Определение по дело №152/2021 на Апелативен съд - Пловдив

                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 260 180

                                        гр. Пловдив, 13. 04.2021 г.

 

         Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в закрито заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав

                                                                  Председател: Вера Иванова

                                                                          Членове: Катя Пенчева

                                                                                          Величка Белева

 

         като разгледа докладваното от съдията Белева ч.гр.д. № 152/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производство по чл. 274 ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК, образувано по частна жалба вх. № 261 631/09.02.2021 г. на Д.Л. П., Р.Л.П. и Л.И.К. против Определение № 260 277/27.01.2021 г., пост. по ч.гр.д. № 86/2021 г. на Окръжен Съд – П., с което е оставена без разглеждане като недопустима депозираната от тях частна жалба вх. № 18 327/19.11.2020 г. против Определение № 2163/02.11.2020 г., пост. по гр.д. № 2729/2020 г. на РС - П. в частта, с която е изменен доклада на делото, направен в съдебно заседание на 26.05.2020 г. по гр.д. № 1457/2019 г. на РС – П.относно предявения от П. и К. насрещен положителен установителен иск за собственост срещу ищеца по първоначалния иск Е.Т.Б., съответно е прекратено образуваното по тази частна жалба  ч.гр.д. № 86/2021 година.

         Поддържаните оплаквания са за неправилност, искането за отмяна на обжалваното Определение № 260 277/27.01.2021 г., пост. по ч.гр.д. № 86/2021 г. на Окръжен Съд – П. и на Определение № 2163/02.11.2020 г., пост. по гр.д. № 2729/2020 г. на РС - П. в обжалваната част.

Ответникът по частната жалба Е.Б. не е подала отговор.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежни страни срещу подлежащ  на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Като така е допустима и ще се разгледа по същество.

Производството по спора е с предмет предявен от Е.Т.Б. отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, находящ се в гр. В.срещу ответници Д.Л. П., Р.Л.П. и Л.И.К.. Съгласно правилата на чл. 109 от ГПК искът е предявен пред РС – В.и по него е образувано гр.д. № 1292/2018 г. по описа на този съд. В срока за отговор ответниците П. и К. са предявили насрещен положителен установителен иск за собственост досежно 16/23 ид.ч. от процесния имот. Делото е докладвано в открито съдебно заседание на   10.09.2019 г., в което е четено определение че насрещния иск не се приема за разглеждане като недопустим поради наличие на идентитет между него и първоначалния иск. Конкретно че положителния установителен иск за 16/23 ид.ч. от процесния имот попада изцяло в предмета на спора по предявения отрицателния установителен иск  за целия имот, поради което за насрещния иск няма да се постановява отделянето му на основание чл. 211 ал. 2 изр. 2 от ГПК. Посочено е че определението подлежи на обжалване. В края на съдебното заседанието е поискан от страните и приет от съда отвод на основание чл. 22 ал. 1 т. 6 от ГПК. Поради предходни и последващи отводи на всички съдии от състава на РС – В.и на основание чл. 23 ал. 3 от ГПК делото е изпратено за разглеждане от РС – П.– Определение от 04.11.2019 г., пост. по ч.гр.д. №  767/2019 г. на ОС – П..

В РС – П.делото е образувано под № 1457/2019 г.. С Разпореждане в закрито с.з. на 08.11.2019 г. РС – П.е оставил без движение насрещната искова молба за внасяне на ДТ. След внасянето й с Определение № 623, пост. в закрито съдебно заседание на 22.11.2019 г. насрещният иск е приет за съвместно разглеждане с първоначалния. В открито съдебно заседание на 26.05.2020 г.е изготвен доклад по чл.146 от ГПК – по първоначалния и насрещен искове, събрани са гласни доказателства / СТЕ и свидетели / и делото е отложено за събиране на други доказателства. В закрито заседание на 12.06.2020 г. по искане на страните са приети представените по делото писмени доказателства, поставена е допълнителна задача на СТЕ, допълнен е доклада по делото относно разпределянето на доказателствената тежест по първоначалния иск. В открито съдебно заседание на 14.09.2020 г. е прието допълнителното заключение на СТЕ, разпитани са свидетели, назначена е разширена / тройна / СТЕ, делото е отложено за 11.11.2020 г. С молба от 25.09.2020 г. ответниците по първоначалния иск са поискали отвод на съдията, разглеждащ делото и на всички съдии от състава на РС – П., по отношение на които считат да са налице основания по чл. 22 ал. 1 т. 6 от ГПК. Отвода е даден на така възведеното основание – Определение № 260 042 от закрито с.з. на 25.09.2020 г. на съдията – докладчик и Определение № 260 045 от същата дата на другия съдия от състава на РС – П.. На основание чл. 23 ал. 3 от ГПК делото е изпратено за разглеждане от РС – П. – Определение от 06.10.2020 г., пост. по ч.гр.д. №  669/2020 г. на ОС – П..

В РС – П. делото е образувано под № 2729/2020 г.. С Определение № 2163, постановено в закрито съдебно заседание на 02.11.2020 г. РС - П. е приел че доклад на делото не следва да бъде изготвян, тъй като окончателен доклад на делото е направен от РС – П.в откритото съдебно заседание на 26.05.2020 г.. Но доколкото с този доклад е докладван и насрещния иск, който иск  РС – В.не е приел за съвместно разглеждане – с протоколно Определение в открито съдебно заседание на 10.09.2019 г. по гр.д. № 1292/2018 г. на РС  - В., което не е било обжалвано и е стабилизирано, то неправилно РС – П.е докладвал делото и по отношение на този иск като попадащ в предмета на спора, поради което този му доклад следва да се измени като от него се заличи частта относно приетия от РС – П.насрещен положителен установителен иск за собственост.

В тази му част Определение № 2163 на РС – П. е било обжалвано от ответниците /само две от които ищци по насрещния иск/ пред ОС – П.. Изложените доводи са че правилно РС – П.е започнал делото отначало с приемане на насрещния иск за съвместно разглеждане и неговото докладване, тъй като определението на РС – В.от откритото съдебно заседание на 10.09.2019 г., с което този иск не е приет, както и всички процесуални действия на РС – В., извършени в това съдебно заседание следва да се считат неизвършени като постановени от незаконен състав – поради отвеждането на съдията – докладчик от делото в същото съдебно заседание. Поддържа се че определението на РС – П. в обжалваната част, макар и постановено като частично изменение на извършен доклад на делото е всъщност отказ да се приеме и разгледа  насрещния иск - приет от РС – П.с валиден съдебен акт, поради което това определение подлежи на обжалване, а по изложените по горе доводи – и на отмяна.

Със обжалваното Определение № 260 277/27.01.2021 г. – предмет на настоящата въззивна проверка, съдът е приел частната жалба за недопустима, тъй като не е налице подлежащ на обжалване съдебен акт. Изложени са мотиви че не се касае за отказ да се приеме за разглеждане насрещния иск, а за корекция на доклада на делото, направена само и единствено с цел внасяне на яснота по кои искове ще се произнася съда. Ето защо и тъй като доклада на съда по чл. 146 от ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване, не подлежат на самостоятелно обжалване и последващите негови изменения от съда, частната жалба като процесуално недопустима е оставена без разглеждане, а производството по нея – прекратено. Въззивният съд е приел също че РС – П.в извършения от него  доклад по чл. 146 от ГПК в с.з. на 26.05.2020 г. е включил и насрещния иск без да е постановил нарочно определение за неговото приемане за съвместно разглеждане.

В частната жалба против въззивното определение се поддържат доводите процесуалните действия на РС – В., извършени в откритото съдебно заседание на 10.09.2019 г. да са невалидни като постановени от незаконен състав – в т.ч. и четеното в това заседание определение за неприемане за разглеждане на насрещния иск. Поддържа се още срещу това определение да е депозирана частна жалба, която неправомерно не е администрирана и дори не се съдържа в делото и в тази насока се прави искане за неговото възстановяване съгласно правилника за работа на съдилищата, като се представя препис от твърдяната частна жалба с входящ номер и дата на постъпването й в РС – В.. Поддържа се също така да са неверни констатациите на ОС – П. че РС – П.не е постановил изричен акт за приемане за съвместно разглеждане на насрещния иск,  а само го е докладвал в проведеното открито съдебно заседание по делото. Поддържа се че след като насрещния иск е валидно приет от този съд, последващия отказ той да се разгледа – какъвто именно отказ е Определение № 2163/2.11.2020 г. на РС – П. е недопустим. Поддържа се още че дори и да се приеме тезата това определение да е по доклада на делото, то същото подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като променя валидно обявения с определението на РС – П.окончателен доклад на делото като прегражда по нататъшното развитие на производството по насрещния иск, изключвайки го от предмета на спора.  

В т.7в от ТР № 1/9.12.20213 г. на ВКС, ОСГТК са разгледани две хипотези по въпроса дали отказ на съда за приемане на насрещен иск е подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274 ал. 1 от ГПК. Прието е че при неприемане на насрещен иск за съвместно разглеждане в случай че по него се постановява отделяне на основание чл. 211 ал. 2 изр. 2 от ГПК акта на съда не подлежи на обжалване, тъй като нито е преграждащ / чл. 274 ал. 1 т.1 от ГПК /, нито е сред актовете по т. 2 на разпоредбата. В случай че насрещния иск не се приема поради неотстраняване на указани от съда нередовности на исковата молба, определението на съда подлежи на обжалване на основание чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 129 ал. 3 от ГПК.

Настоящия случай не попада в така разгледаните хипотези. Насрещният иск не е приет за съвместно разглеждане от РС – В., тъй като е намерен за недопустим по изложените от този съд съображения – казани по горе, поради което не е отделен по чл. 211 ал. 2 изр. 2 от ГПК. Налице са данни срещу това определение да е депозирана частна жалба, която не е разгледана и като така определението не е стабилизирано, а впоследствие насрещния иск е приет за съвместно разглеждане по делото под № 1457/2019 г. по описа на РС - П.- съгласно постановеното от този съд Определение № 623/22.11.2019 г., след което с Определение № 2163/2.11.2020 г.  на РС – П. по образуваното пред него дело под № 2729/2020 г. отново не е приет за разглеждане с мотиви, препращащи към тези по определението на РС – В., пост. в с.з. на 10.09.2019 г., което е прието да е влязло в сила.

Следователно неправилно с  Определение № 260 277/27.01.2021 г. – предмет на настоящата въззивна проверка,  е прието че РС – П.само докладвал насрещния иск без да го е приел за разглеждане. Неправилна е и констатацията че определение № 2163/2.11.2020 г. на РС – П. в обжалваната негова част не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като то е само и единствено по доклада на делото с цел внасяне на яснота относно предмета на спора. Това определение – както основателно се поддържа от жалбоподателите, представлява отказ на първоинстанционния съд да разгледа насрещния иск, по отношение на който е постановен нарочен съдебен акт за приемането му за съвместно разглеждане с първоначалния. Този отказ настоящата инстанция намира да съставлява съдебен  акт, преграждащ хода и произнасянето по приетия насрещен иск - който порок не може да бъде преодолян чрез въззивна жалба срещу постановеното по делото решение, поради което и на основание чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК подлежи на обжалване пред по горния по степен съд. Като е приел противното окръжният съд е постановил неправилен съдебен акт, поради което същият следва да се отмени и делото да се върне на ОС – П. за разглеждане по същество на частната жалба вх. № 18 327/ 19.11.2020 г. – но само по отношение на жалбоподателите Р.П. и Л.К.. По отношение на частния жалбоподател Д.Л. определението е правилно – същата не е ищец по насрещния иск, поради което жалбата й срещу отказа на съда да приеме тази иск е недопустима правилно като краен резултат е оставена без разглеждане с обжалваното определение.

Предвид изложеното съдът

 

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

         Отменя Определение № 260 277/27.01.2021 г., пост. по в.ч.гр.д. № 86/2021 г. на Окръжен Съд – П. в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима депозираната от Р.Л.П. и Л.И.К. частна жалба вх. № 18 327/19.11.2020 г. против Определение № 2163/02.11.2020 г., пост. по гр.д. № 2729/2020 г. на РС - П. в частта, с която е изменен доклада на делото, направен в съдебно заседание на 26.05.2020 г. по гр.д. № 1457/2019 г. на РС – П., като от същия е заличена частта относно приетия за разглеждане насрещен положителен установителен иск за собственост, предявен от П. и К. срещу ищеца по първоначалния иск Е.Т.Б. и е прекратено образуваното по тази частна жалба  ч.гр.д. № 86/2021 г. по описа на ОС – П..

         Връща делото на друг състав на ОС – П. за разглеждане по същество на частна жалба вх. №  18 327/19.11.2020 г. от Р.Л.П. и Л.И.К. против Определение № 2163/02.11.2020 г., пост. по гр.д. № 2729/2020 г. на РС – П. в обжалваната негова част.

         В тази му част определението е окончателно.

         Потвърждава Определение № 260 277/27.01.2021 г., пост. по в.ч.гр.д. № 86/2021 г. на Окръжен Съд – П. в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима депозираната от Д.Л.И. частна жалба вх. № 18 327/19.11.2020 г. против Определение № 2163/02.11.2020 г., пост. по гр.д. № 2729/2020 г. на РС - П. в частта, с която е изменен доклада на делото, направен в съдебно заседание на 26.05.2020 г. по гр.д. № 1457/2019 г. на РС – П., като от същия е заличена частта относно приетия за разглеждане насрещен положителен установителен иск за собственост, предявен от Р.Л.П. и Л.И.К. срещу ищеца по първоначалния иск Е.Т.Б. и е прекратено образуваното по тази частна жалба  ч.гр.д. № 86/2021 г. по описа на ОС – П..

         В тази част определението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едноседмичен срок от връчването.

 

 

 

 

 

         Председател:                                    Членове: