Решение по дело №1869/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Банишора“, ул. „Скопие“ №1А, представлявано от „Кауфланд България“ ЕООД, чрез Иван Чернев (Кауфланд), против Решение № 824 от 11.08.2023 г. по АНД № 2326/2023 г. по описа на РС – Бургас. С оспореното решение е потвърдено Наказателно постановление №001776/28.03.2023г., издадено от директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен, Ямбол със седалище гр.Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което за нарушение на чл.68в във вр. чл.68г, ал.1 във вр. чл.68д предл. 2 във вр. чл.68д, ал.2, т.4 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на жалбоподателя - „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД, на основание чл.210а от ЗЗП е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2000 лв.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при нарушения на процесуалния закон. Посочва, че при налагане на административното наказание не са изяснени релевантни факти и обстоятелства, като дали и кога е закупен артикул на цена различна от посочената на етикета, както и кога и къде е направена снимката, приложена към жалбата. Сочи се, че пропускът да се промени етикета на стоката е станал само в един филиал, а продажбите били незначителни. Твърди се наличие на малозначителност. Иска се отмяна на оспореното решение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмено становище поддържа касационната жалба.

Ответникът по касация директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен, Ямбол със седалище гр.Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, редовно призован, не изпраща представител.

За Прокуратурата на Република България се явява прокурор Дарин Христов от Окръжна прокуратура – Бургас, който излага становище за неоснователност на обжалването.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба на Кауфланд против НП №001776/28.03.2023г., издадено от директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен, Ямбол със седалище гр.Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което за нарушение на чл.68в във вр. чл.68г, ал.1 във вр. чл.68д предл. 2 във вр. чл.68д, ал.2, т.4 от ЗЗП на основание чл.210а от ЗЗП е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2000 лв. С оспореното решение районният съд потвърдил наказателното постановление.

За да постанови този съдебен акт съдът приел, че атакуваното наказателно постановление е съобразено с изискванията на материалния и процесуалния закон, безспорно и безпротиворечиво е установено извършването на посоченото административно нарушение, а именно по чл.68в във връзка с чл.68г, ал.1 във вр. чл.68д, предложение 2 от ЗЗП. Съдът посочил, че нарушението е формално, на просто извършване и обществената му опасност се състои в засягане установения от закона ред за гарантиране правото на ефективна защита на всеки потребител срещу рискове от придобиването на конкретни стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото му, право на защита на икономическите му интереси при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия и предоставянето на гаранции за стоките, право на обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки и др. Ето защо, след като дружеството е осъществило от обективна страна състава на посоченото нарушение, неговата отговорност е безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на определеното задължение. Наред с това съдът изложил мотиви, според които не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. Според въззвният съд нарушителят се явява дружество, стопанисващо голяма търговска верига, имаща множество служители, поради което и няма как да се приеме, че не разполага с капацитета да съблюдава разпоредбите на ЗЗП. Нещо повече, ежедневно процесния магазин се посещава от множество потребители, което води и до извода за въвеждане в заблуждение на голям брой лица, обосноваващо на свой ред и по – висока степен на обществена опасност на нарушението.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от АПК.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно.

Възраженията, изложени в касационната жалба, са неоснователни.

От фактическа страна е установено, че на 16.11.2022г. в КЗП-РД-Бургас е постъпила жалба, според която потребителка посетила хипермаркет „Кауфланд“, като искала да си закупи вентилаторна печка, която по етикет поставен от търговеца била с цена 19,99лв. При заплащане на каса, се е установило, че продажната цена на артикула е 29,99лв. Видно от приложената снимка на етикета /приложена към жалбата/, вентилаторната печка е била етикетирана от търговеца с етикет, на който е записано ,,Аусо вентилаторна печка, модел AFH-1212, по-евтино, %, зачертана цена 29,99, - 33%, от 31.10.22 най-късно до 29.11.2022, 19.99лв“. В следствие на извършена проверка, от страна на търговеца е изпратено становище в което се твърди, че стоката не е била преетикитирана тъй като техен служител е направил пропуск.

Съгласно чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители.

Според чл. 68д. ал. 1 от ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Нормата на ал. 2, т. 4 от същата разпоредба сочи, че обстоятелствата по ал. 1 включват информация за цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение на цената.

По делото са представени доказателства, от които безспорно се установява, наличието в процесния търговски обект на поставен етикет с обявена цена 19,99 лв., със зачертана цена от 29,99 лв., от който потребителите остават с впечатление за валидна промоция на съответния артикул и у тях се създава невярната представа, че могат да го закупят за по – ниската цена от 19,99лв.

Фактите, нарушението и авторството на деянието са правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган. След като е ангажирана отговорността на търговеца, то въпросът за субективната страна на нарушението не следва да се обсъжда. Достатъчно е да са установени признаците на нарушението само от обективна страна. При съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказващият орган е изложил обстоятелствата при които е било извършено нарушението. Същото е ясно и точно описано. Не е било нарушено правото на защита на търговското дружество. Правилно е определен размерът на имуществената санкция в предвидения в закона минимум – 2000 лв.

Според касационният състав ирелевантни към производството са доводите, посочени в жалбата относно незначителните продажби на артикула, в колко и какви хипермаркета оперира търговеца и че пропускът е само в един филиал.

По изложените съображения при извършената на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение, и счита, че същото следва да се остави в сила.

По делото е направено искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на направените разноски. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция такива не се дължат и не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, XIX състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 824 от 11.08.2023 г. по АНД №2326/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: