Решение по дело №64/2015 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 4
Дата: 12 януари 2016 г. (в сила от 1 февруари 2016 г.)
Съдия: Анна Петкова
Дело: 20155600900064
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 юни 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                             12.01.2016 година                гр. Хасково

 

В    ИМЕТО     НА      НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН  СЪД  ХАСКОВО   гражданско отделение,                    пети състав

на  ..…..четиринадесети декември….………  две хиляди и петнадесета година                                          

в публично съдебно  заседание в следния   състав :

                                                                   СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА

С участието на секретаря…………М.С.…………………….……..….

И прокурора ………………………………………………..……………..…...……

като разгледа докладваното  от съдия Петкова….………………………………..

търговско дело ……….№  64 по описа за 2015 година…..……………..……,

За да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по  искова молба, подадена от синдика М.Г.С., представляваща „Булмилк Тонус” ООД – в  несъстоятелност, с ЕИК ****, с която се предявяват срещу „Дарзалас 70” ЕООД – Хасково, с ЕИК **** обективно съединени искове с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 327 ал. 1 ТЗ и чл. 294 ал. 1 вр. чл. 86 ЗЗД. В исковата молба синдикът на ищеца в несъстоятелност твърди, че при изпълнение на задълженията си установила, че „Булмилк Тонус” ООД – в несъстоятелност има вземания от „Дарзалас 70” ЕООД в размер на 64 706, 33 лева. Вземанията произтичали от неизпълнено задължение на ответника да плати цената за продадени му от ищеца мляко и млечни продукти по общо 17 данъчни фактури, както следва: сумата от 1039 лева  по фактура № **********/07.03.2012г.; сумата от 2494 лева по фактура № **********/10.03.2012 г.; сумата от 2710,80 лева по фактура № **********/14.03.2012 г.; сумата от 1414,50 лева по фактура № **********/17.03.2012 г; сумата  от  2438  лева по фактура № **********/21.03.2012 г.; сумата от 1144,90 лева по фактура № **********/26.03.2012 г.; сумата   от   75,20  лева по фактура № **********/26.03.2012 г.; сумата от 2044,40 лева по фактура № **********/28.03.2012 година; сумата от 2135,40 лева по фактура № **********/02.04.2012 година; сумата от 2467,60 лева по фактура № **********/04.04.2012 година; сумата от 14592,18 лева по фактура № **********/04.04.2012 година; сумата от 1597,40 лева по фактура № **********/09.04.2012 година; сумата от 2531,20 лева по фактура № **********/11.04.2012 година; сумата от 12422,05 лева по фактура № **********/13.04.2012 година; сумата   от   1460   лева по фактура № **********/18.04.2012 година; сумата  от  29,70  лева по фактура № **********/18.04.2012 година; сумата   от   14110  лева по фактура № **********/19.04.2012 година. Отправила покана за доброволно изпълнение до ответника, но на регистрирания в ТР адрес „Дарзалас 70” ЕООД не било открито. Поради това предявява главния иск за обща сума 64706,33 лева.  Отделно от това претендира обезщетение заради забавено изпълнение на задължението общо в размер на 18 944, 25 лева, формирано както следва: 312,99    лева - обезщетение    заради    забавено    изпълнение, изчислено в размер на законната лихва върху 1039 лева, дължима по данъчна фактура № **********/07.03.2012 г., за периода от деня следващ датата на падежа на задължението - 08.03.2012 г. до датата на подаване на исковата молба в съда; 749,20 лева - обезщетение    заради    забавено    изпълнение, изчислено в размер на законната лихва върху 2494 лева, дължима по данъчна фактура № **********/10.03.2012 г. за периода от деня следващ датата на падежа на задължението - 11.03.2012 г. до датата на подаване на исковата молба в съда; 811,27    лева    -    обезщетение    заради    забавено    изпълнение, изчислено в размер на законната лихва върху 2710,8 лева, дължима по данъчна фактура № **********/14.03.2012 г. за периода от деня следващ датата на падежа на задължението -15.03.2012 г. до датата на подаване на исковата молба в съда; 422,10    лева    -    обезщетение    заради    забавено    изпълнение, изчислено в размер на законната лихва върху 1414,5 лева, дължима по данъчна фактура №**********/17.03.2012 г. за периода от деня следващ датата на падежа на задължението - 18.03.2012 г. до датата на подаване на исковата молба в съда; 724,80    лева    -    обезщетение    заради    забавено    изпълнение, изчислено в размер на законната лихва върху 2438 лева, дължима по данъчна фактура № **********/21.03.2012 г. за периода от деня следващ датата на падежа на задължението - 22.03.2012 г. до датата на подаване на исковата молба в съда; 338,75    лева    -    обезщетение    заради    забавено    изпълнение, изчислено в размер на законната лихва върху 1144,9 лева, дължима по данъчна фактура № **********/26.03.2012 г. за периода от деня следващ датата на падежа на задължението - 27.03.2012 г. до датата на подаване на исковата молба в съда; 22,27 лева - обезщетение заради забавено изпълнение, изчислено в размер на законната лихва върху 75,20 лева, дължима по данъчна фактура № **********/26.03.2012 г. за периода от деня следващ датата на падежа на задължението - 27.03.2012 г. до датата на подаване на исковата молба в съда; 603,76    лева    -    обезщетение    заради    забавено    изпълнение, изчислено в размер на законната лихва върху 2044,40 лева, дължима по данъчна фактура № **********/28.03.2012 г. за периода от деня следващ датата на падежа на задължението - 29.03.2012 г. до датата на подаване на исковата молба в съда; 627,63   лева   -   обезщетение   заради    забавено    изпълнение, изчислено в размер на законната лихва върху 20135,4 лева, дължима по данъчна фактура № **********/02.04.2012 г. за периода от деня следващ датата на падежа на задължението - 03.04.2012 г. до датата на подаване на исковата молба в съда; 723,87    лева    -    обезщетение    заради    забавено    изпълнение, изчислено в размер на законната лихва върху 2467,60 лева, дължима по данъчна фактура № **********/04.04 2012 г. за периода от деня следващ датата на падежа на задължението – 05.04.2012 година до датата на подаване исковата молба в съда; 4280,61 лева – обезщетение заради забавено изпълнение, изчислено в размер на законната лихва върху 14592,18 лева, дължима по данъчна фактура № **********/04.04.2012 година за периода от деня следващ датата на падежа на задължението – 05.04.2012 година до датата на подаване на исковата молба в съда; 466,34 лева – обезщетение заради забавено изпълнение, изчислено в размер на законната лихва върху 1597,4 лева, дължима по данъчна фактура № **********/09.04.2012 г. за периода от деня следващ датата на падежа на задължението - 10.04.2012 г. до датата на подаване на исковата молба в съда; 737,53   лева   -   обезщетение   заради    забавено    изпълнение, изчислено в размер на законната лихва върху 2531,20 лева, дължима по данъчна
фактура № **********/11.04.2012 г. за периода от деня следващ датата на падежа
на задължението - 12.04.2012 г. до датата на подаване на исковата молба в съда; 3612,50   лева - обезщетение   заради   забавено   изпълнение, изчислено в размер на законната лихва върху 12422,05 лева, дължима по данъчна фактура № **********/13.04.2012 г. за периода от деня следващ датата на падежа
на задължението - 14.04.2012 г. до датата на подаване на исковата молба в съда;
422,54    лева - обезщетение заради забавено изпълнение, изчислено в размер на законната лихва върху 1460 лева, дължима по данъчна фактура № **********/1 8.04.2012 г. за периода от деня следващ датата на падежа на задължението - 19.04.2012 г. до датата на подаване на исковата молба в съда; 8,59 лева - обезщетение заради забавено изпълнение, изчислено в размер на законната лихва върху 29,70 лева, дължима по данъчна фактура №**********/1 8.04,2012 г. за периода от деня следващ датата на падежа на задължението - 19.04.2012 г. до датата на подаване на исковата молба в съда; 4079,50   лева   -   обезщетение   заради   забавено   изпълнение, изчислено в размер на законната лихва върху 14110 лева, дължима по данъчна фактура № **********/19.04.2012 г. за периода от деня следващ датата на падежа на задължението - 20.04.2012 г. до датата на подаване на исковата молба в съда. Претендира се и законната лихва върху главницата за периода от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и
направените в това производство разноски.

В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответникът „Дарзалас 70” ЕООД - Хасково, представлявано от управителя С.А.С., подава писмен отговор. На първо място прави възражение за недопустимост на иска, като твърди, че същият спор вече е разглеждан от съд и по него ищецът е направил отказ от иска. Във възражението си (л. 53 гр.д.  1007/2015 година на РС-Стара Загора) сочи, че предходният спор е по гр.д. № 185/2013 година на РС-Хасково. На следващо място, заема становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че между него и ищеца е сключен договор за дистрибуция от 02.10.2011 година. Не спори, че претендираните от ищеца доставки са били осъществени по силата на сключения договор, но твърди, че е изпълнил задълженията си в точно съответствие с уговореното – заплатил е цената на доставената стока в брой, включително за такава с означение „брак”. Плащанията били удостоверявани с изрично вписване в стокови разписки, които имали характера и на разписки за получените суми. Поради това заявява, че е направил „прихващане” на претендираните от ищеца суми с тези, които е заплатил по стоковите разписки. Същевременно, дружеството-ищец им издавало фактури, в които начинът на плащане бил посочван както в брой, така и по банков път, но независимо от това ответникът всичко заплатил в брой по стокови разписки. Твърди се още, че при обща стойност на издадените от ищеца на ответника фактури 107 963,80 лева, ответникът е заплатил в брой по стокови разписки 125 535,60 лева. Разликата представлявала стойността на стоката, означена като „брак” и реално върната на ищеца по негово изрично искане. При това положение ответникът счита, че дори е надплатил за фактически недоставена стока. Ответникът твърди, че фактурите, на които ищецът основава претенциите си, не са подписани от управителя на „Дарзалас 70” ЕООД към момента на издаването им и поради това били непротивопоставими на дружеството. С тези доводи моли съда да приеме, че задължението му е изпълнено с плащане и да отхвърли предявените искове както за главницата, така и за лихвите и разноските.

В срока по чл. 372 ал. 1 ГПК ищецът по делото, чрез синдика, представя допълнителна искова молба, с която оспорва доводите на ответника за недопустимост на иска. Твърди, че няма тъждество между разгледания от съда по гр.д. №185/2013 година на ХРС спор и този, повдигнат с настоящата искова молба: макар и страните били същите, липсвала идентичност между претенциите по делата. Заявява, че поддържа предявените искове, признава, че процесните доставки са в рамките на договор за дистрибуция, по силата на който „Булмилк Тонус” ООД е предоставило за продажба на „Дарзалас 70” ЕООД като дистрибутор мляко и млечни продукти, както и че по силата на договорната клауза заплащането на предадените на ответника стоки следвало да се извършват в брой. Оспорва  изнесените от ответника твърдения за заплащане на получените по договора стоки и твърди, че плащанията не са извършени нито по банков път, нито в брой. Счита, че представените от ответника стокови разписки удостоверяват единствено предаването на стоката, при това в периоди, различни от визираните във фактурите дати, но не и плащането. Нямало кредитни известия за върната стока и съответно – за приспадане на недължима цена по посочените в исковата молба фактури. Без значение било обстоятелството, че фактурите не са подписани от управителя, след като ответникът не оспорвал, че е получил стоките и е осчетоводил фактурите.

В срока по чл. 373 ал. 1 ГПК ответникът по делото представя допълнителен отговор, в който настоява, че е налице тъждество на основанията, на които се търсят процесните вземания и тези по гр.д. № 185/2013 година на ХРС. Твърди, че е изпълнил задълженията си по договора. Уточнява, че претендираното от него прихващане вече е извършено – реално, още в хода на изпълнението на договора, и не е оспорено от ищеца в предходното производство, преди откриването на производство по несъстоятелност. Моли съда изрично да се произнесе относно съществуването на договор за дистрибуция от 02.10.2011 година и факта, че процесните фактури са издадени във връзка с този договор. В с.з. процесуалният представител на ответника пледира за отхвърляне на иска като недоказан и моли за присъждане на деловодни разноски.

          Хасковският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

С решение № 25/06.03.2014 година, постановено по т.д. № 124/2013 година по описа на ХОС,  е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на дружеството-ищец „Булмилк Тонус” ООД – с. Конуш, община Хасково. Това обуславя представителството на дружеството от назначения синдик М.Г.С..

По делото се представя и е прието като доказателство копие от „Договор за дистрибуторство” (л. 18), сключен на 02.10.2011 година между ищеца по делото „Булмилк Тонус” ООД, чрез представителя му Н. Б. С. и „Дарзалас 70” ЕООД – ответник по делото, представляван при сключването на договора от С.Д.С., за срок от 5 години. Предмет на договора е дистрибуция на млечни продукти, „предоставяни” от „Булмилк Тонус” ООД на „Дарзалас 70” ЕООД в град Варна. Предвидено е, че стоката ще се предава срещу търговски документ, съдържащ нейно описание по вид, количество и партиден номер, придружен със стокова разписка (чл. 13). С клаузата по чл. 9 от договора изрично е отречено правото на  дистрибутора да връща брак. А съгласно чл. 14 дистрибуторът е поел задължение да заплаща продажните стойности в брой.

Този договор е представен ведно с отговора на ответника „Дарзалас 70” ЕООД и не е оспорен от страните нито по същество, нито от гледна точка на автентичността на писмения документ.

Не се спори и по обстоятелството, че процесните седемнадесет данъчни фактури (също неоспорени от ответника) са издадени във връзка с извършените доставки на млечни продукти по договора за дистрибуторство, а именно: стоки на стойност 1039 лева с ДДС, за които е издадена фактура № **********/07.03.2012 година; стоки на стойност 2494 лева с ДДС, за които е издадена фактура № **********/10.03.2012 година; стоки на стойност 2710,80 лева с ДДС, за които е издадена фактура № **********/14.03.2012 година; стоки на стойност 1414,50 лева с ДДС, за които е издадена фактура № **********/17.03.2012 година; стоки на стойност  2438  лева с ДДС, за които е издадена фактура № **********/21.03.2012 година; стоки на стойност 1144,90 лева с ДДС, за които е издадена фактура № **********/26.03.2012 година; стоки на стойност   75,20  лева с ДДС, за които е издадена фактура № **********/26.03.2012 година; стоки на стойност 2044,40 лева с ДДС, за които е издадена фактура № **********/28.03.2012 година; стоки на стойност 2135,40 лева с ДДС, за които е издадена фактура № **********/02.04.2012 година; стоки на стойност 2467,60 лева с ДДС по фактура № **********/04.04.2012 година; стоки на стойност 14592,18 лева с ДДС, за които е издадена фактура № **********/04.04.2012 година; стоки на стойност 1597,40 лева с ДДС по фактура № **********/09.04.2012 година; стоки на стойност 2531,20 лева с ДДС по фактура № **********/11.04.2012 година; стоки на стойност 12422,05 лева с ДДС, за които е издадена фактура № **********/13.04.2012 година; стоки на стойност   1460   лева с ДДС по фактура № **********/18.04.2012 година; стоки на стойност  29,70  лева с ДДС по фактура № **********/18.04.2012 година; стоки на стойност   14110  лева с ДДС, за които е издадена фактура № **********/19.04.2012 година. Няма спор за това, че съставените от „Булмилк Тонус” ООД фактури са приети от „Дарзалас 70” ЕООД, отразени са в счетоводството на двете дружества, а впоследствие дружеството-получател по облагаемата доставка – „Дарзалас 70” ЕООД е усвоил съответния размер на ДДС. Ответникът не ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си, че фактурите са подписани не от законния представител (управител) на „Дарзалас 70” ЕООД, а от друго лице. Впрочем, този факт няма съществено значение за решаване на делото, тъй като със завеждането на фактурите в своето счетоводство, а след това – използване на правото на връщане на данъчен кредит, дружеството-ответник на практика е потвърдило действията на лицето, подписало фактурите.

 Ответникът твърди, че е изпълнил задължението си по договора и процесните фактури и в тази насока представя протокол № 2/30.11.2012 година от заседание на Общо събрание на съдружниците на „Дарзалас 70” ЕООД. Видно от протокола, ОС е приело, че с извършените от „Дарзалас 70” ЕООД плащания в брой (по стокови разписки) са погасени задълженията по фактурите. Поради това Общото събрание е наредило „прихващането” на сумите и отразяването на тази операция в счетоводството на дружеството. В подкрепа на твърденията си за основателност на такова „прихващане” дружеството-ответник представя многобройни стокови разписки, всички – съставени от „Булмилк Тонус” ООД за предадена продукция на „Дарзалас 70” ЕООД. В разписките, както и търговските документи, които са придружавали, са описани стоките по доставки, осъществени в периода 04.03.2012 година - 25.10.2012 година. Това води до извода, че и след съставянето на процесните седемнадесет фактури, най-късната от които е с дата  19.04.2012 година, изпълнението на сключения между страните договор за дистрибуция е продължило, респективно – „Булмилк Тонус” ООД е продължило да доставя млечни продукти, а „Дарзалас 70” ЕООД ги е приемало, при което за него са възниквали все нови и нови задължения за заплащане на стоката. По тази причина, стоковите разписки, издадени след 19.04.2012 година, категорично не могат да се свързват с доставките, обективирани в процесните фактури. Освен това, удостовереното с подписите на представителите на двете страни съдържание дава представа само за стойността на доставената стока, но не и за извършените плащания. Поради това съдът намира тези разписки ирелевантни и няма да ги обсъжда. За периода 04.03.2012 година – 19.04.2012 година се представят и са приети като доказателства тринадесет стокови разписки. Всички те са за предадени от дружеството-ищец на ответника млечни продукти, описани по видове, количество, цена и обща стойност. И в тези разписки липсват указания за заплащане на стоката, поне в съдържанието над подписите на представителите на доставчика и получателя. Следва да се отбележи, че предвид заетите от страните становища, не се оспорва издаването на такива стокови разписки и то е в унисон с договорните клаузи. Но поради липса на подписи, удостоверяващи предаването и получаването на сумите, визирани в отделна графа „отчетени пари” в долната част на документа, съдът счита, че тези вписвания не придават на документа характера на разписка за получаване на вписаната сума. В тази насока е и изричното противопоставяне на ищеца. Поради това, дори и да се направи предположение, че доставките по стоковите разписки за периода 04.03.2012 година – 19.04.2012 година имат отношение към процесните фактури, то те не представляват годно доказателства за изпълнение задължението на получателя на стоката – да я заплати.

Впрочем, такава вероятност изцяло е отречена със заключението на назначената и извършена по делото съдебно-счетоводна експертиза. Съдът възприема заключението на в.л. К. като пълно, обективно, компетентно и безпристрастно. От нейните обяснения при изслушване в с.з., а и от заетите от страните становища в с.з. става ясно, че при извършване на експертизата вещото лице е обследвало всички възможни (налични при страните) и относими към делото счетоводни документи и електронни масиви. Изводът на вещото лице е, че от формална страна счетоводството и в двете дружества е било водено редовно, а използваните в дружеството-ищец програмни продукти са били приложими в счетоводството, в съответствие с обичайната практика в търговските дружества и не са в нарушение на законовите изисквания. От анализа на първичните и вторичните счетоводни записвания, съпоставени с материалите на делото и представените й счетоводни документи, в.л. е достигнала до извода, че процесните фактури са издадени за доставки, извършени в период, предхождащ месец март 2012 година. Дава и обяснение за това си заключение: плащането на стойността на стоките по периодичните доставки е било системно забавяно и в един момент е довело до натрупване на „стари” задължения. Именно за тези стари задължения, но все за доставките в рамките на процесния договор за дистрибуция, предхождащи м. март 2012 година, са били съставени осемнадесет броя данъчни фактури. Първата от тях е под №  25609/03.03.2012 година и е за сумата 2 719,60 лева. Тази сума, според в.л. е била заплатена от „Дарзалас 70” ЕООД на „Булмилк Тонус” ООД по банков път, на 27.04.2012 година. Останалите седемнадесет данъчни фактури, описани в заключението на вещото лице, съвпадат изцяло с тези по исковата молба. Вещото лице е констатирало, че всички те са осчетоводени съгласно изискванията на Закона за счетоводството и в двете дружества: включени в дневниците за продажби на дружеството-ищец и е внесен дължимият по тях ДДС, отразени са и в дневниците за покупки на „Дарзалас 70” ЕООД, като дружеството е реализирало правото си на данъчен кредит по тях. Вещото лице е категорично, че няма данни за извършени плащания по тези фактури по посочения в тях начин – по банков път. Вместо това, в счетоводството на „Дарзалас 70” ЕООД на 10.12.2012 година е съставен разходен касов ордер и  са взети счетоводни операции на обща стойност 64706,33 лева, с посочено основание „съгласно протоколно решение от общото събрание”, взето с протокол № 2/30.11.2012 година, в резултат на което задължението на „Дарзалас 70” ЕООД към „Булмилк Тонус” ООД е закрито като платено. Като приложение към експертизата си в.л. представя процесния касов ордер (л. 213), от който е видно, че не е подписан от получателя на сумата. Във връзка с липса на подписите на страните върху РКО, в.л. в съдебно заседание допълва, че вземането на операцията за закриване на задължение на база непопълнен с необходими реквизити касов ордер, съставлява нарушаване на правилата и принципа за документална обоснованост.

Вещото лице анализира и 13-те стокови разписки, издадени в периода 01.03.2012 година – 19.04.04.2012 година. Констатира, че общата стойност на доставените от ищеца на ответника стоки по тях е 30301,76 лева и ако се приеме, че извършените върху тях записвания (вероятно от представителя на „Дарзалас 70” ЕООД) доказват плащания, то извършените такива са в общ размер 17650 лева. Счита, че така извършените частични плащания по извършените в периода 01.03.2012 година – 19.04.04.2012 година доставки са издадени касови бонове и същите са намерили отражение във фискалното устройство на „Булмилк Тонус” ООД, а неплатените разлики са фактурирани за заплащане по банков път. В същото време вещото лице обяснява, че тези стокови разписки не са намерили отражение в счетоводството на страните, тъй като стокова разписка сама по себе си, без издадена фактура, не е основание за счетоводно записване. В с.з. пояснява, че е стигнала до тези изводи, изхождайки от установения от нея в хода на експертизата принцип на работата и осчетоводяване в двете дружества. В същото време категорично подчертава, че процесните 17 данъчни фактури не кореспондират с доставките, извършени с тринадесетте стокови разписки в периода 01.03.2012 година – 19.04.2012 година.

Следващата релевантна констатация на експертизата е за това, че в „Булмилк Тонус” ООД не е осчетоводяван брак, няма данни за съдбата на бракуваната продукция и в счетоводството на „Дарзалас 70” ЕООД.

По искане на ответника съдът допусна на основание чл. 176 вр. чл. 177 ал. 1 т. 2 ГПК изслушване на управителя на „Булмилк Тонус” ООД Б.И.Б.. Според последния, с бившия му съдружник Н.С. участвали в три търговски дружество. Поради това условно разпределили задачите и отговорностите си, като с делата на „Булмилк Тонус” ООД се занимавал Николай Славчев. Поради това управителят Б. не бил запознат с детайлите на организацията на работата и плащанията в дружеството-ищец и споделя само принципа на работа в общите им търговски предприятия: за доставяната стока се съставяли стокови разписки или спедиционни бележки, след това въз основа на тях се съставяли фактури, в които се указвал начинът на плащане. Обикновено плащанията се извършвали по банков път, а за по-малки суми се приемали плащания в брой и се издавали касови бележки. Управителят Б. твърди, че не са му известни конкретните договорки между починалия управител Н. С. и управителя на „Дарзалас 70” ЕООД.

В подкрепа на твърдението си за отправена покана до ответното дружество да изпълни задължението си за плащане по процесните фактури, ищецът представя покана за доброволно изпълнение изх. № 124/2013-49/22.05.2014 година. Видно от приложеното известие за доставяне на „Български пощи” ЕАД, поканата не е връчена на ответника поради неявяване за получаване на пощенската пратка.

В качеството на свидетел по делото е разпитан С.Д.С., който твърди, че фактически е управлявал дейността на „Дарзалас 70” ЕООД, по силата на упълномощаването. Обяснява механизма на съвместната работа на двете дружества по повод сключения договор за дистрибуция: „Дарзалас 70” ЕООД подавало заявка по телефон и „Булмилк Тонус” ООД със свой транспорт им доставяла заявената стока. Доставяната стока бивала описвана в стокови разписки, в същата се отразявали и парите, които „Дарзалас 70” ЕООД изпращало на доставчика, като парите се предавали на шофьорите, доставили стоката. Само дружеството-доставчик преценявало кога и какви фактури да издадат и често не издавали такива през продължителен период от време. Свидетелят пояснява, че фактурите се съставяли само за целите на счетоводството, а реалните отношения между страните се уреждали на база стоковите разписки, по които се плащало само в брой. Само една фактура била по банков път, но след забележка от страна на управителя на дружеството-ищец продължили да плащат само по начина, уреден с договора за дистрибуция. Тъй като продължително време „Булмилк Тонус” ООД не им издавало фактури, той ползвал фактури от други търговци, като ги представял в своето счетоводство, за да „се отчете”. Свидетелят настоява, че при получаването на стоката те заплащали не нея, а предходните доставки, като при това приспадали стойността на върнатия „брак”. Това обяснявало заплащането на сумата, която се различавала от тази, вписана в съответната стокова разписка. Доколкото свидетелят най-вече разяснява механизма на работа на дружеството и обичайния начин на извършване на доставките и разплащания по тях, съдът намира, че не са налице пречки за допустимостта на показанията на свидетеля по чл. 164 ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

На първо място, неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на иска. Видно от материалите на приобщеното гр.д. № 185/2013 година на РС-Хасково, същото е образувано по  спор между същите страни, но няма идентичен предмет с този по настоящото дело. Искът, въз основа на който е образувано гр.д. № 185/2013 година, е заведен за задължение по само  пет от общо седемнадесет от процесните фактури. Съответно, различно е и търсеното обезщетение за забава. По-важно, обаче, е това, че производството по гр.д. № 185/2013 година е прекратено поради оттегляне, а не отказ от иска. Следователно, за ищеца не настъпват последиците по чл. 233 изр.второ ГПК и не съществува забрана за предявяване на същия иск. В молбата на „Булмилк Тонус” ООД за оттеглянето на иска не са посочени конкретни причини за предприемане на това процесуално действие, а те могат да бъдат различни и изявлението не следва да се свързва непременно с признание на някакви права или задължения.  Поради това заявлението на ответника, че при предходното разглеждане на спора „Булмилк Тонус” ООД е признало изпълнение на задълженията от страна на „Дарзалас 70” ЕООД, е несъстоятелно.

Изложеното от страните в исковата молба, допълнителната искова молба, писмения отговор и допълнителния отговор сочи на наличие на договорно правоотношение между страните по делото, основано на сключен между страните писмен договор за дистрибуторство. Процесните сделки не са класическа покупко-продажба, а специфичен подвид на търговската продажба- дистрибуторство. Договорът за дистрибуторство е ненаименован договор, за който липсва законова регламентация. В правната теория се приема, че това е договор между продавач и дистрибутор за разпространение на стоки, по силата на който дистрибуторът се задължава да продава определени стоки, предоставени от продавача, на други продавачи на дребно.  Преобладаващата съдебна практика определя дистрибуторския договор като продажба с допълнителни елементи. Касае се за иск за реално изпълнение на договорни задължения по смисъла на чл. 79 ал. 1 предл. 1 ЗЗД, доколкото претенциите са за присъждане на уговорена между страните цена за доставена стока.

Настоящият съдебен състав, като отчете спецификата на предявения иск и липса на позитивна правна регламентация, приема правна квалификация на главния иск по чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 327 ал. 1 ТЗ. Исковата сума е 64 706,33 лева, представляваща цената на предоставените от ищеца на ответника за дистрибуторска продажба стоки. Този иск  е съединен с претенцията за законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба.

            Втората, обективно кумулативно съединена претенция е с правно основание чл. 294 ал. 1 ТЗ вр. чл. 86 ЗЗД и е за сумата 18944,25 лева – обезщетение за забавено изпълнение на задължението.

           С оглед заетите становища от двете страни и при липса на възражения по съобщения им проект за доклад по чл. 146 ГПК, съдът прие за безспорно сключването между ООД „Булмилк Тонус” и ЕООД „Дарзалас 70” на договор за дистрибуция от 02.10.2011 година, както и че процесните доставки са осъществени в рамките на този договор. Фактически безспорно е между страните извършването на предаването на вещите, предмет на договора - млечни продукти. Между страните няма спор и относно уговорената между страните продажна цена на процесните стоки. С оглед констатирания по делото (в това число със свидетелски показания) начин на осъществяване на доставките и последващото им отразяване в счетоводствата на двете дружества, при липса на доказателства за противното, съдът приема, че доставените от ищеца на ответника и подлежащи на заплащане стоки са тези, описани във всяка една от седемнадесетте процесни фактури. Показанията на св.  С. за това, че фактурите се издавали произволно, за някакви стоки, които „Булмилк Тонус” ООД е имало за изписване, а не за действително доставените такива, не намират опора в останалия доказателствен материал и не са достатъчни, за да убедят съда във верността на тези твърдения. Освен това, съдът отчита възможната заинтересованост от изхода на делото на свидетеля С., който, по негови собствени твърдения, е управлявал цялостната дейност на дружеството-ответник. С оглед на това св. С. може да има интерес от това – да оправдае собствените си действия при организиране отчетността на извършените плащания и положената грижа на добър стопанин.

           Съдът приема, че при условията на пълно и главно доказване ищецът е установил както съществуването на договора за дистрибуция и неговите параметри, така и изпълнение на задълженията си, произтичащи от него. Тук отново трябва да се акцентира на безспорност на позициите на страните по този въпрос, като ответникът не оспорва извършването на доставките, техния момент, вид, количеството и тяхната стойност. Освен това, процесните седемнадесет фактури са приети  без възражения от дружеството-ответник, което само по себе си е израз на съгласие, че обективираните в тях доставки са осъществени. Видно от фактурите, те са подписани от представител на „Дарзалас 70” ЕООД, като ответникът не предприема доказване на твърдението си, че подписът принадлежи на лице, различно от вписания в ТР управител на дружеството.

    Но дори и да се приеме възражението за липса на представителна власт при подписване на приетите по делото фактури, на основание чл. 286 ал.1 ТЗ спорът между страните следва да се разгледа като такъв отнасящ се до търговска сделка и да бъдат приложени общите правила за търговските сделки, съдържащи се в Глава двадесет и първа от ТЗ. В случая следва да бъде съобразено правилото на чл. 301 ТЗ, според което извършените от името на търговеца без представителна власт действия се считат потвърдени, ако търговецът не се противопостави веднага след узнаването. Тази специална спрямо общите правила на гражданското право разпоредба рационализира търговския оборот, като дава възможност при определени условия сключената сделка без представителна власт, да произведе правни последици за мнимо представляваната страна. Налице е в процесния случай включване в дневниците за покупки на издадените за доставките фактури и съответно ползване на данъчен кредит от „Дарзалас 70” ЕООД, с оглед на което презумпционната предпоставка, а именно узнаване от страна на ответника за извършените при липса на представителна власт действия в един предхождащ процеса момент, е доказана и по силата на чл. 301 ТЗ ответникът е валидно обвързан по сключения договор.

На следващо място, извършената по делото експертиза установява, че процесните фактури са намерили отражение в счетоводствата и на двете дружества. Повече от това, получателят „Дарзалас 70” ЕООД е отразил фактурите в дневниците си за покупки, а след това е реализирал правото си на данъчен кредит в пълен размер. По този начин, съгласно чл. 6 ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), ответникът сам е декларирал, че е налице реална сделка по покупко-продажба на активи, водеща до прехвърлянето на собствеността върху стоката или, с други думи, доставката е била осъществена и приета така, както е отразено във фактурата.

          Тежестта да установи положителният правопогасяващ факт на изпълнението, при условията на пълно и главно доказване, лежи върху ответника. Доколкото основното възражение на ответника по предявения иск е, че е платил в брой, с доклада си по чл. 146 от ГПК съдът изрично е указал на „Дарзалас 70” ЕООД, че в негова тежест е доказването на това обстоятелство. Съдът приема, че успешно доказване в тази насока не е проведено. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, а и дори от показанията на св. С. става ясно, че представените от ответника стокови разписки не се отнасят за доставките, обективирани в процесните фактури.  Така че, дори и да се кредитират записванията в тях за „отчетени пари”, то пак няма да има основание да се приеме, че с тези суми са погасени именно процесните задължения. Впрочем, както вече бе посочено по-горе, представените писмени документи, наименовани „стокови разписки”, нямат характера на разписки за получаване на посочените в тях „отчетени пари” и не доказват изпълнение на длъжника „Дарзалас 70” ЕООД. Разписката е частен свидетелстващ документ, който съдържа признание на кредитора, че задължението е погасено поради изпълнение на длъжника. Принципно, разписката може да бъде направена или върху документа, който установява вземането (в случая – върху „стоковата разписка”) или с отделен документ, но при всички случаи тя следва да бъде подписана от кредитора. Само подписаният частен документ се ползва с формална доказателствена сила и съставлява доказателство, че изявленията, съдържащи се в него, са направени от лицето, посочено като техен автор – чл. 180 ГПК. В случая не е установено авторството на извършените в „стоковите разписки” записвания (неподписани) в графа „отчетени пари”. За тях има само твърдение от ответника, че са изпълнени от шофьорите на дружеството-ищец. Доказването на това твърдение не е проведено, поради което съдът приема, че „стоковите разписки”, на които се позовава ответникът, не доказват изпълнението на процесните задължения.

Без основание и в нарушение на принципа за документалната обоснованост (в тази насока е заключението на ССчЕ), РКО от 10.12.2012 година е използван в счетоводството на ответника за закриване на задължението му по процесните фактури. Ордерът не носи подписа на представител на „Булмилк Тонус” ООД и не доказва извършването на плащането. Следователно, взетата в счетоводството на ответника счетоводна операция е без правно значение и не води до извода за погасяване на задължението на „Дарзалас 70” ЕООД по процесните доставки.  

Поради гореизложеното съдът приема, че предявеният главен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер на заявената искова претенция – 64706,33 лева, която сумата представлява сбор от стойностите по процесните 17 фактури.

С оглед установеното по делото съществуване на главно задължение и неговото неизпълнение на падежа, ответникът дължи на ищеца претендираното обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 64 706,33 лева, считано от изпадането си в забава до датата на подаване на исковата молба – 23.02.2015 година. В настоящия случай страните по договора са търговци, сключили сделка, която има всички характеристики на търговска. Поради това по отношение на тях следва да намерят приложение разпоредбите на ТЗ, със субсидиарното приложение на изискванията на ЗЗД за неуредените случаи. Съгласно чл. 294 ал. 1 от ТЗ между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго. По делото е установено, че млечните продукти са били получени от ответното дружество, а съгласно разпоредбата на чл. 327 ал. 1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. При липса на плащане по процесните фактури ответното дружество дължи лихва за забава върху главниците по всяка една от фактурите. Доколкото в сключения между страните договор не е уговорен падеж на задължението, то следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава на дата, следваща датата на падежа на задължението по всяка от фактурите. Неоснователни са възраженията против иска, основани на твърдение, че ответното дружество не е получило покана за изпълнение. Дължимите суми по фактурите е следвало да бъдат платени на датата на издаването на фактурите, след като не е било договорено друго/чл. 327 ал. 1 от ТЗ/. Следователно, купувачът-ответник е изпаднал в забава от деня, следващ издаването на всяка една от фактурите и без да е била налице нарочна покана за плащане. В случая не намират приложение цитираните от ищеца разпоредби на чл. 303а и чл. 309а от ТЗ, тъй като се касае за сделка, сключена преди 15.03.2013 г.

Освен това, представените по делото доказателства налагат да се приеме, че ищецът е отправил до ответника покана, която следва да се счита връчена. Тя е изпратена на адреса на юридическото лице-търговец „Дарзалас 70” ЕООД, вписан в търговския регистър към момента на поканата, а и до сега. Неосигурявайки лице на този адрес, което да получава предназначените за него книжа, ответникът сам се е поставил в невъзможност да получи поканата и сега не следва да черпи облаги от тези си действия.

Размерът на обезщетението, определен от съда на основание чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпна програма в интернет, за посочения по-горе релевантен период възлиза на 18952,47 лева. Предвид изложеното искът по чл. 86 ал. 1 ЗЗД е основателен до размера на предявената претенция – 18944,25 лева и следва да бъде уважен.

Съгласно правилата в гражданския процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 200 лева – за възнаграждение на вещото лице. Отделно от това, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху цената на уважените исковете – 4% от  83650,58 лева, тъй като съгласно правилото по чл. 620 ал. 5 ТЗ държавната такса подлежи на събиране при решаване на делото, с оглед изхода на спора.

Мотивиран така, съдът

                                                   Р е ш и:

 

          ОСЪЖДА „Дарзалас 70” ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град Хасково, ул. „Алеко Константинов” № 1 ет. 3 ап. 12, представлявано от управителя С. А. С. да заплати на „Булмилк Тонус” ООД – в производство по несъстоятелност, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление област Хасково, община Хасково, с. Конуш, представлявано от синдика М.Г.С. с адрес: *** офис 6, сумите както следва: 1) на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 327 ал. 1 ТЗ - сумата 64 706,33 лева - главница, представляваща цената на предоставените от ищеца на ответника за дистрибуторска продажба стоки по договор за дистрибуция от 02.10.2011 година и издадените във връзка с изпълнението на договора фактури: № **********/07.03.2012г.; № **********/10.03.2012 г.; № **********/14.03.2012 г.; № **********/17.03.2012 г; № **********/21.03.2012 г.; **********/26.03.2012г.;№**********/26.03.2012г.;№**********/28.03.2012г.;фактура№**********/02.04.2012г.;№**********/04.04.2012 година; № **********/04.04.2012 година; № **********/09.04.2012 година; № **********/11.04.2012 г.;№**********/13.04.2012г.; № **********/18.04.2012 година; № **********/18.04.2012 година; № **********/19.04.2012 година. 2) на основание чл. 86  ЗЗД сумата 18944,25 лева – обезщетение за забавено плащане на главниците по тези фактури, от датата на издаването им до 23.02.2015 година, 3) законната лихва върху главницата 64 706,33 лева, от предявяване на иска – 23.02.2015 година до окончателното разплащане.

             ОСЪЖДА „Дарзалас 70” ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град Хасково, ул. „Алеко Константинов” № 1 ет. 3 ап. 12, представлявано от управителя С. А. С. да заплати на „Булмилк Тонус” ООД – в производство по несъстоятелност, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление област Хасково, община Хасково, с. Конуш, представлявано от синдика М.Г.С. с адрес: *** офис 6, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК  - сумата 200 лева, представляваща направени по делото разноски.

            ОСЪЖДА „Дарзалас 70” ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град Хасково, ул. „Алеко Константинов” № 1 ет. 3 ап. 12, представлявано от управителя С. А. С. да заплати в полза на съдебната власт, по бюджетната сметка на Хасковския окръжен съд, сумата 3346 лева – държавна такса.

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Пловдивския апелативен съд, чрез ХОС.

 

 

 

 

                                                               Съдия: