№ 322
гр. Плевен, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20244430106355 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от Т-П АД против В. К. В. с ЕГН **********
и М. С. В. с ЕГН **********, двамата с адрес гр.**** № 35 ап.13 с правно
основание чл.422 вр. чл.124 от ГПК. В исковата молба ищецът твърди, че по
реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение срещу ответниците за
заплащане на доставена, но незаплатена топлинна енергия. Издадената
заповед за изпълнение била връчена на ответниците чрез залепване на
уведомление. В срок е подал настоящата искова молба за образуване на исково
производство. Ищецът твърди, че като собственици на топлоснабден имот,
находящ се в гр.Плевен, ответниците са клиенти на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Твърди, че съгласно чл.150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР към МС. Съгласно
чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ без да е необходимо
1
писменото им приемане от клиентите.
В заключение моли съда да приеме за установено, че ответниците му
дължат сумата за потребена топлинна енергия в размер на 800,83 лева, при
условия на разделност, от която сума :
Ответникът В. К. В. дължи 400,41 лева , от която 345,90 лева главница за
периода 01.10.2021 до 30.11.2023г. , 54,51 лева лихва за периода 02.12.2021г. –
08.01.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по което е образувано ч.гр.дело №482/2024г. по описа на РС
Плевен
Ответникът М. С. В. дължи 400,41 лева , от която 345,90 лева главница
за периода 01.10.2021 до 30.11.2023г. , 54,51 лева лихва за периода 02.12.2021г.
– 08.01.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по което е образувано ч.гр.дело №482/2024г. по описа на РС
Плевен
Ищецът претендира разноски за юрк.възнаграждение и за държавна
такса.
В едномесечния срок ответниците чрез назначения си особен
представител представят писмен отговор.
В съдебно заседание ищцовото дружество, представлявано от
процесуалния си представител навежда доводи, че след завеждане на исковата
молба по партидата на ответниците има частично плащане, като остава
дължима сума за главница в размер на 49,38 лева. С оглед извършеното
плащане, ищецът е оттеглил предявените искове за лихва и претендира
частично главница срещу всеки от ответниците в размер на по 24,66 лева.
Производството е прекратено частично по отношение на предявените искове
за лихва и е допуснато изменение в размера на предявените искове за
главница.
По допустимостта на молбата: Ищецът е подал заявление по реда на
чл.410 ГПК срещу двамата ответника, която е връчена чрез залепване.
Кредиторът е предявил установителни искове по реда на чл.422 ГПК в срок,
поради което се явяват допустими следва да бъдат разгледани по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 482/2024г. по описа на Плевенския районен съд.
Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и срещу заповедта е
постъпило възражение, заявителят (кредиторът) разполага с възможността да
реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са частично основателни.
2
Не е спорно между страните, че двамата ответника са собственици на
топлоснабден имот и през процесния период, визиран в исковата молба са
ползвали топлоенергия в имота. Не е спорно и това се твърди от ищеца, че
след издаване на заповедта за изпълнение и образуване на исковото
производство по партидата на ответниците има извършено плащане, с което е
погасено задължението на лихва и частично задължението за главница. Не е
спорно, че към приключване на съдебното дирене спрямо ответниците е
останало задължение за главница в размер на 49,38 лева, или 24,66 лева по
отношение на всеки от двамата.
С оглед на изложеното, съдът счита, че предявените искове за главница
са основателни до сумата от 24,66 лева за всеки от ответниците.
С оглед изхода на делото, дължими се явяват разноските в заповедното и
в исковото производство, тъй като плащанията са извършени след предявяване
на претенциите. Разноските в заповедното производство са в размер на 75 лева
общо, от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрк.възнаграждение, всеки
от двамата ответника дължи 37,50 лева.
За исковото производство разноските са в размер общо на 675 лева, от
които 175 лева държавна такса, 100 лева юрк възнаграждение и 400 лева
депозит за особен представител. Всеки от двамата дължи разноски за исковото
производство в размер на по 337,50 лева.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. С. В. с ЕГН
**********, гр.**** № 35 ап.13, че дължи на „Т-П” ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление гр. **** № 128, представлявано от Й В. В.,
сумата от 24,66 лева – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия
за периода 01.10.2021г. до 30.11.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на заявлението - 29.01.2024г. до окончателното
изплащане на същата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.дело №482/2022г. по описа на РС Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В. К.
В. с ЕГН ********** гр.**** № 35 ап.13, че дължи на „Т-П” ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление гр. **** № 128, представлявано
от Й В. В., сумата от 24,66 лева – главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.10.2021г. до 30.11.2023г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на заявлението - 29.01.2024г. до
окончателното изплащане на същата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело №482/2022г. по описа на РС
Плевен.
ОСЪЖДА М. С. В. с ЕГН **********, гр.**** № 35 ап.13 да заплати на
„Т-П” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. **** № 128,
3
представлявано от Й В. В., разноски в размер на 37,50 разноски в заповедното
производство и 337,50 лева разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА В. К. В. с ЕГН ********** гр.**** № 35 ап.13 да заплати на
„Т-П” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. **** № 128,
представлявано от Й В. В., разноски в размер на 37,50 разноски в заповедното
производство и 337,50 лева разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4