Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Пазарджик,15.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, в публично заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря Наталия Димитрова , като разгледа докладваното от районен съдия Харизанова
гр. д.№5059 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, прие следното:
В
исковата си молба срещу А.Г.Н. с ЕГН ********** *** ищцата Е.С.Н. с ЕГН **********
*** твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 16.11.1986г., от
който брак имат родени две деца – Е. А. Н. , родена на ***г и Г. А. Н. , родена на ***г ,
понастоящем пълнолетни.Твърди се, първоначално бракът им протичал нормално.
През 2011г ответникът заминал за Великобритания, където започнал да работи. Връщал
се при семейството си само за коледните празници, като след това отново
заминавал за Лондон.През 2013г ответникът се върнал в България, тъй като се
наложило да претърпи операция за смяна на дясна тазобедрена става.Останал за
лечение и рехабилитация почти година, пред което време не работел, а грижите по
неговото възстановяване и за издръжка на домакинството били поети изцяло от
ищцата. След като се възстановил в началото на 2014г ответникът отново заминал
за Лондон, където продължил да работи и
се върнал отново за Коледните празници.През месец октомври 2017г ответникът
отново се прибрал при семейството си в България, тъй като трябвало да претърпи
втора операция за смяна на лява тазобедрена става. Останал да се възстановява
от операцията до месец септември 2018г. През целия период ищцата поела всички
грижи за неговото възстановяване и издръжката на семейството.През това време
ответникът започнал да злоупотребява с
алкохол. Напивал се често, буйствал, прави скандали, без а се съобразява през
кое време на денонощието е. След употреба на алкохол ставал агресивен както към
ищцата , така и към малката си дъщеря, която живее при тях.Наложило се по
коледните празници през 2017г да търсят съдействие на полицията, за което му
бил съставен предупредителен протокол. Като последица от дългите периоди на
раздяла, както и прогресиращото пристрастяване на ответника към алкохола и
последващи скандали между ищцата и ответника се формирало чувство на
отчуждение.Ответникът не проявявал никакъв интерес към съпругата си като жена,
не демонстрирал желание да продължи да съществува брака им, допълнително не
внасял и финансов принос към издръжката на домакинството им. Семейното жилище,
представляващо апартамент, находящо се в град Пазарджик, ул.“П. И. Б.“ № 4, вх. Б, ет. 1, ап. 25 е придобит от ищцата по
време на брака чрез дарение. Семейното жилище е еднофамилно и не може да се
ползва от двамата съпрузи. Твърди се, че брачната връзка между съпрузите е
разстроена дълбоко и непоправимо. Отношенията им са достигнали до състояние,
което изключва възможността да се преодолее разстройството в тях. Моли се съда
да постанови решение, с което да се прекрати брака им като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на ответника. След прекратяване на брака ищцата
да продължи да носи брачното си фамилно име Н.. Прави се искане ползването на семейното жилище да бъде
предоставено на ищцата. Страните няма да си дължат издръжка помежду си. В
подкрепа на твърденията си ищцата сочи доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения представител, е подаден
писмен отговор , с който се оспорват твърденията в исковата молба.Не са
направени доказателствени искания.
В
съдебно заседание ищцата , чрез пълномощника си, поддържа предявения брачен иск. Подробни съображения по съществото
на спора са развити в хода на устните състезания.
В
съдебно заседание ответникът, чрез особения представител, поддържа писмения
отговор. Подробни съображения по
съществото на спора са развити в хода на устните състезания.
Пазарджишкият
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
доводите на страните, като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК по вътрешно
убеждение прие за установено следното:
Не
е спорно по делото, а се установява и от представените в тази връзка писмени
доказателства-удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на
акт за граждански брак №800 от 16.11.1986г., съставен от община Пазарджик, че
ищцата и ответника са сключили граждански брак на 16.11.1986г. От представените два броя удостоверения за
раждане ,издадени съответно въз основа на акт за раждане №774 от 03.04.1987г,
съставен от община Пазарджик и акт за раждане №310 от 08.03.1994г, съставен от
Столична община е видно, че от брака си
страните имат родени две деца Е. А. Н. , родена на ***г. и Г. А. Н., родена на ***г.,
понастоящем пълнолетни.
За
изясняване на делото от фактическа
страна ищцата ангажира гласни доказателствени средства. От разпита на
свидетелката Габриела Н./ дъщеря на страните по делото/ се установи, че
проблемите между родителите и са се задълбочили
през 2017г, когато баща и се върнал в България за втората операция.
Тогава той спрял да полага каквито и да били грижи за семейството и общото
домакинство. Започнал да злоупотребява с алкохол и да посяга физически на майка
и и на нея.Наложило се да потърсят
съдействие на полицията. Свидетелката допълва, че ответникът започнал да вдига ежедневни
скандали. Уточни, че ответникът се прибирал от чужбина само за коледните
празници за около две седмици, след което си заминавал за Великобритания, като
през останалото време не се интересувал въобще за семейството си. Не е канил
ищцата на гости в Англия. Ищцата не знае
къде и как живее ответника.
От
разпита на свидетелката Веселина М. се установи, че същата познава страните от
12 години. Последните няколко години ищцата е много притеснена. Ищцата е
споделяла, че ответникът злоупотребя с алкохол, вдига скандали и я тормози.
Свидетелката допълни, че ответникът рядко се прибира в България. Последното му
идване било за коледните празници на 2017г. Тогава същият отново в пияна
състояние вдигнал скандал и са наложило ищцата да вика полиция.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Районният
съд е сезиран с брачен иск за развод по реда на чл.318, предл.първо от ГПК във
вр. с чл.49, ал.1 от, съединен с небрачни искове по чл.53 и чл.56 от СК.
По
отношение на брачния иск- съдът намира същия за основателен по следните
съображения:
Законът
допуска прекратяването на брака при хипотезата на чл.49, ал.1 от СК в случаите,
когато бракът е “дълбоко” и “непоправимо” разстроен. Безспорно се установи след
анализ на доказателствената съвкупност, че бракът между ищцата и ответника съществува формално. Между съпрузите не съществуват типичните за една пълноценна
брачна връзка отношения, изградени на основата на взаимно уважение ,
разбирателство, привързаност. Между тях е настъпило отчуждение. Прекъснати са
пълноценните им духовни и физически контакти. Отношенията им са изострени до степен, обосноваваща сериозен и
непреодолим разрив на брачната връзка.
Ето защо съдът счита, че е налице обективното състояние на дълбоко разстройство
на брака, което състояние съдът квалифицира и като непоправимо, тъй като от
обсъдената по–горе доказателствена съвкупност не се извежда и най- бегла индиция за евентуална корекция на
поведението на всеки един от съпрузите в
посока на хармонизиране на брачните им отношения. Бракът между страните е
лишен от предписаното от закона и
добрите нрави съдържание. Такава брачна връзка е безполезна за страните и е лишена от социалната си функция. Бракът придава
правно значение на една житейски обусловена връзка, наситена със съдържанието,
което разпоредбите на чл.14 и чл.17 от СК разписват, а именно – взаимно
уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Липсата на тези
компоненти води до разрушаване на брачната връзка. Анализът на
доказателствените материали обуславя категоричния извод, че в брака на ищцата и ответника е налице дефицит на всички тези ,
посочени по-горе компоненти. При това положение съдът счита, че е неоправдано
запазването на брака на страните и съществуването му не е в интерес на съпрузите поради, което и на основание
чл.49, ал.1 от СК следва да бъде прекратен с развод.
Съгласно
разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК законът задължава съда да даде оценка на
поведението на съпрузите, довело до лишаване на брачния съюз от придаденото му
съдържание, ако това е поискано от някой от съпрузите. Ищцата с исковата молба е отправила искане до съда за произнасяне по въпроса за вината, което искане е
поддържано и в хода на устните
състезания.
С
оглед конкретните данни по настоящото дело съдът намира, че дълбокото и
непоправимо разстройство на брака се дължи на поведението на ответника . От кредитираните с доверие
показания на свидетелите на ищцовата страна , които възпроизведоха свои
непосредствени възприятия от брачния живот на страните по един убедителен и
наситен с конкретика начини които не бяха разколебани в хода на съдебното дирене, се установи , че
поведението на ответника е
разрез с повелята на чл.17 от СК.
Установи се, че по време на брака
вследствие употреба на алкохол ответникът е вдигал скандали, засегнал е физическия интегритет на съпругата си. Това поведение се квалифицира
като изключително тежко брачно
провинение , което е абсолютно
неприемливо от гледна точка на семейните ценности и морала. Такова поведение е
крайно укоримо и същото е в дълбок разрив с общоприетите морални категории и
норми, на които следва да съответства всяка една брачна връзка, а именно- да е
скрепена със съпружеска всеотдайност и
зачитане на достойнството на другия
съпруг. На плоскостта на семейните
отношения / една много деликатна сфера/ ответникът е сериозно компрометиран- посочените по-горе поведенчески прояви се квалифицират като
брачни провинения, които представляват пълно отрицание на нормалното състояние на
брачния съюз. По делото не се
установи брачно провинение от
страна на ищцата. Напротив от показания на свидетелката
Габриела Н. , които съдът кредитира изцяло като убедителни, непосредствени и недискредитирани в хода на процеса, се установи, че през време на цялото брачно съжителство ищцата е била всеотдайна и грижовна съпруга. Стриктно е изпълнявала
съпружеските си задължения. Грижела се е безупречно за домакинството.
Ето
защо съдът намира, че единствено ответникът
се е отклонил от установените нравствено
–етични норми на поведение, от принципите на морала и е дискредитирал брака с ищцата
.Съдът приема, че поведението на ответника е станало причина за възникналото състояние на
липса на дължимо съдържание на брачната връзка , без възможност за преодоляване
и без възможност за възстановяване на брачната общност .
Вина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака има ответника.
По отношение на
небрачния иск по чл.56 от СК.
Спор
за ползване на семейното жилище, което е лична собственост на ищцата по делото,
няма . В хода на устните състезания
ответникът, чрез особения си представител, заяви, че няма претенции досежно ползването на семейното жилище. Ищцата е
заявила желание да и бъде предоставено ползването на семейното жилище ,
находящо се в град Пазарджик, ул.“Иван Батаклиев,“ №4, вх.Б, ет.1 ап.25 и това
нейно желание следва да бъде уважено.
По отношение на
небрачния иск по чл.53 от СК-
фамилното име след развода:
Съгласно
редакцията на чл.53 от СК – по правило ако съпругът, който е приел новата
брачна фамилия, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно
име, си запазва брачната фамилия. В брачния процес ищцата е отправила изрично искане след прекратяване
на брака да продължи да носи брачното си фамилно име Н..
Не
подлежи на уреждане упражняване на родителските права , лични отношения и
издръжка, тъй като родените от брака деца са пълнолетни.
По разноските съдът намира следното:
Съгласно
чл.329, ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат на виновния съпруг. Разноските следва да се възложат на ответника като същият следва да бъде осъден да заплати
на ищцата разноски в размер на 325 лв. /
от които 25 лв.държавна такса и 300 лв. за особен представител/.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на РС-Пазарджик и 25 лв. държавна
такса по допускане на развода.
Воден
от горното и на основание чл.49 ал.1 от СК Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА С
РАЗВОД брака
между Е.С.Н. с ЕГН ********** и А.Г.Н. с ЕГН ********** *** , сключен в град
Пазарджик/ с акт за граждански брак №800 от 16.11.1986г./ като дълбоко и
непоправимо разстроен.
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на
брака има съпругът А.Г.Н..
ОТНОСНО
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА , ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ И ИЗДРЪЖКА: Не
подлежи на уреждане, тъй като родените от брака деца са пълнолетни.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ: След прекратяване на брака ползването
на семейното жилище, находящо се в град Пазарджик, ул.“П.И. Б.“№4,
вх.Б, ет.1, ап.25 се предоставя на Е.С.Н..
ОТНОСНО
ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА:
След прекратяване на брака съпругата Е.С.Н. ще носи брачното си фамилно име Н..
ОСЪЖДА А.Г.Н./с посочен по-горе
адрес и ЕГН/ да заплати в полза на РС-Пазарджик държавна такса в размер на 25
лв. за производството по допускане на развода.
ОСЪЖДА А.Г.Н. / посочен по горе
адрес и ЕГН/ да заплати на Е.С.Н. / с
посочен по-горе адрес и ЕГН/ сумата от 325лв.
разноски по делото.
Решението
е неокончателно и подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: