Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
26.05.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на
втори май две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Председател: СнежинаЧолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра Бойн
при секретаря Ив.Велчева
и с участие на прокурор П.Вълчев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен,
като разгледа докладваното от административен
съдия Сн.Чолакова КАНД №74 по описа
за 2023г. на Административен съд -
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно- процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба от Община Шумен, представлявана от Л.х.– кмет на Община
Шумен, чрез процесуален представител И.К. – старши юрисконсулт при Община
Шумен, срещу Решение № 58/17.02.2023г., постановено по АНД № 1568 по описа за
2022г. на Районен съд – гр.Шумен. С обжалвания съдебен акт е потвърдено
Наказателно постановление № 51/20.07.2022г., издадено от Директора на РИОСВ -
гр.Шумен, с което на Община Шумен, представлявана от Л.х.- кмет на Община
Шумен, на основание чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС),
във вр. с чл.83, ал.1 от ЗАНН, за нарушение на чл. 123в, т.2 от ЗООС е наложена
имуществена санкция в размер на 10 000 /десет/ хиляди лева.
В жалбата се навеждат аргументи за незаконосъобразност на
атакувания съдебен акт, поради издаването му в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд не е мотивирал своя
съдебен акт, доколкото не е обсъдил доводите на жалбоподателя. Счита се също,
че касаторът не е осъществил вмененото му неизпълнение на административно
задължение, тъй като ретензионният басейн е изграден като част от строеж
«Разширение на депо за твърди битови отпадъци – Шумен, първи етап» и е въведен
в експлоатация с Решение за ползване № СТ-12-515/03.10.2005г. на ДНСК, като при
строителството на разширението на депото не е предвиждано и изграждано
съоръжение за заустване на инфилтратни води в охранителния канал (канавка).
Такова съоражение не е изграждано и по време на експлоатацията на депото. Въз
основа на изложеното е направен извод, че Община Шумен не е нарушила Условие
10.1.2.1. от Комплексното разрешително, респективно не е извършила нарушение на
чл.123в, т.2 от ЗООС. Излагат се и доводи, че Община Шумен е предприела
действия за ограничаването и предотвратяването на аварийно изтичане на
инфилтрирани води от Реионалното депо за неопасни отпадъци – гр.Шумен, както и,
че предстои разширяване на събирателния резервоар за дъждовни води на сметище «Дивдядово»,
което е на етап обявена обществена поръчка за избор на изпълнител на
строително-монтажните работи. Въз основа на изложеното се отправя искане за
отмяна на атакуваното решение, както и за постановяване на ново решение по
съществото на спора, отменящо незаконосъобразното наказателно постановление. В
проведеното съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се
представлява от ст.юрисконсулт И.К., който в хода на съдебните прения
обосновава тезата за основателност на оспорването по изложените в касационната
жалба аргументи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
двете съдебни инстанции.
Ответникът – Директор на РИОСВ-гр.Шумен,
депозира писмен отговор чрез процесуален представител гл.юрисконсулт Е.Г., в
който излага аргументи за неоснователност на касационната жалба. Отправя искане
за оставяне в сила на атакувания с нея съдебен акт, както и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана
по същество е неоснователна, предлагайки атакуваният съдебен акт да бъде
оставен в сила.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1
от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
същата се явява неоснователна, като съображенията
в тази насока са следните:
Предмет
на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №
51/20.07.2022г., издадено от Директора на РИОСВ - гр.Шумен, с което на Община
Шумен на основание чл.164, ал.1 от ЗООС, във вр. с чл.83, ал.1 от ЗАНН, за
нарушение на чл. 123в, т.2 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на
10 000 /десет/ хиляди лева, а
именно за това, че на 11.03.2022г. на територията на Регионално депо за
неопасни отпадъци за общините Шумен, Велики Преслав, Смядово, Нови пазар,
Каспичан, Венец, Хитрино и Каолиново, находящо се в гр.Шумен, кв.Дивдядово, в
качеството си на оператор на действаща инсталация «Регионално депо за неопасни
отпадъци», съгласно легалната дефиниция на понятието, дадена в т.43 от § 1 от
ДР на ЗООС, е извършила административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение
на Условие 10.1.2.1. от Комплексно разрешително № 349-Н0/2008г., актуализирано
през 2015г., с което е определено следното задължение: «По време на
експлоатацията на депото, на притежателя на настоящото разрешително не се
разрешава заустване на инфилтрирани отпадъчни води». За установеното нарушение бил съставен Констативен
протокол № ПС-1003 от 11.03.2022г., в който били дадени указания за
преустановяване изтичането на инфилтрат в дерето, приток на р.Камчия, със срок
на изпълнение до 15.03.2022г. С писмо вх.№ ОА-955/15.03.2022г. Община Шумен
уведомила РИОСВ-гр.Шумен, че изтичането на инфилтрирани води е преустановено.
На 18.04.2022г. срещу Община Шумен бил съставен АУАН №
01/18.04.2022г. за осъществено административно нарушение, изразяващо се в
неизпълнение на Условие 10.1.2.1. от Комплексно разрешително № 349-Н0/2008г.,
актуализирано през 2015г. Актът бил връчен на упълномощено лице и подписан от
последното с възражения. Впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били
депозирани писмени възражения. Въз основа на така съставения АУАН и на
събраните в хода на проверката доказателства, възприемайки възраженията на
Община Шумен срещу АУАН за ирелевантни за съставомерността на санкционираната
деятелност, Директорът на РИОСВ-гр.Шумен издал обжалваното пред районния съд
наказателно постановление, с което на касатора била наложена имуществена
санкция в размер на 10 000 лева на основание чл.164, ал.1 от ЗООС за нарушение
на чл.123в, ал.2 от ЗООС.
При така установената фактическа обстановка
районният съд е приел, че административнонаказателното
производство е проведено законосъобразно, като в хода на същото не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Посочил е, че както АУАН, така и НП, са издадени от
компетентните органи по смисъла на ЗАНН и ЗООС, и в рамките на техните
правомощия. Счел е, че касаторът е
осъществил състава на нарушението, визирано в акта и в наказателното
постановление. Приел е също, че не са налице предпоставките за квалифициране на
същото като маловажен случай
по чл.28 от ЗАНН,
извеждайки извод за съставомерност на санкционираното
неизпълнение по приложения административнонаказателен състав. Въз основа на
изложените доводи е потвърдил наказателното постановление, като
законосъобразно.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
съдебен състав съобрази, че същото е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
За да постанови решението си,
Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален
ред относимите писмени и гласни доказателства,
представени с наказателното постановление и ангажирани в хода на съдебното
производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа
страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са
проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.
При реализираната проверка за
съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно
основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа
обстановка по делото, въззивният съд е изградил правилни изводи за
законосъобразност на наказателното постановление.
Обосновано районният съд е приел
за безспорно установено, че на 11.03.2022г., при извършена от контролните
органи на РИОСВ-гр.Шумен проверка на място на територията на Регионално депо за
неопасни отпадъци – гр.Шумен, разположено южно от кв.Дивдядово на гр.Шумен, при
огледа на ретензионния басейн, е установено преливане на инфилтрат, постъпващ в
охранителната канавка на депото, респективно изтичащ се в дере, в което се
намира приток на р.Камчия. Предвид това и доколкото заустването на инфилтрирани
отпадни води е забранено по силата на Условие 10.1.2.1. от Комплексното
разрешително, издадено на Община Шумен за стопанисваната от нея действаща
инсталация «Регионално депо за неопасни отпадъци», описаното деяние безусловно
съставлява неизпълнение на административно задължение по чл.123в, т.2 от ЗООС, чийто
текст регламентира задължение за оператора на инсталация от вида на процесната
да изпълнява условията в комплексното разрешително. Допуснатото неизпълнение на
чл.123в, т.2 от ЗООС правилно е квалифицирано като съставомерно по приложения
от наказващия орган административнонаказателен състав по чл.164, ал.1 от ЗООС,
предвиждащ административнонаказателна отговорност оператор на инсталация при неизпълнение
на изискванията по чл. 123в
от ЗООС.
Районният съд обосновано е
отхвърлил твърденията на касатора за несъставомерност на санкционираната
деятелност поради това, че последният не притежава съоръжение за заустване на
инфилтрирани отпадъчни води, както и предвид предприетите след установяване на
нарушението мерки за преустановяване на тяхното оттичане, тъй като тези
твърдения не променят факта, че при извършената на 11.03.2022г. проверка на място
в депото е установено преливане на инфилтрат от ретензионния басейн и оттичане
на същия в приток на р.Камчия, в разрез с Условие 10.1.2.1. на издаденото
Комплексно разрешително.
Касационната инстанция напълно
споделя и съображенията на решаващия съд за липса на предпоставките за преценка
на конкретния случай като маловажен такъв по смисъла на чл. 28, от ЗАНН, във връзка с чл. 93, т.9 от НК, приложим съгласно чл.11 ЗАНН. Прилагайки точно правната
норма, съдът е преценил, че процесната деятелност не притежава по-ниска
обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, поради което и
въпреки последвалото преустановяване на преливането на ретензионния басейн и
произтичащото от това оттичане на инфилтрат в приток на р.Камчия, конкретното
нарушение не съставлява “маловажен случай”, с оглед на което наложената
имуществена санкция в минималния предвиден в санкционната разпоредба размер от 10
000 лева е съответна на обществената опасност на нарушението и неговия автор.
Горното мотивира настоящия състав да приеме, че касационната жалба се явява
неоснователна. В
тази връзка предходната инстанция е изложила подробни мотиви, към които
настоящото решение препраща, на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, съдебният
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218,
ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд
намира решението за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да
бъде оставено в сила.
При този изход на спора и
с оглед отправената претенция на РИОСВ – гр.Шумен, на основание чл. 63д, ал. 5, във вр.с ал.4
от ЗАНН, във
вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в нейна полза се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото в минимален
размер от 80 лева, което следва да се възложи в тежест на Община Шумен.
Водим от горното, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
58 от 17.02.2023г., постановено по АНД № 1568/2022г. по описа на Районен съд -
гр. Шумен.
ОСЪЖДА
Община Шумен, представлявана от Л.х.– кмет на Община Шумен, с ЕИК *********, с
адрес гр.Шумен, бул.Славянски № 17, да заплати на РИОСВ-гр.Шумен деловодни
разноски в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 26.05.2023г.