Р Е
Ш Е Н
И Е №890/6.12.2019 г.
гр. ЯМБОЛ.06.12.2019..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд ................ гражданска колегия в публично
заседание на ........07.11.2019 г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................С.М.…..........................……...........и
в присъствието на
прокурора..............................................................................…като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА………….…...гр.дело N .1325... по описа
за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното............................................................
Производството по
делото е образувано по първоначална
искова молба на „Профи кредит България”
ЕООД, с която се претендира да се приеме за установено съществуването на
вземането им срещу длъжника М.И.М. в общ
размер на 1197.77 лв., включващ номинал от 1378.78 лв., включващ номинал от
1022.18 лв. и неустойка в размер на 256.60 лв., представляващи неизплатено
парично задължение по Договор за потребителски кредит № ***, ведно със
законната лихва от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
С последващи молби процесуалният представител на ищеца
прави уточнение, че в цената на иска от 1122,18 лева, включва отделни неплатени
задължения от ответника: главница в размер на 544,88 лева, договорно възнаграждение
в размер на 118,53 лева, възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 458,77 лева. С уточнителна
молба вх.№ ***г. ищецът е уточнил, че предявява установителен иск по чл.422 ГПК
за вземане в размер на 544.88лв., представляващо неизплатена главница по
договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда до окончателното изплащане, а за вземанията му за сумата 118,53 лв. –
договорно възнаграждение по договора за потребителски кредит и за сумата 458.77 лв. – възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги, предявява осъдителни искове.
Претендират за присъждане
на направените разноски по заповедното производство и по настоящото дело.
Ищецът твърди, че на
22.10.2015г. е сключен Договор за потребителски кредит № *** между „Профи
Кредит България” ЕООД като кредитор и М.И.М., като длъжник, при следните
параметри:
Сума на кредита: 800
лв.;
Срок на кредита: 18
месеца;
Размер на вноската:
60.31 лв.;
Падеж на вноската:
втори ден от месеца;
Годишен процент на
разходите (ГПР): 49.85 %;
Годишен лихвен
процент: 41.17 %;
Лихвен процент на
ден: 0.11%;
Общо задължение по
кредита: 1077.34 лв.
По избран и закупен
пакет от допълнителни услуги:
Възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги: 786.59 лв.;
Размер на вноска по
закупен пакет от допълнителни услуги: 44.44 лв.
Общо задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги:
Общо задължение:
1863.93 лв.;
Общ размер на вноска:
104.75 лв.;
Дата на погасяване: 2
ден от месеца.
„Профи Кредит България” ЕООД твърди, че
изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като на 23.10.2015г.
превежда парична сума в размер на 800.00 лв. по посочена от длъжника М.И.М.
банкова сметка (***:, с дата 23.10.2015г.).
От своя страна
длъжникът поема задължение по Договор за потребителски кредит № ***, като го
сключва за срок от 18 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на
104.75 лв. и падежна дата всяко 2-ро число на месеца.
Предвид факта, че
длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил само
2 пълни погасителни вноски, последната с дата 26.02.2016г., като след
изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от
Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно: „....В случай,
че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни,
настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост,без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана,
предизвестие или други.” Твърди, че на 12.04.2016г. договорът е прекратен
автоматично от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД и е обявена неговата
предсрочна изискуемост. На 13.04.2016г. на М.И.М. е изпратено уведомително
писмо от страна на дружеството, с което той е уведомен, че договорът е
прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост.
Размерът на
непогасената главница по заема към датата на прекратяване на ДПК е в размер на
733.15 лв. /седемстотин тридесет и три лева и петнадесет стотинки/, като 35 %
от нея се явява дължимата неустойка по заема. След прекратяването на договора
от страна на длъжника са направени доброволно 5 пълни погасителни вноски и една
непълна, които са погасили част от задължението по процесния договор.
Към настоящия момент
размерът на погасеното от М.И.М. задължение по ДПК № *** е в общ размер на
775.37 лв. /седемстотин седемдесет и пет лева и тридесет и седем стотинки/. С
плащанията си длъжникът е погасил част от номинала по заема в размер на 763.32
лв. /седемстотин шестдесет и три лева и тридесет и две стотинки/. Сумата от
12.05 лв. /дванадесет лева и пет стотинки/ е отишла за погасяване на лихвите за
забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „ В случай, че клиентът просрочи
плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на
ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото
плащане.". Лихвите са платени в пълния си дължим размер.
Поради неизпълнението
на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД подава заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
образувано в ч.гр.дело № ***/2017г.по описа на ЯРС.Ответникът не е намерен за
връчване на издадената от съда заповед за изпълнение, като на дружеството е
дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено
от заявителя на 02.03.2018г.
В хода на съдебното
дирене исковата претенция се поддържа.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения от съда на ответницата
особен представител, както и допълнителен, с който счита, предявеният иск е неоснователен
и недоказан, поради което го оспорва изцяло по основание и размер. В съдебно
заседание прави възражение за недопустимост на предявените осъдителни искове,
т.к. същите не са предявени в условията на евентуалност.
Според особения
представител към момента на сключване на договора, съгласно действащата
разпоредба на чл.19 ал.4 и ал.5 от ЗПК, годишния процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения, а клаузите на договори надвишаващи този размер се считат за нищожни.
Твърди, че договорените проценти на лихва /било възнаградителна, било за
забава/ противоречат на добрите нрави и клаузите от ДПК и ОУ към него се явяват
нищожни в тази им част, тъй като ответникът, като икономически по-слаб се
ползва от засилената защита на ЗЗП и не може да бъде третиран неравноправно.
Недостигът на материални средства на един правен субект не могат да се
използват за облагодетелстване на друг правен субект. Ето защо счита, че тъй
като нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, то следва да се
приеме, че лихвата не е уговорена между страните по процесния договор и такова
задължение за ответника не е възникнало.
Излага твърдения за
неравноправни клаузи съгл. ЗЗП, респективно нищожни, касаещи подписано от
страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги на
стойност 786.59 лв. Клаузите на споразумението определят задължение за
ответника за плащане на сума за включен пакет от допълнителни услуги, които са
нищожни, тъй като заобикалят закона, като въвеждат допълнителни разходи,
недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи значително допустимите
разходи по кредита определени в ЗПК. В съотношение с искания кредит в размер на
800 лв. , допълнителното възнаграждение за ищеца в размер на 786.59 лв. дава
основание за извода, че е налице противоречие с принципите на справедливост и
равнопоставеност на участниците в облигационната връзка. Така определената сума
по допълнителния пакет / почти равна на поискания размер на кредит/ реално
оскъпява кредита и води до значително и драстично увеличение на тежестта на
изплащане на задължението по договора за кредит. Ето защо счита, че и клаузите
в споразумението се явяват нищожни и не могат да породят правно действие между
страните по договора. Отделно от това тези клаузи са и в противоречие с
разпоредбите на чл.10а ал.2-ал.4, чл.19 ал.4 ЗПК, както и се явяват
неравноправни съгласно разпоредбата на чл.143 ЗЗП.
С оглед на изложеното
счита, че клаузите включени в договора, които касаят задължение за заплащане на
лихва, Допълнителния пакет от услуги, за нищожни, поради противоречие с
разпоредбите на ЗПК, заобикаляне на законовите разпоредби, както и поради това
че са неравноправни, съгласно ЗЗП и противоречат на добрите нрави.
Твърди, че ответникът е заплатил
размера на отпуснатия му потребителски кредит, поради което и няма задължения
към ищеца за плащане на допълнителни суми. Това е така тъй като кредитодателят
неправилно е отнасял направените от кредитополучателя суми по вноските за
погасяване на нищожни клаузи по ДПК.
Във връзка с изложеното счита за
неоснователна и новозаявената в уточнителната молба осъдителна искова претенция
за сумите от 118.53 лв. - договорено възнаграждение и 458.77 лв. възнаграждение
за пакет от допълнителни услуги.
Поради изложеното, моли да се
постанови решение, с което да се отхвърлят исковите претенции като
неоснователни ведно със законните последици от това. В съдебно заседание
възраженията се поддържат.
След преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
В подкрепа на иска ищецът е
представил договор за потребителски кредит профи кредит стандарт №*** сключен с
ответника М.И.М. на 22.10.2015г. за сумата от 800 лв., за срок от 18 месеца,
размер на вноска по кредита от 60.31 лв., ГПР 47.85, годишен лихвен процент от
41.17 %, дължима сума по кредита 1077.34 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги е
посочено общо задължение от 1863.93 лв. и общ размер на вноска от 104.75 лв.
Към него е приложено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от 22.10.2015г. и общи условия на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД към договор
за потребителски кредит, както и погасителен план. Ищецът е представил преводно
нареждане за кредитен превод за сумата от 800.00 лв. на ответника, както и
искане подадено от него за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ
Стандарт. Представен е стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, както и извлечение по сметката към
договора за потребителски кредит на ответника, според която общата сума на
получените от него плащания по договора е в размер на 775.37лв., а остатъчното
задължение към 30.03.2018г. е в размер на 1122.18лв.. Представено е
уведомително писмо до ответника от 13.04.2016г. за едностранно прекратяване на
договора, поради обявена предсрочна изискеумост.
Въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №***/28.12.2017г. издадена по ч.гр.д. № *** по описа
на ЯРС за 2017г. М.И.М. е осъден да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД сумата
1 378.78 лв., от които
1 122.18 лв. и неустойка в размер на 256.60 лв., по договор за
потребителски кредит № ***до 12.04.2016 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението - 28.12.2017 г. до изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски в размер на 27.58 лв. - платена ДТ и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е била връчена на
длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане № ***.2018г.
на заявителя е указано да предяви установителния си иск в едномесечен срок. За
това разпореждане заявителят е бил уведомен на 02.03.2018г., като на
03.04.2018г. същият е депозира иска си в съда в законоустановения срок.
При така установеното
от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявен е частичен установителен иск по
чл.422 от ГПК за сумата 544.78 лв. – част от главницата от 1122.18 лв.
Предявени са и обективно съединени осъдителни искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД за
договорно възнаграждение в размер на 118.53лв. и възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 458.77 лв.
По предявеният
частичен установителен иска:
Съдът намира
предявеният иск за допустим, т.к. са предявени от надлежно легитимирана страна
– заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок
от уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да предяви иска.
По делото не се спори
и се установи от представените писмени доказателства факта на сключен договор
за кредит от ответника на 22.10.2015г. при посочените в молбата условия. Не се
спори, че сумата по договора е била преведена на ответника и той я е получил,
като от нея е погасил 775.37лв., включваща
главница и лихва и е останало задължение от 1122.18 лв. от общото задължение по
договора.
Съдът намира, че предсрочна
изискуемост на вземанията по договора за кредит не е настъпила. Страните по договора за заем
за потребление по ЗЗД могат съгл. чл.9 от ЗЗД , уреждаща договорната
свобода, да уговорят възможността кредиторът да иска изпълнение на задължението
за връщане на заетата сума преди първоначално определения срок и предпоставките
за предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да уговорят, че
при неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства целият заем
става предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на кредитора за
обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като такава уговорка противоречи на
характера на предсрочната изискуемост на преобразуващо право на кредитора,
което се упражнява с негово едностранно волеизявление и чието действие настъпва
с достигането му до длъжника при наличие на обективните предпоставки за
изгубване преимуществото на срока, уговорени в договора или предвидените в
закона /виж. Реш.
№3/17.04.2019г. по т.д. №1831/2017г., ТК, II т.о./. С оглед
изложеното, ЯРС счита, че уговорената между страните предсрочна изискуемост не
настъпва автоматично, а е необходимо волеизявление на кредитора, което да е
достигнало до длъжника. В случая е налице такова изявление, но липсват
доказателства то да е било получено от насрещната страна. При липсата на данни
за изпращане на уведомлението, не може да се фингира получаването му съобразно
клаузата на чл. 13.3 от ОУ. Поради това не са настъпили последиците, предвидени
в ОУ. Длъжникът не е
изгубил преимуществото на срока, договорен първоначално в негова полза.
Същевременно обаче е настъпил крайният падеж на
вземанията. Съгласно задължителната съдебна практика- ТР №8/2017 от 02.04.2019
г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, допустимо е предявеният по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ. Предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост
на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл.417 ГПК. ВКС излага в мотивите на решението, че дори
когато в производството не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло
изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се
отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при
безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече
падежираните вноски. В случая според представения погасителен план последната вноска е била на датата
02.05.2017г., поради което към настоящият момент всички вноски по кредита са
падежирали. В цитираното ТР ВКС е разяснил, че предсрочната изискуемост на
вземането по договор за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са
подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица
изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди
датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно
изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за
кредит. По тези съображения ВКС е приел, че позоваването на предсрочната
изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на
чл.422, ал.1 от ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на
вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният
договор. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно
се предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а
изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението. В
тълкувателното решение се сочи, че поначало предсрочната изискуемост не може да
бъде приложена по отношение на вече падежираните към момента на обявяването й вноски,
а само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила. По отношение на вноските
с настъпил падеж по погасителния план към датата на подаване на заявлението,
предсрочна изискуемост не се твърди и съответно тяхното присъждане в
последващото производство по чл.422 ГПК не може да се разглежда като
произнасяне извън заявеното от кредитора основание.
Следователно, след като всички вноски по процесния
договор са падежирали - някои преди подаване на заявлението, а останалите –след
това, ответникът дължи връщане на заетата сума. Претенцията за неплатена част
от главница в размер на 544.88лв. се явява основателна
и следва да бъде уважена, предвид липсата на доказателства за изплащането й. Искът
следва да се уважи ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаване на заявлението
- 28.12.2017 г. до изплащане на вземането.
По предявените осъдителни искове:
Отпуснатият на
ответника като физическо лице заем представлява предоставяне на "финансова
услуга" по смисъла на § 13 т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/ и същият има качеството потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на този
закон,според който потребител е всяко физическо лице,което придобива стока или
ползва услуги,които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност.
Като потребител ответникът разполага със
защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които
съдът следи служебно, като в случая такива възражения са въведени от особения
представител.
Съгласно практиката на Съда на ЕС
по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребител-ските договори, която е транспонирана в
българското законодателство с § 13а т. 9 от ДР на ЗЗП, националният съд е
длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО и по този начин да компенсира
неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или
доставчика.
В Закона за защита на потребителите и
по-конкретно в чл.143 от същия е дадено определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор с потребител, а именно - всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са
неизчерпателно изброени в 20 точки от посочената разпоредба.Според чл.146 ал.1
ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално,като в алинея 2-ра от същата разпоредба е посочено, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в
случаите на договор при общи условия. Такова разрешение е дадено и в Директива
93/13/ЕИО. Според чл.3 от Директивата, неравноправни клаузи са договорни
клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за
добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност
между правата и задълженията, произтичащи от договора. Не се счита за
индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно
потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че
някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално
договорени, не изключва приложението на чл.3 от Директивата към останалата част
на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия.
Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е
договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този
факт.
В случая е видно, а
и не се спори от ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е сключен
при Общи условия, т.е. при предварително определени от страна на ищеца
договорни клаузи.Доколкото самият договор е бланков, съдът намира, че същият не
е бил предмет на предварително договаряне между страните,от което следва извод,
че ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. В случая е
бил подписан стандартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително
изготвено от ищеца. Видно още от договора е, че кредиторът се е
задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент
по заема, ГПР и годишното му оскъпяване. Липсва обаче ясно разписана методика
на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно
са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 47.85 % .
Следва да се посочи още, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно
заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по
кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи
обаче, както бе посочено и по-горе в случая остават неизвестни. Не става ясно
какво се включва в общите разходи за потребителя /настоящи или бъдещи/,
доколкото в погасителната вноска е включено и изплащане на задължения по
споразумение за допълнителни услуги. Следва да се има предвид още, че към датата на сключване на договора за
потребителски кредит основният лихвен процент е 0,01 %, от което следва, че
размерът на законната лихва е бил 10,01 %, т.е. уговорения в договора за кредит
годишен лихвен процент надвишава повече от четири път законната лихва. В
настоящият случай договорената между страните лихва в размер на 44,44% годишно
надхвърля с над 4 пъти законната, което представлява нарушение на добрите
нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва.
С оглед на изложеното, съдът
приема, че липсата на индивидуално договоряне на параметрите в Раздел VI от
договора за потребителски кредит, както и неконретизирано формиран ГПР от 47.85%,
съответно уговорен ГЛП в размер на 41,17 %,правят въпросните
договорни клаузи неравноправни,и на основание чл.146 ал.1 ЗЗП същите са
нищожни.
В Раздел VI от договора е уговорено
и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в общ
размер на 786,59 лева, от което ищецът претендира сумата от 458,77 лв.
Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения
му пакет от допълнителни услуги също се явява прекомерно и не отговаря на
изискванията на закона. На първо място, предоставените за тази цена услуги не
са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е
изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е
формирана цена за всяка от услугите по отделно. Следва да се има предвид, че в
чл.10а,ал.4 ЗПК е предвидено, че „видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит." В настоящия
случай в договора за потребителски кредит не са посочени видът,размерът и
действието,за което се събират съответните такси. В противоречие на императивното
правило на чл.10а,ал.4 ЗПК в процесния договор, за различните видове
допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане. Наред с това
заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е
дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе
услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време
на действието на сключения между страните договор. Следва да се има предвид, че
принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не
хипотетично ползване на такава. С оглед изложеното, съдът намира, че е
налице неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която
потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за
предоставянето на пакет от допълнителни услуги в общ размер
на 786.59 лева.
Предвид гореизложените съображения и
установената нищожност на клаузите на договора за кредит настоящият състав
намира, че претендираните вземания за договорно възнаграждение/лихва/ и 458,77 лв.
- възнаграждение по пакет от допълнителни услуги са неоснователни поради
нищожността на клаузите, свързани неравноправния им характер при
сключване на договора. В този смисъл направените от особения представител
възражения са основателни.
При този изход на делото ответникът
дължи на ищеца направените по настоящото производство и по заповедното
производство разноски, които съразмерно на уважената част от исковете са:
съответно по настоящото производство – 533.59 лв., а по заповедното производство
в размер на 61,95 лв.
Воден от горното ,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
на осн.чл.422 от ГПК в отношенията между страните , че М.И.М. ЕГН **********
дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр.София, с ЕИК ***, бул.”България” №49,
бл.53Е, вх.В сумата от 544.88лв., представляваща неизплатена
главница по договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва за забава считано от
датата на подаване
на заявлението - 28.12.2017 г. до изплащане на вземането, за която е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***/2017г.,
издадена по ч.гр.д. № *** по описа на ЯРС за 2017г.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД осъдителни искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД против М.И.М.
за договорно възнаграждение в размер на 118.53лв. и възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 458.77 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА М.И.М. да
заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД направените в настоящото производство
разноски в размер на 533,59 лв., както и направените в заповедното производство
разноски в размер на 61.95 лв.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: