О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 26.08.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - РУСЕ, в закрито
заседание на двадесет и шести август през 2020 год. в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
като
разгледа докладваното от
съдия Купринджийска
к.а.н.д. № 66 по описа
на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл. 63 ал. 3 ЗАНН, във вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл.144 АПК, във вр. с чл. 248
от ГПК.
Постъпила е молба вх.2818/14.08.2020г.
от С.Ш.М. ***, чрез пълномощник адв.С.Ц. ***, с която моли да бъде допълнено
Решение № 200 от 11.08.2020 г. в частта относно разноските.
В срока по чл.
248, ал.2 от ГПК насрещната страна Дирекция „Инспекция по труда“- гр. Русе е
депозирала писмен отговор, като счита молбата за допустима, но неоснователна,
тъй като не били извършвани проучвания, а и делото не ес фактическа и правна
сложност. Моли да се измени решението в частта за разноските и да се присъдят
такива в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Съдът, за да се произнесе, съобрази следното: С Решение № 200 от
11.08.2020 г. по настоящото дело съдът е
отменил Решение № 893/05.12.2019 г. на Районен съд – Русе, постановено по АНД №
1740/2019 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 10-001419/15.08.2019
г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе и вместо него
е постановил изменение на цитираното НП, с което на С.Ш.М. *** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 500.00 лева на основание
чл. 141 ал. 1 КТ, като на основание чл. 415в ал. 1 КТ е намалил размера на
глобата от 2500.00 лева на 100.00 лева.
В съдебно заседание от 01.07.2020г.
процесуалният представител на жалбоподателя е поискал да им бъдат присъдени и
разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 150.00 лв., като е представила
и Договор за правна защита и съдействие № 003999/20.12.2019г. Съдът обаче е
пропуснал да се произнесе по искането на жалбоподателя както в мотивите, така и
в диспозитива на решението.
От правна страна съдът
приема следното:
Молбата за изменение на
решението в частта за разноските е допустима, а разгледана по същество е
основателна. Налице е пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по
искане то за присъждане на направените в производството разноски от страна на
жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.
63 ал. 3 ЗАНН (Нова – ДВ, бр.94 от 2019г.) в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие
касационния ответник е заплатил за адвокатски хонорар сумата от 150.00 лв., с
начин на плащане „в брой“. Сумата е по-малка от минимално предвидения
адвокатски хонорар за такъв тип дела съгласно разпоредбата на чл. 18 ал. 2, във
вр. с чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което не подлежи на редуциране. Същевременно с оглед крайния изход
на делото – изменено НП, като е намален размера на наложената глоба, следва да
бъде осъден касационния ответник, в лицето на ДИТ-
Русе, да заплати сторените от жалбоподателя разноски, съразмерно на уважената
част от жалбата, съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 3 ЗАНН, във вр. с чл. 143
ал. 3, във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 78 ал. 1 ГПК, а именно – 144.00
лева /(2400 х 150) : 2500 = 144/. В този смисъл неоснователни са възраженията
на ответната страна, че не били правени проучвания по делото и същото не било с
действителна правна и фактическа сложност. Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.
3 ЗАНН, във вр. с чл. 143 ал. 1 АПК, възнаграждението за един адвокат се
възстановява от органа, издал отменения акт или отказ, ако подателят на жалбата
е имал такъв. Т.е. основателността на претенцията за адвокатско възнаграждение
се преценява с оглед на процесуалното представителство. Правната и фактическа
сложност на делото и извършените от адвоката проучвания могат да имат отношение
към размера на възнаграждението, но не и към неговата основателност.
По отношение на искането на
касационния ответник да бъде изменено Решение № 200 от 11.08.2020 г. на АдмС –
Русе по настоящото дело, като му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира същото за недопустимо. Видно е от документите,
съдържащи се в касационното дело, че касационният ответник не е бил
представляван в производството от процесуален представител – нито е депозиран
писмен отговор на касационната жалба, нито в с.з. на 01.07.2020 г. се явява
упълномощен юрисконсулт. Не е направено и искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение до приключване на съдебното заседание.
Присъждането на разноски е право на страните в процеса, но за да има
произнасяне в тази насока от съда, следва страната да е направила изрично
такова искане до приключване на делото. В настоящия случай такова искане
липсва, поради което е недопустимо в последствие, след постановяване на
решението, да се прави искане за изменение на решението в частта за разноските,
при това не самостоятелно, а с писмен отговор на молба на другата страна в този
смисъл.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 63 ал. 3 ЗАНН, във
вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл.
248, ал. 3 от ГПК, Решение № 110 от 11.06.2020 г., постановено по
настоящото КАНД № 66/2020г. по описа на Административен съд - Русе, като ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ - София, да заплати
на С.Ш.М., ЕГН:**********,***, сумата от 144.00(сто
четиридесет и четири)лева за адвокатско възнаграждение.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.