Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  802

 

                               гр.Пловдив, 07. 08. 2020 г.

 

                              В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с.,  в закритото заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година,  в състав:

 

           Председател :  Радостина  Стефанова

                 Членове  :   Бранимир Василев

                                      Зорница Тухчиева

 

Секретар Петя Цонкова

като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова

възз.гр.д. № 602/2020г.

И за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК във вр. с чл.432 от КЗ,  чл.51 ал.2 от ЗЗД,  и чл.86 във вр. с чл.84 ал.3  от ЗЗД.

Образувано е по въззивна жалба на ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, район „Триадица“, бул.“Витоша“ № 89 Б, представлявано от К. Х. Ч. и Б. А. В. – Изпълнителни директори, чрез юрк. Р.И., против Решение № 23/10.01.2020г. на Районен съд –А., II гр.с. по гр.д.№ 1191/2019г., в частта, с което дружеството е осъдено  да заплати на Д.И.Г., ЕГН - **********,***, сумата за разликата над 628,50 лв. до пълния предявен размер от 1 706 лв., представляваща обезщетение за причинени от П. А. З., ЕГН - ********** - управлявал застрахования л.а.„Ауди 80“, рег.№ ***, имуществени вреди от непозволено увреждане, при пътно-транспортно произшествие на 01.05.2018 г. на главен път І-8, 251 км.+600 отклонение за с.С. и гр.А., върху л.а.„Фолксваген Пасат”, рег.№ ***– собственост на Д.И.Г., управляван от Д. Д.Г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.08.2018 г. до окончателното й изплащане, както и е осъдено да заплати по сметка на РС - А. сумата 418.25 лева за ДТ и разноски по производството; както и е осъдено да заплати на адвокат В.Д.М., ЕГН – **********, с адрес ***, офис 9, сумата 419 лв.  на осн.чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Моли да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли иска за разликата над  628,50 лв. до пълния предявен размер от 1 706 лв.

Въззиваемата страна Д.И.Г., ЕГН - **********,***, чрез адв.Д. М. – Д., не депозира писмен отговор, но  в открито съдебно заседание взима становище, че я оспорва изцяло. Претендира възнаграждение, определено на осн.чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – А. от Д.И.Г. против ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, е заведена искова молба, с която посочва, че на 01.05.2018 г. е настъпило ПТП, при което притежавания от нея лек автомобил марка „Фолксваген Пасат”, рег.№ ***– управляван от Д. Д.Г. е бил виновно повреден при удар от лек автомобил марка „Ауди 80“, рег.№ ***, управляван от П. А. З.. За възстановяване на причинените повреди, подробно описани в исковата молба, са необходими 2 500 лв., в която сума се включва както стойността на необходимите материали, така и тези за заплащане на вложения труд. Изтъква се, че вредите са причинени виновно от П. З., при управление на лек автомобил марка „Ауди 80“, рег.№ ***, които е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с „Застрахователно дружество ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД със застрахователна полица №BG/06/117002173650 – валидна до 07.08.2018 г. Направено е искане за осъждане на ответника да заплати  обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 1 706 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането 16.08.2018 г. до окончателното й заплащане.

Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, не е подал Писмен отговор по чл.131, ал.1 от ГПК. В първото съдебно заседание от същия е депозирана писмена молба, чрез юрк. И., с която оспорва иска изцяло. Застъпва, че принос за настъпване на ПТП-то има водачът на л.а.„Фолксваген Пасат“, които е имал техническа възможност да предотврати удара с л.а. „Ауди 80“ чрез безопасно спиране. Прави възражение за съпричиняване.

В хода на производството е допусната по искане на ищеца САТЕ. Изготвеното заключение от в.л. инж. С. М. е прието в съд. заседание на 24.10.2019г. е прието без възражения. Разпитан е и един свидетел Д. Д. Г., без доведен от ищеца.

Районен съд – А., за да постанови атакуваното решение, излага основни съображения, че  отговорността на застрахователя в хипотезата на чл.432 от КЗ, при застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност, тоест тя е налице дотолкова, доколкото е налице отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 от ЗЗД против деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по  чл.45 от ЗЗД или с иск по чл.432 от КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди. В случая ищецът е избрал защита на накърнените му права чрез прекия иск против застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ. Позовал се е на чл.432 ал.1 от КЗ - увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Цитирал е и нормата на чл.498 ал.3 от КЗ според която-  увреденото лице може да предяви претенцията си за осъждане на застрахователя да плати застрахователно обезщетение, само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Затова и правото на ищеца да предяви иск пред съда възниква само, ако преди това ищецът е предявил претенцията си пред застрахователя, но той: 1. Не е платил в тримесечен срок; 2. Отказал е да плати; 3. Предложил е или е изплатил обезщетение, но ищецът не е съгласен с размера му. Нормата определя допустимостта на иска, тоест това е процесуална предпоставка за допустимост на иска, от категорията на абсолютните, за които съдът е длъжен да следи служебно и в този смисъл нормата е императивна. Посочва се, че по делото е установено, че преди подаване на исковата молба, ищецът е отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ. В този смисъл, Районният съд аргументира, че уреденото в КЗ производство по искане за плащане на застрахователно обезщетение пред застрахователя е изчерпано, като възможност за извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл.498 от КЗ и за ищеца се открива възможност да предяви претенциите си пред съда.  Затова и  е формиран извод, че предявените искове са допустими.

             Районният съд е посочил, че по силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС. За основателността на предявения иск по делото, Районният съд изтъква, че  следва да бъде доказано кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, които стоят в причинна връзка с осъществено застрахователно събитие, наличие на застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата. Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Вредата подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно деяние /да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият институт на непозволеното увреждане включва в своя фактически състав следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина/. Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от предмета на имущественото застраховане.

В съответствие с правилото на  чл.154 ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищецът трябва да установи, в условията на пълно и главно доказване, противоправното действие на водача на лекия автомобил, причинените му от ПТП болки и страдания или имуществени вреди, както и връзката между тях. В тежест на ответника е да докаже твърдението си за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, както и правоизключващи/правопогасяващи възражения чрез допустимите от закона доказателствени средства.

                  Наложени са изводи, че в случая са налице всички визирани предпоставки на иска по чл.432 ал.1 от КЗ. Поведението на застрахования от ответника водач на МПС е довело до настъпване на ПТП. Механизмът, времето и мястото на настъпване на ПТП се установява както от представените по делото писмени доказателства, заключението на вещото лице, така и от свидетелските показания.  В резултат ПТП, причинено по вина на водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, автомобила на ищеца е бил увреден, а поведението на причинителя на вредата е виновно. Според  чл.45 ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното във всички случаи на непозволено увреждане. Поведението на водача на моторното превозно средство е и противоправно. Същият е нарушил разпоредбите на  чл.5, ал.1 т.1, чл.20, ал.2 и чл.50 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост и причинил средна телесна повреда на Д. Д. Г. и щети по управлявания от него автомобил, според които разпоредби: чл.5, ал.1 т.1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата  с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“;  чл.20 ал.2 от ЗДвП - „Водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на ПС, с превозния товар, с характера на интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видими препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“;  чл.50 ал.1 от ЗДвП – „На кръстовище, на което единия от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на ППС от другите пътища  да пропуснат ППС които се движат по пътя с предимство“.Предвид това отговорността за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се поема от застрахователя-ответното дружество.

По отношение на възражението на ответника за съпричиняване, Районният съд налага правни изводи, че по делото не се е установило допринасяне от страна на пострадалия Д. Г. за настъпване на вредоносния резултат – чл.51 ал.2 от ЗЗД и искането за намаляване на размера на определеното обезщетение е неоснователно и не следва да се уважава. Основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента ще има, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Позовал се е на Решение №169/28.02.2012 г. по т.дело №762/2010 г. – II т.о. ВКС; Решение №154/22.05.2012 г. по т.дело №316/2011 г. - IIт.о. ВКС/. В тежест на ответника е било да ангажира доказателства в подкрепа на възражението си и то при условията на пълно и главно доказване, а това не е направено по делото. От една страна не са били ангажирани никакви доказателства, които да установят, че водачът Д. Г. е обективирал поведение, с което е способствал настъпването на инцидента. От приетите по делото доказателства се е установило, че не е установено нарушение от този водач и за същото да е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Също така, за да се приеме, че е налице съпричиняване,  освен нарушение на правилата за движение по пътищата, следва да се установи и, че така проведеното поведение е допринесло за настъпването на вредите. Същевременно по делото липсват доказателства, които да сочат на друг източник на уврежданията, за да се приеме че друга е причината за тяхното настъпване. Поради тази причина възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е оставено без уважение от Районния съд.

Районният съд е приел за доказано, че на 01.05.2018 г. водачът Д. Г., управлявал собствения на ищеца автомобил е попаднал в ПТП, причинено по вина на трето лице, застраховано при ответника по застраховка „ГО“.  Не е било спорно между страните, че ПТП-то е станало в срока на действие на договора за застраховка „ГО“. Установено е било, че за настъпването на застрахователното събитие, незабавно са били уведомени служители от РД ВР Пловдив, мястото на произшествието е посетено от дежурен автоконтрольор – за което е съставен необходимия констативен протокол, удостоверяващ събитието, протокол за оглед на местопроизшествие, Албум на местопроизшествието, било е образувано ДП 25/2018 г. по описа на сектор „РПТ“ град Пловдив. Установено е по делото,  че на 01.05.2018 водачът на л.а.„Ауди 80“, рег.№ *** – П. З.е нарушил правила за движение по пътищата: чл.5 ал.1 т.1, чл.20 ал.2 е и чл.50 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост и причинил средна телесна повреда на Д. Д. Г. и щети по управлявания от него автомобила, а с решение постановено по АНД № 260/2019 г. по описа на РС А. П. А. З. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б “б“ вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК, като му е било наложено административно наказание „глоба в размер на 1000 лева“ и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца“. Решението е влязло в закона сила на 08.05.2019 г. – което е видно от приложеното АНД.

Установено е било по делото, че в срока по чл.380 ал.1 от КЗ ищецът е уведомил застрахователя за настъпването на застрахователното събитие, допуснал го е да извърши оглед на автомобила. Депозирал е писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, както и че с Решение на  РС А. е установено, че виновен за ПТП-то е водачът на застрахования при ответника автомобил. Предвид на това, на осн. чл. 432 от КЗ за този ответник е възникнало задължение да заплати обезщетение за имуществените вреди, причинени на автомобила на Д.И.Г. на 01.05.2018 год. За основателността на прекия иск в тежест на ищeца е да докаже, че е претърпял вреди  в причинна връзка с виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, както и какъв е техният размер.  

 

 

 

 С подадената въззивна жалба на ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД се възразява срещу направените правни изводи, поради което счита решението в обжалваната част за разликата над 628,50 лв. до пълния предявен размер от 1 706 лв. за неправилно.

ПдОС – V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

Първото основно оплакването на жалбоподателя се отнася до това, че неправилни са изводите на Районния съд, че причината за настъпилото ПТП е единствено поведението на застрахования в дружеството водач на л.а. „Ауди“ и съответно въз основа на това е било оставено без уважение възражението за съпричиняване. Също така, поддържа, че  неправилен е изводът на Районния съд, че дружеството не било ангажирало доказателства за твърдението, че водачът на увредения автомобил л.а. „Фолксваген Пасат“ има принос за настъпване на ПТП и че не е установено водачът Д. Г. да е извършил нарушение на правилата за движение на пътищата. В тази насока се позовава на т.6 и т.4 от заключението на приетата САТЕ. На следващо място, жалбоподателят въвежда оплакване, че неправилно Районният съд е приел, че застрахователното обезщетение възлиза на 1 706 лв. Поддържа, че средната пазарна стойност на автомобила към датата ПТП е 1796 лв., като 70 % от тази стойност възлиза на сумата  1 257 лв., тоест, сумата от 1 257 лв. съставлява дължимото застрахователно обезщетение при наличието на тотална щета, а не както е прието в размер на 1 706 лв.

Въззивната инстанция намира, че възраженията са неоснователни. По делото, както е посочил и Районният съд  не са били събрани доказателства, че с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. В тази насока е и константната съдебна практика на ВКС.  Обстоятелството, че Д. Г. не е могъл да реагира  своевременно на възникналата опасност, не означа, че е създал условия за настъпване на вреди или е повлиял на механизма на увреждането. Относно размера, Районният съд е възприел сумата, която се получава след приспадане на запазените части и която експертът е определил на 1 706 лв. – стойност на вреди, като е съобразил и средната пазарна стойност на автомобила към момента на повреждането му.

Решението в обжалваната част се явява законосъобразно и следва бъде потвърдено изцяло. В останалата част е влязло в сила поради необжалване.

Разноски.

Съобразно правния резултат жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на адв.Д. М. – Д. сумата 300 лв. за адвокатско възнаграждение, определено на осн. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА за въззивна инстанция.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд –  V възз. гр.с.

           

                     Р  Е  Ш  И :

 

Потвърждава Решение № 23/10.01.2020г. на Районен съд –А., II гр.с. по гр.д.№ 1191/2019г., в частта, с което ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, район „Триадица“, бул.“Витоша“ № 89 Б, е осъдено  да заплати на Д.И.Г., ЕГН - **********,***, сумата за разликата над 628,50 лв. до пълния предявен размер от 1 706 лв., представляваща обезщетение за причинени от П. А. З., ЕГН - ********** - управлявал застрахования л.а.„Ауди 80“, рег.№ ***, имуществени вреди от непозволено увреждане, при пътно-транспортно произшествие на 01.05.2018 г. на главен път І-8, 251 км.+600 отклонение за с.С. и гр.А., върху л.а.„Фолксваген Пасат”, рег.№ ***– собственост на Д.И.Г., управляван от Д. Д.Г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.08.2018 г. до окончателното й изплащане, както и е осъдено да заплати по сметка на РС А. сумата 418.25 лева за ДТ и разноски по производството; както и е осъдено да заплати на адвокат В.Д.М., ЕГН – **********, с адрес ***, офис 9, сумата 419 лв.  на осн.чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

В останалата част  решението е влязло в сила.

Осъжда ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, район „Триадица“, бул.“Витоша“ № 89 Б, да заплати на адв.Д. М. – Д., АК – Пловдив, съдебен адрес ***, офис 9, сумата 300 лв. за адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА по възз.гр.д.№ 602/2020г. по описа на ПдОС – V гр.с.

 

 

             Решението е окончателно.

 

 

                                   Председател  :

 

                                           Членове :