Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260148
гр.Бургас, 22.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ти наказателен състав, в публично заседание на пети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Станимира Иванова
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 31 по описа на БРС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на И.В.Н. с ЕГН:**********, депозирана чрез адв.С.К.,
срещу Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) серия К № 4118866 на ОДМВР-гр.
Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.
4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 600 лева.
С жалбата се моли за отмяна
на атакувания фиш поради неговата неправилност и незаконосъобрзност. Изтъква
се, че жалбоподателят не е управлявал въпросния автомобил по време на извършване
на нарушението, а го е бил предал на трето лице, за което е подал пред АНО и
декларация по 189 от ЗДвП. Счита, че АНО е следвало да анулира така издадения
електронен фиш, а не да уведомява жалбоподателя с писмо вместо мотивирано
решение, каквата е буквата на закона. Моли за присъждане на разноски.
В съдебно заседание адв.К. поддържа жалбата на същите основания, за което ангажира писмени доказателства и отново моли за присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр. Бургас, надлежно призован, не изпраща представител. В съпроводително писмо, се поддържа, че жалбата е неоснователна, поради което и следва да се остави без уважение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Това е така, доколкото по делото липсват доказателства за дата на връчване на писмо с рег.№251000-22698/10.12.2020 г., обективиращо решението на АНО за анулиране на ЕФ, което следва да бъде тълкувано в полза на жалбоподателя. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 09.11.2019
г. в 19:18 часа в рамките на населеното място - гр. Бургас, ж. к. „Славейков“,
по бул. „Яким Якимов“ по посока към кръстовище с ул.“Янко Комитов“, срещу бл. 34,
техническо средство – мобилна система за контрол над скоростта – „ARH CAM S1“ с
№ 11743d1, засякла и заснела, движещ със скорост от 101 км/ч. автомобил – „Мерцедес
С 500“ с рег. № ***. Мястото на контрол попадало в границите на населеното
място и поради това ограничението на скоростта било до 50 км/ч. Въпросното
нарушение било записано на файл с наименование „11743D1/0033309“. По-късно
записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Бургас, които от записания файл
установили, че заснетият автомобил „Мерцедес С 500“ с рег. № *** към датата на
нарушението е собственост на Васил Христов Н., както и че скоростта следва да
се счита на 98 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3151372 на ОДМВР-гр.
Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189,
ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на В. Х. Н. било наложено наказание „Глоба“ в
размер на 600 лева.
Техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта – „ARH CAM S1“
с № 11743d1, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано,
видно от приложените по делото Удостоверение (л. 7), Писмо от Българския
институт по метрология (л. 5) и Протокол за проверка (л. 6). За използването на
мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен протокол по реда на чл.
10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л. 4), съдържащ всички
законоустановени реквизити.
Собственикът на МПС, с което е осъществено процесното нарушение, представил писмена декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП, в която декларирал, че в деня, часа и на мястото на нарушението собственият му автомобил е бил управляван от жалбоподателя по настоящото дело – И.В.Н., към която декларация представил и копие на шофьорската му книжка.
С оглед на така подадената декларация, първоначално издаденият ЕФ бил анулиран и бил издаден обжалваният понастоящем ЕФ серия К № 4118866 на ОДМВР-гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600 лева за това, че 09.11.2019 г. в 19:18 часа в рамките на населеното място - гр. Бургас, ж. к. „Славейков“, по бул. „Яким Якимов“ по посока към кръстовище с ул.“Янко Комитов“, срещу бл. *, техническо средство – мобилна система за контрол над скоростта – „ARH CAM S1“ с № 11743d1, засякла и заснела, движещ със скорост от 101 км/ч. автомобил – „Мерцедес С 500“ с рег. № ***.
След като му бил връчен ЕФ на 18.11.2020 г. жалбоподателят Н. депозирал на следващия ден декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която посочил, че във въпросния ден, място и час автомобилът бил управляван от П.Н.К., гражданин на Република Украйна.
След справка в масивите на МВР за пътуване на лице – чужд гражданин, било установено, че лицето К. е напуснало Република България през ГКПП Дуранкулак на 20.08.2019 г. и няма данни за връщането му обратно след това. С оглед на това Директора на ОД МВР Бургас, решил, че няма законови основания за анулиране на ЕФ серия К № 4118866, защото към дата на нарушението П. К., гражданин на Република Украйна не е пребивавал на територията на Република България. За това свое решение АНО уведомил жалбоподателя с писмо с рег.№ 251000-22698 от 10.12.2020 г.
След получаване на съобщението с решението на Директора на ОД на МВР Бургас е депозирана и жалбата, дала повод за образуване на настоящото производство.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки. Приложената на гърба на л. 12 снимка е ясна, като регистрационният номер на автомобила се разчита лесно и без каквито и да е затруднения.
От тази
фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Атакуваният електронен фиш за
налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в
чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР
Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона
– териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ
точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е
обстоятелството, че то е в рамките на населеното място, както и че в този
участък ограничението на скоростта е до 50 км/ч, и точната измерена от АТС
скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената
скорост – 48 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя
толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта.
По същество следва да се посочи следното.
Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 от ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система за констатиране на нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава ЕФ. В § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи“. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай - видно от приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 10) – мобилната система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение "ARH CAM S1" е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране на доказателствения видеоматериал се извършва от специализирана програма, а операторът има възможност единствено за визуален преглед на качеството на заснетия видеоматериал.
В допълнение съдът следва да посочи, че в конкретния случай е представен и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, посредством които също се установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение и др.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност в лицето на жалбоподателя, а не на собственика на МПС. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС (законния представител на ЮЛ), която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП пък е разписана процедурата, по която следва да процедира собственикът/представляващият, ако друго лице е управлявало автомобила - в 14-дневен срок от получаването на ЕФ да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Само в този случай издаденият срещу собственика/представляващия ЕФ се анулира и се издава нов ЕФ срещу посоченото лице. В конкретния случай именно това е станало. След подаване на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП от собственика на процесното МПС, първоначално издаденият ЕФ е бил анулиран и е издаден нов, с който е санкциониран соченият от собственика ползвател на МПС – а именно жалбоподателят И.В.Н.. Макар същият да е депозирал нова декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която да е посочил, че автомобилът е бил предаден от него на П. К. за ползване, то доказателства в тази насока не бяха ангажирани. Напротив, видно от представената в преписката справка, гражданинът на Република Украйна К. действително не е пребивавал на територията на Република България, защото е напуснал границите й през ГКПП Дуранкулак на 20.08.2019 г. В опит да защити твърденията на своя клиент, адв.К. представи заверено копие на договор за наем на автомобил. Видно от съдържанието му обаче, предмет на същия е отдаването под наем за период от 31.10.2019 г. до 08.11.2019 г. на лек автомобил „Мерцедес Ес 320“ с рег.№** на лице, което се твърди да е П. К. М.. На първо място, прави впечатление, че лицето, което отдава автомобила под наем е юридическо, а не жалбоподателят. На второ място, договорът касае лек автомобил различен от процесния, с който е осъществено процесното административно нарушение. И на последно място, периодът на договора изтича ден преди датата на процесното нарушение. С оглед на всичко това, съдът намира за недоказани възраженията на жалбоподателя, че не той, а трето лице е извърщило административното нарушение.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженият му по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 600 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е законосъобразно, поради което и атакувания ЕФ следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото, на жалбоподателят не се следват разноски, макар да има искане за присъждане на такива и да са представени доказателства за извършването им.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.
1, предл. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия
К № 4118866 на ОДМВР-гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП на И.В.Н. с ЕГН:**********
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600 лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.