Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 28.09.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, в открито
заседание на четиринадесети юли, две хиляди и двадесета година в състав:
Окръжен съдия: Илиана Димитрова
при секретаря Константина Рядкова, разгледа
докладваното
от съдия Димитрова т. д. N 176 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава 32-ра от ГПК „Производство по търговски спорове“.
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 432 от КЗ
и чл. 380 КЗ във връзка с чл.86 ЗЗД от
ищеца С. Иванова К. с
ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез пълномощника си адв. Я.Д.- САК, против
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа" № 2
Цената на главните искове е съответно: 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, под формата на болки и страдания поради причинени при ПТП телесни увреждания и 994,80 лв. – обезщетение за имуществени вреди, поради направени разходи за лечение.
Акцесорната
претенция е заплащане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди, считано от 11.05.2019 г.- датата на отказа за изплащането му, а върху
това за имуществените, считано от 25.01.2019 г. – датата на последното
извръшено плащане /разход/.
Обстоятелствата,
на които се основават претенциите за заплащане на застрахователните обезщетенията
и законната лихва връху тях са следните:
На 28.11.2018г. около 23:05 ч. в гр.
Пазарджик лек автомобил марка „С.", модел „9-3" с per. № РА5930КК, управляван от Д.С.Й. с
ЕГН **********,***, в посока от № 30 към № 50, като пред № 42 става причина и
реализира ПТП, блъскайки пресеклия пътното платно, намиращ се до тротоара,
пешеходец – ищеца С.И.К..
Местопроизшествието
е посетено от дежурен ПТП при ОД на МВР- Пазарджик, който е съставил
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. По случая било образувано
досъдебно производство.
Ищецът счита, че процесното ПТП е
настъпило изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача на лек
автомобил марка „С.", модел „9-3" с per. № РА5930КК, който не е съобразил
поведението си с конкретни правила на ЗДвП, а именно:
Чл. 5. (1) Всеки участник в движението по
пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди;
Чл. 20. (1) Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
(2) Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Чл. 116. Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял
бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено бял бастун u към престарелите хора.
В следствие на
инцидента ищецът получил работна диагноза „фрактура на дясна ръка“. Откаран бил
в МБАЛ- Пазарджик със силни болки, оток, деформация, патологична подвижност и
костни крепитации в областта на дясна предмишница, без ясен спомен за случилото
се. При извършените прегледи се установяват фрактура на радиус и улна, фрактура
на акромиалния край на дясна ключица, а поставената окончателна диагноза била
„съчетано счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кост“. Предвид тежестта
на получената травматична увреда, пострадалият е приет по спешност в ОТО за
провеждане на оперативно лечение- открита репозиция и вътрешна фиксация на
фрактурите на улната и радиуса, последвани от поставяне на гипсова
имобилизация. След извършените интервенции и болничен престой ищецът е изписан
с препоръка за режим на покой без натоварване на увредения крайник.
Около месец
след извършената операция С.К. ***, поради остра болка в областта на лакетната
става, хиперемия (повишено кръвонапълване), оток и гноевидна секреция около
Киршнеровата игла в областта на олекрана. Предвид състоянието му бил приет за
болнично лечение и оперативна намеса. Извършени били отстраняване от костта на
имплантираните уреди от радиус и улна, изваждане от костния канал на
интрамедуларна киршнерова спица, последвани от гипсова имобилизация. След
извършените манипулации ищецът бил
освободен за продължаващо домашно лечение.
Твърди,
че получената вследствие на ПТП травматична увреда му причинила болки и
страдания, със значителен интензитет близо 2 месеца след ПТП, имайки предвид
развилото се усложнение. С оглед характера на травмата, С.К. следвало да спазва
щадящ режим, без да натоварва увредения горен крайник, което го поставило в
затруднение при посрещане обикновените битови потребности, за задоволяване на
които получавал помощ от своите близки. Изпитваните силни болки, както и
поставената гипсова имобилизация допълнително увеличили усещания дискомфорт и
неразположение, пречили на съня му. Преживяното и получените травми довели до
промяна в нормалното протичане ежедневието на му. Що се касае до
психологическите последици от инцидента - изживян стрес и душевни страдания
щели да съпътстват пострадалото лице до края на живота му.
По
отношение на лек автомобил марка „С.", модел „9-3" с per. № РА5930 била налице сключена
застраховка "Гражданска отговорност" при „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, със застрахователна полица № BG/11/118001636901
със срок на действие от 06.06.2018г. до 05.06.2019г. На основание чл. 429 от КЗ
с договора за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят
се задължавал да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинени на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Предвид тежестта на уврежданията
болките и страданията, които е претърпял С.И.К. се оценявали на сумата от 40
000 лева /четиридесет хиляди лева/.
Във връзка с лечението си той извършил
значителни имуществени разходи на обща стойност 994,80лв., за които имало
издадени следните счетоводни документи: Фактура № 1000006Л1/04.12.20'Ш\, ведно с касов бон №
25736, издадени от „МБАЛ-Пазарджик" АД, на обща стойност 960,00лв.,
касаещи разходи за медицинско изделие- 2бр. еластичен пирон; Фактура №
**********/04.12.2018г., ведно с касов бон № 25735, издадени от „МБАЛ
Пазарджик" АД, на обща стойност 23,20лв., касаещи разходи за 4 бр.
потребителска такса и Фактура №
**********/25.01.2019г., ведно с касов бон № 27683, издадени от „МБАЛ-
Пазарджик" АД, на обща стойност 11,60лв., касаещи разходи за 2бр.
потребителска такса.
По
повод пътния инцидент ищецът сезирал „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД с молба-претенция (100-615/18.02.2018
г.) на основание чл. 429, ал.1, от КЗ - за изплащане на обезщетение за
претърпяна щета № 10019100100539Н. Отчитайки характера и степента на
уврежданията, отправеното до Застрахователя искане било за изплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, под формата на болки и
страдания, в размер на 40 000 (четиридесет хиляди) лева и имуществени такива в
размер 994.80 лева (деветстотин деветдесет и четири лева и 80 ст.).
С
писмо изх. № 00019-кз/17.10.2018 г. бил уведомен, че ответното дружество е
взело решение с което отказва изплащане на обезщетение по щетата. Ищецът счита
отказа за неоснователен, поради което предявява описаните по-горе претенции.
Ищецът
е изпълнил условието на
чл. 127, ал. 4 от ГПК да посочи банкова сметка ***
задължения не в самата искова молба, но в по-късен момент в хода на процеса /л. 127 от делото/, в даден му
от съда срок.
Ответникът е подал писмен отговор, в
който прави следните възражения:
Оспорва така предявените искове изцяло по
основание и размер, като счита, че не са налице необходимите предпоставки за
ангажиране отговорността на дружеството-ответник по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" за вредите, които ищецът твърди да търпи,
като в тази насока излага следното:
Не били налице доказателства,
обуславящи прилагането на чл. 300 от ГПК, поради което се оспорва отговорността
на водача Д.Й.. Същият не бил реализирал виновно поведение, в резултат на което
да са причинени твърдените вреди, респективно. Оспорва се причинно-следствената
връзка между действията на водача Й., респективно твърдяното ПТП и телесните
увреждания на ищеца С.К., както и причинната връзка между претендираните
неимуществени вреди и телесниге увреждания на ищеца. Оспорват се вредите като
факт от обективната действителност и като размер. Оспорват се твърденията за
настъпило ПТТ или евентуално - описания механизъм на ПТП, като се твърди, че не
било настъпило по описания в исковата молба начин.
Оспорва се наличието на вина, като
субективно отношение и като елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане на водача Д.Й. към момента на настъпване на събитието от 28.11.2018
г.
