№ 218
гр. Шумен, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Азадухи Ов. Карагьозян
Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500171 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260393/4.11.2021г. по гр.д.№2767/2020г. по описа на ШРС , съдът е
отхвърлил предявените от Й. С. Й., с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. В.П., ул. *, №
15, срещу „Диагностично - консултативен център 1 Шумен” ЕООД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Цар Освободител“ № 100, иск за
присъждане на допълнително трудово възнаграждение за положен труд през периода от
март 2018 г. до октомври 2019 г. в общ размер на 3 715,38 (три хиляди седемстотин и
петнадесет лева и тридесет и осем стотинки) лв., ведно със законна лихва върху
предендираното възнаграждение от датата на исковата молба - 07.12.2020 г. до окончателно
плащане, с правно основание чл.128, т. 2 КТ, вр, чл. 43, раздел V „Работни заплати и
допълнителни възнаграждения“ от КТД между ответника и Синдикална организация на
ФСЗ/КНСБ, вр. раздел III от ВПРЗ в ДКЦ 1 -Шумен“ ЕООД и иск с правно основание чл. 86
ЗЗД, за присъждане на мораторна лихва, за периода от 01.05.2018 г. до исковата молба -
07.12.2020 г., върху претендираното допълнително трудово възнаграждение за положен труд
през периода от март 2018 г. до октомври 2019 г„ в размер на 586.24 (петстотин осемдесет и
шест лева и двадесет и четири стотинки) лв., като неоснователни , осъдил е Й. С. Й. да
плати на „Диагностично - консултативен център 1 Шумен” ЕООД сумата от 1000 (хиляда)
лева - адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е обжалвано от Й. С. Й., действаща ,чрез пълномощника си адв.С. К.
1
от САК като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново
с което да уважи предявените искове и да й се присъдят и разноските по делото за двете
съдебни инстанции.
„Диагностично - консултативен център 1 Шумен” ЕООД, действащо , чрез
пълномощника си адв.В. К. от ШАК в срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозирало отговор с
който оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение и
потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадени в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и е допустима и следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Във въззивната жалба жалбоподателката сочи ,че ШРС в последното по делото
съдебно заседание на 4.10.2021г. допуснал съдопроизводствено нарушение на чл.142 ал.2 от
ГПК тъй като отказал да отложи съдебното заседание ,въпреки ,че адвокат С. К. депозирала
молба за отлагане на делото на 1.10.2021г. и посочила ,че тя е ангажирана по друго дело
,което не позволявало на адвоката да се яви на насроченото за 4.10.2021г. съдебно заседание
пред ШРС .
Въззивният съд счита ,че в този случай не е налице нарушаване на чл.142 ал.2 от
ГПК от ШРС и при провеждането на съдебното заседани на 4.10.2021г. не е допуснато
процесуално нарушение. На осн.чл.142 ал.2 от ГПК съдът отлага делото ,ако страната и
пълномощникът й не могат да се явят поради препядствие ,което страната не може да
отстрани ,като текста на закона е пределно ясен. В този смисъл е и практиката на ВКС. В
проведеното на 4.10.2021г. не са били налице доказателства ,че самата страна Й. С. е
възпрепядствана да присъства на съдебното заседание , като страната е имала и още един
упълномощен адвокат по делото адв.М. за която също не били налице доказателства ,че не
може да се яви на делото. Предвид гореизложеното възражението за допуснато процесуално
нарушение от ШРС е неоснователно.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата e предявила срещу „Диагностично - консултативен център 1 Шумен”
ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл.128, т. 2 КТ за присъждане на
допълнително трудово възнаграждение за положен труд през периода от март 2018 г. до
октомври 2019 г. в общ размер на 3 715,38 и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, за
присъждане на мораторна лихва в размер на 586.24лв. , за периода от 01.05.2018 г. до
исковата молба - 07.12.2020 г., върху претендираното допълнително трудово
възнаграждение за положен труд.
2
Във въззивната жалба жалбоподателката твърди ,че ШРС е допуснал процесуално
нарушение като съдът не се е произнесъл по спорният предмет на делото въведен с исковата
молба от ищцата. Съдът счита, че това възражение е неоснователно ,тъй като съдът е
разгледал въпроса дали на ищцата се дължи допълнително възнаграждение ,както по
вътрешните правила за работната заплата ,така и такива възнаграждения, които се следват
по изпълнение на договор за партньорство в рамките на проект по „Интеракцията с
общността - фактор за по добро бъдеще и успешна интеграция“, финансиран по българо-
швейцарска програма за подкрепа на социалното включване на роми и други уязвими групи
,като е приел въз основа на заключението по ССЕ ,че по действащите вътрешни правила и
счетоводни данни не са установени неплатени от работодателя допълнителни трудови
възнаграждения.
Не е спорно между страните по делото,че между тях е бил сключен Трудов договор
№ 317/31.01.2018 г. по силата на който ищцата през процесния период е заемала при
ответника длъжността „Лекар микробиология“.
