№ 151
гр. Ямбол, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20222300500369 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.436, вр. с чл.435, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по жалба на М. Т. К. от гр.*** - взискател по изп.д. №38/2021г. по
описа на ДСИ при ЯРС, чрез адв.С. Г., срещу Разпореждане от 25.07.2022г. на съдебния
изпълнител в частта, с която е отказал да насрочи и покани длъжника за предаване на дете за
осъществяване на режим на лични контакти в периода 05.08.2022г. - 07.08.2022г.
Оплакването на жалбоподателя е, че отказът на ДСИ при ЯРС е
незаконосъобразен, тъй като неправилно е тълкувал и приложил конкретните параметри на
режима на лични контакти с детето, установен с одобрената съдебна спогодба, въз основа на
която е издаден изпълнителният лист. Поддържа, че съгласно изпълнителния лист по
установения режим на лични отношения бащата има право да взема детето всяка първа и
трета седмица от месеца, което право не е ограничено и не зависи от правото на майката да
ползва платен годишен отпуск и задължението й на длъжник е от категорията задължения с
трайно изпълнение, при което следва да извършва еднакви незаместими престации, които се
повтарят през определени периоди от време, които периоди изрично са посочени в
изпълнителния лист. Моли за отмяна на отказа по разпореждането, с даване на
задължителни указания на ДСИ по тълкуване и прилагане на закона.
Постъпил е отговор на подадената жалба от длъжника по делото Н.Д., чрез адв.Х.,
в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата.
В мотивите си във връзка с обжалвания отказ държавният съдебен изпълнител
сочи, че счита жалбата за неоснователна, тъй като платеният отпуск на майката е времето,
през което тя да бъде с детето си и отпускът на майката не трябва да бъде съобразен със
седмичния режим на лични контакти на бащата с детето.
ЯОС, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Изпълнително дело №38/2021г. по описа на ДСИ при ЯРС е образувано по молба
на взискателя М. Т. К. от гр.*** и приложен към нея изпълнителен лист, издаден на
основание влязлото в сила Решение №462/11.07.2018г. на ЯРС по гр.д.№2511/2018г., с което
е определен режим на лични отношения на бащата М.К. с децата му И. К.а и Т. К., който
режим на лични отношения е изменен и разширен с одобрена от ЯРС съдебна спогодба по
1
гр.д.№49/2021г. и издаден въз основа на нея изпълнителен лист от 21.06.2021г., съгласно
който режимът на лични контакти на бащата М.К. с детето Т. К. е както следва: всяка първа
и трета седмица от месеца, като първата седмица е от петъчния ден - когато петъчния ден се
пада неучебен от 13.30ч., а когато е учебен - един час след свършване на учебните занятия,
до 19ч. на неделния ден, а третата седмица от месеца в четвъртък - когато четвъртък е
неучебен ден от 13,30ч., а когато четвъртък се пада учебен ден - един час след завършване
на учебните занятия, до 19ч. в неделния ден непрекъснато; един месец през лятото
непрекъснато, когато майката не е в платен годишен отпуск; по пет дни от Коледната и по
пет дни от пролетната училищни ваканции, като през четна година през първите пет дни от
съответната ваканция, а през нечетна календарна година - през последните пет дни, от 10ч.
на първия ден до 19ч. на петия ден непрекъснато, както и на рождения ден на бащата на
шести ноември.
По делото е постъпила молба от 16.06.2022г. от взискателя, който е поискал от
ДСИ да покани длъжника да предаде детето на бащата за едномесечния режим на лични
отношения непрекъснато през лятото, като с допълнителна молба от 21.06.2022г. бащата е
заявил готовността си да вземе детето за периода от 01.07.2022г. до 31.07.2022г. или за
периода от 15.07.2022г. до 15.08.2022г.
След като е била поканена от ДСИ да предаде детето за едномесечния му престой
при бащата през лятото на 2022г., на 15.07.2022г. майката - длъжник е подала молба от
15.07.2022г., с която е уведомила ДСИ, че ще ползва платен годишен отпуск от 20.07.2022г.
до 12.08.2022г., като е представила и доказателство (заявление от 12.07.2022г.), че
работодателят й й е разрешил платения годишен отпуск в посочения период.
Взискателят е уведомен от ДСИ за времето на ползвания от майката платен
годишен отпуск, при което е депозирал молба от 22.07.2022г. до ДСИ, с която е поискал
детето да му бъде предадено за седмичния режим на лични контакти от 05.08.2022г.-петък,
до 07.08.2022г.- неделя, както и на 13.08.2022г. до 13.09.2022г. - непрекъснато за един месец,
след ползването от майката на платения й годишен отпуск.
