адрес: гр. Б., кв.
С., ул. „Б.“, площ 322 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен за жилищни нужди, с
номер по предходен план кв.17, парцел 5, при съседи: 07079.820.126,
07079.820.128, 07079.820.137, 07079.820.940;
6.Поземлен имот с идентификационен номер 07079.820.137 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със
заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на изп.директор на АГКК, с адрес: гр. Б., кв.
2
С., ул. „Б.“, площ 316 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен за жилищни нужди, с
номер по предходен план кв. 17, парцел 6, при съседи: 07079.820.127,
07079.820.128, 07079.820.136, 07079.820.138, 07079.820.940;
7.Поземлен имот с идентификационен номер 07079.820.138 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със
заповед №РД-18-9/30.01.2009г. на изп.директор на АГКК, с адрес: гр. Б., кв.
С., ул. „Б.“, площ 322 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен за жилищни нужди, е
номер по предходен план кв. 17, парцел 7, при съседи: 07079.820.137,
07079.820.140, 07079.820.136, 07079.820.940;
8.Поземлен имот с идентификационен номер 07079.820.139 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със
заповед №РД-18-9/30.01.2009г. на изп.директор на АГКК, с адрес: гр. Б., кв.
С., ул. „Б.“, площ 320 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен за жилищни нужди, с
номер по предходен план кв. 17,парцел 8, при съседи: 07079.820.138,
07079.820.140, 07079.820.136, 07079.820.143, 7079.820.140, 07079.820.940;
9.Поземлен имот с идентификационен номер 07079.820.140 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със
заповед №РД-18-9/30.01.2009г. на изп.директор на АГКК, с адрес: гр. Б., кв.
С., ул. „Б.“, площ 319 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен за жилищни нужди, с
номер по предходен план кв. 17,парцел 9, при съседи: 07079.820.139,
07079.820.136, 07079.820.143, 07079.820.141, 07079.820.940;
10.Поземлен имот с идентификационен номер 07079.820.141 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със
заповед №РД-18-9/30.01.2009г. на изп.директор на АГКК, с адрес: гр. Б., кв.
С., ул. „Б.“, площ 324 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен за жилищни нужди, с
номер по предходен план кв. 17, парцел 10,при съседи:07079.820.140,
07079.820.142, 07079.820.144,07079.820.940, като посочените имоти са част
от терен, представляващ стар имот с планоснимачен номер 913, с площ
от 35000 кв.м., съгласно АЧОС № 1022 от 01.11.1998г., издаден на основание
решение № 1909А/05.04.1998 г. на Поземлена комисия Бургас, в който е
разположен стопанският двор на ЗКПУ „Сарафово“ с площ от 7954 кв.м., и е
осъдена ЗКПУ „Сарафово“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, кв. „Сарафово“, представлявана от председателя К. С.
С., със съдебен адрес: С., бул. „Г. С. Р.“ **, ет. * да заплати на Община Бургас,
представлявана от кмета Димитър Николов, с адрес: гр. Бургас, ул.
„Александровска“ № 26 сумата от 1160 /хиляда сто и шестдесет/, лева -
направени разноски по делото.
Отразено е, че решението е постановено при участието на трето лице-
3
помагач на ищеца ЗКПУ „Сарафово“-Бургас, а именно - Държавата
представлявана на осн. чл.24, ал.12 от ЗСПЗЗ от Министъра на земеделието,
храните и горите
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
като незаконосъобразно и немотивирано. Твърди се, че в по-голямата част от
мотивите на окръжния съд са споделени твърденията на ищците относно
невъзможността процесният терен да бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ в
полза на ответната община, но неправилно съдът е приел, че е налице
хипотезата на пар.42 от ПРЗ на ЗИД на ЗОС. Изложени са съображения за
доказан правен интерес на ищеца за предявяване на исковата претенция,
както и за недоказана собственост на ответника върху процесния терен.
Повторени са твърденията на ищеца на които е основана исковата претенция
по отношение на придобита собственост върху сгради, постройки и площадки
разположени върху процесния терен, за които се твърди, че са част от
стопански двор, съгласно договор за покупко-продажба вписан на 06.11.1997
год. в СП-Бургас, за изключване на терена върху който са разположени
сградите, постройките и площадките на ищеца от обхвата на ЗСПЗЗ поради
„проведено мероприятие“ по смисъла на земеделския закон. Твърди се, че на
осн. чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ с влизането в сила на този закон държавата е
запазила собствеността си върху земите, върху които е било проведено
мероприятието, а общината не е придобила права върху тях нито по ЗСПЗЗ,
нито по силата на друг нормативен акт. Оспорена е извършената в полза на
общината реституция по ЗСПЗЗ с решение на поземлена комисия, както и
издаденият акт за частна общинска собственост, с твърдение, че не
легитимират валидно общината като собственик. Изложени са подробни
съображения относно невъзможността пар. 42 от ПРЗ към ЗИД на ЗОС да
бъде приложен в случая. Сочи се, че тази разпоредба има действие от
01.04.2006 год. и не е съществувала към момента на съставяне на актовете за
общинска собственост, а конкретно установените по делото факти не
разкриват предпоставките по тази законова хипотеза, поради което общината
не е придобила собствеността на това основание, а като е приел обратното
съдът е постановил неправилно решение. Твърди се, че окръжният съд е
допуснал противоречие между мотивите и диспозитива на постановения от
него съдебен акт, което също сочи неправилност на решението. Твърди се, че
към момента на предявяване на иска теренът е държавна собственост, а след
като бъдат отречени правата на общината, ищцовата кооперация би могла да
придобие собственост върху него като го закупи от държавата. Направено е
искане за отмяна на обжалваното решение, за разрешаване на спора по
същество от въззивния съд с уважаване на исковите претенции и присъждане
на съдебните разноски за двете съдебни инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор от ответника по иска - Община-
Бургас, чрез процесуален представител ю.к. Р., с който въззивната жалба,
подадена от ищеца, е оспорена като неоснователна. Изложени са съображения
в подкрепа на решаващия извод на съда, че на осн. пар. 42 от ПРЗ на ЗИД на
4
ЗОС е настъпила трансформация след отреждането на терена за обществено
ползване и той от държавен е станал общинска собственост. Твърди се, че
тези изводи на окръжния съд са законосъобразни и обосновани. Твърди се
също, че ищецът не е установил по делото валидно придобиване на описаните
в исковата молба сгради, постройки и площадки, тъй като за договора на
който се позовава ищецът не е спазена нотариалната форма, изискуема до
приемане на пар.29 от ПРЗ на ЗДИ на ЗСПЗЗ – ДВ бр.79/1996 год., след което
изискуемата форма е била писмена с нотариална заверка на подписите на
страните. Оспорен е правният интерес на ищеца от водене на настоящия иск
с твърдение, че сочената от него възможност за придобиване на терена в
случай, че същият е държавен, не е достатъчна да обоснове този интерес.
Сочи се, че ищецът не е ангажирал доказателства, че теренът е представлявал
стопански двор, за който е изработен и приет парцеларен план за отреждане
на застроени площи към сградите, което прави невъзможна идентификацията
и площта на терена към сградите. Сочи се, че сградите разположени върху
процесния терен са незаконни постройки и не са предвидени за запазване по
сега действащия план, че в кварталите на гр. Бургас е недопустимо
съществуването на стопански двор. Подчертано е, че трансформацията в
собствеността в полза на общината е настъпила по силата на закона, а АОС
имат само констативно действие. Направено е искане за потвърждаване на
обжалваното решение.
Държавата, която е конституирана като трето лице-помагач на ищеца,
представлявана пред съда на осн. чл. 24, ал. 12 от ЗСПЗЗ от Министъра на
земеделието, храните и горите, не е взела становище по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт
на окръжния съд, който подлежи на въззивно обжалване и е допустима.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по
обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание
чл. 124 от ГПК.
В открито съдебно заседание на въззивния съд страните поддържат
изразените становища, правят искане за присъждане на съдебни разноски.
Спорът между страните е висящ пред настоящия съд по предявените
обективно съединени искове от ищеца ЗКПУ „Сарафово“ срещу ответника
Община-Бургас. Първоначално подадената искова молба по която е било
образувано гр.д.№10594/2019 год. по описа на БРС, уточнена с последваща
молба на л.55, след прекратяване на производството и образуването след
приемането му по подсъдност на гр.д.№1187/2020 год. на БОС, е уточнена с
последващи молби на л.74 и сл. и на л.104 и сл. Ищецът твърди, че
ответникът не е придобил собствеността върху реално обособена част от
общо 7954 кв.м. от бивш стопански двор на организация по пар.12 от ПРЗ
на ЗСПЗЗ, а именно - бивша ЗК“Христо Ботев“-Бургас-заличена, попадаща
към настоящия момент в урбанизирана територия - в процесните десет
отделно обособени недвижими имоти индивидуализирани в
5
уточняващите молби, за които общината е издала акт за общинска
собственост и счита за свои. Ищецът мотивира правния си интерес от
предявяване на исковете с твърдението, че съгласно представени констативни
нотариални актове, издадени въз основа на актове за разпределение на
имущество по чл.27, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и на протокол за приемане и
предаване на имущество на правоимащи съгласно чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ, е
придобил собственост върху сгради, постройки и прилежащи площадки,
находящи се в бившия стопанския двор на бившата кооперация, поради което
на осн. чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ има право да изкупи от държавата
прилежащата площ от общо 7954 кв.м. към собствените си сгради,
постройки и площадки, но оспорването на собствеността на държавата
върху процесния терен от страна на ответната община е пречка за това.
Оспорени са придобивните основания, на които общината твърди, че е
станала собственик на процесния терен. В частите относно процесния терен е
оспорено решение №1909А/05.04.1994 год. на ПК-Бургас за възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници на собственост на общината върху
35 дка. от общо 65 дка. земеделска земя, както и издадения въз основа на това
решение на ПК-Бургас АЧОС № 1022/02.11.1998 год. в тези части. От една
страна се твърди, че състава на ПК-Бургас към момента на отразената в
решението на ПК-Бургас дата, не съответства на лицата които са го
подписали, поради което решението е нищожно, евентуално-оспорени са
реституционните предпоставки за възстановяване на собственост в полза на
общината с твърдение, че стопанският двор ведно с изградените в него сгради
към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ е „проведено мероприятие“, което
не позволява реалното възстановяване на собственост, а на осн. чл.24, ал.1 от
ЗСПЗЗ земята е останала държавна собственост, каквато е и към момента.
Ищецът е поддържал предявените искове, ангажирал е доказателства,
направил е искане за присъждане на съдебните разноски.
Ответникът с депозирания отговор е оспорил предявените искове.
Твърди, че исковата молба е недопустима поради липсата на правен интерес
от предявяване на исковете, тъй като ищецът не е легитимирано лице да
защитава държавния интерес. Оспорени са твърденията на ищеца, че е
собственик на сгради и постройки находящи се в бившия стопански двор на
заличената ЗК“Христо Ботев“-Бургас. Твърди се, че не са представени
доказателства, че сградите и постройките са законно изградени, а договорът
по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ на който ищецът се позовава, не е сключен в
изискуемата от закона форма за действителност. Твърди, че въз основа на
възстановяване на земеделска земя в полза на общината по ЗСПЗЗ с
решение № 1909А /05.04.1998 год. на ПК-Бургас и издадени АЧОС №
1022/02.11.1998 год. и АЧОС № 2021/02.11.1998 год. се легитимира като
собственик, включително на процесните имоти. Сочи се, че отразената в
решението на ПК-Бургас година на постановяването му – 1994 год. е
техническа грешка, тъй като то е постановено през 1998 год., към който
момент отразените лица подписали решението са били членове на ПК-Бургас.
6
Твърди също, че са били налице реституционните предпоставки за
възстановяване на собственост в реални граници в полза на общината. Сочи,
че със заповед № 1491/15.10.1992 год. е одобрен ПУП и ПРЗ на кв. Сарафово
гр. Бургас теренът на бившия стопански двор /включително процесният
терен/ е включен в регулацията на града. Сочи се, че за бившият стопански
двор са били обособени множество отделни УПИ, отредени за жилищно
строителство и изолационна зеленина, като след промяната на ПУП със
заповеди на Областен управител-Бургас от 2017 год. и 2018 год. имотите,
върху които попада и процесният терен, са отписани от актовите книги за
държавна собственост и предадени на Община-Бургас, поради което
твърдението на ищеца, че към момента на предявяване на иска терените са
държавна собственост не отговаря на истината. Сочи се, че съгласно пар.42
от ПЗР на ЗИД на ЗОС имотите, върху които попада процесният терен по
силата на закона са станали собственост на ответната община, което е
отразено и в заповедите на Областния управител за отписването им като
държавна собственост. Ответникът е направил искане за прекратяване на
производството поради недопустимост, евентуално – за отхвърляне на
предявените искове и присъждане на съдебните разноски.
Държавата, като третото лице-помагач на ищеца по исковете, не е
изразила становище.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл. 269 от ГПК се установи, че обжалваното решение е
постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната
форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно. Настоящият
съд намира решението за постановено по допустими искови претенции,
поради което същото е допустимо . Относно правния интерес на ищеца за
предявяване на исковете съдът съобрази приетото с т.1 от Тълкувателно
решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК,
съгласно което правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост е налице не само когато ищецът притежава самостоятелно
право, което се оспорва, но и тогава, когато има възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът
доказва само фактите, от които произтича правния му интерес, без да
доказва фактите от които произтича правото му. Ответникът следва да
докаже фактите от които произтича отреченото от ищеца право. Правният
интерес в случая произтича от твърденията на ищеца за възможността да
придобие собствени права върху процесния терен ако отрече правата на
ответника върху него и е установен от обстоятелството, че за твърдяната
собственост върху сгради разположени в процесния терен ищецът е
представил констативни нотариални актове за собственост и протокол №
56/05.10.1995 год. за приемане и предаване на имущество на правоимащите
съгласно чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ. В рамките на предмета на спора по
7
предявените отрицателни установителни искове /разяснен и с решение
№47/21.07.2021 год. по гр.д.№2925/2020 год. на ВКС, 2-ро г.о./ горните
обстоятелства са достатъчни да обосноват правния интерес на ищеца и
активната му процесуална легитимация за предявяване на исковете.
Държавата, като третото лице-помагач на ищеца по иска, не е взела
становище по делото.
Съгласно представените по делото констативни нотариални актове
н.а. № 123 от 10.05.**** год. и №70 от 19.02.**** год. - двата на нотариус В.
Д. - № *** на НК, /издадени въз основа на договор от 06.09.1995 год. за
покупко-продажба на недвижими имоти придобити чрез разпределение по
реда на пар.27, ал.1 от ЗСПЗЗ, вр. пар.13, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол №
56/05.10.1995 год. за приемане и предаване на имущество на правоимащите
съгласно чл. 27, ал.1 от ЗСПЗЗ/, и протокол № 56/05.10.1995 год. за
приемане и предаване на имущество на правоимащите съгласно чл. 27,
ал. 1 от ЗСПЗЗ, ищецът е собственик на сгради, постройки и прилежащи
площадки, находящи се в бившия стопанския двор на ЗК“Христо
Ботев“- Бургас - заличена. Описаните в договора и протокола недвижими
имоти към момента на предявяване на иска имат следните характеристики по
КККР на гр.Бургас: -сграда с идентификатор 07079.820.124.1 разположена в
поземлен имот с идентификатор 07079.820.124, в североизточната част на
УПИ I, кв.5 по плана на кв. С., гр. Б., със застроена площ от 419 кв.м., на един
етаж, с предназначение: селскостопанска сграда, идентична с описания в
документа за собственост обор с инв.№151-2, със застроена площ от 434
кв.м., представляващ едноетажна масивна сграда, използвана като
административно-стопанска сграда, състояща се от шест стаи, кухня,
тоалетна, складова част и стая за персонала с баня- тоалетна, въведена в
експлоатация през 1956 г., а към настоящия момент реновирана с оглед
описаното предназначение, разположена в североизточната част на УПИ I,
кв.5 по плана на кв. С., гр. Б.; - сграда с идентификатор 07079.820.124.2
разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.820.124, в
североизточната част на УПИ I, кв.5 по плана на кв. С., гр. Б., със застроена
площ от 21 кв.м., на един етаж, с предназначение: селскостопанска сграда,
идентична с описаната в документа за собственост едноетажна битова
постройка с инв.№151-15, със застроена площ от 24 кв.м., масивна със стени
от тухлен зид и покрита със стоманобетонова плоча, използвана като тоалетна
и въведена в експлоатация през 1991 г.; -сграда с идентификатор
07079.820.0.2 разположена в повече от един поземлен имот, а именно:
поземлени имоти с идентификатори 07079.820.140 и 07079.820.141, със
застроена площ от 25 кв.м., на един етаж, с предназначение: селскостопанска
сграда, идентична с описания в протокол №56 за приемане предаване на
имущество на правоимащи съгласно чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ от 05.06.1995 г.
като сграда - ярмомелка с инв.№6, изградена през 1952 г.; -масивен навес с
асфалтова площадка, разположен в повече от един поземлен имот, а
именно: поземлени имоти с идентификатори 07079.820.127, 07079.820.137,
8
07079.820.138, 07079.820.139 и 07079.820.140, като масивния навес е с площ
от 720 кв.м., построен на основание разрешение за строеж №203 от
09.05.1980 г., с масивни основи и с три стени от сглобяеми стоманобетонови
елементи с метален скелет покрит с вълнообразна ламарина, с инв. №151-13,
заедно е асфалтова площадка с площ от 3540 кв.м. с инв.№ 151-970014,
въведена в експлоатация през 1982 г., разположени на част от УПИ I в
квартал 5, УПИ IV, V и VI в квартал 17 по плана на кв. С., гр. Б.
Ищецът се позовава на това, че към момента на влизане на ЗСПЗЗ в
сила - 01.03.1991год. и в периода 05.06.1995 год.- 06.09.1995 год., той в
качеството си на член на кооперативно земеделско стопанство по смисъла на
чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ, имащ дял в имуществото на стопанството прекратено по
силата на пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. пар.13, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е
получил в собственост процесните сгради, постройки и площадки при
прекратяване на членството си, след което твърди, че е възникнало правото
му да закупи прилежащия към постройките терен на осн. чл.27, ал.6 от
ЗСПЗЗ. За теренът, представляващ бивш стопански двор на прекратеното
земеделско стопанство, твърди, че на осн. чл.24 от ЗСПЗЗ е държавна
собственост, включително към момента на предявяване на исковете. Сочи, че
след като е придобил собствеността върху сградите, постройките и
съоръженията и към момента на предявяване на исковете, ползва процесната
реално обособена част от този терен, която е оградена. Горното се
потвърждава от свидетелските показания на свидетелите Б. и С., разпитани
пред първата инстанция. Тъй като пълното доказване на правата на ищеца
върху сградите, постройките и площадките, разположени в процесния терен в
случая е извън предмета на спора по предявените отрицателни установителни
искове, съдът не разглежда оспорването на тези права от страна на ответника,
а на базата на приложените писмени доказателства приема собствеността на
ищеца върху посочените в исковата молба сгради, постройки и съоръжения,
които са разположени върху процесния терен, за установена с оглед целите на
настоящия процес.
Окръжният съд е приел по делото съдебно-техническа експертиза
извършена от вещо лице М., а също - основно и две допълнителни
заключения на вещо лице К., въз основа на които съдът намира за установено
твърдението на ищеца, че придобитите от него сгради постройки и
съоръжения, ведно с определените от вещо лице М. по задача на ищеца
прилежащи площи, попадат в процесните имоти, за които се твърди, че
общината не е собственик, а именно върху: 1.Реална част с площ от 5967 кв.м.
от поземлен имот с идентификатор 07079.820.124 по КККР на гр. Бургас, при
граници на тази част: ПИ 07079.820.95, 07079.1.933, новопроектирана улица
07079.820.940, с адрес: гр. Б., кв. С., ул. „Б.”, с площ на целия поземлен имот
от 15 867 кв.м., 2.Поземлен имот с идентификационен номер 07079.820.123 по
КККР на гр.Бургас, 3.Поземлен имот с идентификационен номер
07079.820.125 по КККР на гр. Бургас, 4.Поземлен имот с идентификационен
номер 07079.820.126 по КККР на гр.Бургас, 5.Поземлен имот с
9
идентификационен номер 07079.820.127 по КККР на гр. Бургас, 6.Поземлен
имот с идентификационен номер 07079.820.137 по КККР на гр. Бургас,
7.Поземлен имот с идентификационен номер 07079.820.138 по КККР на гр.
Бургас, 8.Поземлен имот с идентификационен номер 07079.820.139 по КККР
на гр. Бургас, 9.Поземлен имот с идентификационен номер 07079.820.140 по
КККР на гр. Бургас, 10.Поземлен имот с идентификационен номер
07079.820.141 по КККР на гр.Бургас, като посочените имоти са част от терен,
представляващ стар имот с планоснимачен номер 913 с площ от 35 000 кв.м.
От събраните по делото доказателства се установява, че към датата на
влизане в сила на ЗСПЗЗ теренът е обособен като стопански двор, извън
регулация, като сградите и навесите са отразени в кадастралния план. Към
този момент теренът е собствен на държавата, по което страните не спорят. В
периода 05.06.1995 год. - 06.09.1995 год., в който ищецът твърди, че е
придобил собственост върху сградите и постройките разположени в бившия
стопански двор на ЗК “Христо Ботев“- заличена, процесният терен е бил
включен в строителните граници на населеното място и като неподлежащ на
реституция е останал държавна собственост. Със заповед на кмета на
Община Бургас №1491/15.10.1992 год. за терен, включващ и процесния, са
одобрени кадастрален план, регулационен план и застроителен план.
Съгласно заключението на вещо лице Кехайова в кадастралния план са
нанесени процесните сгради, а предвижданията на регулационни и
застроителния планове по повод на процесния терен са за нова улична
регулация, минаваща през парцела на стопанския двор, нов квартал 5 с
отреждане за комплексно жилищно строителство, обществено
обслужване и изолационна зеленина. През 1995г. е съставен акт за
държавна собственост №11905/04.10.1995г. за включване в регулация на
части от селскостопанския фонд и конкретно за терен от 26 декара, в които
попада и процесният терен, за комплексно жилищно строителство, общинско
обслужване и изолационна зеленина. След въвеждането на нов имот с
планоснимачен № 913 през 1998 год. в кв.“Сарафово“, последният с площ 35
декара е актуван е акт № 1022/02.11.1998 год. за частна общинска
собственост. Имот № 913 включвал парцел I кв.5, парцел I кв.16, парцел от I
до VIII в кв.15 и парцели от I до XI в кв.17. УПИ I, кв.5 като със заповед на
кмета на общината №367/07.03.2006 год. е разделен чрез обособяване на два
самостоятелни УПИ-I, отреден за комплексно жилищно строителство и
изолационна зеленина и УПИ- X, отреден за хотел и обществено обслужване.
По действащия към момента застроителен план не е предвидено запазване на
съществуващите сгради. Със заповед на областния управител на гр. Бургас
№РД-11-41/02.03.2018 г. е отписан от актовите книги за държавна
собственост терен с площ 26 декара, част от бивш имот №913, актуван с АДС
№ 11905/04.10.1995г.. Като основание за отписването е посочено, че имотът
е преминал в собственост на Община-Бургас по силата на пар. 42 от ПЗР
към ЗИДЗОС и е разпоредено предаването му на общината.
Горното сочи, че дори да се приеме, че общината не е придобила
10
собственост върху процесния терен на основание земеделска реституция по
представеното решение № 1909А /05.04.1994 год. на ПК-Бургас, по делото са
установени предпоставките за придобиване на процесния терен от общината
пряко по силата на закона - пар.42 от ПЗР на Закона за изменение и
допълнение на Закона за общинската собственост обн., ДВ, бр. 96 от
5.11.1999 г., съгласно който застроените и незастроените парцели и имоти
- частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за
обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно
предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този
закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост
на общините.
Без значение е дали за собствеността си общината е издала или не акт за
общинска собственост, тъй като тези актове имат само констативно, а не
правопораждащо действие.
За първи път възможност за придобиване на собственост върху терени,
представляващи части от бивши стопански дворове е предоставена с
допълненията на чл. 27 от ЗСПЗЗ- ДВ бр. 45 от 1995 год., с чиято нова ал. 6 е
предвидено лицата, които са придобили собствеността върху сгради от
имуществото на организациите по пар. 12 от преходните и заключителните
разпоредби, да могат да придобият собствеността върху ползваната от тях
застроена и незастроената част от земята част чрез:1. плащане с разсрочване
за 10 години на равни годишни вноски и индексация на дължимата сума с 20
на сто от размера на годишната инфлация; 2. обезщетяване за земята, върху
която не могат да възстановят собствеността си, поради обстоятелствата,
посочени в чл. 10б, чл. 15, ал. 2, чл. 24, ал. 6 и чл. 29, ал. 1; 3. внасяне на
равностойна земя в държавния поземлен фонд. Ищецът явно не се е
възползвал от горепосочените начини за уреждане на отношенията по повод
на земята, включваща процесния терен. Възможността за придобиване на
собственост върху процесната земя по чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ в редакцията след
последното й изменение - ДВ бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., е
обусловена преди всичко от това, към момента на искането за закупуване,
теренът да е държавна собственост, която предпоставка не е налице за
процесния терен след 05.11.1999 год. Обстоятелството, че към момента, в
който ищецът е проявил желание за закупуване на прилежащия терен под и
към сградите, постройките и площадките, този терен вече не е собствен на
държавата, изключва възможността за придобиване на терена по силата на чл.
27, ал.6 от ЗСПЗЗ.
Горното сочи неоснователност на предявените искове поради
установяване на правото на собственост от общината върху процесния
терен, разположен към момента на предявяване на исковете в десет УПИ, на
едното от сочените от общината основания, а именно по силата на закона
- пар. 42 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за
общинската собственост обн., ДВ, бр. 96 от 5.11.1999 г., макар да не са
установени предпоставките за придобиване на собственост на общината
11
върху процесния терен на другото твърдяно основание - земеделска
реституция. Както е приел и окръжният съд, представеното решение №
1909А/05.04.1994 год. на ПК-Бургас, с което в полза на общината е
възстановена собственост в стари реални граници върху пасище от 65 дка в
землището на с. Сарафово, по възраженията на ищеца, подлежи на косвен
съдебен контрол за законосъобразност. Дори да бъде споделено становището
на ответника за допусната техническа грешка в годината на постановяване на
решение № 1909А /05.04.1994 год. на ПК-Бургас, като се приеме, че вярната
година е 1998 год., за която се установи съответствие между членския състав
на комисията и положените подписи – т.е. дори са се счете, че решението на
ПК-Бургас не е нищожно, то същото се явява незаконосъобразно, тъй като
процесният терен в качеството му на част от стопански двор, върху който са
били изградени сгради и съоръжения е представлявал реализирано
мероприятие, което на осн. чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ е било пречка за
извършване на земеделска реституция в реални граници. В тази хипотеза е без
значение дали сградите са били законно изградени или не.
Предвид установената по делото собственост на общината върху
процесния терен на второто твърдяно основание, което обуславя изхода от
спора, въззивният съд не споделя възражението на въззивника, че изводите за
липсата на реституционни предпоставки са във вътрешно противоречие с
извода да неоснователност на предявените искове.
Ето защо, като е приел, че към момента на предявяване на исковете е
установена собствеността на Община - Бургас върху процесните имоти, което
обуславя неоснователност на предявените искове, Бургаският окръжен съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено от
настоящият съд, включително в частта, с която в полза на общината са
присъдени съдебни разноски от 1160 лева, от които 800 лева-депозит за
експертизи и 360 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно изхода от делото в полза на въззиваемата Община-Бургас
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.,
което следва да се възложи в тежест на въззивната страна.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260195/13.05.2022 год. по гр. д. №
1187/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА ЗКПУ „Сарафово“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, кв. „Сарафово“, представлявана от председателя К. С.
С., да заплати на Община - Бургас, представлявана от кмета Димитър
Николов, с адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 26 юрисконсултско
възнаграждение за защита пред въззивния съд в размер на 300 лв. /триста
лева/.
12
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13