Присъда по дело №183/2012 на Районен съд - Раднево

МОТИВИ:                към присъда № 2 по НОХ д.№183/2012 год.

 

Против подсъдимия Е.С.Б. ***, е повдигнато обвинение от Районна прокуратура гр. Раднево по чл. 346, ал.2, т. 3, вр. ал. 1 от НК, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК, вр. с чл. 20, ал.1 и ал.2 от НК.

Против подсъдимия П.К.Й. ***, е повдигнато обвинение от Районна прокуратура       гр. Раднево по чл. 346, ал.2, т.3, вр. ал.1 от НК, вр. с чл.195, ал.1, т.4 от НК, вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 от НК.

Подсъдимият Б. се е  признал за виновен,поради което  по отношение на него е влязло в законна сила споразумение ,с което е  признат за  виновен  в това , че на 08.03.2011г. в град Раднево ,в съучастие с П.К.Й., като  помагач и чрез използване на  техническо средство –ключ, противозаконно  отнел от владението на К.  Г. *** , без  нейно съгласие, с намерение  да  го ползва – МПС- л.а.”Мерцедес ML” с рег.№ СТ 4728АН, на стойност 18 500 лева , за което и на основание чл.346 ал.2 т.3 от НК, във връзка с чл.346 ал.1 от НК,във връзка с чл.195 ал.1 т. 4 от НК ,вр.чл.20 ал.1 и ал.2 от НК  и чл.54 от НК  го осъжда  на 1 година  и 3 месеца  лишаване от свобода.

Наказанието  лишаване от свобода  е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим в закрит тип затворническо общежитие –затвор.

На  основание чл.59 ал.1 от НК  е зачетено  предварителното  му задържане по мярка за неотклонение,”Задържане под стража” ,считано  от 10.04.2011г. до 01.06.2011г. и от 15.11.2011г. до 01.12.2011г.

На основание чл.346 ал.4 от Нк, във връзка с чл.37 ал.1 т. 7 от НК  подсъдимия е лишен от  право да управлява  МПС  за срок от една  година и три месеца , считано от влизане на определението  в законна сила.

   В проведеното  след влизане в сила на споразумението  съдебно следствие – Е.Б. е призован в  качеството си на  свидетел.

   Подсъдимият Й. не се признава за виновен. Дава подробни обяснения, в които в една част признава, а в друга отрича изнесеното по обвинителния акт. Моли съда за оправдателна присъда.

  Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото обвинение при фактическа обстановка, подробно описана в обстоятелствената част на обвинителния акт, като пледира подсъдимия да бъде признат за виновен за извършеното престъпление и да му бъде наложено наказание от три години лишаване от свобода.

  Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства, прие от фактическа страна следното:

 

   Подсъдимият П.К.Й. е роден на ***г*** , с настоящ адрес: гр.Раднево, ул. «Димитър Благоев» № 6, български гражданин, с висше образование, управител на ЕТ «Протех – П.К.»***, неженен, осъждан, с ЕГН **********.

  Подсъдимият Й. и  Б. се познавали от 5-6 години. Свидетелят Б. често сменял местожителството си, като имал настоящ адрес в гр.Свищов, но живеел или в гр.Пазарджик или в с. Виноградец. В гр.Раднево живеела бившата съпруга Б. и неговата дъщеря.

   Подсъдимият Й. и свидетелката К.Г.Т. – пострадала от престъплението, от месец февруари месец 2011 год. живели на семейни начала с дъщерята на Т.,***.

    През месец април 2010 год., свидетелката Т. си закупила л.а.”Мерцедес ML 270” с ДК. № СТ 47 28 АН за сумата от 20 000 лв. Автомобилът бил с централно заключване, като имал само един ключ - оригинален от производителя. На 15.04.2010 год. свидетелката Т. застраховала автомобила в ЗАД ”Виктория”, като сключила едногодишна застраховка ”Пълно автокаско”, със застрахователна сума в размер на 22 000 лв. Известно време, след като закупила автомобила, Т. направила втори ключ, който обаче можел единствено да отключва автомобила, но не и да стартира двигателя. Този ключ държала в дома си, като за него знаел и подсъдимият Й..

    В началото на месец февруари 2011 год., Б. дошъл в гр. Раднево, за да се види с дъщеря си. По същото време, за два дни, в града бил и свидетелят С.Е. *** и с когото Б. се познавал от няколко години. Сутринта, когато Е., решил да си тръгва, двамата с Б., се срещнали за да пият кафе, в заведение на центъра на гр.Раднево, известно като ”Бекс”. След като приключили, се качили в автомобила на Б. ”Ауди А-3” и потеглили в посока към центъра на града. Тогава, видели подсъдимия Й., който като разпознал Б., му махнал да спре. Б. отбил в дясно на пътното платно и спрял автомобила. Подсъдимият Й. казал на Б., че  има ”ML”, а той попитал коя година е, и да не би да удрян, казал също, че желае да го види.

Обстоятелството , че между Й. и Б. още тогава е воден разговор за  автомобила ,предмет на престъплението,собственост на К.  Т. се установи по безспорен за съда начин в резултат на очната ставка ,проведена в хода на съдебното следствие между  свидетелите Б. и Е.,както и от прочетените  показания на  свидетеля  Е.  по реда на  чл.281,ал.1 т.2 –дадени пред друг състав на съда. Подсъдимият Й. отговорил, че не може в момента да осигури автомобила за оглед и двамата си разменили телефоните, за да се уговорят допълнително. Б. и Й. нееднократно разговаряли по мобилните си телефони, като в началото на месец март, разговорите им зачестили. По време на тези разговори, Й. обяснил на Б., че лекия автомобил ”Мерцедес ML”, е собственост на приятелката му, с която живее на семейни   начала.

В хода на съдебното производство при непосредствения разпит  вече в качеството си на свидетел Б. направи опит да оневини  подсъдимият К.,като в началото  твърдеше ,че всичко бил извършил сам,че не са имали никаква уговорка с К.,че сам си е взел колата и че К. няма нищо общо с кражбата.При наличието на  съществени противоречия между  показанията му в различните  фази на процеса съдът прецени след направено искане от прокурора ,че следва да прочете показанията на подсъдимия  дадени в хода на предходното съдебно следствие  пред друг състав  на съда на основание чл.281 ал.2 във вр. с ал.1 т.1 от НПК  и чл.118 ал.1 т. 1 от НПК .След прочитането им   свидетелят Б. заяви категорично,че всичко което  съдът е прочел е вярно, с изключение на обстоятелството , че К. е докарал колата до мястото,което  се сочи за размяна,т.е. установи  само ,че той  сам е взел  колата от  паркинга пред блока на К.,където умишлено е била оставена отключена, с ключ за палене – поставен в жабката на колата от подсъдимия К..Категорично се установи ,че тази информация за местонахождението на автомобила и за това на ключа е дадена от К. на Б. същия ден по телефона.

 

  П.Й., без знанието на Т., предложил на  Б. да му даде автомобила за временно ползване. Според уговорката им, Б. е следвало да се ползва от автомобила ,докато прецени дали да го връща или да правят бартер,поради наличието на множество повреди по автомобила,или да го изплаща.Помежду им имало няколко евентуални уговорки,една от които е била  ако Б. хареса джипа,в резултат на ползване да осигури един автомобил ”Фолксваген-Голф 3” и евентуално някаква сума пари.

 Фактически обаче Б. потвърди пред съда”Щях да карам колата,докато ме хванат”т.е. единствено установената категорична уговорка е за ползване,не и за своене.Съдът кредитира тези му показания,тъй като те се подкрепят от  всички събрани в хода на делото доказателства.Не е правен никакъв опит да се разпореди с колата, което правомощие, изключва намерението за ползване.Не е правен дори опит за преодоляване на външните  белези ,че колата си принадлежи на К.  Т..Б. е бил абсолютно наясно, че колата не му е предоставена за ползване от собственичката,и че я ползва без да има правно основание за това.

 На 07.03.2011 г. в 22,33 часа, Й., който ползвал телефонен номер ********** се обадил на Б. на мобилния му телефон с номер ********** и му казал, че ще му предаде автомобила на следващия ден.

На 08.03.2011 год. сутринта, Й. излязъл от квартирата, в която живеел с Т., като взел със себе си оригиналния ключ за автомобила под предтекст, че ще припалва автомобила. След като в 10,48 часа на 08.03.2011 год. двамата с Б., отново разговаряли по телефона, К. заминал с автомобила за гр.Стара Загора, за да изработи втори ключ. Там отишъл в сервиз на ”Протект” ООД и поръчал изработването на втори ключ, като поискал същия да стане възможно най-бързо. Управителят на сервиза – свидетелят И.К.И. приел поръчката, обяснил на Й., че ключа ще бъде само за запалването на автомобила.К. изрично е заявил ,че няма никакви изисквания  към вида на ключа,нито иска да го поставят в кутийка,както обикновено се правело.Именно това обстоятелство е накарало собственика на сервиза  св.И.И. да запомни К..От всички тези  факти може да се направи категоричен извод,че подсъдимият е бързал и че ключът не е бил за подарък.Несъответни са обясненията на подсъдимия,че само защото е бързал е нямал претенции за вида на ключа.Човек,подаряващ повече от тридесет рози на любимата за деня на жената – не може току така да преглътне липсата на естетически вид на ключа,който уж също щял да подарява. В 13.35 ч. по телефона Й. се обадил на Б. по телефона и му казал, че е изработил ключ за джипа, с който може само да се пали и ще го остави в автомобила.Този факт се потвърди дори от самия подсъдим. След като ключът бил готов, Й. заплатил сумата от 150 лв. и около 16,00 часа се прибрал в гр.Раднево, паркирал автомобила пред   бл.№ 23 на ул.”Иван Грозев Сакарски”, като го оставил незаключен, а новият ключ и малкият талон за МПС-то били в купето.Обстоятелствата около изработката на нов ключ,който е само за палене,обажданията и съдържанието на разговорите не се спори от никоя от страните

Свидетелката Г. ,която е работела във фирмата за изработката на ключове си спомня ,че П.К. е сменил името в поръчката ,като я принудил да задраска едното име и да напише друго.Това само по себе си не доказва престъпното му намерение към онзи момент,но представлява доказателство за това ,че е искал да остане скрита самоличността му .Това от своя страна противоречи на обясненията му ,че ключът бил за подарък- тогава е излишна смяната на имената.

 Около 18,00 часа на същия ден, Б., пристигнал с влак от гр. Пазарджик в гр.Стара Загора. Обадил се, че е пристигнал на свидетеля Г.Т.Х., с когото имал уговорка от  по-рано през деня, да го вземе от гр.Стара Загора от ж.п. гарата и да го закара в  град Раднево. Х. *** с автомобила на свой приятел Светлозар - марка ”БМВ”, с когото докарали Б. в гр.Раднево, и го оставили до магазин ”Аскент”. Около 20, 40 часа на 08.03.2011 год. Б. отнел автомобила и тръгнал за гр.Пазарджик, като използвал направения същия ден ключ,който бил оставен в жабката.

Съдът не споделя  възражението на адв.Д. ,че  получените  от Г.Х. обаждания от Б. евентуално да го откара отново до Стара  Загора  преди 22.00 часа  същата нощ свидетелстват за липсата на уговорка между К. и Б..Тези обаждания биха могли да бъдат предизвикани и от липсата на сигурност по отношение на отнемането на автомобила.Едва след като го е отнел Б. отново се е свързал с Г.Х.  и му заявил ,че няма нужда от него,вече си е намерил транспорт.

Вечерта на 08.03.2011г.  Й. и Т. останали в дома си.