През периода от 01.11.2015 г. до исковата молба - 07.12.2020 г. управителят на
ответното дружество е утвърдил, както следва: Вътрешни правила за работните заплати в
„ДКЦ 1 - Шумен“ ЕООД гр. Шумен в сила от 01.11.2015 г. , Заповед № 35/28.04.2016 г. за
изменение и допълнение на Вътрешни правила за работните заплати в „ДКЦ 1 Шумен“
ЕООД, Заповед № 68/03.10.2016 г. за изменение и допълнение на Вътрешни правила за
работните заплати в „ДКЦ 1 Шумен“ ЕООД, Заповед № 57/24.11.2017 г. за изменение и
допълнение на Вътрешни правила за работните заплати в „ДКЦ 1 Шумен“ ЕООД ,
Вътрешни правила за работните заплати в „ДКЦ 1 - Шумен“ ЕООД гр. Шумен в сила от
01.07.2019 г. , Вътрешни правила за работните заплати в „ДКЦ 1 - Шумен“ ЕООД гр. Шумен
в сила от 1.10.2019г., Вътрешни правила за работните заплати в „ДКЦ 1 - Шумен“ ЕООД гр.
Шумен в сила от 01.01.2020 г., Заповед № 63/14.12.2020 г. за допълнение на Вътрешни
правила за работните заплати в „ДКЦ 1 Шумен“ ЕООД. От Договор № 25-01-051/14.02.2017
г и Допълнително споразумение /Анекс/ от 04.10.2018 г. , както и приложения се установява
,че ответното дружество и Община Шумен са участвали в проект „Интеракцията с
общността - фактор за по добро бъдеще и успешна интеграция“, финансиран по българо-
швейцарска програма за подкрепа на социалното включване на роми и други уязвими групи.
От показанията на свидетелката Х.Д. И., разпитана пред ШРС в служебни
правоотношения с ответника и пряко подчинена на ищцата в микробиологичната
лаборатория на ДКЦ, където от 2018 г. д-р Й. била по трудов договор, твърди, че при
постъпване на работа не и бил провеждан инструктаж за Вътрешните правила за
организация на работната заплата и Правилника за вътрешния трудов ред, както и че не
била запозната с метода на изчисляване на допълнителното трудово възнаграждение, което
се полагало. През 2020 г., по повод водено гражданско дело се запознала с Вътрешните
правила за определяне на допълнителните възнаграждения касаещи лаборантската дейност,
не и станало ясно как се изчислява финансовия резултат, но е получавала допълнително
възнаграждение по вътрешни правила като лаборант въз основа на този финансов резултат
3
единствено през 2019 г.. С колеги коментирали, че за лаборантите допълнителното
възнаграждение е 10% от заработката, но те били осем колежки, като знае, че д-р Й. не била
получавала възнаграждение по вътрешни правила. От показанията на свидетелката С.Д. М. -
главен счетоводител при ответника, разпитана пред ШРС , се установява, че в „ДКЦ 1“, през
различните периода имало различни Вътрешните правила, утвърждавани от управителя,
последните от 01.01.2021 г., с които била регламентирана организацията на работната
заплата и начина на плащане за целия персонал по сектори, лекари, медицински
специалисти и лаборанти. Правилата определяни от управителя за отделните сектори били
различни, т. е. за всеки сектор се предвиждали различни правила за плащане на
допълнително възнаграждение. През 2017 г. ответното дружество било страна по договор с
Община Шумен за партньорство по българо-швейцарски проект, за оказване на медицинска
помощ на роми за срок тридесет месеца. Дейностите по проекта били извършвани в
работното време на лекари и медицински специалисти. В началото за определяне на
възнагражденията на преките изпълнители нямало нарочни заповеди , като се плащало въз
основа на действалите Вътрешни правила за работната заплата. Първата нарочна заповед, с
което се регламентирало допълнително възнаграждение по проекта, към работната заплата
на лекарите специалисти по трудов договор, била от 09.03.2018 г. - за 75% от личния
принос, а следващата от 14.12.2018 г. за 300% от личния принос. За определяне плащането
на допълнителното възнаграждени на лекарите изпълнители, имало лекар - координатор,
който следял, каква дейност извършват и давал отчет в счетоводството, съдържащ кой
лекар, каква заработка имал. Плащането се начислявало във фишовете за работна заплата на
лекарите, по отделно перо, като не се издавал нарочен документ. Отчитали дейността пред
Община Шумен, със Спецификации към касовия отчет за общината на шест месечен период,
като се изготвял на седмия месец. Докато ищцата работила с ответника на граждански
договор не била получавала възнаграждение по проекта. Първо плащане на възнаграждение
по проекта ищцата получила през месец февруари 2018 г. - след сключване на трудов
договор.
От приетото и неоспорено заключение по допуснатата по делото ССЕ пред ШРС се
установява, че по действащите вътрешни правила и счетоводни данни не са установени
неплатени от работодателя допълнителни трудови възнаграждения.
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 НСОРЗ с КТД, с Вътрешни правила за
работната заплата и/или с Индивидуален трудов договор могат да се определят и други
допълнителни трудови възнаграждения. Такива допълнителни трудови възнаграждения с
непостоянен характер са: за постигнати резултати от труда - текущо, за година или друг
период; промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително
нервно-психическо натоварване или в условия, увреждащи здравето на работника; участие в
печалбата и други. Тази разпоредба дава правното основание да се изплащат допълнителни
трудови възнаграждения и извън изрично уредените в трудовото законодателство.
4
В случая за процесният период има утвърдени ,действащи вътрешни правила като
във ВПРЗ от 1.11.2015г. не е регламентирано правото на ДТВ за лекарите специалисти
работещи в сектор „Клинична микробиология“ . Следват три броя Заповеди на управителя
на ответното дружество като измененията по тези заповеди не касаят работещите в сектор
„Клинична микробиология“ Съгласно ВПЗР в сила от 1.07.2019г. в раздел ІІІ Д е
регламентирано ,че възнаграждението на лекар-специалист в сектор „Клинична
микробиология“ е съгласно сключен трудов договор , като допълнително заплащане на
лекаря специалист микробиолог се договаря 10% от сумата над 7 000лв., когато заработката
на лабораторията надвишава тази граница и допълнителното възнаграждение се заплаща
пропорционално на отработените дни. Във ВПРЗ в сила от 1.10.2019г. няма промяна и
регламентацията относно ДТВ е в горепосоченият смисъл.
Ищцата черпи правото си да получи ДТВ за процесният период именно на
основание регламентацията по действалите ВПРЗ и правото й на допълнително
възнаграждение в размер на 10% от финансовият принос се установявало от представената
Спецификация към Вачур №18.3.00.44 + Ваучер №18.3.0072 в който с малък шрифт било
посочено ,че за извършена медицинска дейност за м.март 2018г. и април 2018г. лекарите
специалисти получават 10% от неговия финансов принос съгласно Вътрешните правила за
работната заплата в „ДКЦ І-Шумен“ ЕООД. От показанията на разпитаната пред ШРС
свидетелка С.Д. М. - главен счетоводител при ответника се установява ,че по договор с
Община Шумен за партньорство по българо-швейцарски проект, за оказване на медицинска
помощ на роми се изплащали допълнителни възнаграждения на лекарите. Плащането се
начислявало във фишовете за работна заплата на лекарите, по отделно перо, като не се
издавал нарочен документ. Отчитали дейността пред Община Шумен, със Спецификации
към касовия отчет за общината на шест месечен период, като се изготвял на седмия месец.
Първо плащане на възнаграждение по проекта ищцата получила през месец февруари 2018
г. - след сключване на трудов договор. Следователно посоченото плащане в тази
спецификация е на основание горецитираният проект с Община Шумен и издадената
спецификация е вид отчетна документация по този проект и не поражда право за ищцата на
ДТВ на основание действалите ВПРЗ при ответното дружество за процесният период. Както
се посочи по горе вещото лице по ССЕ приета пред ШРС и неоспорена от страните е
посочило ,че по действащите вътрешни правила и счетоводни данни неса установени
неплатени от работодателя допълнителни трудови възнаграждения. В исковата си молба
ищцата претендира ДТВ за месеците от м.март 2018г. до месец ноември 2018г., и от
1.01.2019г. до м.10.2019г., без месец август 2019г. на основание действалите при ответното
дружество за този период ВПРЗ. Видно е обаче от тези правила цитирани по –горе ,че
правото на ДТП за длъжността заемана от ищцата е регламентирано на основание раздел ІІІ
Д от ВПРЗ от 1.07.2019г. и именно от тази дата то е възникнало за нея и същата сама е
признала в исковата си молба ,че е получила ДТВ за месеците юли ,септември и октомври
2019г. ,но по нейни твърдения в малко по- малък размер от този който тя счита ,че й се
следва. За исковият период преди 1.07.2019г. не е имало правно основание на ищцата да се
заплаща ДТВ по действалите в ответното дружество ВПРЗ , а съгласно вещото лице по ССЕ
5
пред ШРС по действащите вътрешни правила и счетоводни данни неса установени
неплатени от работодателя допълнителни трудови възнаграждения.
Предвид изложеното ШОС счита предявеният от ищцата иск с правно основание чл.
128, т. 2 КТ, за осъждане на ответника да плати допълнително трудово възнаграждение с
непостоянен характер, за труд положен през периода от март 2018 г. до октомври 2019 г., в
общ размер на 3 715,38 лв., за неоснователен, което води до неоснователност и на
обусловения осъдителен иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 586.24 лв. за заплащане на
мораторна лихва върху предендираното възнаграждение, за периода от 01.05.2018 г. до
исковата молба - 07.12.2020 г.
Ето защо решението на ШРС е правилно и законосъоразно и следва да се
потвърди .
Съобразно изхода от спора следва жалбоподателката да се осъди да заплати на
въззиваемата страна разноските й по делото за адвокатски хонорар в размер на 1000лв.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260393/4.11.2021г. по гр.д.№2767/2020г. по
описа на ШРС.
ОСЪЖДА Й. С. Й., с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. В.П., ул. *, № 15 да
заплати на „Диагностично - консултативен център 1 Шумен” ЕООД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Цар Освободител“ № направените
разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 1 000лв. за адвокатски хонорар.
На основание чл.280, ал.3 т.1 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6