Р Е Ш Е Н И Е
№ 47
гр. Велико Търново, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в
публично заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при
секретаря М.Н.и участието на прокурора н.о., разгледа докладваното от съдия
Данаилова касационно НАХД № 10039/2022 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
Касаторът – Централно управление на НАП, ГД
"Фискален контрол", обжалва Решение № 231 от 25.11.2021г. по НАХД №
20214120200606/2021г. по описа на Районен съд Горна Оряховица, с което е
отменено Наказателно
постановление № 544829-F554226/29.10.2020
г. на началник отдел „ОД“ В. Търново в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.
7, ал. 3, вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, на основание
чл. 185, ал. 1, вр. с чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на „АЛАДИН ФУУДС“ ООД, ГР.
София, Столична община, район „Люлин“, ж.к. Люлин, бул. Европа № 119, е
наложена "имуществена санкция" в размер на 500 лв.
С
касационната жалба решението се оспорва като неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуални правила - отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Касаторът намира, че съдът
неправилно е приел наличие на допуснати съществени нарушения на процесуални
правила в хода на административнонаказателното производство, водещи до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице. В този смисъл посочва,
че вписването на констатацията дали нарушението не е довело до неотразяването
на приходите е практически невъзможно да бъде преценена при издаването на АУАН.
Това не било и част от фактическия състав на чл. 7, ал. 3 от Наредба – 18 от
13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. На последно място
намира, че в настоящия случай не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени решението на районния съд и да постанови ново, по
същество, с което да потвърди наказателното постановление, алтернативно да
върне делото на РС за преквалификация на изпълнителното деяние.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не изпраща представител. В писмени бележки, чрез
пълномощника си по делото заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея
основания. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение за защитата пред настоящата инстанция.
Ответникът по
касация - „АЛАДИН
ФУУДС“ ООД, ГР. София, Столична община, район „Люлин“, ж.к. Люлин, бул. Европа
№ 119 на посочения адрес и чрез ***Л.Б. от САК, оспорва основателността на жалбата. Не са налице твърдените касационни
основания за порочност и отмяна на въззивното решение. Същото е валидно,
допустимо, правилно, обосновано и въззивният съд правилно е изяснил
фактическата обстановка и въз основа на доказателствата е постановил правилно
решение, което моли да се остави в сила. Претендира разноски
за касационната инстанция.
Представителят на
Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата.
Споделя изводите на въззивния съд относно наличието на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаване на НП, както и за неправилно
приложение на материалния закон. Поради това счита, че обжалваното решение на
ГОРС е законосъобразно и правилно постановено и следва да се остави в сила.
Административният съд –
Велико Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено
следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК,
от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е
отменил Наказателно постановление
№ 544829-F554226/29.10.2020 г. на Началник на Отдел "Оперативни дейности"
Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на "Аладин Фуудс" ООД, , на
основание чл. 185, ал. 1, във
вр. с чл. 185, ал. 2 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 7, ал. 3, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин /загл. изм. ДВ, бр.
80/2018 г. /, издадена от министъра на финансите, във вр. с чл. 118, ал. 2 от ЗДДС.
За да постанови
съдебният си акт, ГОРС е приел за установена следната фактическа обстановка:
На 10.06.2020 г.
инспектори по приходите в ЦУ на НАП, Главна дирекция "Фискален
контрол", Дирекция "Оперативни дейности" извършили проверка на
търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – заведение за
бърза хранене, находящ се в гр. Горна Оряховица, стопанисван от "Аладин Фуудс
" ООД. При извършената проверка установили, че в търговския обект има
въведено в експлоатация фискално устройство модел DATECS FR-2000, с
индивидуален номер DT512771 и индивидуален номер на фискална памет 0018857 към
момента на проверката с общ оборот 435,15 лв. Същото няма изградена дистанционна
връзка с НАП към дата 12.05.2020 г. /за което имали предварителна информация/,
а на въпросната дата са извършвани и регистрирани чрез същото устройство
продажби. За извършената проверка е съставен Протокол за извършена проверка
сер. АА № 0014357/10.06.2020 г.
Въз основа на така
изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, но при допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя в него производство.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно чл. 185, ал. 2, изр. второ от ЗДДС, когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
Анализът на нормите налага извода, че за да се наложи на търговец наказание
"имуществена санкция" в размерите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, следва нарушението
по ал. 2 да е довело до неотразяване на приходи, факт, който е елемент от
състава на административното нарушение и който подлежи на установяване и
доказване от наказващия орган, както и изрично посочване в описание на
нарушението. След като законодателят изрично е посочил в изр. второ на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, че не
следва от деянието да са настъпили вредоносни последици за фиска, то такива
констатации следва да има в АУАН и в НП. В случая такива констатации не са
посочени нито в АУАН, нито в НП, което настоящата инстанция намира за
недопустимо, т. к. същите са елемент от състава на административното нарушение
и следва да са посочени както в АУАН в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, така и в НП в
съответствие с изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Констатираните
нарушения на административно- производствените правила по чл. 42, т. 4 от ЗАНН и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН са съществени,
не могат да бъдат санирани в съдебната фаза и съставляват основание за отмяна
на обжалваното наказателно постановление. За пълнота на изложението е
отбелязано и, че наказателното постановление е издадено в нарушение на
материалния закон. В случая от АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Според събраните по делото
доказателства от извършеното нарушение няма реално настъпили вредни последици
за фиска. Жалбоподателят не е бил санкциониран за други нарушения на данъчното
законодателство, такива предходни нарушения не са твърдяни и от
администрацията. АНО на практика не е обсъдил обясненията на наказаното лице
относно причините за липсата на изградена връзка с НАП – възобновяване на
работата на търговския обект ден преди изтичане на обявеното извънредно
положение, установяване в края на работния ден, че срокът на действие на
Договор за техническо обслужване на ФУ № SVA2001369/28.01.2020 г. е изтекъл на
24.03.2020 г. – по време на извънредното положение, в който период търговският
обект не е работил, сключване на 13.05.2020 г. на нов Договор за техническо
обслужване № SVA2004278/13.05.2020 г., респ. незабавно отстраняване
неизправността на ФУ, възстановяване на връзката с НАП и отчитане на всички
продажби, извършени в обекта на 12.05.2020 г., което е видно от приложените 2
бр. Договори за техническо обслужване, Констативен протокол Констативен
протокол между "А. Ф. " ООД и "Д. " ООД от 19.06.2020 г.,
Данни за продажби от ФУ с FDRID: 4392174 за период от 12.05.2020 00:00:00 ч. до
13.05.2020 00:00:00 ч., Справка за регистрираните данни от Z задачи на ФУ
4392174 от дата 12.05.2020 до дата 13.05.2020.
Решението е правилно.
Настоящата инстанция намира, че при постановяването му не са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на
материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото
доказателства районният съд е достигнал до правни изводи, които са верни като
краен резултат.
Правилно ГОРС е приел,
че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. В приложената от АНО санкционна норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, е предвидено
налагането на глоба или имуществена санкция в размер от 3000 лева до 10 000
лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС или на нормативен
акт по неговото прилагане, извън случаите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. В изречение второ
от същата алинея е установен привилегирован състав на нарушение от този вид, а
именно когато те не водят до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС - имуществена
санкция или глоба за едноличен търговец или юридическо лице от 500 лева до 2000
лева. Видно от съдържанието на АУАН и НП е, че в тях не само не е посочено, че
нарушението не е довело до неотразяване на приходи, но липсва и посочване на
изречение последно на чл. 185, ал. 2 ЗДДС в дадената от органа правна квалификация.
Тези нарушения в своята съвкупност, са особено съществени и опорочават
наказателното постановление до степен, неподлежаща на саниране, до какъвто
краен извод е стигнал и решаващия състав на ГОРС.
Предвид изложеното,
настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от визираните в
касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му.
Същото е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в
сила.
При този изход на делото
на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. по договор № 957032 за
правна защита и съдействие от 26.01.2022г. по чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 година
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Липсва основание за
уважаване на възражението за прекомерност.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 231 от
25.11.2021г. по НАХД № 20214120200606/2021г. по описа на Районен съд Горна
Оряховица.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП
да заплати на „АЛАДИН ФУУДС“ ООД, ЕИК: ..., гр. София, Столична община, район
„Люлин“, ж.к. Люлин, бул. Европа № 119 направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.