Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна, 08.12.2020г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ВАРНА, Пети
състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело № 535/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 4 от закона за
местните данъци и такси, във връзка с чл.107, ал.2 и ал.3 от данъчно
осигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по жалба на А.М.Б., ЕГН ********** и М.Т.А.,
ЕГН:**********,***, чрез адвокат Н.Б. срещу отказ за издаване на Акт за установяване
на задължение, обективиран в писмо изх. № МД-Т20000344ВН_001ВН на
Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна по заявление вх. №
МД-Т20000344ВН_001ВН от
28.01.2020г.
Жалбоподателите твърдят, че са поискали издаването на
Акт за установяване на задължения, съобразно предоставената с разпоредбата на
чл.107, ал.3 от ДОПК възможност, поради това, че установеният им за плащане
данък за 2019г. и 2020г. е неоправдано завишен. Изложени са доводи, че оспорваният
от тях отказ не е издаден от оправомощен за това орган, поради което
претендират обявяването му за нищожен поради липса на компетентност у органа,
който го е издал. С депозирани писмени бележки с.д. № 14588/23.11.2020г. чрез
процесуален представител, жалбоподателите поддържат жалбата. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директора на Дирекция „Местни
данъци“ при Община Варна чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт С
И , оспорва жалбата. С представена писмена молба с.д. №14663/23.11.2020г. се
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заявление рег. № МД-Т20000344ВН/22.01.2020г.
адресирано до Община Варна, Дирекция „Местни данъци“, жалбоподателите са
поискали да им бъде издаден Акт за установяване на задължения за 2020г. по
подадени от тях декларации по чл.14 от Закона за местните данъци и такси от
2016г. и коригираща декларация към нея, вх. № Ж ********** от 11.12.2019г. за
следните недвижими имоти: -самостоятелен обект с идентификатор 10135.536.173.1
по КК и КР на гр. Варна с администрративен адрес гр. Варна, Приморски парк,
местност „Салтанат“ № 81; - самостоятелен обект с идентификатор 10135.536.172.1
по КК и КР на гр. Варна с административен адрес гр. Варна, Приморски парк,
местност „Салтанат“ № 36 и самостоятелен обект с идентификатор 10135.536.172.1
по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, Приморски парк,
местност „Салтанат“ № 35.
Във връзка с депозираното от жалбоподателите
заявление, Директорът на Дирекция „местни данъци“ при Община Варна е издал
оспореният в настоящото производство отказ, обективиран в писмо рег. №
МД-Т20000344ВН_001ВН от
28.01.2020г. В писмото се посочва, че по подадените от тях декларации по чл.14
от ЗМДТ няма изискуеми задължения. Декларации с вх. № **********/25.09.2019г.,
вх. № **********/12.11.2019г. и вх. № **********/11.12.2019г., отнасящи се за
недвижими имоти находящи се в гр. Варна, местност „Салтанат“ № 35, № 36 и № 37
са оставени без последствие, тъй като фактическото ползване не е промяна в
предназначението на обекта, а именно от търговски в жилищен. Посочено е още, че
към дата 28.01.2020г. жалбоподателите нямат изискуеми задължения, които да
бъдат установени с Акт за установяване на задължения на основание чл.107, ал.3
от ДОПК.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
жалбата, становищата на страните и представената и приета от съда
административна преписка. Жалбата е допустима, като подадена в законния срок
срещу индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване и от лице
притежаващо активна легитимация да го оспори. Разгледана по същество, жалбата е
основателна поради следното:
За установяване на местни данъци и
такси са приложими два способа на предварително установяване, което се
осъществява с акт за установяване на задължения, съобразно разпоредбата на
чл.107, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във връзка с чл.14
ал.1 от Закона за местните данъци и такси и чрез ревизионен акт по чл.118 от ДОПК, във връзка с чл.108 от същия кодекс, във връзка с чл.106, ал.3 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.23 от
Закона за местните данъци и такси, данъкът се определя от служител на
общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава
на данъчно задълженото лице или на негов законен представител. Съобщението по
чл.23 от ЗМДТ няма функцията на установяване на размера на данъка с влязъл в
сила акт, а само информиране на задълженото лице за неговия размер. Размерът на
данъчните задължения за данък върху недвижимите имоти се установява въз основа
на декларация по чл.14 от ЗМДТ подадена от задълженото по смисъла на чл.11 от ЗМДТ, като съгласно чл.19, ал.1 от същия закон, размера на данъка се съобщава
на задълженото лице до първи март на същата година. Съгласно чл.9б от ЗМДТ. По
реда на установяване на задължението за данък върху недвижимите имоти се
установяват и задълженията за такса за битови отпадъци. На основание чл.107 ал.3 от ДОПК акт за
установяване на задължения по декларация се издава на първо място по искане на
задълженото лице; служебно при установено несъответствие между декларираните
данни и данните, получени от трети лица, след като е изчерпан редът по член 103
от ДОПК; служебно, когато не е подадена декларация; служебно, когато
задължението не е платено и не е извършена ревизия. В настоящия случай е налице
хипотезата на чл.107 ал.3 от ДОПК, а именно издаване на акт за установяване на
данъчни задължения по искане на задължените лица. Възможността по искане на
задълженото лице да бъде направена проверка на установения размер на данъка въз
основа на подадена от него декларация цели гарантиране правата на самите
задължени лица и в същото време защита на държавния интерес. В тази връзка процедурата
по чл.107, ал.3 от ДОПК се инициира по искане на задълженото лице и дава
възможност на същото чрез обжалване на акта да докаже твърденията си за
недължимост на данъка или да докаже възраженията си относно неговия размер. В
разпоредбата на чл.107, ал.4 от ДОПК е предвидено, че актът може да се обжалва
в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция.
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на
местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда
на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. По
силата на чл.3 и чл.4 от ЗМДТ, в производството по установяване обезпечаване и
събиране на местните данъци служителите на общинската администрация /които се
определят със Заповед на кмета на общината на основание чл.4, ал.4 от същия
закон/ имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата
по обезпечаване на данъчни задължения на публични изпълнители. Предвид
разпоредбата на чл.4, ал.5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на
решаващия орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни
приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция
за приходите. Следователно актът по чл.107 ал.3 от ДОПК може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му пред директора на дирекция „Местни данъци“
при Община Варна по реда на ал.4 на чл.107 от ДОПК, в която разпоредба
законодателят не е предвидил отказ за издаване на акт за установяване на
данъчни задължения. Предвид изложеното и с оглед събраните по делото
доказателства се налага извода, че обжалвания отказ за издаване на акт за
установяване на данъчни задължения обективиран в писмо рег. № МД-Т20000344ВН_001ВН от
28.01.2020г. изхожда от некомпетентен орган. Оправомощени
да разгледат заявлението са служителите, определени със заповед №
2888/15.07.2019г. на кмета на общината с изключение на директора на дирекция
„Местни данъци“ чиито правомощия се
приравняват на тези на териториалния директор на Национална агенция за приходите
съгласно чл.4, ал.5 от ЗМДТ, както вече беше посочено по-горе. Т.е. той е
органът пред който по административен ред може да се обжалва акта за
установяване на задължения. Депозираното от жалбоподателите заявление за
издаване на акт за установяване на задължения съобразно разпоредбата на чл.107
ал.3 от ДОПК не е било разгледано от служител на местни данъци при общинска
администрация, въпреки че именно те имат качеството на орган по приходите. С
оглед на това обжалваният акт следва да бъде обявен за нищожен, а преписката да бъде изпратена на община Варна за разглеждане от
компетентните служители на общинската администрация имащи качеството на органи
по приходите, за произнасяне във връзка със заявление рег. № МД-Т20000344ВН/22.01.2020г.
на А.М.Б., ЕГН ********** и М.Т.А., ЕГН:********** за издаване на Акт за
установяване на задължение по заявление по чл.107, ал.3 от ДОПК, като на основание чл.174 от АПК, съдът ще определи
седемдневен срок за издаване на акта, считано от влизане в сила на решението.
Предвид изхода на делото, основателно
и своевременно направено е искането на жалбоподателите за присъждане на
направените по делото разноски. Неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на претендираните съдебни разноски. Ответника следва да бъде осъден
да заплати солидарно на жалбоподателите сумата в размер на 420.00 /четиристотин
и двадесет/ лева, от които 20.00 лева – заплатена държавна такса и 400.00 лева
– заплатен адвокатски хонорар.
По тези съображения и на основание чл.
172, ал.1 от АПК и чл. 173, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Варна, Пети
състав
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА нищожността на отказ за издаване на акт за
установяване на задължения, обективиран в писмо рег. № МД-Т20000344ВН_001ВН от
28.01.2020г. на директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна по
заявление рег. № МД-Т20000344ВН/22.01.2020г. на А.М.Б. и М.Т.А. ***.
ИЗПРАЩА административната преписка на Община Варна за
произнасяне по направеното в заявление рег. № МД-Т20000344ВН/22.01.2020г. на А.М.Б.
и М.Т.А. *** искане, съобразно дадените указания.
ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за произнасяне по заявление рег.
№ МД-Т20000344ВН/22.01.2020г. на А.М.Б., ЕГН ********** и М.Т.А., ЕГН:**********,***,
считано от влизане в сила на настоящия съдебен акт.
ОСЪЖДА Община гр. Варна да заплати на А.М.Б.,
ЕГН ********** и М.Т.А., ЕГН:**********,*** сумата от 420.00 /четиристотин и
двадесет/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия:
