№ 2623
гр. Варна, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка М. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20213110109170 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен брачен иск от Д. Г. Т. с
ЕГН ********** от с.****, общ.****, област Варна срещу ЗЛ. М. Т. с ЕГН
********** от ****, общ.**** с правно основание чл.49, ал.1 СК за
прекратяване с развод на гражданския брак на страните, сключен на
29.03.1986 г. в ****, Община **** без произнасяне по вината. Твърденията в
молбата са, че бракът е първи поред за двамата съпрузи, от него нямат
непълнолетни деца и семейното жилище е напуснато от двамата. Страните са
във фактическа раздяла повече от една година, тъй като ищецът се разболял и
съпрузите нямат достатъчно средства, с които да покриват нуждите си. Тъй
като ищецът имал нужда някой да се грижи за него, той отишъл да живее
при сестра си. Същевременно съпругата му също не е в добро здравословно
състояние и самата тя се нуждае от грижи и по тази причина отишла да живее
при нейната сестра. Болестите им не позволяват да живеят заедно и да се
грижат един за друг, а бракът им е пречка да получават социална помощ и
ТЕЛК. Бракът им съществува формално, той е дълбоко и непоправимо
разстроен, съществува формално и не може да продължи да съществува.
Ищецът желае прекратяването му, без да се изследва въпроса за вината.
Ответницата чрез назначен представител на осн.чл.29, ал.4 ГПК е
представила отговор с който оспорва твърденията в молбата, а именно, че
1
бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен и заявява, че не желае
неговото прекратяване. Счита, че влошеното здравословно състояние на
съпрузите, което е довело до фактическата им раздяла не е основание за
твърдяното дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Счита, че нито
едногодишната фактическа раздяла, нито здравословното състояние на всеки
от съпрузите поотделно и в съвкупност представляват основание за дълбоко и
непоправимо разстройство на брака. Моли за отхвърляне на молбата.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства, както поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на
страните, по свое убеждение и въз основа на закона, на осн. чл.235 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От удостоверение за сключен граждански брак № 0001 от
29.03.1986 г. се установява, че страните са сключили гр.брак в ****, пред
дл.лице по гр.състояние при Община Добни чифлик на същата дата.
От събраните гласни доказателства посредством разпита на
свидетелката Людмила Дилова, която е сестра на ищеца се установява, че
**** и брат й са съпрузи от 35 год. В началото живеели в ****, но от две
години брат й живее при нея защото жена му не го иска и го изгонила. Тя
живее при нейната сестра, която се грижи за нея, защото също е болна. Брат й
вече не може да върви, не чува и не вижда, не може да се обслужва сам.
Сестрата на **** гледа нея, а свидетелката гледа брат си. **** не е добре
психически. Откакто са се разделили, двамата не са се виждали, защото не
искат. Ищецът има голям син, но и той не се грижи за него. Не е добре
психически, гаси си цигарите по тялото на баща си. Брат й иска развод,
защото **** го изгонила преди две години с едни големи ботуши и с една
ватенка и от тогава той живее при свидетелката. **** и **** нямат жилище,
живяли са в една барака като колибка в имота на брат й на ****. Те двамата
нямат нищо. Пуснали документи за социална пенсия, но тъй като **** е
женен, социалните искат и жена му да се подпише. Когато свидетелката
води брат си на лекар искат подпис на жена му, защото **** не е добре, не
чува и не вижда. Подали документи за ТЕЛК, но също искат жена му да се
подписва.
Предвид становището на страните, като съобрази спорни факти и
обстоятелства във връзка с твърденията в молбата и в депозирания отговор,
2
при така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
По молбата с пр. осн. чл.49, ал.1 от СК:
От доказателствата по делото съдът приема за установено по
категоричен начин, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко
и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие
и уважение, брачната връзка е лишена от близост, общност и единство,
както и желание за полагане на общи грижи за семейството и дома.
Съдът основава изводите си в тази насока въз основа на събраните
доказателства в хода на производството, от които се установяват твърденията
в молбата. По безспорен начин е установено, че между съпрузите е
настъпило отчуждение. Налице е фактическа раздяла между съпрузите.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че запазването на брака не е в
интерес както за обществото, така и за всеки от съпрузите, тъй като същия се
явява пречка за получаване на социална помощ и ТЕЛК с оглед затрудненото
имуществено положение и тежкото здравословно състояние и на двамата
съпрузи. От доказателствата по делото се установи, че между съпрузите не
съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на
обич, взаимност и привързаност, никой от тях не желае да живее заедно с
другия съпруг. Съдът приема за установено, че събраните в производството
доказателства водят до категоричен извод, че бракът на страните следва да
бъде прекратен, на основание чл.49, ал.1 от СК.
По въпроса за вината:
Законовата уредба не дефинира понятието ”вина за дълбокото
и непоправимо разстройство на брака”. Съдът приема, че в понятието се
съдържат елементи, представляващи обективно и субективно отношение
на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите
брачни задължения за взаимност, обич и уважение, съвместно живеене на
съпрузите и грижи за семейството, общност на права и задължения към
децата и семейството, желание за съвместно благополучие и др.
В настоящото производство безспорно е установено, че страните са в
окончателна фактическа раздяла и от доказателствата по делото следва да се
приеме, че никой от съпрузите няма вина за разстройството на брака им, тъй
като са налице обективни причини за тяхното отчуждаване, които не могат да
3
се вменят във вина на съпрузите, поради което и на основание чл.49, ал.3 от
СК не следва да се произнася относно въпроса за вината за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака. От изложеното, съдът
приема, че разстройството на брачните отношения е настъпило по обективни
причини.
По иска с правно основание чл. 53 от СК:
Предвид липсата на изявлание от съпругата за възстановяване на
предбрачното й фамилно име, съдът намира, че тя следва да продължи да
носи брачното фамилно име Т..
По въпроса за разноските:
Предвид изхода от спора и на основание Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от 28.02.2008г., в
сила от 01.03.2008г., съдът определя окончателна държавна такса по иска за
развод в размер на 50,00 лева, която следва да се заплати поравно от
страните. С определение № 8944/22.12.2021 г. ищецът е освободен от
заплащането на държавна такса и разноски, на осн.чл.83, ал.2 ГПК, поради
което същият не дължи първоначална и окончателна такса за развод. З.Т.
следва да заплати окончателна държавна такса в размер на 25.00 лева по
сметка на РС Варна.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака на Д. Г. Т. с ЕГН ********** и ЗЛ. М. Т. с ЕГН
**********, сключен пред дл.лице по гр.състояние при Община ****,
обл.Варна, за което е съставен акт за граждански брак № 0001 от 29.03.1986
г., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на
осн. чл.49, ал.1 СК
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи брачното
фамилно име Т..
4
ОСЪЖДА ЗЛ. М. Т. с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС
Варна окончателна държавна такса по молбата за развод в размер на 25.00
лева, на осн. чл.6 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ВОС в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5