Решение по дело №62/2020 на Административен съд - Плевен

Р E Ш Е Н И Е

 

№ 254

 

гр.Плевен, 10.04.2020 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на шести март две хиляди и двадесета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ  ГОСПОДИНОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                          КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

                                                                          

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 62 по описа за 2020 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

         С Решение № 829 от 05.12.2019 год., постановено по НАХД № 1391/2019 год., Районен съд- Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 15-0000990 от 14.05.2019 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" –Плевен, с което на „Стройпродукт“ ЕООД гр. Плевен, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.1, ал.2 вр. Чл.62, ал.1 от КТ.

Против горното решение в законоустановения срок е постъпила касационна жалба от „Стройпродукт“ ЕООД гр. Плевен, ЕИК ***, подадена чрез пълномощника адв. Е.М. ***. В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на решението на РС-Плевен. Касаторът твърди, че от събраните доказателства не може да се направи извод за наличието на трудово правоотношение между  оспорващото дружество и лицето С.С., тъй като при извършената от ответника документална проверка е представен граждански договор, по силата на който Стойнев не е дължал престиране на работна сила, а на определен резултат. Сочи се, че сключеният между страните договор няма характеристиките на такъв по смисъла на чл.66 от КТ, т.к. не урежда място на работа, длъжност, характер на работата, времетраене на договора и продължителност на работния ден и уговорено трудово възнаграждение. Поради тези съображения се твърди, че не е налице нарушение на чл.62, ал.1 от КТ. По тези съображения се оспорват доводите на първостепенния съд за наличието на трудовоправни, а не гражданскоправни отношения. Допълнително се излагат оплаквания, че РС-Плевен не е допуснал исканите от жалбоподателя гласни доказателства, а единствено е разпитал актосъставителя, въз основа на който разпит е приел за достоверен представения по делото констативен протокол, който обаче се оспорва от касатора. Във връзка с горното се твърди нарушено право на защита на жалбоподателя, тъй като същият безмотивно е бил лишен от възможността да сочи доказателства. В заключение се иска да бъде отменено обжалваното решение на РС- Плевен и да бъде постановена отмяна на обжалваното НП. Алтернативно се прави искане производството да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС- Плевен.

В съдебно заседание касаторът се представлява от управителя на дружеството Р.М. и от пълномощника адв. М. ***. Процесуалният представител на касатора поддържа жалбата по изложените в нея съображения и прави искане за отмяна на въззивното решение и оспореното НП. Управителят на дружеството касатор излага твърдения, че процесният договор и друг идентичен такъв са сключени с двама бивши работници на дружеството, че до момента не е заела, че Инспекция по труда не признава този вид договори, както и че управляваното от нея дружество от години сключва такива във връзка с дейността си. Сочи, че след извършената проверка двамата работници са назначени на трудови договори и към този момент в дружеството няма лица, които да работят въз основа на граждански договори. Твърди, че ако процесното НП бъде потвърдено, дружеството ще загуби възможността да участва в обществени поръчки за срок от 3 години, което ще има негативен социален ефект за работещите в него над 70 човека.

Ответникът по касационната жалба- Дирекция „Инспекция по труда“- Плевен се представлява от ст. юрк. Р. И., която изразява становище, че решението на РС- Плевен е правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение, че решението на РС- Плевен е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящият съдебен състав намира, че в производството пред РС-Плевен са допуснати нарушения на процесуалните правила, които са довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

В съдебното заседание, проведено на 24.10.2019 г. процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за допускане до разпит на трима свидетели, с оглед установяване характера на правоотношението между дружеството и лицето, с което е бил сключен договора, предмет на правния спор. Съдът е отхвърлил горното искане като е изложил лаконични мотиви, че вече са събрани необходимите за разкриване на обективната истина доказателства, поради което няма нужда от разпит на така посочените свидетели. Съобразно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН в производството пред съда по разглеждане на жалби срещу НП са приложими правилата на НПК. Основен принцип, обективиран в чл.11 и чл.12 от НПК е, че страните са равнопоставени и имат равни процесуални права. Несъмнено жалбоподателят има право да сочи и да иска от съда събирането на нови доказателства. Съдът може да откаже събирането им, но следва да изложи ясни мотиви и да посочи законоустановени причини за отказа си да събере поисканите доказателства. Конкретно за свидетелските показания съдът би могъл да откаже допускането до разпит на свидетел при условията на чл.118, ал.1- 3 от НПК, както и ако са налице предпоставките на чл.119 от НПК. Доводът, че дадено доказателство няма да допринесе за разкриване на обективната истина е неконкретен, а освен това не е и обективен, тъй като съдът няма как да прецени това обстоятелство, ако не е събрал съответното доказателство. Такава оценка би могло да бъде направена едва след събиране на пълния обем доказателства, на които се позовават страните. Като е отказал немотивирано да допусне до разпит свидетели, посочени от жалбоподателя, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до накърняване правото на защита на страна в процеса. Този порок не е отстраним от касационната инстанция, която съобразно разпоредбата на чл.219, ал.1 от АПК може да събира само писмени, но не и гласни доказателства.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение следва да бъде отменено, а съдебното производство следва да бъде върнато за разглеждане от друг състав на РС-Плевен, при което да се проведе съдебно производство при съблюдаване процесуалните права на страните.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221 от АПК, съдът

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 829 от 05.12.2019 год., постановено по НАХД № 1391/2019 год. по описа на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд- гр. Плевен, при което да се изпълнят указанията, дадени в обстоятелствената част на решението.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.