С Разпореждане от 25.07.2022г. ДСИ при ЯРС е постановил да се връчи на
длъжника покана за доброволно изпълнение за лични контакти на детето с бащата за летния
период, считано от 13.08.2022г. до 13.09.2022г., като на датата 13.08.2022г. майката предаде
детето пред дома си в гр.*** (на посочен адрес). С разпореждането от 25.07.2022г. в
обжалваната му част ДСИ е отказал да насрочи предаване на детето на бащата за времето от
05.08.2022г. до 07.08.2022г., по съображения, че в този период майката е в платен годишен
отпуск, поради което режимът не може да се осъществи. Разпореждането е връчено на
взискателя на 11.08.2022г., а настоящата жалба е подадена на 12.08.2022г.
Въз основа на тези фактически данни, ЯОС намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК, от легитимирана страна -
взискателя, срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по
жалба на тази страна – срещу отказ на съдебния изпълнител да извърши изпълнително
действие, с оглед на което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При изпълнение на притезания за незаместими действия, законният интерес на
кредитора ще бъде удовлетворен, само ако длъжникът бъде принуден да извърши лично
дължимото действие. Поради това и съгласно чл.527, ал.1 ГПК съдебният изпълнител има
право да принуждава длъжника да извърши действието, като му налага глоби до
предвидения в посочената разпоредба размер.
Изпълнението на задължението за предаване на дете е регламентирано в
разпоредбите на чл.528 ГПК, като съгласно ал.5 на посочения член, ако длъжникът не
изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл. 527, ал. 3 за
всяко неизпълнение, т. е. установен е изпълнителен способ, чрез който се реализира
изпълнението. Глобата, предвидена в чл.528, ал.5 ГПК, както и тази по чл. 528, ал.3 ГПК,
има характер на санкция, чието приложение се предпоставя от неизпълнение доброволно от
длъжника на покана на съдебния изпълнител да предаде детето в определено време и на
определено място, връчена по реда на чл.528, ал.1 ГПК. В чл.528, ал.1 ГПК е уредено
задължението на съдебния изпълнител да покани длъжника да изпълни доброволно с
посочване на време и място за това, като в случая именно отказът на съдебния изпълнител
да изпълни това задължение за период, който съвпада с платения годишен отпуск на
длъжника - майката, е предмет на жалбата.
2
Релевираните с жалбата оплаквания настоящият състав на съда намира за
неоснователни.
Определеният по силата на съдебната спогодба режим на лични отношения на
бащата с детето относно летния период – 1 месец през лятото, изрично е регламентиран да
не съвпада с платения годишен отпуск на майката. В конкретния случай взискателят по
изпълнителното дело е бил уведомен, че в периода от 20.07.2022г. до 12.08.2022г. майката
ще ползва платен годишен отпуск. Не може да бъде споделено направеното с жалбата
тълкуване на режима на лични отношения между детето и неотглеждащия го родител,
бащата, а именно, че седмичният режим на свиждане не е ограничен и не зависи от
платения годишен отпуск на отглеждащия детето родител - майката. Изискването специално
отреденото време през лятото, което е предвидено неотглеждащият родител да прекара с
детето, изрично да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, е насочено към
съобразяване с правата и интересите както на този родител, така и на детето, като им се
осигури възможността да прекарат това време заедно без същото да бъде прекъсвано.
Същото право обаче има и другият родител, който отглежда детето. Или по разбиране на
този съдебен състав, при липса на посочено друго в изпълнителното основание, смисълът на
посочения режим на лични отношения през лятото е, когато единият родител упражнява
правото на лични контакти с детето непрекъснато по време на платения си годишен отпуск,
да не се осъществява седмичния режим за контакти на другия родител, който има същото
право на непрекъснат контакт с детето през летния сезон. Следователно и доводите на
жалбоподателя, че седмичния му режим на лични отношения не е ограничен и не зависи от
платения годишен отпуск, не се възприемат от състава на съда, според който следва да се
зачете правото и на този отглеждащ родител и детето да не прекъсват предварително
планирана ваканция и почивка в неработните за майката дни от периода.
Ето защо и както правилно е приел съдебният изпълнител, не е налице основание
за покана за изпълнение на задълженията на длъжника по изпълнителното дело през времето
на ползвания от него платен годишен отпуск. При липса на изрична регламентация в
съдебния акт как следва да се процедира ако определеният общ седмичен режим попада в
период на ползване на платен годишен отпуск през лятото, то приоритет следва да се отдаде
на личните отношения през времето на платения годишен отпуск.
В този смисъл съдебният състав намира, че обжалваното разпореждане не страда
от сочените с жалбата пороци, с оглед което жалбата е неоснователна и следва да се остави
без уважение.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 11780/12.08.2022г., подадена от М. Т.
К. от гр.***, ул. ***№*, ап. * - взискател по изп.д. №38/2021г. по описа на ДСИ при ЯРС,
срещу Разпореждане от 25.07.2022г. на съдебния изпълнител в частта, с която е отказал да
насрочи и покани длъжника за предаване на дете за осъществяване на режим на лични
контакти в периода 05.08.2022г.- 07.08.2022г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.437, ал.4, изр.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3