 На 09.03.2011 год., Й. отишъл на работа около 11,00 часа. В 13,00 часа, Т. му се обадила да се прибере, за да я закара с автомобила на фризьор. Тогава, след като се прибрал Й. съобщил на Т., че автомобила й не е на паркинга пред блока и най-вероятно е откраднат. В 13,15 часа Т. се обадила от мобилния телефон на Й. в негово присъствие до РУ”П” Раднево, на телефон 166,  за да съобщи за откраднатият й автомобил. От РУ”П” Раднево автомобилът бил обявен за ОДИ, с телеграма № 9765/09.03.2011 год.

   На 09.03.2011 год., Т. съобщила и в офиса на ЗАД ”Виктория” гр.Раднево за кражбата на автомобила. Същия ден, двамата с Й. се срещнали със свидетеля А. - директор на Главна агенция, гр.Ст. Загора при ЗАД ”Виктория”, за да заяви застрахователно събитие по договор за ”Автокаско”. Свидетелят А. попитал изрично дали е изработван втори ключ за автомобила и сменяни ли са ключалките на вратите. Т. отговорила, че не е изработван такъв и не са извършвани промени по ключалките,   а Й. замълчал.

Около полунощ, на 09/10.04.2011 год., Б., потеглил с автомобила на Т. от гр.Троян за гр.Свищов и в 01,00 часа е бил спрян за проверка от дежурен автопатрул на РУ”П”-Троян на изхода за гр.Ловеч. След като полицейските служители установили, че управлявания от Б. автомобил е обявен за ОДИ, разследващ полицай Христо И. извършил оглед на автомобила и образувал ДП   № 215/2011 год. по описа на РУ”П”-Троян, за извършено престъпление по чл.  346,  ал.1 от НК.

  От заключението на изготвената по делото оценителна експертиза е видно, че стойността на отнетата от обвиняемите вещ е в размер на  18500 лв.

 

Описаната фактическа обстановка се потвърждава по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, частично от обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и заключението на вещото лице по извършената автотехническа експертиза.

 

   При тази фактическа обстановка съдът призна подсъдимия за виновен и му наложи наказание по следните съображения:

 

Безспорно се установи в хода на съдебното следствие, че подсъдимите са извършители на деянието, визирано в обвинителния акт,като Б. е бил в качеството си на извършител, а К. на помагач.Така е повдигнато и обвинението.В този вид  на обвинението и Б. е признал своята вина и е влязло в законна сила споразумение.Същото обхваща и съучастническата дейност.

Отнемайки противозаконно чуждо моторно превозно средство - лек автомобил ”Мерцедес ML 270” с ДК. № СТ 47 28 АН от владението на К.Т., без нейно съгласие, с намерение да бъде ползвано от Б., подсъдимите Б.  и Й. са осъществили от обективна и субективна страна белезите на престъпление по чл.346 ал.1 НК.

Съдът намира, че от обективна страна е налице квалифициращия белег на деянието по т.3 на чл.346, ал.2 НК, посочен в обвинителния акт, а именно отнемането е извършено при условията на чл.195, ал.1, т.4 от НК, т.е., чрез използване на техническо средство. Автомобилът е бил оставен незаключен, а изработеният нов ключ и малкият талон за РМПС били оставени в купето.

За осъществяването на състава на престъплението по чл.346 НК от субективна страна подсъдимия следва да действа с ясното съзнание, че противозаконно отнема чуждо МПС, от владението на другиго, без негово съгласие. У Б. и у К. са били налице възприятия, че превозното средство е чуждо, че то се владее от свидетелката Т., и че последната не е давала съгласието си за ползването му. В подкрепа на този извод на съда са показанията на свидетелката Т. – собственик на превозното средство, която категорично отрича да е предоставяла автомобила на Б. за ползване,както и всички събрани по делото доказателства. Законът изисква да е налице не какво да е отнемане, а противозаконно отнемане без съгласието на владелеца  с намерение да  го ползва, а не да го присвоява.При това  отнемането на моторното превозно средство може да стане, както чрез включване  на двигателя , така и чрез избутване.С  факта на отнемането и прекъсване на  владението  се осъществява  съставът на чл.346 ал.1 от НК.(ТР №42 от 20.VІ.1984г.;Р№283 от 24.ІV.1991г.;

 Налице е състав на престъпление  по чл.346 от НК тъй като  Б. , в качеството си на извършител не е манифестирал действия, които разкриват неговото намерение за  разпореждане с отнетия автомобил  като със  свой собствен, а само и единствено  за  ползване на същия.Няма действия по смяна нито на регистрационни номера, нито на ключове, нито действия по монтаж и демонтаж на части от автомобила,макар ,че и тогава би могло да се подведе под нормата на чл.346 от НК.Няма нито едно действие  по заличаване на следите,обективиращи собствеността .Разграничителният критерий между кражбата на чуждо моторно  превозно  средство и противозаконното отнемане на  такова  по смисъла на чл.346 от НК  е в субективната страна на  деянието.(Р№668 от 20.ХІ.1990г. по н.д.№644от 1990г. на Ін.о.)Когато  деецът с  обективните  си действия е манифестирал намерение  за своене ,за разпореждане като със своя вещ, деянието  следва да се квалифицира  като кражба.В случаи като този ,в който има обективирани действия единствено и само с намерение за ползване на автомобила,макар и в рамките на един месец-налице е престъпление  по чл.346 от НК.Задължителен белег е намерението  за краткотрайно  ползване на противозаконно отнетото моторно превозно средство.Продължителността на краткотрайното ползване  не е определена,нито нито в правна норма ,нито в практиката – така,че се преценя във всеки конкретен случай.

 

 Подсъдимият Й. твърди, че не е предлагал на Б.  лекия автомобил по никакъв начин.Казал на същия, че приятелката му притежава ”МЛ”. Не отрича, че се е чувал многократно с Б. по телефона и потвърждава, че е изработил резервен ключ за палене на автомобила, но твърди, че автомобилът имал проблем с паленето и по тази причина решил да извади ключ на колата на свидетелката Т. и по случай 8 март да  й направи подарък.Всички тези твърдения съдът не споделя,тъй като те противоречат с всички събрани в хода на делото доказателства и са израз на личната защитна позиция на подсъдимия.Още повече, че и подсъдимият не представи нито едно доказателство подкрепящо неговата  защитна теза.

Съдът  не дава  вяра на обясненията на  К. , поради  факта, че ключа всъщност остава в колата на 08.03. и не е връчен на собственичката,както и поради обстоятелствата визирани по-горе.

Няма обяснение и факта,че още  през месец  февруари 2011г. К. е говорил с Б. за предаването на колата и това е чул  свидетелят С.  Е..Няма обяснение и факта,че след откриване на липсата на  автомобила  пред застрахователя К. не е споменал,че самият той  се е снабдил с друг  ключ,въпреки , че е бил с Т.  при попълването на  формуляра,където има такъв  въпрос и той е от съществено значение.Всички тези факти водят единствено до извода ,че К. тайно от собственичката е извадил ключ и отново без нейно съгласие го е  оставил  в жабката на автомобила,който е незаключен за да се ползва от Б..

 Предмет на престъплението е моторно превозно средство – лек автомобил, собствеността и фактическата власт върху който не е принадлежала на подсъдимите. Извършените от подсъдимия Й. система от действия изразяващи се в умишленото улесняване извършването на престъплението, чрез разясненията, които е дал на другия подсъдим-вече свидетел Б. къде се намира автомобила, чрез набавяне на средства – изработване на ключ и отстраняване на спънки - оставяне автомобила отключен, са били насочени към  прекъсване по този начин на упражняваната от собственика фактическа власт върху превозното средство и установяване на такава от Б..

 Двамата подсъдими са съзнавали, че предприемат ползване на превозното средство без предварително да са получили съгласие от страна на неговия собственик. Довършили са категорично деянието, обективирали са и намерението си да своят, като са създали необходимите предпоставки за по-нататъшно разпореждане с вещта по тяхна воля.

 От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че отнемането на автомобила е използвано посредством изработен контактен ключ на същия. В трайната си съдебна практика ВКС приема, че използването на ключ се равнява на техническо средство по смисъла на чл. 195 ал.1 т.4 НК което обстоятелство води до квалифициране на деянието по по-тежко наказуемия състав на чл. 346 ал.2 т.3 НК

 От субективна страна подсъдимите са действали с пряк умисъл. Същите са съзнавали, че извършват действия, насочени към прекъсване на фактическата власт на досегашния собственик върху автомобила и установяване на своя фактическа власт като пряко са целели настъпването на този резултат. В съзнанието им е съществувала представа, че за отнемането му си служат с техническо средство.

      Авторството на деянието е установено по безспорен начин от показанията на свидетелите Г.И.Б., С.Е.Е., А.С.А., И.К.И., Я.Г.Г., М.К.Г., които са логични, последователни и безпротиворечиви. Същите се подкрепят изцяло както от показанията на пострадалия собственик – свидетелката К.Г.Т., така и от заключението на изслушаната по делото автотехническа експертиза,частично от показанията на Б. и частично от обясненията на  К.. 

Съдът не споделя направените  възражения от защитниците на подсъдимия адв.Д. и адв.Е.. Неоснователен е доводът на адв.Д., че фактическата обстановка по делото, която не се признава от неговия подзащитен, не е изяснена по безспорен начин и не се подкрепя от доказателствата на досъдебното производство.Напротив- всички събрани в хода на съдебното следствие и от досъдебното производство доказателства  установяват по един безспорен начин извършеното престъпление  от подсъдимия,  както от обективна така и от субективна страна.Обстоятелството , че Б. се опита  да промени обясненията си с нови показания съдът не взе предвид , тъй като прочете показанията му,дадени пред друг състав на съда по реда на чл.281 ал.2 от НПК и ги присъедини към материалите по делото.В хода на последвалия разпит Б. призна ,че всичко казано в протокола от съдебно заседание на 09.12.2011г. е вярно, с изключение на факта, че К. му е закарал автомобила.По-горе съдът подробно изложи съображенията си по отношение на приетата за доказана фактическа обстановка.

Съдът не споделя и направеното възражение от адв.Е. , че всъщност  не бил осъществен  състава на нормата на чл.346 от НПК тъй като противозаконното  отнемане не било с цел ползване.Възражението й се основава на факта, че всъщност на К. ползването му  било разрешено от самата собственичка и нямало нужда той да го върши противозаконно.Смисълът на повдигнатото обвинение обаче е не К. да ползва, а Б., като К. само му улеснява достъпа до автомобила,и неговото качество е помагач,а не извършител на престъплението по чл.346 ал.ІІ НК.Именно затова съдът не споделя така направеното възражение.

 

           

ДОСЕЖНО НАКАЗАНИЕТО:

 

Съдът обсъди събраните по делото доказателства и се съобрази с двата основни принципа – законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от предвиденото за това престъпление наказание, степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.

Съгласно първия принцип на наказателно-правната ни система в специалния текст на чл.346,ал.2  т.3 от НК, се предвижда наказание „Лишаване от свобода” от една до десет  години лишаване от свобода.

При индивидуализация на наложеното наказание, съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на Закона.

Като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия К., съдът взе предвид младата му възраст. В случая съдът счита, че отегчаващо отговорността обстоятелство са предходните му осъждания,които сочат на личност с трайни престъпни наклонности.Ноторно известно на съда(от проведените  разпити пред съдия в хода на досъдебното производство)  е също и обстоятелството, че в момента срещу подсъдимия К. се водят още досъдебни производства - за  различни престъпления,които все още не са приключили,едно от които  е  с правно основание в чл.339 от НК и друго документно престъпление.Предходните осъждания  на подсъдимия явно не са изиграли своята  роля да го поправят и превъзпитат.Напротив  подсъдимия  няма критично отношение към извършеното и с поведението си демонстрира пълно незачитане на правния ред ,установен в страната.Други отегчаващи вината обстоятелства са високата степен на обществена опасност на деянието и високата стойност на откраднатото.

Предвид горното, съдът сметна, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание все пак при превес на смекчаващите  вината обстоятелства и да му се даде шанс да се поправи с един по-малък престой в затвора,предвид младата му възраст– в размер на  три  години лишаване от свобода.

Така индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия наказание, съдът намира, че ще съдейства за поправянето му и за постигане на поставените от закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по отношение на останалите членове на обществото - чл. 36 ал. 1 от НК.

 

 Съдът постанови наказанието лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от „закрит” тип.

На основание  чл.25 ал.1 Нк  във връзка с чл.23 ал.1 от НК  съдът е определил на  подсъдимия П.К.Й.  общо наказание  по определеното  по това  дело и това  определено  по НОХ дело  №78 от 2012г. със споразумение  №57 от 24.04.2012г. на Районен съд  Раднево ,  влязло в сила на 24.04.2012г. с което е осъден на пробация ,мярка за контрол и въздействие без лишаване от свобода по чл.42а,ал.1 от НК-а именно

-задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години  при следната периодичност:пет пъти седмично

-задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години

-200 часа  безвъзмезден труд в полза на обществото в  рамките на две календарни години по 100 часа  в една календарна година-НАЙ-ТЕЖКОТО  А ИМЕННО ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА .

Съдът постанови наказанието  лишаване от свобода  да се изтърпи при първоначален  строг режим в затворническо общежитие от „закрит „ тип.

На  основание чл.25 ал.2 от НК е зачетено изтърпяното до момента  по присъда №57/2012г. по НОХ дело №78 от 2012г. на РС Раднево.

На основание чл. 68 ал. 1 от НК съдът постанови подсъдимия П.К.Й. да изтърпи отделно и наказанието от 1 /една/ година и 10 /десет/ месеца лишаване от свобода, наложено му с присъда  по НОХ дело № 59/2010г на Районен съд - Тополовград, влязла в законна сила на 27.05.2010г, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от „закрит” тип..

На основание чл.59, ал. 1 от НК, съдът зачете предварителното задържане по мярка за неотклонение, считано от 10.04.2011г. до 20.04.2011г.

Съдът намира ,че по отношение на подсъдимия К. не следва да се прилага разпоредбата на чл.24 от НК  и да му се увеличава  така определеното общо наказание от три години  лишаване от свобода. Съдът намира , че с така  определеното наказание  все пак  ще се подейства върху подсъдимия,като му  се даде  възможност след  ефективното изтърпяване на наказанието  да заживее един почтен живот.Едно наказание с по-продължителен срок би имало обратно въздействие  върху подсъдимия,който би приел  и усвоил престъпните навици и наклонности и на останалите затворници.Изхождайки от младата възраст и интелекта на подсъдимия съдът намира, че все пак следва да му се даде  шанс да започне един почтен живот след като изтърпи наказанието си.

Съдът не наложи на подсъдимия Й. наказание лишаване от право да се управлява МПС, на основание чл.346 ал.4 НК, тъй като  подсъдимия не е правоспособен водач на МПС.

 

 

ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО и ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

 

Предвид факта, че настоящият съдебен състав призна подсъдимият К. за виновен в извършване на престъплението по чл.346,ал.ІІ т. 3 от НК на основание чл.189, ал.3 от НПК, го осъди да заплати направените разноски по делото в размер на 115 лева – възнаграждение за вещо лице и платени разноски за свидетели.

 

По изложените от фактическо и правно естество мотиви, съдът постанови  присъдата си. 

 

                                                                 Съдия в Районен съд: