О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
No 2745
гр. Ботевград, 02.07.2020 г.
Районен съд –
Ботевград, V граждански състав, в закрито заседание на втори юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Стоянова гр. д. No 753 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на В.Ц.И., с която е предявен иск по чл. 127а, ал. 2
от СК вр. чл. 76, ал. 9 от ЗБЛД за заместване съгласието на ответника за
издаване на паспорт на детето В.С.К.Х. и за пътуване на детето извън страната.
В молбата се твърди, че от
съвместното им съжителство с ответника К.Х. е родено детето В.С.К.Х., р. на
17.10.2017 г. След раздялата им с ответника, с Решение на РС Фюнфхаус в гр.
Виена упражняването на родителските права върху детето е предоставено на
ищцата. Ищцата твърди, че ответникът отказва да й предостави необходимите
документи за пътуването на детето с нея извън пределите на Р. България, както и
за снабдяването му с документи за самоличност. Излага, че не може да се прибере
с детето в Р. България за отпуската й, тъй като след това няма да може да се
върне в Австрия – Виена, където към момента работи и живее.
Съдът, след като извърши преценка въз основа на изложените в исковата молба
твърдения и представените писмени доказателства, намира, че не е компетентен да
се произнесе по спора за родителска отговорност, какъвто се явява настоящият, а
именно не е налице международна компетентност на българския съд за разглеждане
на спора.
От фактическите твърдения на ищцата, заявени с исковата молба, се
установява, че обичайното й местопребиваване, както и на детето В.С.К.Х.,
упражняването на родителските права върху което й е предоставено с решение на
РС Фюнфхаусв гр. Виена, е в Република Австрия. Съгласно чл. 8 от Регламент (ЕО)
No 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно подсъдността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата,
свързани с родителската отговорност, делата по такива спорове са подведомствени
на съда в държавата-членка, в която детето има обичайно местопребиваване по
времето, когато съдът е сезиран.
Следва да се посочи, че с решение от 21.10.2015 г. по дело С-215/15 на Съда
на Европейския съюз, по преюдициално запитване от ВКС е постановено, че искът
на единия родител съдът да замести липсващото съгласие на другия родител за
пътуване на детето им извън държавата-членка по неговото пребиваване и за
издаването на паспорт на името на това дете попада в материалното приложно поле
на Регламент (ЕО) No 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела
и делата, свързани с родителската отговорност, въпреки че съдебното решение,
постановено по иска, ще трябва да бъде взето предвид от органите на държавата-членка,
на която въпросното дете е гражданин в рамките на административното
производство за издаване на такъв паспорт. С оглед на това по отношение на
настоящият спор следва да се приложи именно чл. 8 от Регламент (ЕО) No
2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г., съгласно който компетентен се явява
съдът на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето. В случая
обичайното местопребиваване на детето е в Република Австрия.
Наред с това следва да се посочи, че в настоящия казус
не е налице и някое от условията за предоставяне на компетентност на българския
съд - по чл. 9 /запазена подсъдност на предишното местопребиваване на детето
при правомерно местене на обичайното му местопребиваване от една държава-членка
в друга/, чл. 10 /в случай на отвличане на дете - при неправомерно отвеждане
или задържане на дете/, чл. 12 /при продължаване на подсъдността/, или чл. 15
/акт за прехвърляне на компетентност от съд на друга държава-членка/ на
Регламент (ЕО) No 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г., в която връзка
следва да се съобрази определение от 16.01.2018 г. по дело No С-604/17 на Съда
на Европейския съюз по преюдициално запитване на ВКС /определение No 53 от
31.01.2018 г. по ч. гр. д. No 3801/2017 г. на ВКС, IV г.о./. Така с цитираното
определение на Съда (шести състав) от 16.01.2018 г. по дело С-604/17 е прието,
че Регламент /ЕО/ 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г. следва да се тълкува в
следния смисъл: Съд на държава членка, който е компетентен да се произнесе по
молба за развод съгласно чл. 3 пар. 1, б. “Б” Регламент (ЕО) 2201/2003 г., не е компетентен да се
произнесе относно правото на лични отношения с детето на съпрузите, ако същото
има към момента на сезирането му обичайно местопребиваване в друга държава –
членка и не са изпълнени условията за предоставяне на компетентност по чл. 9,
10, 12 или 15 Регламент /ЕО/ 2201/ 2003 г.
Предвид изложеното съдът намира, че не е компетентен да се произнесе по настоящия
спор, тъй като детето на страните по делото има обичайно местопребиваване в
Република Австрия, а съгласно чл. 8 от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. делата по
такива спорове са подведомствени на съда в държавата-членка, в която детето има
обичайно местопребиваване по времето, когато съдът е сезиран, и което в случая
се явява австрийският съд. С оглед изложеното производството по делото пред
настоящия съд следва да бъде прекратено /в този смисъл и определение No 53 от
31.01.2018 г. по ч. гр. д. No 3801/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Определение No
568/07.12.2018 по ч. гр. д. No 4455/2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о.; Определение No
404/30.09.2019 г. по ч. гр. д. No 3331/2019 г. на ВКС, ГК, III г.о./.
Воден от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело No 753/2020 г. по описа на Районен
съд- Ботевград, поради международна некомпетентност на българския съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :