Р Е Ш Е Н И
Е № 30
гр.
Сливен, 10.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Сливен
в открито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
при секретаря Радостина Желева като разгледа
докладваното от съдия Бозукова адм. дело № 510 по
описа на Административен съд Сливен за 2020 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с
чл. 172, ал.4 от ЗДвП.
Делото е образувано по
жалба от Д.П.Л. *** и И.В.Л. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ № 20-0804-001049/16.11.2020 г., издадена от началник сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР Сливен, с която на Д.Л. е наложена ПАМ „прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 190 дни на основание чл.171 т.2а б.“б“ от ЗДвП.
Жалбоподателите твърдят,
че лекият автомобил, чиято регистрация е била прекратена с процесната
ПАМ, е съсобствен. В тази връзка, незаконосъобразно и
без да е извършила административно нарушение, било засегнато правото на
собственост на жалбоподателката И.Л.. Твърди се, че
спрямо водача на МПС - жалбоподателя Д.Л., била приложена и ПАМ по чл. 171, т.1,
б."б" ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, която удовлетворявала целите по чл. 22 от ЗАНН, поради което процесната мярка нарушавала принципа на съразмерност,
установен в чл. 6 АПК. Неправилно била приложена и материалноправната разпоредба на чл. 171, т.2а,
б."б" ЗДвП, вр. с чл. 22 ЗАНН, тъй като обект на тази мярка
били само ППС, които са еднолична собственост на нарушителя. Иска се отмяна на
заповедта. Претендират се разноски.
В съдебно заседание
оспорващият Д.Л., чрез пълномощник – адв. М.К. ***
поддържа жалбата.
В съдебно заседание
оспорващата И.Л., лично и чрез пълномощник – адв. М.К.
*** поддържа жалбата.
Ответникът – Началник
сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Сливен не изпраща
представител. В писмено становище намира жалбата за неоснователна. Счита че
обжалваната заповед е законосъобразна, като издадена при спазване на процесуалните
правила, съответна на материалния закон и наложена с цел осигуряване здравето и
живота на гражданите. Прави възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар.
Съдът, като взе предвид
доказателствата по делото, приема за установено следното:
На 16.11.2020 г.
жалбоподателят Л. е управлявал лек автомобил с рег.№ *******, в кв.“Р.“
гр.Сливен, когато при извършване на проверка от служители на РУ Сливен отказва
да му бъде извършена качествена проба за употреба на упойващи наркотични вещества
и не изпълнява предписание за химикотоксикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата им. На оспорващия е съставен АУАН № GА 215381/16.11.2020 г. за нарушение на чл.174 ал.3 пр.2
от ЗДвП.
Видно от Свидетелство за
регистрация на МПС лек автомобил с рег.№ *******, е собственост на И.Л. и Д.Л..
Видно от удостоверение
за настоящ адрес изх.№ 2/06.02.2020 г.
оспорващата И.Л. ***, считано от 05.02.2020 г.
Видно от приложеното
СУМПС №*********/09.11.2011г., изд. от МВР Сливен, оспорващата И.Л. е
правоспособен водач на МПС за категории В и М.
С оспорената заповед на Д.Л.
е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а,
б."б" от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190
дни, отнето е СРМПС № *********, както и 2 бр
регистрационни табели.
По делото е приложена и
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1,
б."б" от ЗДвП № 20-0804-001048/16.11.2020 г., издадена от началник
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Сливен, с която, за нарушението установено с
АУАН № GА 215381/16.11.2020 г. на Д.Л. е
наложена и ПАМ - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до
решаване на отговорността, но не повече от 18 месеца.
По делото е приобщена
фактура № 37125/06.01.2021г., издадена от „ГИД Комерс 1“ ООД гр.Сливен за репатриране с
пътна помощ на аварирал лек автомобил Ауди с рег.№ ******.
С оглед установеното от
фактическа страна, след преценка на допустимостта на жалбата, и след като
извърши проверка на обжалвания акт, с оглед изложените в жалбата основания и
правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в рамките на установения от закона 14-дневен срок от
съобщаването, и от лице с правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество
жалбата е и основателна.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл. 171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност
или от оправомощени от тях длъжностни лица. Заповедта
е издадена от компетентен орган – началника на сектор "Пътна полиция"
към ОДМВР – Сливен, явяващ се ръководител
на служба за контрол по ЗДвП, съгласно Заповед №343з-86/20.01.20217 г. на директора
на ОДМВР Сливен. Заповедта съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал.2 АПК, както и относимите
правни и фактически основания за издаването й.
При прилагането на процесната мярка, съдът констатира нарушение на материалния
закон.
С разпоредбата на чл. 171, т.2а,
б."б" ЗДвП ( ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.), въз основа на който е
наложена процесната ПАМ, е предвидено прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – за
срок от 6 месеца до една година. Мярката цели да се предотврати извършването на
административни нарушения с пътното превозно средство, с което вече е извършено
нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП. т.е, прилагането на мярката
предполага извършено конкретно нарушение на ЗДвП, от собственика на ППС и има
възпираща функция по отношение на последния.
В конкретния случай процесният
лек автомобил не е собствен само на извършителя на установеното нарушение на
ЗДвП, а и на оспорващата Л., за която няма данни да е извършила административно
нарушение, което да оправдае ограничението. В тази връзка, и предвид
съдържанието на разпоредбата на чл. 171, т.2а,
б."б" от ЗДвП, в която е визиран собственик, а не собственици на ППС,
съдът намира, че процесната ПАМ е приложима само
спрямо водачите, които са еднолични собственици на ППС, чиято регистрация се
прекратява.
Настоящият съдебен
състав съобрази обстоятелството, че жалбоподателката Л.
е правоспособен водач на МПС за категории М и В, поради което намира, че при
прилагане на процесната ПАМ е нарушен принципът за
съразмерност, указан чл. 6, ал.2 АПК, според който административният
акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Както
беше посочено по-горе, с прилагането на процесната
ПАМ се цели, да се препятства възможността, извършилия нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, отново да застраши живота и
здравето на участниците в движението по пътищата, управлявайки собственото си
МПС след като е отказал извършване на изследване за употреба на алкохол или
други упойващи вещества. В случая обаче, прекратяването на регистрацията, чрез
сваляне на регистрационните табели на автомобила, препятства и правото на
другия съсобственик да ползва автомобила по предназначение, без да е извършил
нарушение на ЗДвП. В тази връзка съдът съобрази и Заповед № 20-0804-001048/16.11.2020
г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Сливен, с която, за
нарушението установено с АУАН № GА
215381/16.11.2020 г. на Д.Л. е наложена и ПАМ - временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС, до решаване на отговорността, но не повече
от 18 месеца, поради което съдът намира, че с процесната
мярка се засягат права и законни интереси, в степен, по-голяма от
най-необходимото за целта, за която се издава актът.
Предвид изложеното,
оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна, с произтичащите
от това правни последици по отмяна на наложената с нея принудителна
административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС с рег.№ ******за
срок от 190 дни, както и отнемане на свидетелството за регистрация на МПС № *********,
както и 2 бр. регистрационни табели с номер *******.
При този изход на спора,
на основание чл. 143, ал.1 от АПК, следва ответникът да заплати на
жалбоподателите направените в настоящото дело разноски, общо в размер на 420
лева, от които: 20 лв. за внесена държавна такса и 400 лв. за изплатеното
адвокатско възнаграждение, което съдът не намира за прекомерно.
Ето защо и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № № 20-0804-001049/16.11.2020 г., издадена
от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен, с която на Д.П.Л. е
наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни на
основание чл.171 т.2а б.“б“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР – Сливен да заплати на Д.П.Л. *** и
И.В.Л. ***, направените по делото разноски в размер на 420 /четиристотин и
двадесет/ лв.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл.172 ал.5 изр.2 от ЗДвП.
С Ъ Д И Я: