№ 84
гр. Велико Търново, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Ирена Колева
при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500649 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е започнало по въззивна жалба, подадена от
Прокуратурата на Република България против Решение № 528/05.05.2021г.,
постановено по гр.д. № 191/2021г. по описа на ВТРС, с което е осъдена
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр. София, бул. „Витоша”
№ 2 да заплати на ПЛ. Т. СТ., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. Велико
Търново, ул. „Драган Цончев” № 14, вх. Б, ет. 6, ап. 18, на основание чл. 2 ал.
1 т. 3 ЗОДОВ, сумата от 3000 лв. /три хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигнатото
му обвинение за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. чл. 130 ал. 1 вр. чл. 20
ал. 2 НК по ДП № 872/2018г. по описа на РУ В. Търново, наказателното
производство за което е прекратено с постановление за прекратяване на
наказателно производство от 20.02.2019г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 04.04.2019г. до окончателното й изплащане, като е
отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над уважения размер от 3000 лв. до пълния предявен размер от
13000 лв., както и за искането за законна лихва за периода от 20.02.2019г. до
03.04.2019г., като неоснователен и недоказан.
Решението се обжалва от ПРБ в осъдителната му част, като се
навеждат доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност, както
следва : Неправилно съдът е приложил критерия за справедливост при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, което се
следва на ищеца. Развити са подробни съображения, като се сочи, че
неправилно съдът е приел, че е налице съществено накърняване на доброто
1
име на ищеца. Твърди се, че прокуратурата не следва да отговаря за вредите,
които са причинени от задържане на ищеца на 26.09.2018г., извършено на
основание чл. 72 от МВР.
Отправя се искане към съда да отмени решението на
първоинстанционния съд и да намали размера на присъденото обезщетение.
В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба
ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Навежда
доводи по оплакванията на жалбоподателя, като моли съда да потвърди
решението в осъдителната му част.
С отговора на въззивната жалба е подадена и насрещна въззивна жалба
срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, като се
навеждат доводи за неправилно приложение на критерия за справедливост и
оттам неправилно определяне на размера на дължимото се обезщетение за
неимуществени вреди.
Отправя се искане до съда д а отмени решението в отхвърлителната му
част и да присъди целия претендиран размер на обезщетението, а именно 13
000 лв.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1,
изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността :
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта:
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1,
изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК,
въззивният съд счита решението за правилно.
Съображенията за този извод са следните:
С исковата си молба ищецът ПЛ. Т. СТ. твърди, че на 26.09.2018г. в
20:45 часа е задържан за срок от 24 часа със заповед за задържане, издадена
2
на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР, поради наличието на данни за извършено
от него престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 НК – нанасяне на телесна повреда
на репортер от телевизионно предаване. Във връзка с това било образувано
ДП № 872/2018г. на РУ В. Търново. , по което той бил призован да се яви
като свидетел, но въпреки, че се е явил в сградата на полицията съгласно
получената призовка, няколко часа с него не били извършвани процесуални
действия и през това време не му било разрешено да се предвижва свободно.
Твърди, че му било предявено постановление за привличане като обвиняем,
за това, че на 26.09.2018г., в гр.В.Търново, ул. „Н.Габровски” №90 по
хулигански подбуди, умишлено причинил като извършител в съучастие с
Иван Райков Иванов лека телесна повреда на Димитър Веселинов Върбанов,
изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129
НК - престъпление по чл.131 ал.1 т.12 пр.1 вр. чл.130 ал.1 НК. Ищецът излага,
че след привличането му като обвиняем бил задържан за срок от 72 часа с
постановление на наблюдаващия прокурор, както и че въпреки представените
от негова колежка видеозаписи от охранителните камери в склада, от които
ясно се виждало, че не е нанесъл телесни увреждания на репортера, било
внесено искане за задържането му под стража. С определение от 28.09.2018г.
по ЧНД № 1771/2018г. по описа на ВТРС искането за задържането му под
стража било оставено без уважение. Според ищеца на 27.09.2018г. за времето
до 16:35 часа е бил фактически задържан в сградата на полицията без за това
да е налице правно основание, а след това се е намирал в следствения арест за
времето от задържането за 72 часа до освобождаването му след акта на съда.
Ищецът твърди, че наказателното производство срещу него е прекратено с
постановление на ВТРП от 20.02.2019г., поради липсата на осъществен състав
на престъпление. В резултат на проведеното срещу него незаконно
наказателно преследване ищецът твърди да е претърпял неимуществени вреди
за времето от 27.09.2018г. до 20.02.2019г., изразяващи се в негативни
преживявания и промяна в здравословното му състояние. Ищецът твърди, че
широкото отразяване на случая в медиите е накърнило чувството му на
достойнство и себеуважение, увредено било доброто му име в обществото и
загубил доверие в правозащитните органи. Допълва, че бил притеснен,
потиснат, напрегнат и гневен, както и че ходел с нежелание на работа и
страдал от безсъние. Ищецът твърди, че се появили проблеми в отношенията
му с интимната му приятелка, като от жизнен и енергичен млад мъж се
превърнал в нещастен и унизен човек. Ищецът уточнява, че вследствие на
случилото с него здравословното състояние на майка му рязко се влошило и
през м. февруари 2019г. тя била диагностицирана с онкологично заболяване.
Ищецът изтъква, че по време на разследването не му била предоставена
информация защо производството продължава да е висящо и кога ще бъде
прекратено, което изострило още повече чувството му на притеснение,
потиснатост и стрес. Според ищеца станалите публично достояние
обстоятелства по задържането му са го злепоставили пред обществото и са
дали негативно отражение върху семейния му живот, тъй като са били
широко разпространени.
В тази връзка се отправя молба до съда да постанови решение, с което
3
да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 13000 лв. в резултат на незаконно
наказателно преследване по ДП № 872/2018г. на РУ В. Търново, ведно със
законната лихва, считано от 20.02.2019г. до окончателното му изплащане.
Претендира разноски.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба
ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Възразява ищецът
да е търпял вредите, които сочи и да е налице причинна връзка между тях и
дейността на Прокуратурата на РБ /ПРБ/. В тази връзка се акцентира, че ПРБ
не е разпространявала данни за разследването и че няма отношение към
медийното му отразяване. Ответникът възразява, че липсва основание за
присъждане на вреди за времето преди привличането на ищеца като обвиняем
и изтъква, че не е материалноправно легитимиран да отговаря за действията
на полицейските органи по твърдяното му задържане. Ответникът посочва, че
от съществено значение за оценка на неговата дейност е обстоятелството, че в
хода на разследването по ДП № 872/2018г. на РУ В. Търново са отделени
материали и е образувано друго наказателно производство, по което са
повдигнати обвинения на телевизионния журналист за лъжесвидетелстване.
Според ответника претендирания от ищеца размер на обезщетението за
неимуществени вреди не е съобразен с критерия за справедливост по чл. 52
ЗЗД и се явява завишен. Посочва, че от момента на предявяване на
постановлението за привличане на ищеца като обвиняем до момента на
прекратяване на наказателното производство е изминал изключително кратък
срок /по – малко от 5 месеца/, както и че е обвинението му не е било за тежко
престъпление по чл. 93 ал. 1 т. 7 НК. Възразява срещу претендирания от
ищеца начален момент на законната лихва. Отправя искане към съда да
отхвърли исковата претенция .
Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно и пълно от
първоинстанционния съд , като съдът е обсъдил всички относими към спора
доказателства и е формирал правилни изводи относно това какви факти се
установяват с тях. Въззивният съд възприема изцяло установената от първата
инстанция фактическа обстановка, препраща към нея и по тази причина не я
възпроизвежда в настоящото решение. Спор по фактическата обстановка
липсва.
Предвид оплакванията във въззивната жалба и в насрещната въззивна
жалба спорът е единствено по отношение на размера на претендираното
обезщетение.
Предявените искове са с правно основание чл. 2,ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът претендира да му бъде присъдено обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди, резултат от повдигането на незаконно обвинение.
По делото категорично е установено, че са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на Държавата, чийто процесуален субституент е
прокуратурата. Липсва спор относно това между страните.
Спорно е единствено това дали съдът е приложил правилно
материалния закон при определяне размера на обезщетението за претърпени
4
неимуществени вреди, което се дължи на ищеца. В тази насока са
оплакванията и от двете страни по делото .
Въззивният съд намира, че в случая размерът на обезщетението за
неимуществени вреди е определен от първоинстанционния съд при правилна
преценка на обстоятелствата, които го обуславят, и в съответствие с
въведение от чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост.
Въззивният съд изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд
във връзка с определяне размера на възнаграждението за неимуществени
вреди, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
По наведените във въззивната жалба и насрещната въззивна
оплаквания , настоящият състав намира всички оплаквания за неоснователни.
По оплакването на Прокуратурата, че тя не следва да отговаря за
причинените на ищеца вреди от задържането му по реда на чл. 72 , ал. 1 от
ЗМВР , следва да се посочи, че обезщетението за неимуществени вреди по чл.
2 , ал. 1 , т. 3 от ЗОДОВ обхваща всички вреди, настъпили от започването на
наказателното производство, по което е повдигнато незаконно обвинение, до
приключването му с влязъл в сила акт на съда или на прокурора, за които е
налице пряка причинна връзка с производството. Видно от приложената към
делото заповед за задържане на ищеца от 26.09.2018г., той е бил задържан
именно във връзка с налични данни за извършено от него престъпление по
чл. 131, ал. 1 , т. 12 от НК , за това , че на същата дата е нанесена телесна
повреда на Димитър Върбанов. Ищецът е привлечен като обвиняем по
образувано ДП именно за извършването на това престъпление,
характеризирано като деяние със същите обективни и субективни белези,
съдържащи се в заповедта за задържане, видно от постановлението за
привличане на обвиняем от 27.09.2018г. Да се твърди, че липсва връзка
между задържането на ищеца по ЗМВР и воденото срещу него наказателно
производство в този случай е несъстоятелно. Съгласно чл. 23, ал. 2 от НПК
наказателното производство се счита за образувано с първото действие, с
което започва разследването, а в случая първото извършено спрямо ищеца
действие е неговото задържане по реда на ЗМВР. Ето защо съдът намира, че и
това задържане следва да бъде включено в кръга на обстоятелствата,
обуславящи размера на дължимото се на ищеца глобално обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в следствие на повдигнатото му незаконно
обвинение. За период от 24 часа е била ограничена свободата на ищеца да се
придвижва и това е засегнало личната му сфера, още повече, че от
показанията и на двамата разпитани по делото свидетели ( Данев и Паенова)
се установява, че първоначалното задържане на ищеца за 24 часа е причинило
значителен психологически шок у него, тъй като до този момент той не е бил
задържан . След повдигане на обвинението ищецът е бил задържан за 72 часа
с постановление на прокурора и е поискано вземането на постоянна мярка за
неотклонение „задържане под стража “ спрямо него. Искането на
прокуратурата за задържане на ищеца под стража, както и това за определяне
на каквато и да било друга мярка за неотклонение спрямо него е било
оставено без уважение. Безспорно при задържането въз основа на
постановление на прокурор от ВТРП за 72 ч. и при провеждането на
5
производството по реда на чл. 64 от НПК пред съда ищецът е преживял
негативни емоции. Този извод не следва само от чисто логическото
съждение, че подобни обстоятелства винаги предизвикват отрицателни
изживявания за лицата, а и от показанията на разпитаните по делото
свидетели, които установяват, че ищецът е бил сринат емоционално от
случващото се с него.
Относно продължителността на наказателното производство, следва да
се подчертае, че то е продължило за период от 5 месеца, който принципно е
кратък. Въпреки това обаче, с оглед това, че още при образуване на
наказателното производство са били събрани категорични доказателства за
това, че не е налице извършено от ищеца престъпление спрямо Димитър
Върбанов, за което му е повдигнато обвинение, този период се оказва
неоправдано дълъг. В рамките на този период ищецът е изпитвал негативни
емоции, че спрямо него се води наказателно производство. Свидетелските
показания на разпитаните по делото двама свидетели установяват, че той е
бил уплашен, в рамките на период от 3 месеца отказвал да излиза, бил
затворен в себе си. След задържането ищецът променил поведението си и не
бил усмихнат и дружелюбен както преди, странял и от колегите си.
Най-съществено отражение върху психиката на ищеца обаче е дало
широкото медийно отразяване на случая, за което по делото са налице
категорични доказателства. Инцидентът, обстоятелството, че на ищеца е
повдигнато обвинение, защото е нанесъл побой над журналист от национална
медия, са били широко популяризирани в редица телевизионни репортажи и
медийни публикации. Възражението на прокуратурата, че от нейна страна не
е предоставяна информация на медиите за случая, не може да даде основание
на съда да счете, че вредите, които ищецът е търпял от популяризирането на
тази информация нямат пряка причинна връзка с повдигнатото му обвинение.
Именно това обвинение е било предмет на широкото медийно обсъждане,
което е включвало дори и изявления от лица, заемащи високи постове в
държавното управление и в ръководството на МВР.
Дали повдигнатото обвинение и медийното му отразяване са
рефлектирали негативно върху репутацията на ищеца е въпрос, чийто отговор
в случая е очевидно положителен. Възражението на прокуратурата, че не е
ясно каква е била репутацията на ищеца до момента на повдигането на
обвинението не е основателно. По делото не са налице данни ищецът да се е
ползвал с негативна репутация в обществото и сред своите колеги. Напротив,
свидетелката Поенова посочва, че ищецът е бил лъчезарен човек и се е
работело лесно с него . Свидетелят Данев установява, че ищецът не е имал
никакви отношения с органите на реда преди задържането му по процесното
обвинение. От друга страна, по делото е доказано, че ищецът не е осъждан.
Това е достатъчно да се приеме, че ищецът се е ползвал с положителна
репутация и с добро име в обществото преди да му бъде повдигнато
обвинението. Той е бил на възраст 39 години, когато му е повдигнато
незаконното обвинение, което е една активна възраст, в която хората общуват
с широк кръг от лица .
Действително престъплението , за което на ищеца е повдигнато
6
обвинение не е тежко умишлено такова. В случая обаче едно подобно
посегателство върху личността е натоварено с изключително висока
обществена укоримост , особено когато пострадалото лице е журналист от
високо гледаема медия. Индикатор за това е и широкото му медийно
отразяване. Безспорно обвинението в извършване на такова деяние засяга
личната сфера на обвиняемото лице в много по-висока степен от обичайното.
От друга страна ищецът не е участвал в голям брой следствени
действия, а и по делото липсват данни за трайни последици, настъпили от
повдигнатото му незаконно обвинение върху неговата психика или
физическото му здраве.
Всички тези обстоятелства обосновават извода, че справедливият
размер на дължимото се на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от повдигнатото му незаконно обвинение, е 3 000 лв. , като в случая се
има предвид, че интензитетът на засягане на личната сфера на ищеца е по-
висок от обичайния и са отчетени икономическите условия в страната към
момента на възникване на правото на ищеца да получи обезщетение.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд
обосновават извод за правилност и законосъобразност на обжалваното
първоинстанционно решение в неговата цялост.
Същото не страда от пороците , посочени във въззивната жалба и
следва да се потвърди.
При този изход на делото разноските по воденето му пред въззивната
инстанция остават в тежест на страната, която ги е направила.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 528/05.05.2021г., постановено по
гр.д. № 191/2021г. по описа на ВТРС.
Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7