Р Е
Ш Е Н
И Е
№
2022
гр.
Пловдив, 19.06.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публично
заседание на втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен
съдия: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при участието на
секретаря Марияна Михайлова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15241 по описа на съда за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът М.К., .........
гражданка, родена на ***г. в ...., е предявила против ответника “ПОЗИТ” ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: с. Отец Кирилово 4163, ул. 7-ма № 1, представлявано от П.И.И.иск
за признаване за установено между страните недължимостта на парично вземане в
размер на 2936 лева-
главница, представляваща
разноски по гр.д. № .../2017 г. по описа на ВКС. Ищецът твърди, че е осъден да заплати сумата от 2936 лева съдебни разноски по
гр. д. № .../2017 г. по описа на ВКС, като към поканата за доброволно
изпълнение, която й е била връчена, не е бил приложен документ, въз основа на
който да е настъпило процесуално правоприемство между кредитора .................находяща
се в гр. ...... с посочен в исковата молба адрес и ответното дружество. Ищцата
била уведомена от съдебния изпълнител, че кредиторът ответник е придобил
вземането по изпълнителен лист въз основа на сключен договор за цесия между
„Позит“ ЕООД и „Пропъртиуайз“ ЕООД. Твърди се в исковата молба, че цесията е
нищожна, поради липса на съгласие на носителя на вземането – .................,
като изрично е посочено, че не се оспорва, че ищцата дължи вземането по
изпълнителния лист на ................., но не го дължи на взискателя „ПОЗИТ“
ЕООД. Твърди се също от ищцата, че цесията не й е съобщена, поради което се
позовава на разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, сочейки, че прехвърлянето на
вземането няма действие спрямо нея. Оспорва се процесуалното и материално
правоприемство в лицето на ответното дружество. Сочи се също така, че
изпълнителният лист е издаден на дата 03.12.2018 г., а цесията е сключена след
тази дата. Направено е искане да се признае за установено, че ищцата не дължи
на ответника сумата в размер на 2936 лева, представляваща съдебни разноски по
горецитираното дело по описа на ВКС.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от „ПОЗИТ“ ЕООД със становище за неоснователност на предявения
иск. Посочено е, че сумата 2936 лева е
безспорно дължима, като за ищеца е безразлично дали ще заплати тази сума на .................
или на ответното дружество. Твърди се, че е налице валидно сключен на дата
19.02.2019 г. договор за цесия между ................. и „ПОЗИТ“ ЕООД, като се
сочи, че след сключване на договора за цесия управителят на ................. е
изпратил уведомление до М.К., че считано от датата на получаване на
уведомлението, дължи тази сума на ответника. Твърди се лично получаване на
уведомлението за сключването на договора за цесия на дата 13.06.2019 г. като въпреки
получаването на това уведомление се сочи, че ищцата не е заплатила посочената
сума, нито е възразила. Направено е
искане за прекратяване на производството по настоящото дело, поради липса на
интерес у ищеца от воденето му и при
условията на евентуалност за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и
недоказан.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, намира за
установено следното от фактическа
и правна страна:
От
представените по делото доказателства се установява, че с покана за доброволно
изпълнение изх. № ...../27.08.2019г. на ЧСИ ..........., рег. № .... на КЧСИ, с
район на действие Окръжен съд .......... ищцата е уведомена, че срещу нея е
образувано изп. д. № .../2019 г. по което дължи в полза на „ПОЗИТ“ ЕООД, сумата
от 2936 лева – главница, както и разноски за адвокатски хонорар и такси по
образуваното изпълнително дело. Представен е изпълнителен лист от 03.12.2018г.,
видно от който ищцата е осъдена да заплати на .................на четири-етажна
жилищна сграда с партерно и подземно ниво с идентификатор .............,
разположена в имот с идентификатор ............., с административен адрес: гр. ......,
м. ..................., разноски в размер на 2936 лева.
По делото е представен
договор за цесия от 19.02.2019г. между .................на 4 – етажна жилищна
сграда с партерно и подземно ниво с идентификатор ............., разположен в
имот с идентификатор ............., гр. ......, м. ......, с площ от 6026
кв.м., с управител .........., ЕИК ........., гр. ......., представлявано от ............,
в качеството на цедент и „ПОЗИТ“ ЕООД,
ЕИК *********, в качеството на ЦЕСИОНЕР, по силата на който в полза на
цесионера е прехвърлено вземането на „ПОЗИТ“ ЕООД по изпълнителен лист от
03.12.2018г., издаден по гр.д. № ..../2017г. по описа на ВКС за сумата от 2936
лева.
Представено е уведомление
от цедента .................на сграда с идентификатор ............. по КККР на
гр. ......, обл. ..........., представлявана от .........., ЕИК .........,
отправено до ищцата, с което е заявено, че вземането по изп. лист от
03.12.2018г. по гр.д. № ..../2017г. по описа на ВКС,
I-во ГО, е прехвърлено в полза на
„ПОЗИТ“ ЕООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности,
включително лихви и разноски.
Ищецът
е поддържал, че не дължи на новоконституирания взискател в изпълнителното
производство, поради това, че не е получил от кредитора си надлежно уведомление
за цесията. Искът по член 439
ГПК е свързан с оспорване на изпълняемото право, като ищецът цели да установи
спрямо ответника, че изпълняемото право не съществува. Осъществената промяна в
страните по изп. производство не заличава това право, като то продължава да
съществува и да бъде обект на принудително изпълнение, което остава предмет на
изпълнението. Правната последица от уважаване на иска по член 439 ГПК е
отричане на изпълняемото право и прекратяване на изпълнението /чл. 440, ал. 1,
т. 7 от ГПК/, и срещу цедента. В този смисъл е и решение № 209 от 28.11.2018г. по т.д.
№ 2530/2017г., ВКС, І т.о.
Сключването на договор за цесия на едно вземане не
погасява вземането, а е способ за промяна на кредитора по облигационното
правоотношение. Съобразно чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат
това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако
не е уговорено противното. Тъй като ищцата не е страна по договора за цесия, то
неотносимо към спора е възражението й за нищожност на същия.
Съобразно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД цедентът е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето, като спрямо последния то има действие от
деня, когато му бъде съобщено за извършената цесия. В настоящия случай към
отговора на исковата молба е представено уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от
предишния кредитор, адресирано до длъжника. Доколкото с връчването на препис от
отговора на исковата молба и приложенията към него ищцата е узнала за
сключената цесия в хода на процеса, следва да се счита, че уведомяването е
извършено валидно. Това е факт, настъпил
в рамките на производството, който е от значение за спорното право и на
основание чл. 235, ал.3 ГПК, следва да бъде съобразен при решаване на делото /в
този смисъл Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и
Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. и др./. Предвид изложеното,
съдът приема, че спрямо ищцата извършеното прехвърляне на процесното вземане с
договор за цесия в полза на ответното дружество е породило действие, поради
което ответникът се явява надлежен кредитор на вземането. Ето защо предявеният
иск с право основание чл. 439 ГПК се явява неоснователен и като такъв следва да
бъде изцяло отхвърлен.
По отношение на разноските на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
същите следва да се възложат в тежест на ищеца. От представения по делото
договор за правна защита и съдействие е видно, че ответното дружество е
заплатило сумата от 2000 евро за адвокатски хонорар. От ищцата е направено
възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение. С оглед изхода на делото и на направеното от ищцата възражение,
съдът намира, че на ответното дружество следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.К., ......... гражданка, родена на ***г. в .... против
“ПОЗИТ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с.
Отец Кирилово, Община Брезово, ул.
„7-ма“ № 1, със законен представител .............., иск за признаване за установено между
страните недължимостта на парично вземане в размер на 2936 лева- главница,
представляваща разноски по гр.д. № .../2017 г. по описа на ВКС, за което вземане е издаден изпълнителен лист от 03.12.2018 г. в полза на .................на четири-етажна жилищна сграда с
партерно и подземно ниво с идентификатор ............., разположена в имот с
идентификатор ............., с административен адрес: гр. ......, м. ...................,
което вземане е прехвърлено в полза на „ПОЗИТ“ ЕООД с договор за цесия от 19.02.2019 г. и било образувано
изп. дело № ............ по описа на ЧСИ ..........., рег. № .... на КЧСИ, с
район на действие ОС ............
ОСЪЖДА М.К.,
......... гражданка, родена на ***г. в .... да заплати на “ПОЗИТ” ЕООД, ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление с. Отец Кирилово 4163, ул. „7-ма“ № 1, със законен представител П.И.И.разноски в размер на 1000 лева /хиляда лева/ заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./ НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
Вярно с оригинала!
ММ