Решение по дело №494/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Делото е образувано по жалба на мл.експерт Т. Т. Д., [ЕГН] – командир на отделение в арест при Затвора Ловеч, с посочен съдебен адрес в [населено място], [жк], [адрес], срещу Заповед № КЗ-1971/25.09.2024 г. на Началник на Затвор Ловеч. С оспорения акт, на основание чл.200, ал.1, т.6, във връзка с чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.15, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, за дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР.

В жалбата се сочи, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Изтъква, че в хода на административното производство са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива, които са опорочили производството, като отделно от това фактическата обстановка не е такава, каквато е представена в оспорения акт. В заключение моли да се отмени оспорената заповед, като претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателя редовно прозован не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, като поддържа жалбата на заявените в нея основания и моли съда да отмени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като претендира направените по делото разноски по представен списък. Подробни съображения се излагат и в писмени бележки.

Ответникът – Началник на Затвор Ловеч не се явява, представлява се от юрисконсулт Г. Г., която оспорва жалбата, като излага, че е изложила съображения за законосъобразността на заповедта в представеният по делото писмен отговор и претендира разноски за юристконсултско възнаграждение в размер на 240 лева.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Дисциплинарното производство е образувано по постъпили данни от докладна записка рег.№ ДЗ-237/19.07.2024 г. по описа на Затвора Ловеч, от С. М. С. - инспектор IV-та степен “Вътрешна сигурност“ в Затвора [населено място] I–ва категория при Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“, относно установени нерегламентирани действия на служители на следствен арест при Затвор Ловеч, от които е видно, че на 19.07.2024 г., по повод извършено нерегламентирано пазаруване от лавка стопанство, а именно: л.св. М. М. Е. – IX група, със съдействието на В. П. Т. - магазинер лавка стопанство изпраща продукти на задържаната в следствен арест Р. А. М., като при прeглеждане на видеозапис от камера намираща се в коридора на сл. арест се установило, че задържаната М. пренася в стаята на дежурния по арест 2 бр. бутилка “Coca Cola“ и кутия бисквити, а по-късно оставя и два бр. кутии бонбони. От докладна записка рег.№ 4875/25.07.2024 г. по описа на Затвор Ловеч, изготвена от инсп. Е. И. С. - и.ф. н-к сектор НОД в Затвора [населено място], относно нарушение на служители на НОС, става ясно, че на 19.07.2024 г., при започване на работния ден му е било докладвано от дежурния главен надзирател от нощната смяна, че е имало сбиване между Р. А. М. и Т. С. И., като след проведен инструктаж на застъпващото отделение, заедно с инсп. С. С.- вътрешна сигурност извикали задържаните две жени, за да се установи каква е причината за сбиването. В хода на проверката се установила, че се скарали за цигари, но се разбрало също, че задържаната Р. А. М., през деня на 18.07.2024 г., около 11:30 часа е правила лавка, като сметката от направеното пазаруване е платена с картата на л.св. М. М. Е. – перач в СБАЛЛС, за който случай има изготвена отделна докладна записка. В тази връзка, при преглеждане на записите от видеонаблюдението се видяло освен предаването от В. П. Т. - магазинер лавка стопанство на 3 бр. чанти с продукти на задържаната Р. А. М., то и как задържаното лице излиза от килията носейки 2 бр. бутилка “Coca Cola“ и кутия бисквити и ги остава в стаята на дежурния по арест, след което се прибира обратно в килията. След няколко секунди излиза отново задържаната Р. М., носейки две кутии бонбони, които остава на радиатора намиращ се зад вратата на килията и се прибира обратно в килията, като след това л.св. Н. Г. Н. - чистач арест отива до радиатора намиращ се след килията на жените, като взима бонбоните и ги оставя отново в дежурната стая. Въз основа на тези констатации инсп. С. приел, че е налице извършено нарушение по носене на постовата служба от мл.експерт Т. Т. Д., за което предложил да се образува дисциплинарна проверка за изясняване на обстоятелствата посочени по-горе.

Във връзка с установените обстоятелства, описани в двете докладни записка, със Заповед № КЗ-1595/01.08.2024 г. на Началника на Затвора Ловеч било образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя Т. Т. Д. и назначена комисия. Жалбоподателят Д. е бил запознат със заповедта на 01.08.2024 г. срещу подпис. С протокол от същата дата му е дадена възможност да се запознае със Заповед № КЗ-1595/01.08.2024 г., както и с докладни записки рег.№ ДЗ-237/19.07.2024 г. и рег.№ 4875/ 25.07.2024 година. Дадена му е възможност да изложи своите писмени обяснения в срок до 05.08.2024 г., като Д. е отговорил на поставените въпроси с обяснение до Началника на Затвора, заведено с рег. № 5160 от 02.08.2024 година.

В последствие, със Заповед № КЗ-1713/16.08.2024 г. е бил удължен срока на дисциплинарната проверка срещу Т. Д., която заповед му е връчена срещу подпис на 19.08.2024 година. Дадена му е възможност да отговори писменно в срок до 20.08.202 4г. на три поставени му въпроса. Д. е отговорил на поставените въпроси с обяснение до Началника на Затвора Ловеч, заведено с рег. № РД-5619 от 20.08.2024 година.

Резултатите от проверката на комисията са обективирани в обобщена писмена справка по чл.205, ал.2 от ЗМВР, заведена с рег. № 5718/23.08.2024 година. В същата е посочено, че по повод постъпили данни от докладна записка с рег.№ ДЗ-237/19.07.2024 г., изготвена от инсп. С. М. С. – инспектор IV–та степен “Вътрешна сигурност“ в Затвора Ловеч и докладна записка рег.№ 4875/25.07.2024 г., изготвена от инсп. Е. И. С. - и.ф. н-к сектор НОД в Затвора Ловеч и в изпълнение на Заповед № КЗ-1595/01.08.2024 г. на Началник на Затвор Ловеч е извършена проверка, като е установено, че с поведението си служителя мл. експерт Т. Т. Д. – командир на отделение в арест при Затвора Ловеч е нарушил служебната дисциплина, като не е упражнил контрол върху дейността на мл.инспектор М. К. и мл.инспектор В. Ц. и по този начин е нарушил раздел V, т.1 от длъжностна характеристика за длъжността „Командир на отделение“ в арест затвор II-I категория, която характеристика му е връчена на 03.11.2022 г. и съгласно която негово пряко задължение е да „Подпомага дежурния главен надзирател в затвора, като непосредствено организира и контролира постовата и конвойната дейност, както и дейността на надзирателите II-I степен за точното спазване на установения вътрешен ред, специалния режим в ареста, взаимодействието между постовете и ползването на служебната и следствената тайна“. Прието е, че с това свое бездействие Т. Д. е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР /неизпълнение на служебни задължения/. Със справката е предложено на Т. Д. да му бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.

С писмена покана рег.№ 5719/23.08.2024 г. жалбоподателят е поканен да се яви на 28.08.2024 г., в 10:30 часа, за да се запознае с обобщената справка и материалите по дисциплинарната проверка, като е уведомен за възможността да даде допълнителни обяснения или възражения. Със справката Д. е запознат на 28.08.2024 г., срещу подпис. В дадения 24-часов срок той не е подал допълнителни обяснения или сведения по проверката, за което обстоятелство е изготвен протокол за непредставяне на допълнителни обяснения и възражения с рег.№ 5871/29.08.2024 година.

Дисциплинарно-разследващия орган (ДРО) е изготвил писмено становище с рег.№ 6134/10.09.2024 г. до Началника на Затвора Ловеч, в която подробно е изложил фактическата обстановка, установените нарушения и наказанието, което се предвижда за тях (идентично на обобщената справка), като за жалбоподателя е добавил още, че същият е награждаван и към момента няма друго дисциплинарно наказание, дългогодишен служител, който като цяло се справя добре със служебните си задължения. Отразено е, че Д. е с висока оценка за постигнати резултати в служебната дейност. В справката комисията прави предложение ДНО да наложи на Д. дисциплинарно наказание „Порицание“ за минимално предвиденият срок от шест месеца, за извършеното от него нарушение на разпоредбата на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР.

След получаване на материалите по дисциплинарното производство, дисциплинарно наказващият орган е изслушал жалбоподателя, видно от Протокол за изслушване на служител с рег.№ 6394/19.09.2024 г., в който същият е заявил, че „няма какво да добавя“.

В резултат на проведеното производство, Началника на Затвора Ловеч е издал оспорената Заповед № КЗ-1971/24.09.2024 г., с която на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197 ал.1 т.3, чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР и чл.15, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е наложил на жалбопадателя Т. Д. дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от минимално предвидения в закона срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. В заповедта идентично на обобщената справка и становището на ДРО е прието, че на 18.07.2024 г., за времето от 11:30 до 12:00 часа, в арест Ловеч към Затвор Ловеч, мл. експерт Т. Т. Д. – командир на отделение в арест при Затвора Ловеч, е нарушил служебната дисциплина, като не е организирал и контролирал дейността на мл.инспектор М. К. и мл. инспектор В. Ц. за точно спазване на установения вътрешен ред и е допуснал, в негово присъствие и в присъствието на мл.инспектор М. К. и мл. инспектор В. Ц., задържанато лице Р. А. М. да се движи по коридора на Арест Ловеч и без разрешение да влиза в стаята на дежурния по арест, оставяки там 2 бр. бутилка “Coca Cola“ и кутия бисквити. Като не е упражнил контрол върху дейността на мл.инспектор М. К. и мл. инспектор В. Ц. е нарушил раздел V, т.1 от длъжностна характеристика за „Командир на отделение“ в арест затвор II-I категория, връчена му на 03.11.2022 г. и съгласно която негово пряко задължение е да „Подпомага дежурния главен надзирател в затвора, ката непосредствено организира и контролира постовата и конвойната дейност, както и дейността на надзирателите II-I степен за точното спазване на установения вътрешен ред, специалния режим в ареста, взаимодействието между постовете и ползването на служебната и следствената тайна“. В оспорената заповед е отразено, че за извършеното нарушение на служебната дисциплина е взето в предвид тежестта на нарушението и обстоятелствата, прие които е извършено - по време на изпълнение на служебните задължения, не са настъпили отрицателни последици от нарушението, формата на вината -извършено е виновно, при условията на небрежност /служителят не е предвиждал, че поведението му нарушава обществени отношения свързани с изтърпяване на мярката за неотклонение „задържане по стража“, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди/, като е взето предвид и цялостното поведение на служителя по време на службата му. Прието е, че Т. Д. е нарушил разпоредбата на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР /неизпълнение на служебни задължения/ и на основание чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР /за неупражняване контрол над подчинени/ му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“, за срок от шест месеца.

По делото към административната преписка, освен изброените по-горе доказателства са представени от ответника и обяснения от В. П. Т. - магазинер лавка стопанство, обяснение от Р. А. М., длъжностна характеристика за командир на отделение в арест към затвор II-I категория, кадрова справка на Т. Т. Д., копие на постова книга на пост № 29, Инструкция за особените задължения на постовите надзиратели на пост № 29 – помещения–арест, копие на книга за сдаване и приемане на дежурствата от дежурните по арест, препис от месечен наряд от 01.07. - 31.07.2024 г. на Арест Ловеч при Затвора Ловеч, обяснения от мл.инспектор М. К. и от мл. инспектор В. Ц., сведения от М. М. Е., Т. С. И. и Р. А. М., Заповед № ЧР-05-15/26.01.2024 г. за преназначаване на Началника на Затвора Ловеч, Акт за встъпване в длъжност на Началника на Затвора Ловеч, диск със записи от камери на Арест Ловеч към Затвора Ловеч, разпечатка от програмата „Инфо-магазин“ на ДП “ФЗД“ и разпечатка от трансфери за 18.07.2024 година.

В хода на съдебното дирене са представени допълнителни документи от Затвора Ловеч, а именно: заверено копие на Заповед Л-1321/10.03.2020 г. на Главния директор на ГДИН, за вътрешния ред в арестите, заверено копие на Заповед № КЗ-1957/18.09.2024 г. на Началник на Затвор Ловеч, заверено копие на Заповед № КЗ-1896/12.09.2024 г. на Началник на Затвор Ловеч.

За изясняване на спора от фактическа страна са събрани и гласни доказателства. Свидетелят С. С., който заема длъжността „инспектор IV–та степен “Вътрешна сигурност“ в Затвора [населено място] сочи, че на 19.07.2024 година по друг повод - извършено друго нарушение от друг служител, е гледал видеозаписите и тогава забелязал, че една от задържаните занася двe шишета кола и една кутия бисквити в служебното помещение, където стоят надзирателите, които охраняват ареста. Задържаната влязла вътре в стаята и след около минута излязла без тези предмети, с които влязла. Сочи, че по-късно изнесла една кутия от нейната стая с бонбони, която след няколко минути друго задържано лице я занесал в същата стая - служебното помещение на надзирателите, които охраняват ареста. Излага при разпита, че за горното докладвал на началника на Затвора и е писал докладна записка, като заедно с него бил и инспектор Е. С.. Посочва също, че не знае дали е провеждан разговор между задържаната и някой от надзирателите, тъй като в записа няма звук.

Свидетелят М. Г. К., заемащ длъжността „надзирател I–степен“ в Затвора Ловеч сочи, че работи като надзирател в следственият арест. Заявява, че на 18 юли по обяд задържаното лице М. поискала да си остави в хладилника неща, които е пазарувала от лавката, но вместо да ги сложи в хладилника, влезла в тяхната стая и ги оставила там, като пред нея е бил Т. Т.. Излага, че нещо казала на отдельонния и оставила тези неща на бюрото, като той ѝ казал: „Какви са тези работи? Вземи си ги!“ и че няма да ги вземе, не ги иска, но тя настояла защото имала повод да почерпи. Твърди, че той ѝ е казал: „Не, вземи си нещата, защото иначе ще бъдат изхвърлени!“, като в момента, в който отишли в дежурната, Т. Д. им наредил „Това нещо да се изхвърли!“, след което отишъл на обяд, а те с колегата ги махнали.

Свидетелят В. В. Ц. сочи, че работи като надзирател в следственият арест и на 18.07.2024 г., при събиране на посудата, задържаната Р. М. поискала да си остави продукти, които са закупени от лавката в хладилника и те ѝ разрешили. Сочи, че вместо да влезе в помещението, в което е хладилника, влязла в дежурната стая и тогава чул отдельонният да ѝ казва: „Махни се с тия неща. Не ги искам“, след което излязла и се прибрала обратно в килията си. Излага, че след това разбрали, че е оставила кутия бонбони или бисквити и Т. като тръгнал да обядва им казал: „Изхвърлете ги“, което те и сторили.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, като логични, последователни и съответстващи на събраните по делото доказателства, а и липсват такива, които да ги опровергават. Съобрази също така, че свидетелите са предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, а от друга страна, че във връзка с този случай на двамата също са наложени дисциплинарни наказания.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановеният 14-дневен срок. Оспорената заповед съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя, като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, подадена е пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в съвкупност със събраните по делото доказателства и като съобрази становищата на страните, Ловешки административен съд, втори административен състав, намира жалбата за основателна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Не се спори между страните, а и от кадрова справка рег. № 5461/13.08.2024 г. се установява, че жалбоподателят Т. Т. Д. заема длъжността „командир на отделение“ в Арест при Затвора Ловеч, на която длъжност е бил преназначен със Заповед № Л-826/30.10.2012 г. на Главния директор на ГДИН, считано от 15.01.2013 г. и към момента продължава да заема същата длъжност. В това си качество същият е държавен служител по смисъла на чл.19, ал.1, т.1 от ЗИНЗС.

От представените по делото Заповед № ЧР-05-15/26.01.2024 г. на Министъра на правосъдието и Акт за сдаване и встъпване в длъжност от 31.01.2024 г. се установява, че главен инспектор Н. И. С., при образуване на дисциплинарното производство и при издаването на оспорената заповед е имал качеството на Началник на Затвора [населено място], I-ва категория, и като такъв разполага с компетентност да налага дисциплинарно наказание от посочения вид по отношение на жалбоподателя, съгласно и разпоредбата на чл.15, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Ето защо, съдът намира, че заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган, упражняващ дисциплинарната власт по отношение на служителя - жалбоподател, поради което не е налице отменително основание по чл.146, т.1 от АПК.

Обжалваната Заповед № КЗ-1971/24.09.2024 г. на Началник на Затвор Ловеч съдържа необходимите фактически и правни основания и изискуеми реквизити, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, във връзка с чл.146, т.2 от АПК и чл.210, ал.1 от ЗМВР.

В обстоятелствената част на заповедта са изложени достатъчно подробни мотиви – чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във връзка с чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като допълнително следва да се отбележи, че административната преписка също съдържа достатъчно подробни докладни записки и становища с описана в тях фактическа обстановка по случая. Съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, Постановление № 4 от 22.09.1976 г. на пленума на ВС и цялостната константна практика на съдилищата по административни дела, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени отделно от самия акт.

Ето защо, съдът приема, че липсва отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.

Не се установиха и съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, във връзка със специалния ЗМВР. Следва да се посочи, че не всяко нарушение, а само съществено нарушение на административнопроизводствените правила е основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК.

Заповедта е издадена в преклузивния срок на чл.195, ал.1 от ЗМВР. Съгласно нормата на чл.196 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя.

Дисциплинарното производство е започнало с издаване на заповед, връчена за запознаване на наказаното лице. ДРО е събрал сведения от служителя. Преди да бъде наложено дисциплинарно наказание ДРО е запознал жалбоподателя с изготвената обобщена справка с предложение за наказание, както и със събраните по дисциплинарната преписка доказателства, и му е дал възможност да представи писмени обяснения и възражения, т.е. предоставена е възможност на служителя да се защити – аргумент от разпоредбата на чл.207, ал.8, т.1 и ал.10 от ЗМВР. На служителя е била връчена покана да депозира писмени обяснения, като в поканата изрично му е била указана възможността да се запознае със събраните по дисциплинарната преписка до момента доказателства. Самият закон (чл. 205, ал. 3 от ЗМВР и чл. 34, ал. 1 от АПК) предоставя право на служителя да участва в производството и да преглежда документите по преписката, като в обсъждания случай липсват доказателства органът да е отказвал на оспорващия такова участие или предоставяне на документи. Заповедта е издадена в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.2 от ЗМВР, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на служителя срещу подпис и на нея е отбелязана датата на връчване.

Съдът не констатира допуснати от ДНО съществени нарушения на процедурата по налагане на наказанието, които да са довели до нарушаване правото на защита на служителя.

Съдът след съвкупна преценка на приобщените по делото доказателства намира, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон.

Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност. Тя е лична, съгласно разпоредбата на чл.194, ал.4 от ЗМВР и следва да се ангажира само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, а не за други цели. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието – действие или бездействие, което то е извършило. От обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, че е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение. От субективна страна следва да е налице вина на дееца – умисъл или непредпазливост. За определяне на размера на наказанието трябва да се прецени цялостното поведение на служителя. За да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях. Това в случая не е направено.

В случая дисциплинарното наказание е наложено на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - поради неизпълнение служебните задължения. Наказанието, което наложено, е „порицание“, като е обосновано с разпоредбата на чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР - неупражняване на контрол над подчинени. Фактическите основания, които са послужили за образуване на дисциплинарното производство и за налагане на наказанието, са описани в издадената на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР писмена справка с рег. № 5718 от 23.08.2024 г., а именно: докладна записка от инсп. С. М. С. и докладна записка от инсп. Е. И. С.. От фактическа страна по време на така възложената проверка е установено (съобразно отбелязаното и в изготвената от комисията справка), че на 18.07.2024 г. в Арест Ловеч към Затвора в [населено място], около 11:30 часа В. П. Т. - магазинер в лавка „Стопанство" при Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ е занесла стоки, напазарувани от лавката на задържаните лица. На същата дата в Арест Ловеч към Затвора в [населено място], между от 11.30 часа до 12.00 часа задържаното лице Р. А. М., в присъствието на мл. инсп. В. В. Ц., мл. инсп. М. Г. К. и мл. експ. Т. Т. Д. - напуска килията си и се движи по коридора на Арест Ловеч, като без разрешение влиза в стаята на дежурния по арест и оставя там кутия с бисквити и 2 бутилки „Кока кола“. При тези фактически данни е възприето, че Т. Т. Д., в качеството си на командир на отделение в „Арест“ към Затвор Ловеч 1-ва категория и който е бил на работа редовна смяна за времето от 11.30 часа до 12.00 часа на 18.07.2024 г. в Арест Ловеч е допуснал нарушение на служебната дисциплина, като не е упражнил контрол върху дейността на младши инспектор М. Г. К. и младши инспектор В. В. Ц.. Посочените констатации са намерили отражение и в издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, в която е вписано, че извършеното от оспорващият Д. нарушение се свежда до това, че на 18.07.2024 г., за времето от 11:30 до 12:00 часа в арест Ловеч към Затвор Ловеч, като командир на отделение в арест при Затвора Ловеч е извършил нарушение на служебната дисциплина, не е организирал и контролирал дейността на мл.инспектор М. К. и мл. инспектор В. Ц. за точно спазване на установения вътрешен ред и е допуснал в негово присъствие и в присъствието на мл.инспектор М. К. и мл. инспектор В. Ц., задържаното лице Р. А. М. да се движи по коридора на Арест Ловеч и без разрешение да влезе в стаята на дежурния по арест и остави там кутия с бисквити и 2 бутилки „Кока кола“. Прието е, че по по този начин е нарушил Раздел V. т.1 от длъжностна характеристика за длъжността „Командир на отделение“ в арест затвор II-I категория и е извършил дисциплинарно нарушение по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР. Следователно това са фактите, послужили за проверка по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР и впоследствие за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя, поради което това са и единствените факти, които подлежат на проверка в настоящото производство – вкл. при решаване на въпроса извършено ли е дисциплинарно нарушение и подлежи ли на наказание то с избраната от дисциплинарния орган санкция.

В случая по делото безпротиворечиво се установява, че на 18.07.2024 г. за времето от 11:30 до 12:00 часа, жалбоподателят и младши инспекторите М. Г. К. и В. В. Ц., са се намирали в арест Ловеч към Затвор Ловеч, където са осъществявали своите служебни задължения, съгласно заеманите от тях длъжности, и съгласно утвърден месечен наряд - л.50-51 от делото. В случая конкретните задължения на жалбоподателя Д. са вписани в длъжностна характеристика за длъжността „Командир на отделение“ /л.40-41 от делото/ и включват и посочените в Раздел V, т.1 задължения: Да подпомага дежурния главен надзирател в затвора, като непосредствено организира и контролира постовата и конвойната дейност, както и дейността на надзирателите II-I степен за точното спазване на установения вътрешен ред, специалния режим в ареста, взаимодействието между постовете и ползването на служебната и следствената тайна. Видно от представените и приети като доказателство по делото записи на камери от арест Ловеч към Затвор Ловеч, с които съдът се запозна, както за периода посочен в оспорената Заповед - 11:30 до 12:00 часа, така и непосредствено преди това, Д. е осъществявал обход на коридора на Ареста, като по-този начин е извършил възложеният му непосредствен контрол на постовата дейност на двамата надзиратели. По изложеното по–горе съдът приема, че сам по себе си престоят му коридора на Арест Ловеч, и в стаята на дежурния за посоченият в обжалваната Заповед период от 11:30 до 12:00 часа, на 18.07.2024г. не може да се квалифицира като нарушение изразяващо се в неупражняване на контрол върху дейността на младши инспектор М. Г. К. и младши инспектор В. В. Ц..

С представената по делото докладна записка рег.№ ДЗ-237/19.07.2024г. е прието, че същите са нарушили своите служебни задължения - младши инспектор В. В. Ц. като постови е допуснал задържаното лице Р. А. М. да се движи по коридора на Арест Ловеч и без разрешение да влезе в стаята на дежурния с посочените предмети и младши инспектор М. Г. К. като дежурен по арест е нарушил свое функционално задължение, с което е допуснал Ц. да извърши посоченото нарушение без да вземе мерки както му е вменено с длъжностната характеристика, които видно от представените по делото заповеди са им наложени наказания. От горното се обосновава изводът, че вследствие от конкретното неизпълнение на задълженията от двамата надзиратели по носене на службата задържаното лице Р. М. е влязла и е оставила в стаята на дежурния по арест кутия с бисквити и 2 бутилки „Кока кола“ и причината за това не е единствено и само неупражнения контрол на дейността им от страна на жалбоподателя. В тази връзка, съдът съобрази и Раздел V – „Преки задължения“ от длъжностна характеристика за длъжността „Командир на отделение“, съгласно които, възложените му задължения не предполагат и постоянното му присъствие на територията на ареста. Налице са и редица други възложени му преки задължения по длъжностна характеристика, които изискват извършване на действия и извън помещението, в което се намира Ареста - т.2, т.3, т.26, т.27, т.28, т.33 от Раздел V. Ето защо, съдът счита, че на Д. не му е възложено единствено и постоянно да упражнява контрол върху дейността на подчинените си, които от своя страна следва да са запознати със своите задължения и да ги изпълняват законосъобразно. Също така трябва да се има впредвид с оглед представената по делото длъжностна характеристика, че на жалбоподателя са възложени и други задължения, като напр. водене на арестната документация, изготвяне на заявки и други, които изискват същият да се намира и в други помещения в Ареста, а не само и единствено да наблюдава и контролира надзирателите пред килиите на задържаните лица.

Тези съображения и установеното по делото формално наличие на законовите предпоставки за издаване на акт със съдържание като това на процесната заповед, в значителна степен налагат задълбочено изследване на това как в конкретния случай е приложен принципа на съразмерност и дали с акта и неговото изпълнение се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, дали също така тази цел може да се осъществи единствено чрез прилагането на този вид наказание, както и дали целеният от него ефект би могъл да се постигне с други, по-благоприятни за лицето правни средства. Съобразявайки тези критерии, настоящият състав намира, че с избраното по вид наказание от административния орган е нарушен принципът за съразмерност, установен в разпоредбата на чл. 6 от АПК. Посочената норма изисква административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, както и административният акт да не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта. В конкретния случай обаче дисциплинарно наказващият орган, макар и да твърди, че е установил от обективна страна, че в действителност е налице посоченото нарушение и че на чисто формална основа е налице неизпълнение на вменено задължение, то същият не е съобразил разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР. Според посоченото в нея, при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. При определяне вида и размера на наказанието органът не е обсъдил задълбочено, а само формално е отчел цялостното поведение на държавния служител по време на службата, съгласно данните по кадровата му справка, а именно: награждаван с писмена похвала, с благодарност с допълнителен платен отпуск и с индивидуална парична награда, а наложеното му наказание през 2007 година е погасено към момента. При съобразяване на последното актът можеше да не бъде издаден или да бъде в различен обем, например с налагане на по-леко по вид и размер наказание. А с оглед данните по делото и цялостния им анализ, това нарушение би могло да се определи единствено като „маловажно“ по смисъла на чл. 198, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗМВР. При това положение, наказващият орган би могъл да наложи единствено най-лекото дисциплинарно наказание „мъмрене“. В тази връзка, не без значение е и обстоятелството, че при една и съща фактическа обстановка, за сходни като характеристика нарушения на служебната дисциплина, при едни същи характеристични данни /данни от кадровата справка/, на другите двама служители които са се намирали в арест Ловеч към Затвор Ловеч към този момент - младши инспектор М. Г. К. и младши инспектор В. В. Ц., ДНО е наложил по леки по вид дисциплинарни наказания “писмено предупреждение“ за първия и „мъмрене“ за втория.

Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че оспореният административен акт не отговаря на изискванията на чл.206, ал.2 от ЗМВР, което е основание за отмяна на същия.

По изложените съображения настоящият състав на АС Ловеч намира, че обжалваната заповед е валиден административен акт, издаден при спазване на специалните административнопроизводствени правила, но в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел. Поради изложеното, оспорването на Т. Д. следва да бъде уважено и атакуваната заповед на Началника на Затвор Ловеч следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

В настоящето производство от страна на пълномощника на жалбоподателя е заявено искане за заплащане на разноски, прадставляващи адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, тъй като е представлявал жалбоподателя по делото, на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Искането е основателно. В приложения на л. 79 от делото договор за правни услуги е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ, предвид обстоятелството, че клиентът е роднина, близък или на друг юрист. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е в значително материално затруднение или е близък роднина или юрист. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение в размер на 750 лева, определено по реда на чл. 8, ал. 2. т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр.14 от 2025 г.).

В настоящото производство жалбоподателят е направил разноски в размер на 10 лева заплатена държавна такса за образуване на делото /л. 6/ и 20 лева заплатен депозит за свидетели /л.91-92/, за които има представени доказателства и са били своевременно заявени с жалбата. Поради това, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбопадателя Т. Д. общо сумата от 30 лева, представляваща разноски по делото.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, предл.2-ро и чл.143, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Т. Т. Д., [ЕГН], с адрес в [населено място], [жк], [адрес], Заповед № КЗ-1971/25.09.2024 г. на Началник на Затвор Ловеч.

ОСЪЖДА Затвор Ловеч, с адрес [населено място], [улица], представляван от началника, да заплати на Т. Т. Д., [ЕГН], с адрес в [населено място], [жк], [адрес], сумата 30 /тридесет/ лева, представляваща сторени по делото разноски.

ОСЪЖДА Затвор Ловеч, с адрес [населено място], [улица], представляван от началника, да заплати на адвокат Е. Д. Ц., с адрес [населено място], [улица], сумата 750 /седемстотин и петдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ на основание чл.38, ал.2 от Закон за адвокатурата.

Решението е окончателно съгласно чл. 211 от ЗМВР.

Препис от него да се изпрати на страните.