Оспорва се наличието на
противоправност на поведението на Д.Й. - въз основа на твърденията в исковата
молба и приложените към нея доказателства не можело да се направи безспорен
извод относно нарушения на правилата на Закона за движение по пътищата от
страна на водача.
Твърди
се, че произшествието е възникнало по вина на пострадалия пешеходец. Вследствие
на неправомерното му движение, същият се ударил в застрахования при ЗАД
„Армеец" АД лек автомобил, в резултат на което е получил описаните в исковата
молба увреждания. Водачът на автомобила не по своя вина бил поставен в
невъзможност да избегне настъпването на пътнотранспортното произшествие, като
не е нарушил виновно правилата за движение по пътищата и за него събитието се
явявало случайно. Ударът бил настъпил в опасната зона за спиране на водача и
същият нямал имал техническата и професионалната възможност да предотврати
настъпването му.
От друга страна, водачът Й.
предприел всички възможни мерки, за да избегне удара. В изпълнение на задълженията,
вменени на водача на МПС в Закона за движение по пътищата, той намалил
скоростта си на движение максимално. За това в разглеждания случай не било
налице непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите, тъй като липсвали съществени елементи от сложния му фактически
състав. И тъй като отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" е функционално обусловена и тъждествена по
обем с отговорността на деликвента и застрахователят дължи обезщетение за
вредите ако и дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увредените
лица, ответникът не бил отговорен за настъпването на процесното събитие и
произтеклите от него негативни последици.
Оспорва се пряката причинно-следствена
връзка между описаните в исковата молба телесни увреждания на ищеца С.К. и
настъпилото на 28.11.2018г. в гр. Пазарджик ПТП, доколкото не били налице
доказателства претендираните болки и страдания да са произтекли от твърдяното
произшествие.
Оспорва се твърдяното в исковата молба
усложнение в здравословното състояние на ищеца, доколкото за него ищецът не
сочил каквито и да е доказателства. На следващо място се твърди, че това
усложнение не произтичало от процесното ПТП.
Оспорва се размера на претенцията като
силно завишена и не съответстваща на обичайно присъжданите суми за обезщетения,
включително и от ВКС, за събития, настъпили през 2018 г. Сумата от 40 000 лева
за обезщетяване на претърпените болки и страдания била нереална и многократно
завишена. Претендираното обезщетение не кореспондирало нито със социално -
икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на събитието,
нито със съдебната практика и присъжданите обезщетения по сходни казуси.
Отделно, в условията на евентуалност
се иска предявеният размер да бъде редуциран с приноса на ищеца К. за
настъпването на процесното ПТП и уврежданията, които е получил, тъй като се
прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца
в настоящото производство, което се основава на обстоятелствата, че той е имал
обективната вьзможност да възприеме автомобила и обстановката на пътното платно
и да предприеме действия, с които са предотврати настъпването на ПТП. Твърди
се, че пострадалият без да се огледа е предприел пресичане, като не се е
съобразил с разстоянието от приближаващото МПС и неговата скорост на движение и
е попаднал в опасната зона на спиране на лекия автомобил. С поведението си
ищецът пешеходецът нарушил разпоредбите на чл. 113, ал. 1 и чл. 114 от Закона
за движение по пътищата, доколкото пострадалото лице не е спазило императивните
разпоредби на закона, съгласно които преди излизане на пътното платно,
пешеходецът е длъжен да се съобрази с разстоянията до приближаващите пътни
превозни средства и тяхната скорост на движение, и на следващо място – да не
излиза внезапно на платното.
В
тази връзка ответникът отбелязва, че на пешеходеца не е предоставено правото да
не държи сметка за приближаващите автомобили. Цитира Решение № 1089/ 77 г. по н.д. № 928/77г. на ВС, III н.о. ,според което: „Правото на
предимство на пешеходците, както и на водачите на пътни превозни средства е
абсолютно по своето съдържание, но относително по своя ефект. А това означава,
че никога не може да загуби своите права носителят на това право, което законът
му е предоставил, но когато безопасността на носителя на правото е застрашена и
той има възможност да се откаже от неговото осъществяване, възниква
задължението да не го осъществи на всяка цена". Твърди, че така
установената практика на ВС е потвърдена и в Тълкувателно решение №2/
22.12.2016 г. по Тълкувателно дело № 2/ 2016г, съгласно която било налице
съпричиняване на вредоносния резуптат по чп 343 от НК от страна на пешеходец
при пресичане на пътното ппатно за движение на специално очертана или
неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак
пешеходна пътека, в случаите, когато водач на моторно превозно средство е
нарушил правилата за движение относно скоростта за движение по Закона за
движение по пътищата и ако пешеходецът е нарушил правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.
Ответникът счита, че в конкретния
случай с поведението си, поради неправомерно пресичане на пътното платно,
пострадалият в значителна степен /поне 90%/ е допринесъл за настъпилия
вредоносен резултат.
Оспорва се иска за имуществени вреди,
като се твърди, че направените разходи не са в причинно-следствена връзка със
събитието.
Акцесоните претенции за законна лихва
се оспорват като неоснователни, поради неоснователност на главните претенции за
застрахователни обезщетения.
Не се оспорва наличието на застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите", сключена между ЗАД
„Армеец" АД и собственика на л.а. „С. 9-3" с per. № РА5930КК, валидна за периода
06.06.2018г. до 05.06.2019 г.
Препис от отговора е връчен на ищеца,
но допълнителна искова молба не е постъпила.
Делото е насрочено за разглеждане в
открито съделно заседание, като за допуснати и събрани всимчки доказателства,
поискани от страните:
След обсъждане и преценка на
доказателствмата поотделно и в тяхната съвкупоност и като взе предвид доводите
и възарженията на страните, съдът приема следно:
Ищецът
С.И.К. доказа по безспорен начин следните обстоятелства, на които основава
своите претенции:
На
28.11.2018 г. около 23.00 часа е настъпило
ПТП на ул.Петър Бонев в гр. Пазарджик, при което той, като пешеходец, е
пострадал, след като е бил блъснат от автомобил, управляван от Д.С.Й.. Съставени са: Протокол за ПТП пострадали
лица, в който като пострадал е вписан ищеца, Протокол за оглед на
местопроизшествие, със скица към него и фотоалбум със снимки от мястото на ПТП.
Образувано е било досъдебно производство и е започнало събиране на доказателства
по същото, но в последствие наказателното производство е било прекратено поради
изявлението на пострадалия ,че не желае да се води такова.
Материалите
са били изпратени на административно наказващия орган, налачника на с-р Пътна
полиция при ОДМВР- Пазарждик, който е издал Наказателно постановление от
27.08.2019 г. срещу водача на амтомобила Йораданов, който не го е обжалвал.
Освен,
че не противопоставил в административно наказателното производство възражения
срещу извръшените нарушения на ЗДвП, за които му е наложена санкция, същите се
установиха и от събраните по делото доказателства и в частност – от изготвената
и прието авто-техничека експретиза и показанията на свидетелите се установи по
безспорен начин.
Водачът
на автомобила се е движил с превишена скорост от 64 км./ч. при разрещшева в
пътния участък до 50 км./ч. Иницидентът е станал в тъмната част от денонощието,
при валеж от мокър сняг и съответно – мокър асфалт и намалена видимост. При
осветителната способност на своите фарове е бил в състояние да види пресичащия
пътното платно пешеходец едва на разстояние от 47 м., а т. нар „опасната зона
за спиране“ на автомобила, изчислен от вещото лице при скоростта, с която се е
движел е 64,33 м. Т. е. при избраната скорост, която е от една страна и
превишена, той реално се е поставил в невъзможност да предотврати сбълсъка с
везапно появил се на пътното платно пешеходец, дори при мигновена реакция за
аварийно спиране.
Според
вещото лице дори е била необходима скорост „около и под 51 км.ч.“, за ад има
водача техническа възможност да спре от „мястото на началото на реакцията му,
до мястото на удара при конкретните пътно-климатични условия“.
Т.
е. скоростта, с която се е движел водача на автомолиба, освен в нарушение на
определената за участъка е била и несъобразена с атмосферните условия, с
конкретните условия на видимост и със състояните на превозното средство. Под
състояние на превозното средство се има в предвид, че фаровете му са били
според експерта с матирана повърхност, съдейки по годините на експоатация,
което е довело до 20% намаление на способността им за осветеност и от там – до
намаляване дължината на осветения от тях пътен участък до 46-47 м. Всичко това
е следва да бъде взето предвид от водача, за да изпълни изискванията на чл. 20,ал.2 от ЗДвП.
Следователно
виновното противоправно поведение на водача Й. е безспорно установено в
настоящия граждански процес, а възражението на ответника за липсата на такова
поведение от негова страна е неоснователно.
Че
ищецът К. е пострадал от сблъсъка с
автомобила, получавайки фрактура на дясна ръка, се установява от протокола за
ПТП с пострадали лица /л.9 от делото/,свидетелските показания, в това число на самият водач на автомобила Д.Й., който казва, че на пешеходеца му е била
счупена ръката и на внучката на пострадалия св. Калафорево. Представени са също
така неоспорени писмени доказателства -документи относно постъпването и престоя
му в болнично заведение, които за анализирани и от назначената медицинска
експертиза.
Причиненото
на ищеца травматично увреждане е едно – фрактура на дясна ръка. Счупването на
коста е било в областта на предмишницата и за лечението на тади травма се е
наложила оперативна интервенция. Под пълна анестезия е извършено открито
наместване с вътрешна фиксация с т. нар. „еластичетн пирон“. Направен е шев на
оперативната рана, поставени са стерилни превръзки и гипсова имобилизация.
Изписан е след 5 дни, без висока температура,с добре зарастващи оперативни рани
и без никакви оплаквания.
След
45 дни обаче е постъпил отново в болница, с опаквания за острана болка в
областта на лакетната става от 3 дни. Обекитво е имал оток и гноевидна секреция
около Киршеровата игла. Премахнато е това фиксиращо средство и е поставена
отново гипсовата имобилизация, но за съжаление е констатирано „порочно
срастване на костите“, като последица от което е налице силно затрудняване на
активните и пасивни движения на пръстите на дясната ръка,като леко са запазени
само тези на първи и втори пръст. Останала е тежка деформация и нарушена ос на крайника. Освен, че са
ограничени движенията в областта на китката и пръстите на ръката, те причиняват
и болка на ищеца, според заключенеуто на вещото лице в.л. д-р П.М. .
Целият
оздравителен период е продължил 6-7 месеца и както става ясно – не преминал
гладко, а с описаните усложнения, като в последна сметка не постигнато пълно
възстановяване на функцията на счупената дясна ръка. Според вещото лице д-р М.
би могло да се опита с ново хирургично лечение и пордължителна рехабилитация
след това, но определя очаквания резултат от това като „несигурен“.
Болка
постарадалия е изпитвал през целия оздравителен период, поинтензивна след
травмата и оперативните интервенции, но и през останалато време също е приемал
обезболяващи. Имал е проблми със съня, заради болката, според покацанията на
свидетелката К..И сега изпитва болка при движения на китката и пръстите, а и не
може да си служи пълноценно с тях. Като се има предвид, че става дума за
дясната ръка, това очевидно създава сериозни недобства и затруднения на
пострдалия. Понякога търсел помощта на
близките си – св.К., която е негова внучка , а пред периода на лечениет живеел
при тях. Преди травмата се грижел напълно сам за всички свои нужди.
Доказателства
за направението разходи за лечението си ищецът не е представил по делото, но
подробно ги е описал в исковата си молба. Съдът е дал указания, че в негова
тежест е да установи направените разходи и причинната връзка виновното
противоправно поведение на водача на автомобила. Не е изпълнено стриктно
правомощието на съда да укаже на ищеца, че не сочи писмени доказателства за
осонванието за твърдяните разходи и техния размер.
Все
пак следва да се приеме, че тези разходи са извършени, доколкото за отговори на
въпроса за причинната вързак с получените при ПТП травми, вещото лице д-р М.
очевдино се е запознало със счетовдните документи /фактури/, които описва
подробно с техните реквизити, като възпрожизвежда и съдържанието им. На база на
тези данни прави и заключителния извод, че закупените медицински изделия – 2б.
еластични пирони са били необходими за лечението на фрактурата на ищеца. Това е
инай-големият разход от 960 лв., за който се претендира обезщетение. Към него
следва да се прибавят и двете потребителски такси за престой в болница от 23,20
лв. и 11,60лв. съответно. За за приеме, че тези разходи са именно във вързка с
лечението на травмата от процесното ПТП, съдът изхожда от датите на издаване на
фактурите и броя на дните, за които е платена таксата, съответстващи на тези за
двете последователнихоспитализации на ищеца. Така общият размер на претърпените
имуществени вреди _/загуба на средства, платени за лечение/ е 994, 80 лв.
След
като са безспорно установени виновното противоправно поведение на водача на
лекия автомобил, неимуществените вреди /болки и страдания/ и имуществените
/разходи за лечение/ и има договор за застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“, покриващ риска от настъпилото застрахователно събитие, то
основанието на преките искове по чл. 432 срещу ответника очевидно е доказано.
За да определи размера на обезщетението
за неимуществени вреди, съдът взема предвид харкатера на травматичното
увреждане, тежестта му, интензитета на претърпените болки и страдания и тяхната
продължителност, вида на лечението, както продължителността и резултатите от оздравителния период,
подробно описани по-горе. От значение са освен болките още и трудностите и
неудобствата, които са създадени за пострадалия през продължителния
оздравителен период и продължавщото и до сега затруднение при използването на
ръката.
За всички тези неимуществени вреди, при
спазване разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът определя като справедливо едно
обезщетение от 50 000 лв., което обаче следва да бъде намалено поради
основателността на възражението за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия.
Конкретните обстоятелства, на които
ответникът основава това свое възражение по чл. 51,ал.2 ЗЗД са, че ищецът е
предпирел пресичане на място, което не е обозначено за това, в тъмната част на
денонощието при валеж, т. е. при значително ограничена видимост и без да се
съобрази с приближаващия автомобил и скоростта на движението му.
Всичко това се установи от фактическа
страна от заключението на в.л. Васишл Ф.. Експертът е категопричен при
установеното разстояние на автомобила на 150 м. в момента, в който пешеходецът
е тръгнал да пресича пътното платно този автомобил е бил видим за него при
конкретните криматични условия. От там следва и извода, че не само мястото, но
и времето, избрани за пресичане, не са били
безопасни, с което ищецът е нарушил императивините при движение на
пешеходците разпоредби на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП.
Доказаното незаконосъобразното виновно
поведение на ищеца безспорно е допринесло пряко за наспъпване на вредите, след
като той е можел да възприеме приближаващия автомобил и да не предприема пресичане
в този момент, с което да избегне сблъска.
За това съдът приема, че са налице
условия за приложение на чл. 51,ал.2 ЗЗД и намаляване
размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди, поради допринасяне
от страна на пострадалия за тяхното настъпване. Приносът на двамата участници в
пътния инцидент е с еднаква тежест /по 50%/, доколокото пешеходецът е имал
видимост, а водача на автомобила сам се е поставил в невъзможност да си осигури
досатъчно време за реакция, след възприемане на появилата се опасност. Определеното
обезщетение от 50 000 лв. за доказаните неимуществени вреди следва да бъде
намалено на половина, т. е. застрахователят дължи 25 000 лв. и следва да
бъде осъден да заплати тази сума, при положение, че не оспорва факта, че е
отказал доброволното заплащане на каквото и да е е обезщетение по отправената
до него претенция от Иван К..
От общия размер на доказаните
имуществени вреди – 994,80 лв., ответникът следва да заплати отново половината
или сумата 497, 40 лв., след съответното намаляване на обезщетението на осн.
чл. 51,ал.2 ЗЗД.
Ищецът претендира и лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, считано от 11.05.2019 г., като твърди, че
това е датата на отказа за заплащане на обезщетението. Доказателства за момента, в който е направен
отказа не се събраха. Никоя от страните не представи доказателства за изричен
писмен отказ и евентуалната дата, на която
е направен. Поради това следва да се приложи разпхоредбата на чл.497,чл.1, т. 2 КЗ, според която застрахователят изпада в забава и дължи лихви, ако не се е произнесъл по заявена
претенция на пострадало лице в определените от същия закон срокове. В
конкретния случай няма данни в тримесечния срок да е определено за заплащане
обезщетение и ищецът има право на лихви, считано от деня, следваща последния от
срока. При заявена претенция на 18.02.2019 г., лихвите върху обезщетението да
неимуществени вреди се дължат, ситано от 19.05.2019 г.
Искането за присъждане на лихви върху
обезщетението за имуществени вреди, считано от 25.01.2019 г., което е последната
дата, на която са направени разходи за лечение, е несонователно, тъй като не
почива на разпоредбите на закона. Върху това обезщетение застрахователетя дължи
лихви отново в съответствие с разпоредбата на чл. 497, ал.1,т.2 КЗ.
Разноските по делото следва да бъдат
определени съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете, при което
Т. е. ответникът дължи 205,25 лв. от
направените от ищеца разноски по делото /общо 330 лв./, а ищецът от своя страна, предвид частичното отхвърляне
на претенцията следва да заплати на ответника
64,27 лв. от общо направените разноски в размер на 170 лв.
Пълномощникът на ищеца го е защитавал
безплатно и направи изрично завяление в последното съдебно заседание, че не
претендира да му бъде пирсъждано и заплащато адвокатско възнагрждение от
другата страна по делото.
Ответникът от своя страна претендира
присъждане на юрисконсултско възнагрждение и такова следва да бъде определено в
размер на 300 лв. на осн. чл. 78,ал.8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП.От него
ищецът следва да заплати само частта, съответстваща на отхвърлената част от
исковете или сумата от 113, 41 лв.
По изложените съображения Пазарджишкия
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа" № 2 да заплати на ищеца
С. Иванова К. с ЕГН **********, с адрес: ***, на осн. чл. 432 от КЗ
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. и
обезщетение за имуществени вреди в размерна 497,40 лв., във връзка с ПТП,
станало на 28.11.2018 г. в гр. Пазарджик, заедно със законната лихва за забава върху присъдената главница, считано от 19.05.2019 г. до
оконачателното плащане. и разноски
по делото в размер на 205,25 лв.
Сумите да бъдат изплатени по посочената от ищеца банкова
сметка: ***
„Алианц банк България“ АД. ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 25 000
лв. до 40 000 лв. и за имуществени
вреди за разликата от 497,40 лв. до 994,80 лв., както и за законната лихва
за забава върху съответната отхвърлена част на главница.
ОСЪЖДА
С. Иванова К. с ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Стефан Караджа" № 2 сумата
от 64,27 лв. - разноски за вещи лица ответника, съразмерно на
отхъврлената част от иска и
113, 41 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
.
Решението
подлежи на обжалване пред
Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на препис от
решението от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: